№ 164
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000097 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД-гр. София, представлявано от изпълнителните директори
М М - Г и Павел Д., чрез процесуалния представител адв. Н.Д., срещу решение №
479/02.12.2021 год., постановено по т.д.№ 104/2021 год. по описа на ВОС, в частта, с
което съдът е осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД да заплати на ЯНК. СТ. АНД. от гр. Варна,
разликата над 18 000 лв. до присъдените 45 000 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП, реализирано на
14.01.2017 г. около 17:30 часа в гр. Варна, бул. „Народни будители“ на паркинга пред
бл. 53, вх. „А“, по вина на водача на лек автомобил “Дачия Логан“, с рег. № В 3506 РК,
който към момента на инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №
BG/22/116000729234, със срок на валидност до 20.03.2017 г., ведно с мораторна лихва
върху посочената главница за периода от 11.11.2020 г. до 16.02.2021 г. и законна лихва
върху тези суми, считано от предявяване на иска 17.02.2021 г. до окончателното им
изплащане.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения за неправилно
приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, което е довело до прекомерност на определеното
от съда обезщетение за неимуществени вреди, несъответно по размер на действително
претърпените вреди. Поддържа възражението за наличие на съпричиняване от страна
на пострадалата. Навежда оплаквания, че определеният размер на обезщетението не
кореспондира с трайно установената съдебна практика по аналогични случаи. Позовава
1
се на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие през 2017г. Моли съда да отмени обжалваното решение в
съответната му част, като отхвърли исковата претенция за разликата над 18 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди следствие настъпило на
14.01.2017г. ПТП, ведно със законната лихва считано от предявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя на 11.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението като неоснователна и недоказана. Претендира сторените
по делото разноски.
Решението в останалата част е влязло в законна сила и не е предмет на
обжалване.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна
ЯНК. СТ. АНД., чрез адв. Костадинов от ВАК, с който се изразява становище за
неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това. Намирайки
решението за правилно, обосновано и законосъобразно, моли съда да потвърди същото,
респ. да остави въззивната жалба без уважение. Претендират се сторените в
производството пред ВАпС разноски.
Постъпилата въззивна жалба е допустима и надлежно администрирана.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за
възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина. С влязло в сила решение № 2018/03.12.2018 г.,
постановено по АНД № 4952/2018 г. по описа на Варненския районен съд, Р Г В е
признат за виновен за това, че на 14.01.2017 г. в гр. Варна при управление на МПС -
л.а. “Дачия Логан“, с рег. № В 3506 РК, не наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство и не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, с което
нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил на ЯНК. СТ. АНД. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник за период не по - малък от 2-2,5
месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, обусловено от счупване
на дясното колянно капаче. Налице е безспорно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. Установено е и настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на дължимата
обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, както и до наличието на
съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се произнесе въззивната
инстанция /чл.269 ГПК/.
По твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат:
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди,
2
увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване.
Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. С действията си
или бездействията си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона
правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
С отговора на исковата молба наведеното възражение за съпричиняване е
обосновано с твърдения, че ищцата като пешеходец, е поставила себе си в риск,
преминавайки в близост до автомобил със запален двигател, както и че не е изпълнила
задължението си да следи за пътната обстановка и да полага необходимата грижа и
бдителност с цел избягване на пътни инциденти, в нарушение на общото задължение,
произтичащо от чл.5, ал.1 от ЗДвП.
От събраните писмени и гласни доказателства не се установява наличието на
съпричиняване. Съгласно заключението на назначената по делото и неоспорена САТЕ
пострадалата предприела движение по дължината на паркинга пред блока, като се
подпирала на паркирани автомобили поради подледената асфалтова настилка. В същия
момент от дъното на паркинга таксиметров автомобил предприел движение на заден
ход. Към момента на удара пешеходката е напускала платното на паркинга и се
намирала с гръб към автомобила. Видимостта била „трудна за преценка“ като
резултат от съвкупни фактори – позицията с гръб към идващото МПС и заледяването.
Позоваването на събрани в досъдебното производство експертни доказателства
е недопустимо, тъй като същите не са събрани в настоящото производство при
спазване на основните принципи на устност и непосредственост.
С оглед на изложеното, съдът приема възражението за съпричиняване за
неоснователно.
По размера на дължимото обезщетение:
Ищцата е била почти 60 годишна към датата на инцидента, Вследствие на
процесното ПТП получила счупване на дясното колянно капаче, за лечението на което
е било проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация. Изпитвала
затруднение в движенията за период от около два месеца и половина. Възникнало
усложнение - петниста остеопороза в областта на колянното капаче, установено
посредством рентгенографско изследване, обусловило по – продължителен
оздравителен процес. В провелото се о.с.з. на 28.10.2021г. вещото лице по СМЕ
указва, че настъпилите в колянното капаче усложнения се нуждаят от лечение при
специалист ортопед-травматолог. Евентуалното бездействие би довело до трайно
оставане на петнистата остеопороза и допълнително негативно увреждане на
засегнатата походка. Обективният преглед на вещото лице е констатирало, че и
понастоящем ищцата е с накуцваща походка и трудно се изправя след ставане.
Съгласно комплексната СПЕ, непосредствено след ПТП у пострадалата се
наблюдавала смесена тревожно-депресивна реакция, психични стрес, нервност,
тревожност, смущения в съня и апетита, проблеми с концентрацията, безпокойство,
довели до влошаване качеството на живот. Изпитвала страх да излезе навън.
Провеждала консулти с невролог и психиатър. Вещите лица указват за предприета
адекватна терапия за периода от 2017 г. до 2019 г., в т.ч. и медикаментозна назначена
от наблюдаващия я специалист-психиатър. И към момента на освидетелстване на
3
пострадалата същата често изпада в тревога и страх да излиза сама извън дома си.
Претърпяното ПТП е изиграло ролята на остра психотравма, което е довело до
описаните по-горе тревожно-депресивни симптоми, като пострадалата с времето не е
могла да рационализира психотравмата и да се освободи от болестотворното й
въздействие. В конкретния случай липсват симптоми за посттравматично стресово
разстройство и смесената тревожно-депресивна реакция е отзвучала. При все това се
касае за психогенни психични симптоми, които са били отключени непосредствено от
стресовата ситуация на 14.01.2017г. – процесното ПТП. Към момента на
освидетелстването вещото лице дава мнение, че пострадалата е уместно да бъде
подложена на психотерапия с цел преодоляване на тревожността и фиксирането към
травматичното събитие, без да е необходим прием на психотропни медикаменти.
Събраните гласни доказателства – показания на св. М.Н и
Св.А
/син
на ищцата/, разкриват труден възстановителен период на ищцата, зависим изцяло от
чужди грижи. И до днес ищцата ползва бастун, изпитва болки, нуждае се от помощ при
тежка домакинска работа. Тревожна е, страда от безсъние.
Същевременно по делото не е установено, че преди инцидента ищцата е
ползвала помощни средства при придвижване, поради което съдът приема, че
настоящото й състояние е в пряка причинна връзка с ПТП.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично
обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не
на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното
субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени
по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на
настъпване на вредите, продължителността и интензитета на болките и страданията,
общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението - настъпилото ПТП.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема, че определеното от
ВОС обезщетение е справедливо. Същото отчита възрастта на пострадалата, тежкия
възстановителен период, доказаното усложнение, негативните психични изживявания,
както и остатъчните явления – болки, походка, тревожност. Ищцата трябва да
продължи лечението си както по отношение на установената петниста остеопороза,
така и по отношение на тревожността и фиксирането към травматичното събитие.
4
Така определеното обезщетение отговаря и на икономическа обстановка в
страната към датата на деликта, ориентир за която са както официално оповестените
статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно
установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при
застраховка "Гражданска отговорност" /макар последните да се явяват само помощен
критерий/.
При определяне на обезщетението както от ВОС, така и от въззивния съд, не са
взети предвид тежките дегенеративни изменения в областта на гръбначния стълб, тъй
като същите нямат причинно-следствена връзка с ПТП.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, като пред въззивният съд не са
наведени доводи за самостоятелна ревизия на обжалвания акт в коментираната част.
Разноски:
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в
производството съдебни и деловодни разноски в размер на 1 640 лв. - заплатен
адвокатски хонорар. Минималният хонорар, с оглед материалния интерес пред
въззивната инстанция, е в размер на 1340 лева /чл. 7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004/.
Следователно – уговореното възнаграждение няма прекомерен характер. За пълнота –
предметът на въззивна ревизия включва възражения както за съпричиняване, така и за
прекомерност на определеното от ВОС обезщетение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 479/02.12.2021 год., постановено по т.д.№
104/2021 год. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на ЯНК.
СТ. АНД., ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 1640 лева - разноски за въззивното
разглеждане на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на
страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5