№ 7006
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110151301 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., със
седалище и адрес на управление: ....., чрез адв. П. В. от САК, против В. И. Ф., ЕГН:
**********, с адрес: ......, със съдебен адрес: .... с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4500
лева, частично предявена от сумата в общ размер на 7547,88 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № .... от 11.01.2012 г., за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2023 г. по ч. гр. д. №
10104/2023 г. по описа на СРС, 34 състав. Претендира направените в хода на заповедното
производство разноски, както и тези в исковото производство.
Ищецът твърди, че на 11.01.2012 г. между .... в качеството му на кредитор и
ответницата, в качеството й на кредитополучател (както и с трето лице – ....., за който сочи,
че е починал) е сключен Договор за потребителски кредит № .... за сумата от 7800 лева.
Твърди, че сумата е усвоена от кредитополучателя, за което представя като доказателство
банково бордеро № ..../11.01.2012 г. Посочва, че предоставената в заем сума се олихвявала с
лихвен процент, определен в чл. 3 от договора. Сочи, че с подписването на договора
ответницата се е задължила да върне заемната сума на 84 равни месечни вноски, всяка в
размер на 143,42 лева, като последната изравнителна била в размер на 143,36 лева, с краен
падеж на 11.01.2019 г. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не
изпълнил поетите задължения да заплати изцяло дължимите суми по договора за
потребителски кредит, като останало непогасено задължение в размер на 8471,37 лева, от
които главница в размер на 7547,88 лева и договорна лихва в размер на 923,49 лева. С оглед
предходното твърди, че с изтичане на падежа за внасяне и на последната погасителна вноска
на 11.01.2019 г., кредитът е станал изцяло изискуем. Твърди, че на 18.01.2016 г. между .... и
ищецът ... е сключен договор за продажба на вземания (цесия), ведно с приложенията към
него, по силата на който вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ....
от 11.01.2012 г. са прехвърлени в полза на ...... Твърди че, чрез уведомително писмо с изх. №
605/10.10.2022 г., ответницата била уведомена за извършената по реда на чл. 99 ЗЗД цесия на
вземанията от името на цедента ......
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В. И. Ф., чрез адв. ... от САК, е подала
отговор на исковата молба, с който оспорва иска единствено на основание изтекла
погасителна давност на вземането. Счита, че е приложим институтът на кратката
погасителна давност, доколкото се касаело за периодични плащания – погасителни вноски, а
при условията на евентуалност, ако се приеме, че е приложим петгодишен давностен срок,
то погасени по давност били всички вземания на ищеца падежирали на 11.03.2018 г.
Претендира съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10104/2023 г. по описа на СРС, 34 състав на
24.02.2023 г. ищецът ... е депозирал против В. И. Ф. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 4500 лева, частично предявена от сумата в общ
размер на 7547,88 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ....
от 11.01.2012 г., ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2023 г. по ч. гр. д. № 10104/2023
г. по описа на СРС, 34 състав. Посочено е, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит с № за потребителски кредит № .... от 11.01.2012 г. Заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е редовно връчена на длъжника като в
срок същия е депозирал възражение, поради което и с оглед указанията на съда в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК ..... е предявило установителен иск за вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е
допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните обстоятелства: наличие на облигационно правоотношение по Договор
за потребителски кредит № .... от 11.01.2012 г., сключен между ......и ответницата,
предаването на сумата на последната, в качеството й на кредитополучател, че ищецът е
изправна страна по договора за кредит.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са били
налице обстоятелства изключващи спирането или прекъсването на давностния срок.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на паричното си задължение, както и всички свои възражения, от които черпи
права.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, приет при липса на
възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда
на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че на 11.01.2012 г. между ......и
ответницата В. И. Ф. е сключен Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който
на кредитополучателя е предоставен потребителски кредит в размер на 7800 лева, че
ищецът е предал на ответницата заемната сума, че ищецът е изправна страна по договора за
кредит. Предходните обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства.
Предвид отделеното за безспорно между страните, настоящият съдебен състав
намира, че не е налице спор относно фактите, а спорът е по правото, като спорен е
единствено въпросът погасено ли е по давност вземането.
Съдът намира възражението на ответница за погасяване на задължението по давност
за частично основателно по следните съображения.
Според чл. 110 ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността за всяко
2
вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало
изискуемо. От тази дата според чл. 114, ал. 1 ЗЗД започват да текат и давностните срокове за
погасяването на всяко от тези вземания, като съгласно тълкувателно решение № 3 от
21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГТК при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за
съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече от
момента на изискуемостта на съответната вноска. Според задължителните постановки на
посоченото тълкователно решение при обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост.
В настоящия случай кредиторът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
на задълженията по процесния договор за кредит, като предвид падежа на последната
погасителна вноска – 11.01.2019 г., към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
24.02.2023 г., кредитът е бил изцяло изискуем.
Предвид обстоятелството, че вземането по делото произтича от договор за кредит, е
приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за
главницата и кратката 3-годишна давност за лихвите (решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.
№ 795/2010 г. на ВКС, решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, решение
№ 161/08.02.2016 г. гр. д. № 1153/2014 г. на ВКС).
Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с
предявяване на иск или възражение, с предприемане на действия за принудително
изпълнение, в случая - от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно - на 24.02.2023 г., от който момент се счита
предявен установителният иск (чл. 422, ал. 1 ГПК) и от който момент давността е прекъсната
(чл. 116, б. „б“ ЗЗД). С оглед предходното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК петгодишната давност е изтекла за неплатените задължения за
главница по месечни погасителни вноски с падеж до 24.02.2018 г., респективно погасени по
давност са вземанията за главница за погасителни вноски с настъпил падеж за периода от
11.02.2012 г. до 24.02.2018 г., като не са погасени по давност вземанията за главница за
погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 11.03.2018 г. до 11.01.2019 г. или общо
11 месечни погасителни вноски.
С оглед изложеното и съобразявайки представения по делото погасителен план по
договора (на л. 16-17) съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
1577,56 лева, определени на основание чл. 162 ГПК, до който размер искът е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 4500 лева,
частично предявен от сумата в общ размер на 7547,88 лева, следва да се отхвърли като
погасен по давност. Сумата се дължи ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. (датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени, своевременно претендираните и
доказани разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск в общ размер на 101,66
лева, от които: 100 лева за държавна такса за заповедното производство и 90 лева държавна
такса за исковото производство , като се претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 лева за исковото, от
които следва да бъдат присъдени 35.05% или 66.59лв. - разноски, сторени в исквото
производство и 31.51 % от общата сумата вразмер на 150 лв., присъдени със заповедта - или
47.26 лв. - разноски, сторени в заповедното производство, като се вземе предвид,
определение от 19.09.2023г. по ч.гр. д№ 10104/23г., с което производството е прекратено за
3
сумата в размер на 500 лв., за които не е предявен иск, като съдът не се е произнесъл за
разноските.
Ответницата е претендирала присъждането на разноски, но не е доказала направата
на същите, поради което и такива не следва да й се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по иска предявен от ..., със
седалище и адрес на управление: ....., чрез адв. П. В. от САК, против В. И. Ф., ЕГН:
**********, с адрес: ......, със съдебен адрес: .... че В. И. Ф., ЕГН: ********** дължи на ...
сумата от 15.5977,56 лева, частично предявена от сумата в общ размер на 7547,88 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .... от 11.01.2012 г., за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2023
г. по ч. гр. д. № 10104/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над сумата от 1577,56 лева до пълната претендирана сума от 4500 лева, като
частично предявена от сумата в общ размер на 7547,88 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № .... от 11.01.2012 г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. Ф., ЕГН: **********, с адрес: ......, със
съдебен адрес: .... да заплати на ..., със седалище и адрес на управление: ....., чрез адв. П. В.
от САК, сумата от 66.59лв. - разноски, сторени в исквото производство и сумата в
размер на 47.26 лв. - разноски, сторени в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4