РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. , 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20251220100026 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от от А. М. К. от
с.Р., обл.Благоевград против „А. Ф.“ АД, гр.С.. Иска се да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че сключеният между страните
договор за кредит „Б. к.“ от 02.02.2023 г., е недействителен на основание чл.22
от ЗПК във вр.с чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти точно са
включени в него и как се формира ГПР. При условията на евентуалност се
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че клаузите
на сключеният между страните договор за кредит „Б. к.“ от 02.02.2023 г.,
посочени в чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от същия договор са нищожни
поради противоречие със закона на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, при
условията на евентуалност като неравноправни на основание и чл.146 във вр.
с чл.143 от ЗЗП.
При условията на евентуалност се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че клаузите на сключеният между страните
договор за кредит „Б. к.“ от 02.02.2023 г., посочени в чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21,
1
ал.5 от същия договор са нищожни поради противоречие със закона на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, при условията на евентуалност като
неравноправни на основание и чл.146 във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Твърди се от ищецът, че на 02.02.2023 г. между него и „А. Ф.“ АД е
сключен договор за кредит „Б. к.“. На кредитополучателя е предоставен
револвиращ кредит в размер на ***** лева под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта - Б. к., а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
договора за кредит. Съгласно чл.3 от договора за кредит, кредитополучателят
може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на
кредитния лимит, като същият се задължава да заплаща общото си
задължение до всяко 5 число на текущият месец. Ищецът счита, че
сключеният договор е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
тъй като в него са посочени единствено абсолютни стойности на годишния
лихвения процент (ГЛП) по заема и на годишния процент разходи (ГПР) на
заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита -
кои компоненти точно са включени в него и как се формирал посочения в
договора ГПР, поради което процесният договор се явява недействителен.
Евентуално счита, че клаузите на договора за кредит, визирани в чл. 20,
чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 са нищожни поради противоречие със закона на
основание чл. 26, ал. 1. пр. 1 от ЗЗД, при условията на евентуалност -
нищожни поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД, и при условията на евентуалност като неравноправни на основание
чл. 146, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП. В чл. 15 от Договора за кредит е посочено, че
кредитополучателят се задължава в срок до пет работни дни, считано от датата
на активиране на предоставената Б. к., да предостави на кредитодателя
обезпечение под форма на банкова гаранция или едно физическо лице -
поръчител, отговарящи на посочени в договора условия. В чл.20 от договора е
посочено, че ако в посоченият срок кредитополучателят не предостави
обезпечението, същият дължи на кредитодателят неустойка в размер на 10 %
от усвоената и непогасена главница, която е включена в общото задължение за
настоящият месец. Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до
момента на предоставяне на исканото обезщетение. В чл.21, ал.4 от договора е
посочено, че при забава за плащане на общото задължение или на сумата по
2
чл.11, ал.1 от договора, кредитополучателят дължи на кредитодателят разходи
за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лв. за всеки ден, до
заплащане на съответното общо задължение или на сумата по чл.11, ал.1. В
случай че кредитополучателят заплати сумата по чл.11,ал.1 (15% от усвоената
и непогасена към последно число на предходният календарен месец главница
от отпуснатия кредитен лимит), същият не дължи разходите за действия по
събиране на задълженията по настоящата алинея. В чл.21,ал.5 е посочено, че
след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи
еднократно заплащането на такса в размер на*** лева, включваща разходите
на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейност.
Договореното като неустойка вземане по чл.20 от договора следва да се
квалифицира като уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради
неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация и не
обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването й не е
свързано с претърпени вреди от неизпълнението на главното задължение на
кредитополучателя за връщане на заетата сума. Представянето като неустойка
за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит
явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане
в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата
тежест от сключената сделка. Това е в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля
петкратният размер на законовата лихва. Независимо дали ГПР надхвърля
максималния размер или не, кредитодателят е нарушил изискванията на
закона като не е обявил действителният му размер, което обосновава извод за
недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК.
Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Уговорките в договора, че при забава на погасителна вноска, в т.ч.
след настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита,
заемателят дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране
на просрочените задължения имат за цел заобикаляне на посоченото правило.
Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена единствено от настъпила
3
забава в плащанията, с начисляването им на практика се достига до
начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно
чл. 33. ал. 2 от ЗПK размер. Твърдените разходи за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението по същество представляват такси за
действия, свързани с управление на кредита, начисляването на каквито е
недопустимо, съгласно нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поради това клаузите на
чл. 21, ал. 4 и 5 от договора за кредит са нищожни поради противоречие с
посочените разпоредби на ЗПК. Евентуално, горните клаузи са нищожни като
неравноправни на осн.чл.146,ал.1 във вр. с чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като
очевидно не са индивидуално уговорени и задължават потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Необосновано висока е и клаузата, предвиждаща
такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането. Посоченото вземане
се обосновава като допълнителна услуга, но самото естество на действията на
кредитора, изключва квалификацията им като такива, тъй като уведомяването
на длъжника за допусната от него забава на плащане и предупреждение за
последиците от нея, както и поддържането на нарочен служител, натоварен да
търси доброволно, макар и забавено плащане са типични действия по
управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на
договора, а не допълнителен разход. Налице е изрична забрана, съгласно
чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита..
Правната квалификация на предявените искове е по с чл.22 от ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, при условията на евентуалност - чл.26, ал.1, пр.
1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1 във вр. с ал.2, т.5, т.19 и
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В предвиденият от закона едномесечен срок ответника „А. Ф.“ АД,
гр.София представя отговор на исковата молба, постъпил на електронна поща
на Районен съд - Гоце Делчев. Тъй като не е заплатил държавна такса за
възпроизвеждане на изявленията в отговора за ищеца, съдът му е указал да
стори това в едноседмичен срок от получаване на съобщението. На ответника
са указани последиците по чл.101, ал.3 от ГПК, а именно, че при
неизпълнение на разпореждането на съда ще се смята, че не е подал отговор
4
на исковата молба. Разпореждането е получено от ответника на 11.03.2025 г.,
но такса за възпроизвеждане не е внесена, поради което съдът приема, че
отговор на исковата молба не е подаден.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Установява се от представените доказателства, че ищецът е заявил пред
ответното дружество искане да му бъде предоставен кредит чрез предоставяне
на кредитна карта. Изпратен му бил стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, в която било
отбелязано, че за предоставяне на кредитен лимит от **** лв. месечното
задължение ще бъде сбор от усвоената и непогасена главница, начислената и
неплатена договорна лихва върху усвоената главница на основата на
посочения в този формуляр годишен лихвен процент и неустойките за
неизпълнение на договорно задължение, законна лихва за забава и разходи за
събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. Посочено е, че
в срок от 5 дни от от активация на предоставения платежен инструмент по
Договора за кредит, Кредитополучателят следва да предостави едно от
следните обезпечения: 1 Банкова гаранция с бенефициер „А. Ф.“ АД, ЕИК
*******за сумата******лв., със срок на валидност от 2 години от датата на
сключване на Договора за кредит, или 2. Физическо лице - Поръчител, което
да отговаря на следните изисквания: 2.1. да е над 21 г. и да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; 2.2.
брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1 500 лв.; 2.3. да
работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; 2.4. да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А. Ф.“
АД; 2.5. да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ
или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”
и 2.6. да не е член на домакинството на Кредитополучателя. Посочено е също,
че периодичността на вноските е всеки месец, през който Потребителят
ползва предоставения му кредит, че се начислява фиксиран годишен лихвен
процент (ГЛП) от 43.2% и годишен процент на разходите (ГПР) от 46.18%.
Описани са предвидените при изчисляване на ГПР предвиждания. Съгласно
СЕФ, разходите по договора са посочените в т.4.2 и т.4.6 и неустойка, която се
начислява в случай на неизпълнение на задълженията, посочена в част III,
5
т.4.3.
На 02.02.2023 г. между ищеца и ответника „А. Ф.“ АД е възникнало
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит „Б. к.“,
сключен за неопределен срок.
Съгласно сключеният между страните договор ответното дружество се
задължило да предостави на ищеца револвиращ кредит в размер на ***лева
под формата на кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
платежна карта „Б. к.“. От своя страна ищецът следвало да заплаща общото си
задължение до всяко 5-то число на текущия месец. Съгласно чл.3, ал.3 от
договора „Общото задължение“ включва цялата усвоена и непогасена
главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за
неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране
на просрочени задължения, в случай че такива са начислени, и дължима
застрахователна премия, съгласно Раздел XI от договора, в случай, че такава е
сключена.
Съгласно чл.4 от договора върху усвоения размер на кредита се дължи
фиксиран лихвен процент от 43.2% и лихвен процент н аден от 0.12%, който
се начислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница. Годишния
процент на разходите е 46.18% при следните допускания: 1.
Кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по настоящия Договор; 2. Пълният размер на кредита е
усвоен от Кредитополучателя незабавно след активация на предоставения му
платежен инструмент; 4. Лихвата и другите разходи се начисляват в
съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно
клаузите, предвидени в договора за кредит.
Предвидено е (чл.6 от договора), че със сумата на предоставения кредит,
кредитодателят заплаща всички трансакции, извършени от кредитополучателя
с картата, както и всички такси и комисиони, които произтичат и са свързани с
ползването на картата, освен дължимите от Кредитополучателя, посочени в
ТА.ата. Кредитополучателят заплаща и всички такси за offline-трансакции
надвишаващи отпуснатия кредитен лимит, извършени с картата.
С чл.15 от договора за кредит, страните са уговорили, че
кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на
активиране на предоставения платежен инструмент по чл.4, ал.2 по-горе, да
6
предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения:
1. Банкова гаранция с бенефициер - Кредитодателя, за сумата *****, със
срок на валидност - 2 години от датата на сключване на договора. След
изтичане на срока на валидност на гаранцията и в случай че договора не е
прекратен, то кредитополучателят следва да предостави нова банкова
гаранция за нов период от 2 години. При увеличение на кредитния лимит по
договора, кредитополучателят следва да предостави банкова гаранция, която
обезпечава новия размер на отпуснатия кредитен лимит. В тези случай
кредиторът има ангажимент да уведоми кредитополучателя за размера на
банковата гаранция; или
2. Едно физическо лице - Поръчител, което да отговаря на следните
изисквания: 2.1. да е над 21 г. и да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; 2.2. брутният размер на
дохода му да е в размер не по-малък от ***** лв.; 2.3. да работи по безсрочен
трудов договор от минимум 6 месеца; 2.4. да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „А.Ф.“ АД; 2.5. да няма кредитна
история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на
просрочие от 0 до 30 дни“ и 2.6. да не е член на домакинството на
кредитополучателя.
Съгласно чл.20 от договора за кредит в случай, че кредитополучателят
не предостави обезпечението в посочения срок по чл.15 от договора,
последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената
и непогасена главница, която е включена в общото задължение за настоящия
месец. Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на
предоставянето на изисканото обезпечение.
По делото е представено приложение № 1 към процесния договор за
кредит, с който се удостоверява, че ищецът е получил кредитна карта №
******* и в което се съдържа и тА.а за дължимите такси по платежна карта „Б.
к.“.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявените искове за допустими, като предявени от лице, имащо правен
интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
7
По иска за обявяване на договор за потребителски кредит от 02.02.2023
г. за недействителен:
От представените по делото документи, се установява, а относно това не
се и спори по делото, че на 02.02.2023 г. между ищеца А. М. К. и ответника „А.
Ф.“ АД е бил сключен договор за предоставяне на кредит „Б. к.“, сключен за
неопределен срок.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало
извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е
предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по
договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което
неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на
специалния закон – Закона за потребителския кредит в релевантната за
периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните
по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила,
рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение –
глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл.
21, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В случая съдът
намира, че при сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
8
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от
ДР на ЗПК законово определение на понятието „обща сума, дължима от
потребителя“ същата представлява сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Според чл.
19, ал. 1от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената
величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В конкретния случай е посочено, че ГПР е
46.18%, а възнаградителната лихва– 43.2 % Като допускания при изчисляване
на ГПР е прието, че потребителят ще изпълнява своите задължения в
съответствие с условията и сроковете на Договора, пълният размер на кредита
е усвоен от потребителя незабавно и лихвата и другите разходи се начисляват
в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно
клаузите, предвидени в договора за кредит. Не е посочена общата дължима
сума при така приетите допускания. Не е посочено кои компоненти формират
ГПР и от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат, дали включва таксите по приетата от страните
ТА.а, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 3 % между
размера на ГПР и договорната лихва, която е част от него. Целта на чл. 11, т.
10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна
9
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи.
Поради изложеното, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора, което води до
недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия
договор, съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Съответно предявеният
главен иск е основателен и ще бъде уважен.
Тъй като съдът намира за основателен предявения главен иск, то не
следва да се произнася по предявеният в условията на евентуалност иск.
По отношение на разноските:
Ищецът е извършил по делото разноски в размер на *** лева за
заплащане на държавна такса, които следва да се присъдят в тежест на
ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На основание чл. 38, ал 1 във вр. с ал.1, т. 2 отЗакона за адвокатурата в
полза на адв. Е. А. - Х.следва да се присъди адвокатски хонорар в размер
на***** лева, съобразно посочената цена на иска.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява за установено в отношенията между страните А. М. К., ЕГН
********** от с.Р., обл.Благоевград и „А. Ф.“ ЕООД, ЕИК******, гр.С., че
сключеният по между им договор за кредит „Б.к.“ от 02.02.2023 год. е
нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Осъжда „А. Ф.“ ЕООД, ЕИК ******, гр.С. да заплати на А. М. К., ЕГН
********** от с.Р., обл.Благоевград сумата от **** (.......) лева,
представляваща сторените разноски в производството.
ОСЪЖДА „А.Ф.“ ЕООД, ЕИК **********, гр.С. да заплати на адвокат
Е. Д. А.- Х. от БлАК, с адрес гр. Г. Д., ул. „Г.С.Р.“ № **, обл.Благоевград
сумата от ****** (...........) лева, представляваща адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението на съда може да се обжалва от страните с въззивна жалба
10
пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
11