ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 828
гр. Пловдив , 13.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502095 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я. Б. Я., чрез процесуален представител
юрк. Й.М., срещу разпореждане № 12276 от 25.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
7674/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 23865 от
13.05.2021, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу ЗЛ.
П. КЛ. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане, доколкото съдът не е взел предвид, че в дадения тридневен срок
заявителят е изпълнил указанията на съда и е посочил причините, поради които не е
представил сключения рамков договор, но са посочени дата на сключване, страни и предмет
на договора. Излага подробни съображения за непредставяне на посочения договор в
заверен препис към заявлението и характера на заповедното производство. Счита, че
неправилно съдът е дал указания за представяне н адопълнителни доказателства, като е
приложил чл. 127, ал. 3, във вр. с чл. 129 от ГПК, към които разпоредби не препраща чл. 410
от ГПК, поради което обжалваното разпореждане противоречи и на процесуалните правила
и подлежи на отмяна. Въпреки редовността на заявлението, в което счита, че са спазени
всички задължителни реквизити, съгласно чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал.1, т. 1-6 от ГПК
и са представени съответните приложения, съгласно чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 128 от ГПК,
като е представен и договора за кредит, съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК, съдът неправилно и в
противоречие с процесуалните правила отказал да издаде заповед за изпълнение. Счита, че
1
обжалваното разпореждане е постановено на неправилно основание, доколкото в самия
обжалван акт е посочено, че заявителят е депозирал в срок молба с изложени съображения,
относно указанията на съда.
Иска се отмяната на разпореждането на първоинстанционния съд, с което е
отхвърлено, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него въззивният съд да
постанови издаване на заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по
чл. 410 от ГПК.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е отхвърлил заявление вх. № 23865 от 13.05.2021, подадено
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу ЗЛ. П. КЛ. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е приел, че не са били изпълнени дадените
указания за описване на точната фактическа обстановка на възникване, съществуване и
изискуемост на вземането, размерът му и евентуално период, за който се отнася, поради
което заявлението е останало нередовно. В обжалваното разпореждане е посочено, че е
останало неизяснено конкретното правоотношение, на което заявителят основава плащането
на сумите от страна на „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи асет мениджмънт“ АД, което
е приел за съществена нередовност на заявлението, защото обстоятелствата са определящи
за основанието, на което се позовава цесионерът, за да обоснове възникване на регресната
претенция на „Файненшъл България“ ЕООД към длъжника, съответно за изпълнение на
задълженията му по договора с потребителя, поради което и е приел наличието на
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и е отхвърлил изцяло заявлението.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
С разпореждане от 15.05.2021 г. заповедният съд е счел, че заявлението е
нередовно, поради което е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи
възникнало ли е правоотношение между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД за поръчителство, съответно кога е бил сключен договора и за какви
задължения се е отнасял, на второ място да конкретизира какви задължения са били платени
на „Изи асет мениджмънт“ АД от „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като в посочената
сума е включено обезщетение за забава след дата на плащането- 01.07.2020 г., както и да
посочи причините, поради което „Файненшъл България“ ЕООД е платило на „Изи асет
2
мениджмънт“ АД и собственото си възнаграждение по договора за представяне на
поръчителство. Указано е, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок
заявлението ще бъде отхвърлено. Не са давани указания за представяне на договор между
„Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“, а само за посочване на
обстоятелствата, на които се основава претенцията за заплащане на посочените в
заявлението суми.
В изпълнение на така дадените конкретни указания е постъпила молба от заявителя,
с която е посочена дата на сключване на рамков договор за поръчителство между „Изи асет
мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД от 10.07.2019 г., изпълнени са
указанията, дадени под точка две и три в разпореждането от 15.05.2021 г., като са
коригирани посочените в заявлението суми по отношение на техния размер и период на
претенциите, като това е било обосновано с допусната техническа грешка, същата е
посочена и като основание за твърдението в заявлението за заплащане на сумата за
възнаграждение по договора за поръчителство от „Файненшъл България“ ЕООД, посочено е,
че същото е било дължимо на поръчителя.
При така посочените обстоятелства следва да се прецени дали е изпълнено
указанието на съда за привеждане на заявлението в съответствие с разпоредбата на чл. 410,
ал. 2 от ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 от ГПК, поставяща условие за редовност
изложение на обстоятелства, на които се основава претенцията, в случая на заявителя.
С така подадената молба от заявителя по отношение на указанията, дадени в първа
точка от разпореждането от 15.05.2021 г., е посочена дата на сключване на рамков договор
между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ от 10.07.2019 г., по силата на
който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря солидарно с
кредитополучатели по договори за потребителски кредити, сключени с кредитора. Липсва
конкретика относно относимостта на така посочения рамков договор към описания в
заявлението договор за заем от 21.10.2019 г., сключен след посочената дата на рамковия
договор, или липсва изложение на обстоятелставата защо посочения договор е приложим по
отношение на конкретния договор за кредит, посочен в заявлението. Налице е и
констатираното противоречие между описаното в обстоятелствената част на заявлението, че
плащането на задълженията от „Файненшъл България“ ЕООД са направени в изпълнение на
сключен договор за представяне на поръчителство, със страни потребителят (длъжникът),
който възлага и „Файненшъл България“ ЕООД, който се задължава да сключи договор за
поръчителство със заемодателя и посоченото в молбата за изпълнение на указанията на
заповедния съд, в която се твърди, че между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД има сключен рамков договор за поръчителство от 10.07.2019г., по силата
на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с потребители
по договори за кредит, като в същата молба отново се заявява, че плащанията са направени
съгласно поетия ангажимент в чл. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, за сключване на договор за
3
поръчителство със заемодателя, какъвто не се твърди да е бил сключван.
Действително, както е посочено в ожалвания акт от заповедния съд, така остава
неизяснено конкретното правоотношение, на което заявителят се позовава, за да обоснове
плащането на сумите от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи асет мениджмънт“ АД. С
подадената молба само се появява противоречие между изложеното в заявлението и в
молбата за изправяне на констатираната в него нередовност, по отношение на изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането. Горното е съществено за редовността на
заявлението, с оглед посоченото препращане към процесуалните изисквания за
необходимото съдържание на исковата молба, съгласно което, при съответно приложение на
чл. 127, ал. 1 от ГПК, необходим реквизит на заявлението е изложение на обстоятелствата,
на които се основава искането, а именно фактическите твърдения за начина на възникване,
съществуването и изискуемостта на вземането.
Поради изложеното съдът счита, че така подадената молба не уточнява напълно
дадените указания от заявителя, като заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410,
ал. 2 от ГПК, препращаща към чл. 127, ал. 1 от ГПК, въпреки дадения срок за изпълнение на
указанията на съда.
Предвид горното съдът намира, че разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12276 от 25.06.2021 г., постановено по ч. гр. д.
№ 7674/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 23865 от
13.05.2021, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Я. Б. Я., чрез процесуален представител юрк. Й.М., срещу ЗЛ. П. КЛ., с.
..................., ул. ....-.... ...., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4