Решение по дело №1166/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

М. С. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. С., [улица], представляван от адвокати С. М. и М. Н.- пълномощници, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-0333-000058 от 28.05.2025г., издадена от Началник на група в Районно управление (РУ), гр. С., в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП - “временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС), представляващо лек автомобил “АУДИ А 3“, с Рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя, до отстраняване на неизправността“.

Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски- за внесена държавна такса и за оказана безплатна правна помощ, респективно да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), съгласно списък на разноските (лист 79). Съображения, подкрепящи заявеното в жалбата, се излагат в нарочна писмена защита (листи 77-78) на адвокат М. Н..

Ответникът- С. И. Б.- началник на група в РУ – С. в ОД на МВР – Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

По делото постъпва молба-становище с Вх.№9444 от 06.06.2025г. (лист 2) от Началник на РУ – С. в ОД на МВР – Пловдив, за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (всъщност Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.), считано от 18.02.2025г.).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Препис от оспорената заповед (лист 6, 7) е получен лично от жалбоподателя на 28.05.2025г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена чрез Началник на РУ – С. в ОД на МВР - Пловдив на 30.05.2025г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 45-47, 57-59) на министър на вътрешните работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 11) на директор на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед “Началници на сектори/групи Охранителна полиция в РУ“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП (точка І.6. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №8121К-4509 от 31.05.2022г. (листи 65-66, 73-74) на министър на вътрешните работи, с която заповед инспектор С. И. Б., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на ръководна длъжност “НАЧАЛНИК НА ГРУПА “Охранителна полиция“ към Районно управление - С. при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за встъпване в длъжност (лист 64, 71), според който акт на 02.06.2022г. С. И. Б. е встъпил в посочената по-горе длъжност и която длъжност ответникът Б. заема към 28.05.2025г., според приетото по делото заверено копие на писмо №317р-8020 от 16.06.2025г. (лист 63, 70) на ВПД (временно преназначен на длъжността) Началник на Сектор “Човешки ресурси“ в ОД на МВР - Пловдив.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

На 23.05.2025г., около 12:17ч. е извършена проверка на място, в [населено място], община Родопи, на кръстовището, образувано от [улица]и [улица], от служители на РУ – С. в ОД на МВР – Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят К. управлява с посока на движение от юг към север лек автомобил “АУДИ А 3“, с Рег.№[рег. номер], лична собственост, според приетата по делото нарочна справка (лист 10).

Прието е за установено, че е ограничена видимостта през предните странични стъкла на автомобила, тъй като е поставено фолио, през което не се вижда в купето. Прието е за установено, че процесното МПС не е оборудвано със светлоотразителна жилетка, както и че МПС-то не е оборудвано с пожарогасител.

За установеното в рамките на проверката, В. И. Х.- инспектор в РУ – С. в ОД на МВР - Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA Акт №1431540 от 23.06.2025г. (лист 8, 9), с който деянията на К., изразяващи се ограничаване видимостта (намаляване прозрачността) на предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, посредством поставено фолио; необорудването на процесното МПС със светлоотразителна жилетка; както и необорудването на процесното МПС с пожарогасител, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.105, ал.1, чл.139, ал.2, т.4 и чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя К. е иззето като доказателство СРМПС (свидетелство за регистрация на моторно превозно средство) №***

Пак според процесния АУАН (лист 8), К. отказва да подпише същия, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетеля С. А. К..

А според нарочно отбелязване върху другия екземпляр на процесния АУАН (лист 9), К. получава препис от акта на 28.05.2025г.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, временно се спира от движение пътно превозно средство (ППС), до отстраняване на неизправността, когато ППС-то е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение;

Съгласно разпоредбите на чл.105 от ЗДвП, (1) Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. (2) Ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. (3) Намаляване прозрачността на стъклата по ал.1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) на Организацията на обединените нации (ООН).

Съгласно чл.10, ал.1, т.6, б.“в“ от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП), МПС или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности - има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

От своя страна, разпоредбата на чл.87, ал.1, т.7 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция №8121з-749/20.10.2014г.) установява, че при осъществяване на дейност по контрол на пътното движение полицейските органи използват мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла.

А разпоредбата на чл.91, ал.9 от Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. установява, че при използване от наряда на мобилни технически средства и системи за проверка на светлопропускливостта на автомобилните стъкла резултатите се отразяват в дневник (приложение №18б).

В случая, по делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от ответника, че в рамките на извършената на 23.05.2025г. е използвано мобилно техническо средство за проверка на светлопропускливостта на стъклата на процесното МПС.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че не може да се приеме за несъмнено установено, че в действителност залепеното фолио на предните странични прозорци на лекия автомобил на жалбоподателя намалява видимостта до степен, че да се нарушат стойностите, определени в Правило №43 на ИКЕ на ООН.

Съответно, степента на затъмненост на предните странични стъкла на автомобила, респективно на тяхната светлопропускливост не е установена.

Посоченото е от съществено значение, тъй като при спазване изискванията на чл.105, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗДвП, то не би съществувало нарушение от обективна страна. А при неспазването им – това следва да бъде ясно посочено. Неясно за съда е по какъв начин административният орган преценява, че жалбоподателят е облепил предните странични стъкла на автомобила си с тъмно фолио, което намалява прозрачността им по начин, по който да се приеме, че са нарушени стойностите от Правило №43 на ИКЕ на ООН.

Според разпоредбите на Правило №43 (ПРИЛОЖЕНИЕ №3 ОБЩИ УСЛОВИЯ ПРИ ИЗПИТВАНИЯТА, точка 6. Изпитване на устойчивостта на светлинно излъчване), 6.3.1. Счита се, че изпитването за определяне на устойчивостта на излъчване е дало задоволителен резултат, ако са изпълнени следните условия: 6.3.1.1. Общата светлопропускливост, измерена в съответствие с точки 9.1.1 и 9.1.2 от настоящото приложение, е не по-малка от 95% от първоначалната стойност преди облъчването и във всички случаи не е по-малка от: 6.3.1.1.1. 70% при стъкла, различни от предни стъкла, които трябва да удовлетворяват спецификациите по отношение на полето на видимост на водача във всички посоки; 6.3.1.1.2. 70 % при предни стъкла в зоната, в която измерването на нормалната светлопропускливост се прави в съответствие с точка 9.1.2.2 по-долу…

И пак според разпоредбите на Правило №43 (ПРИЛОЖЕНИЕ №21 РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО МОНТАЖА НА БЕЗОПАСНИТЕ СТЪКЛА В ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА (от категории M, N и О), точка 4. Специални предписания, приложими към превозни средства от категории M и N), 4.1. Предни стъкла 4.1.1. Нормалната светлопропускливост трябва да бъде не по-малка от 70 %.

Следователно, за да се установи в случая, че е налице намалена прозрачност, то светлопропускливостта на предните странични стъкла следва да е под 70%. По делото обаче няма представени резултати от подобно измерване.

Тук е мястото да се напише, че изслушана като свидетел по делото, М. Р. Р., обяснява следното (листи 81а-82): “Наясно съм с наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

Известен ми е случай от края на м. май тази година. Аз присъствах на случая. Бях в колата с вуйчо, когато в [населено място] ни спря полиция. Поискаха ни документи и документите на автомобила. Предоставихме им ги. Само единият полицай дойде до автомобила, не се представи, не каза каква длъжност заема и не обясни каква е причината за спирането. Провери документите, провери автомобила. Проверяваше багажника на автомобила, проверяваше дали има още пътници, при което каза да свалим стъклата на предните врати. Установи, че са затъмнени стъклата на предните врати. Той поиска да свалим стъклата на предните врати, за да види колко са затъмнени. Нямаше уред, с който да замери затъмняването на стъклата, само с оглед установи. Само от външната страна беше полицаят, не е влизал в колата. Само визуално ги провери, не ги е докосвал.

Писаха нещо там, на място. Не предоставиха възможност на вуйчо ми да даде обяснения или да изрази становище.

Стъклата са фабрично затъмнени и има за целта залепени стикери на стъклата. Не му дадоха документи да прочете, не му обясниха, че има право на възражения.

Казаха му да подпише, че се съгласява с това, което са написали за тъмните стъкла и чак тогава ще му дадат копие. Той се подписа само на това, че иска да получи екземпляр, но не се подписа на акта, че стъклата са това, което са дали като заключение. Не му дадоха екземпляр. Върнаха ни личните карти, след което се обадихме телефон №112, за да подадем жалба, че не се представиха, поискаха ни документите и че не сме получили копие от акта, който е съставен. При проверката задържаха талона на автомобила.

Знам от вуйчо ми, че след това е ходил в КАТ и там със специален уред са замерили пропускливостта на стъклата и са установили, че е в нормите на нормалното и са му върнали талона“.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира, че оспорената по делото заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е установена степента на затъмнение (степента на намалената прозрачност) на предните странични стъкла на процесния автомобил, в съответствие с изискванията на ЗДвП и Инструкция №8121з-749/20.10.2014г.

Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила обуславя незаконосъобразността на оспорената по делото заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, са основателни и такива следва да бъдат присъдени, а с оглед заявеното искане от страна на Началник на РУ – С. в ОД на МВР - Пловдив за намаляване на разноските на другата страна (жалбоподателя) за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г., настоящият състав на съда съобрази следното:

От една страна, Началникът на РУ – Стамболийски в ОД на МВР - Пловдив не е страна по делото, за да изразява становище по жалбата, включително за претендираните от жалбоподателя разноски и претендираното адвокатско възнаграждение.

От друга страна, според разпоредбите на чл.38 от ЗАдв, (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. (2) В случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 (Наредба №1/09.07.2004г.) и осъжда другата страна да го заплати.

Според чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 (какъвто е настоящият), възнаграждението е 1 000 лв.

Независимо от последно посоченото обаче, предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и разрешенията, направени в Решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съд (СЕС), настоящият състав на съда намира, че в полза на адвокат С. Ф. М., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 29.05.2025г. (лист 80), следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500,00 лева.

За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквато в случая се явява ОД на МВР – Пловдив.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0333-000058 от 28.05.2025г., издадена от Началник на група в Районно управление - Стамболийски, в Областна дирекция на МВР – Пловдив, с която на М. С. К., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП - “временно спиране от движение на моторно превозно средство, представляващо лек автомобил “АУДИ А 3“, с Рег.№ [рег. номер], собственост на М. С. К., до отстраняване на неизправността“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на М. С. К., [ЕГН], сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на адвокат С. Ф. М., [ЕГН], сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.