Решение по дело №376/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 326
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20227080700376
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 326

 

гр. Враца, 14.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 27.09.2022г. /двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                             КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Даниела ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора Николай ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 376 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във вр. чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна ЖАЛБА на Началник на РУ - Бяла Слатина, против РЕШЕНИЕ  № 48/09.05.2022 г., постановено по АНД № 100 по описа на Районен съд - Бяла Слатина за 2022 г. С оспореното решение е отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-0248-000541/18.03.2021 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Враца, РУ – Бяла Слатина, с което на Т.Б.Т. ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че при правилно възприета фактическа обстановка въззивният съд е формирал неправилни изводи относно липсата на субективния елемент на нарушението Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП. Не се явява представител пред съда.

Ответникът – Т.Б.Т., редовно призован не се явява и не се представлява в с.з. Не ангажира становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за основателност на касационната жалба и уважаването й с всички законови последици.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14 - дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното в настоящото производство решение Районен съд  - Бяла Слатина е отменил НП № 21-0248-000541/18.03.2021 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Враца, РУ – Бяла Слатина с което на Т.Б.Т. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 22.07.2020 г. около 16:00 часа в с. ***, по ул. *** до дом № ** управлява т.а.“Форд Транзит“ с рег. № ********, с предстоящ собственик С. А.П. от гр. ***, като автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС, с което е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е в НП, че същото се издава на основание постановление за прекратяване на наказателното производство изх. № ****** от 05.02.2021г. на РП-Враца, ТО Бяла Слатина, вх. № 248000-1895/16.03.2021г. по описа на РУ-Бяла Слатина.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел в оспореното решение, с оглед събраните по делото доказателства, за безспорно установено, че ответникът от обективна страна е извършил визираното в НП нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на посочената в НП дата 22.07.2020 г. е  управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС със служебно прекратена регистрация от 20.05.2019 г. От друга страна е приел, че не е налице субективният елемент на нарушението от страна на ответника в извършване на административно нарушение, тъй като лицето водач Т.Т., не е бил собственик на автомобила и не е знаело за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което е извел решаващия извод, че водача не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му нарушение и е отменил издаденото НП. 

Съдът е констатирал, че разследване по въпросите за извършеното административно нарушение, касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано, а АНО се е ползвал единствено от констатираното в ИИС - че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, като в АУАН и НП не се сочи от коя дата е прекратена същата и от постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство, също не става ясна датата на служебно прекратена регистрация.

Решението е правилно.

По делото е категорично установено и е безспорно между страните, че на посочените в наказателното постановление дата, място и час ответникът в касационното производство е управлявал товарен автомобил, който не е бил негова собственост, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, предвид което касационният съдебен състав приема, че от страна на ответника по касация и водач на МПС, Т.Т. са осъществени обективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение. 

          Правилно въззивният съд е приел, че нарушението не е осъществено от субективна страна. Относно вмененото на водача на МПС нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и настоящият съдебен състав счита, че по делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние.

         Видно от текста на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временното отнемане, прекратяването и възстановяването на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно, видно от раздел III. В случая регистрацията е прекратена служебно, по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата, във вр. с  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с отбелязване в автоматизираната информационна система, когато в двумесечен срок от придобиването собственикът не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Наредбата не поставя изискване собственикът да бъде уведомен за това служебното прекратяване на регистрацията.

В конкретния случай регистрацията на автомобила е прекратена служебно, поради неизпълнение на задължението на собственика, в двумесечен срок от придобиването да регистрира превозното средство. Водача на МПС не е собственик на МПС и нито е знаел, нито пък е бил длъжен да знае, дори при достатъчно усилия от негова страна за горните обстоятелства.

Осъщественото от обективна страна административно нарушение е несъставомерно от субективна страна. То не е извършено умишлено. МПС е било с поставени регистрационни табели, а водача не е негов собственик, което обосновава извода, че същият към момента на проверката не е съзнавал, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Предвид на това, липсва умисъл у санкционираното лице за извършване на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Липсата на субективна страна от състава на посоченото административно нарушение води до извод за несъставомерност на извършеното от касатора деяние.

Действително незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност /за извършеното служебно прекратя-ване на регистрацията на МПС на основание  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП/, респ. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на администра-тивното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал. 1 от ЗДвП. В хипотезата на  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП уведомяване на собственика на МПС за прекратената регистрация на последното не е предвидено. Липсват каквито и да било данни, че собственикът на автомобила е бил уведомил когото и да било, че процесният автомобил е с прекратена регистрация. От друга страна такава информация водача не би могъл да получи и при евентуална справка при компетентните органи за контрола на движението по пътищата, тъй като няма качеството собственик или ползвател на автомобила.

 При прилагането на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, при липсата на знание за обективен признак от състава на административното нарушение и доколкото незнанието на съставомерното фактическо обстоятел-ство не се дължи на непредпазливост, се изключва наличието на виновно /умишлено или по непредпазливост/ поведение поради фактическа грешка на дееца. Ето защо и настоящият съдебен състав прави извод за несъставо-мерност на санкционираното деяние от субективна страна поради недоказаност на неговото виновно извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото наказателно постановление поради незаконосъобразност.

По изложените съображения, като е приел, че липсва доказан субективен елемент от визираното в акта и в НП нарушение, районният съд правилно е отменил санкционния акт.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  РЕШЕНИЕ  № 48/09.05.2022 г., постановено по АНД № 100 по описа на Районен съд - Бяла Слатина за 2022г., с което е ОТМЕНЕНО НП № 21-0248-000541/18.03.2021 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Враца, РУ – Бяла Слатина.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                 2.