РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300501041 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Предмет на обжалване е Решение № 565/22.02.2022 г. по г.д. № 10874/2021 г. по
описа на РС Пловдив, с което е признато за установено по искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на Н. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ***, че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата в
размер на 199,07 лева – главница, представляваща стойността на доставената и
неплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г. по партидата
на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 23,39 лева – обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода от 04.06.2019 г. до 12.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда – 13.04.2021 г. до окончателното й погасяване, за които
вземания е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 6087/2021 г. по описа на РС
Пловдив, като са отхвърлени положителният установителен иск за главница за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1136,53 лева и
положителният установителен иск за обезщетение за забава за горницата над уважения
размер до пълния предявен такъв от 74,31 лева. С решението са присъдени разноски
между страните по съразмерност с уважената, съответно отхвърлената част от
исковете.
Депозирана е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство -
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. П., против решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове , като са изложени подробни
оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност. Поддържа се, че в случая
1
са налице две от основанията за „служебно“ начисляване на количеството топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. ДВ/, а именно:
неосигуряване на достъп за отчет на уредите в процесния имот и липсата в него на
водомери за топла вода, които да отговарят на изискването на чл. 140, ал. 2 от ЗЕ – да
бъдат с радио модул за дистанционно отчитане, каквито са и останалите уреди,
монтирани в сградата – етажна собственост и да са доставени или одобрени за
използване от търговеца за дялово разпределение, като последното обстоятелство било
безспорно установено по делото. Излагат се оплаквания, че в обжалваната му част
решението е постановено в противоречие не само с българския закон, но и с
изискванията на европейското законодателство за насърчаване на използването на
устройства за дистанционно отчитане на доставяната топлинна енергия, като
предпоставка за възможността на клиентите да получат ясна месечна информация за
своето потребление на топлинна енергия и да заплащат само реално изразходваната от
тях енергия. Сочи се, че „Техем сървисиз“ЕООД не е обвързано от общите условия на
жалбоподателя, включително и да спазва процедурата по чл. 48, ал. 1, т. 2 от ОУ или
по чл. 42, ал. 1 от ОУ, които отделно от това счита за неотносими към спора, както и че
въззиваемата не е заявила надлежно възражение срещу разпределението и
начислението на топлинната енергия, съгласно чл. 34, ал. 3 от ОУ, в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70а, ал. 4 /чл. 70, ал. 6-отм./
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./. Поради изложеното се
моли за отмяна на решението в атакуваната му част и вместо това уважаване изцяло на
предявените искове. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. П. П., чрез адвокат В.В., с
който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
обжалваното с нея решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Н. П. П., за признаване за установено в
отношенията между страните, че Н. П. П. дължи на “ЕВН България Топлофикация”
ЕАД сумите, за които е издадена Заповед № 3576/15.04.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. г. д. № 6087/2021 г. по описа на РС Пловдив,
а именно: сумата от 1136,53 лева – главница, представляваща стойността на
доставената и неплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020
г. по партидата на длъжника за обект на потребление гр. П., *** и сумата от 74,31 лева
– обезщетение за забавено плащане за периода от 04.06.2019 г. до 12.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 13.04.2021 г. до окончателното й погасяване.
Претенцията е обоснована с твърдение за съществуващо между страните
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, в изпълнение на задълженията по което, за процесния период,
ищецът е доставил топлинна енергия до собствен на ответника топлоснабден обект,
находящ се в гр. П., ***. Търговецът извършващ дялово разпределение – „Техем
сървисис“ ЕООД, е разпределил за имота топлинна енергия на стойност от 1136,53
2
лева, представляваща топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация за периода 01.04.2019 г. – 31.10.2020 г. по
пера, както следва: за битова гореща вода - 939,71 лева; за сградна инсталация – 93,32
лева; за услуга за разпределяне – 108,00 лева и извършено приспадане на сумата от
4,50 лева по фактура № **********, но ответникът, в качеството си на потребител на
топлинна енергия, не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия, поради
което е изпаднал в забава. Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, е доставена и разпределена съобразно с
изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, а тази за битово горещо
водоснабдяване съответно начислена в хипотезата на неосигурен достъп за проверка,
отчет и неподмяна на два броя водомери в обекта с дистанционни.
За претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена
Заповед № 3576/15.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против Н. П. П. по ч.г.д. № 6087/2021 г. по описа на РС Пловдив, срещу която
длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането,
удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото
искове в законоустановения едномесечен срок.
Ответницата оспорва исковете по съображение за тяхната недопустимост,
поради несъответствие в обстоятелствата, заявени в заповедното и настоящото исково
производство, евентуално за тяхната неоснователност. Изложени са твърдения, че не
потребява топлинна енергия за отопляване на процесния имот, както и гореща вода,
като от закупуване на процесното жилището на 06.02.2019 г. използва гореща вода,
отоплявана с електрически бойлер. Възразява се, че имотът не е посещаван от
служител на разпределителното дружество, респективно отчет на уредите в дома не е
извършен, поради което неоснователно се претендира заплащане стойността на реално
консумирана гореща вода. В първото по делото съдебно заседание, след уточнението
на ищеца, че претендираната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислена в хипотезата на неосигурен достъп за проверка, отчет и неподмяна на два
броя водомери в обекта с дистанционни, от ответницата е въведено възражение срещу
това, че не е осигурила достъп до жилището.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че между
страните е налице валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия, по който ответната страна е потребител,
доколкото е собственик на топлоснабдения имот в процесния период и като такъв
дължи сумата от 199,07 лева, след извършено прихващане със сумата от 2,25 лева, от
които 93, 32 лева - представляваща стойност на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация в сградата в режим на етажна собственост, за която е установено
да е доставена и правилно начислена за процесния период и 108,00 лева – такса за
услуга дялово разпределение, ведно с лихва за забава, с оглед изпадането на
ответницата в забава, поради което и е уважил претенцията в тази част, ведно със
съответен размер на обезщетение за забава върху посочената главница за периода от
04.06.2019 г. до 12.04.2021 г. и законната лихва за забава от 13.04.2021 г. до
окончателното плащане. Разликата до пълния претендиран размер на главница, а
именно за сумата от 939,71 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване и лихва за забава върху него, съдът е приел за
недължими, доколкото ищецът не е доказал, че са налице предпоставките за служебно
начисляване на същата.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно, а в обжалваната част
3
и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които
въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази
насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая с влязлата в сила необжалвана част на решението са уважени исковете
за стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на такса за
услуга дялово разпределение, ведно със съответен размер от следващата се лихва за
забава, поради което и е установено със сила на присъдено нещо, че страните са
обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди при Общи условия за обект на потребление гр. П., *** в периода
01.04.2019 г. до 31.10.2020 г., по което ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия.
Спорът пред въззивната инстанция касае задължението на ответницата за
заплащане на стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване по
отношение на същите имот и период, ведно с лихва за забава, като в тази част
претенцията на жалбоподателя е обоснована с приложението на разпоредбите на чл.
62, ал. 2, чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/ 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването / обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., и отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. на
ДВ/.
С изготвения по делото доклад по реда на чл. 146 от ГПК, допълнен в съдебно
заседание от 15.12.2021 г., в тежест на ищеца е разпределено да установи, че
начисляването е извършено съобразно законовите изисквания т.е. при спазване на реда
за начисляване на количества топлинна енергия, като с оглед на своевременно
въведеното от ответницата оспорване на твърдението, че не е осигурила достъп до
жилището, ищецът следва да установи и че е налице хипотеза на неосигурен достъп,
даващ му право да начисли и претендира суми на това основание.
Периодът, количеството и стойността на доставената топлинна енергия за
сградна инсталация и начислената такава по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-
334/ 6.04.2007 г. за битово горещо водоснабдяване, се установяват от приетите в
първоинстанционното производство заключения по съдебнотехническата и
счетоводната експертизи, неоспорени от страните, които настоящата инстанция
кредитира като обективни, пълни и компетентно изготвени.
От заключението на СТЕ, се установява, че през процесния период в блока е
ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. В имота на
въззиваемата са монтирани 2 броя отоплителни тела, снабдени с ИРУ на сезонен
визуален отчет, неотчитани поради неосигурен достъп, но за същите не е начислявана
топлинна енергия, доколкото практиката на дружеството за дялово разпределение –
„Техем сървисис“ЕООД в този случай е да се начислява топлинна енергия за отопление
равна на предходен период, но в него в случая не е имало консумация в такъв период.
През имота не преминават щранг-лири. Монтирани са две водомерни устройства за
топла вода за визуално отчитане изразходваното количество топлинна енергия за БГВ,
от които едното е в банята, а другото в кухнята. Устройствата са монтирани 2012 г.,
присъединени са към инсталацията за БГВ в етажната собственост и са работещи към
момента на проверката, като не са такива за дистанционно отчитане. От април месец
2020 г. „Техем сървисис“ЕООД е започнало начисляване на водещите се за имота два
броя водомерни устройства при условията на т. 6.7 във връзка с т. 6.5. от „Методика за
дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал.
1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), като вземанията за
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване са формирани на базата на едно
лице по 140л./денонощие, поради неосигурен достъп за подмяна и отчет на
устройствата.
4
Разпределя се и се заплаща реално доставена и консумирана топлинна енергия.
При неосигурен достъп до помещенията, отоплителните средства за отчитане дялово
разпределение в имота и отчитащите уреди обаче е предвиден нормативно установен
механизъм, който изключва принципа за заплащане на реалното потребление. Първият
елемент от него се изразява в наличието на нормативно установено задължение за
осигуряване на достъп, като съгласно чл. 70 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б от ЗЕ - фирмата, извършваща
услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на уредите и водомерите за
гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления
към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с
монтирани уреди за дистанционен отчет. Вторият елемент е санкцията, с която е
скрепено неизпълнението на това задължение - на клиентите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота, се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, съгласно чл. 70, ал.4 от
Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. в редакцията й към процесния период. Разпоредбата
на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването(отм.)
изрично предвижда, че когато не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното
количество гореща вода се разпределя при норма за разход на потребление за гореща
вода от 140 л. на обитател за едно денонощие. От своя страна редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в
общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 от ЗЕ. Това е изрично посочено в
разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването(отм.). В съответствие с това в чл. 42, ал. 1, изр. 2 от Общите
условия на топлопреносното предприятие е предвидено, че неосигуряването на достъп
се констатира с протокол, подписан от упълномощения представител на продавача и от
един свидетел от сградата в режим на етажна собственост. В противоречие с доводите
в жалбата, настоящата инстанция счита, че липсата на достъп и в настоящия случай
следва да бъде установена по начина, посочен в чл. 42, ал. 1, изр. 2 от Общите условия
на топлопреносното предприятие, доколкото е единственият уреден в изпълнение на
нормативно установеното задължение за това.
Следователно, за да е налице валидно удостоверяване, че не е осигурен достъп
от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от посочените лица,
които да удостоверят това обстоятелство. За процесния период подобни протоколи
липсват. Представеният на л. 50 от делото на РС констативен протокол от 23.06.2017 г.
не касае релевантния период, а отделно от това и не удостоверява, че не е осигурен
достъп до жилището на въззиваемата. Последното е така, доколкото съдържа подпис
само на съставилия го представител на дружеството за дялово разпределение. Липсва
подпис от един свидетел от сградата в режим на етажна собственост.
Неоснователни са и доводите в жалбата, че липсата в процесния имот на
индивидуални водомери за топла вода, които да отговарят на изискванията на чл. 140,
ал. 2 от ЗЕ, а именно да са от един и същ модел с останалите водомери в сградата –
етажна собственост /в случая с радио модул за ежемесечно дистанционно отчитане/ и
да са доставени или одобрени за използване от търговеца за дялово разпределение, е
самостоятелна хипотеза последният да не разпределя топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване по показанията на водомерите за топла вода в процесния имот,
а да приложи реда по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ изчерпателно посочва случаите, в
които изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя не по
показанията на индивидуалните водомери за топла вода, а при норма за разход на
5
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. Неизпълнението
на изискванията по чл. 140, ал. 2 от ЗЕ не е сред изброените хипотези. Дори и това да
беше така, последната разпоредба е неотносима в настоящия случай, тъй като не касае
средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване, а средства за
дялово разпределение за отопление. Неотносима е и разпоредбата на чл. 70а, ал. 4 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./. Същата касае
разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка, какъвто не е
настоящият случай. Изрично следва да се посочи, че изложените по – горе изводи
остават непроменени и за част от процесния период от 24.03.2020 г. до 31.10.2020 г., за
който приложима е Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр.
25/20.03.2020 г., в сила от 24.03.2020 г.), тъй като със същата е дадена аналогична
уредба касателно въпроса, поставен за разрешаване в настоящия казус.
Предвид посоченото не е установено пълно и главно обстоятелството, че са
налице основания за формиране на сумите за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г.
на база служебно начисляване по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ и чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-
04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването (в сила от 24.03.2020 г.). Тоест, ищецът не е
спазил реда за формиране на задълженията, което води до неоснователност на
претенцията за заплащане на сумата от 939,71 лева, представляваща стойността на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, доставена за периода от
01.04.2019 г. до 31.10.2020 г., чиито размер е установен съгласно приетото по делото
заключение на извършената съдебно счетоводна експертиза, което се кредитира като
обективно, изчерпателно и компетентно изготвено.
Неоснователността на иска за главницата в тази част води до неоснователност и
на обусловената от него претенция за мораторна лихва върху тази главницата за
разликата над уважения размер от 23,39 лева до пълния предявен размер от 74,31 лева,
представляваща обезщетение за забава, поради което последната следва също да бъде
отхвърлена.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение в обжалваната с нея част, следва да бъде потвърдено, като правилно. В
останалата част решението, като необжалвано, е влязло в законна сила.
С оглед крайния изход от спора разноски за въззивното производство се дължат
на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите са в размер на
300,00 лева, изплатени в брой, съгласно представения на л. 17 от делото договор за
правна защита и съдействие и следва да бъдат присъдени, като заявеното от
жалбоподателя възражение за тяхната прекомерност е неоснователно, доколкото
посоченият размер е съобразен с минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. с
чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 565/22.02.2022 г., постановено по г. д. №
10874/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която са отхвърлени
предявените от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37 против Н. П. П., ЕГН
**********, с адрес гр. П., *** обективно кумулативно съединени установителни
6
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на паричните
притезания, за разликата над 199,07 лева до пълния предявен размер от 1136,53 лева –
главница, представляваща стойността на доставената и неплатената топлинна енергия
за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление гр. П., ***, както и за разликата над уважения размер от 23,39 лева до
пълния предявен размер от 74,31 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода от 04.06.2019 г. до 12.04.2021 г., за които е
издадена Заповед № 3576/15.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. г. д. № 6087/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Н. П. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от
300,00 лева (триста лева), представляваща разноски в производството по в.г.д.№
1041/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7