№ 109
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502599 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 07.05.2021 г. по гр. д. № 53/2020 г. на Окръжен съд Монтана
Гаранционен фонд, София е осъден да заплати на С. К. С. от гр.Монтана сумата 15000
лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в
резултат на настъпило на 04.05.2019 г. пътнотранспортно произшествие, и сумата
2887,50 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
двете суми, считано от 12.07.2019 г. до окончателното им изплащане. Исковете за
обезщетения на имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени до пълните
предявени размери съответно 5000 лева и 35000 лева. Ищецът е осъден да заплати на
ответника 224 лева за разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителните части на исковете за
имуществени и неимуществени вреди до пълните предявени размери от 5000 лева и
35000 лева с оплакване за непълно репариране на вредите поради определяне на
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди и неправилно определен
размер на стойността на мотоциклета. Сумите се претендират със законната лихва
върху обезщетенията от 26.09.2019 г. Поддържа се неправилност на решението поради
постановяването му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на
обезщетението; несъобразяване с характера и тежестта на увреждането и с
възстановителния процес, с липсата на пълно възстановяване, с икономическата
1
конюнктура. Без да се оспорват фактическите констатации на съда за вида и характера
на уврежданието, се сочи неправилно приложение на критериите за определяне
конкретната сума на обезщетението за имуществени вреди. Оспорва се определеният
по реда на Наредба №24/08.03.2016 г. размер на стойността на мотоциклета, който
следвало да се определи по пазарни цени. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и присъждане на обезщетения в пълните претендирани размери, както и отмяна на
решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, и за дължимия размер на
обезщетението за имуществени вреди. В частта, с която ответникът е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева и 2887,50 лева за
имуществени вреди, решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо
относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество и относно липсата на съпричиняване вредоносния резултат
от постадалия.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключението на съдебномедицинска експертиза и
показанията на свидетелката Х. С., съпруга на ищеца чиито показания съдът кредитира
през призмата на чл.172 от ГПК като кореспондиращи с медицинските документи и
заключението:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – фрактура на
левия тибиален малеол (вътрешен глезен), контузии в областта на гръдния кои, дясната
китка и лявата лакътна става;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – 7
дни болнично лечение за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с два
винта. Постелен режим без възможност за натоварване на левия крак до
възстановяване счупената кост – 40 дни. Използване на помощни средства за
2
придвижване - патерици. Общ възстановителен период – около 2 месеца - издадени
болнични листи за временна нетрудоспособност до 12.07.2019 г.;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – по време на болничното
лечение и след това - болки с по-голям интензитет, намаляващи постепенно през
следващите два месеца;
г/. възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - 42 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – невъзможност за самообслужване и нужда от чужда помощ;
е/. последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно
състояние – Счупването на глезена е зараснало в нормална позиция, наличен е умерен
оток и лек дефицит в областта на левия глезен при повдигане на ходилото (сгъване на
ставата нагоре) - увреденият глезен е с намалена функционалност. Необходимо е
отстраняване на винтовете. Походката е леко накуцваща. Трайна негативна последица
от травмата е получената псевдо артроза на рявата фибула.
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 35 000 лв. би обезщетила ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за
търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от
съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване за ищеца. При определяне на обезщетението съдът взе предвид както
физическите увреди, така и отражението върху живота на ищеца. Последиците от
катастрофата довели до промяна начина на живот на ищеца, който преди това бил
динамичен.
По спорния въпрос за дължимото обезщетение на имуществени вреди. Съгласно
чл. 386, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетените,
което не може да надхвърля застрахователната сума. Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ
размерът на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля
размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки,
определени за годината, в която е настъпило ПТП. Лихвите за забава на Гаранционния
фонд се определят по реда на чл. 497 от КЗ. По отношение на застрахователното
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, чл. 558,
ал. 2 от КЗ препраща и към чл. 499, ал. 2 от КЗ, според който при вреди на имущество
обезщетението не може да надхвърля действителната стойност на причинената вреда.
Разпоредбата от своя страна препраща към чл. 504 от КЗ, с наредба към която е приета
Методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Последната отменя Наредба № 24 от
3
08.03.2006 г. с изключение на чл. 15, ал. 4 и Приложения 1-6 към нея. В този смисъл
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, приета от КФН
представлява Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24 от 08.03.2006 г. В чл.
4 от Методиката е предвидено, че същата следва да се прилага само като минимална
долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/
за извършен ремонт в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя от
експертна оценка. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото от същия вид. Основателно е
оплакването на въззивника във въззивната жалба, че при изчисляване стойността на
щетите приложение не следва да намери методиката за изчисление, посочена в
Наредба № 24/08.03.2006 г., тъй като последната представлява единствено указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представи фактури за извършен ремонт в
сервиз. В настоящия случай обезщетението при съдебно предявена претенция следва
да бъде определено по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие, като в случая няма спор и че е налице тотална щета.
Съобразно съдебната практика следва да се вземе предвид стойността на процесното
МПС по средната пазарна цена към датата на настъпване на ПТП, доколкото по такива
цени ще може да се купи вещ от същия вид и качество като увредената. При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се
определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата 6200 лева,
съгласно заключението на вещото лице по повторната автотехническа експертиза.
В обобщение предявените искове следва да се уважат пълните размери от 35000
лева за неимуществени и 5000 лева за имуществени вреди.
Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която искът за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен за разликата над
15000 лева до 35000 лева, а искът за обезщетяване на имуществените вреди е
отхвърлен за разликата над 2887,50 лева до 5000 лева и в полза на ищеца следва да се
присъди допълнително сума от 20000 лева за неимуществени вреди и сума от 2112,50
лева за имуществени вреди, със законната лихва от 26.09.2019 г.
4
По разноските. За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. В. се
дължи възнаграждение съответно на уважената част от исковете. При материален
интерес 40000 лева, възнаграждението е в размер 2076 лева с ДДС. За работата на
адв.В. пред първата инстанция, затова следва да й се присъдят допълнително 796 лева.
Пред въззивната инстанция материалният интерес е в размер 22112,50 лева, за който
размерът на адвокатско възнаграждение е 1193,36 лева. Сумата се дължи с начислен
ДДС, затова на адв.В. се дължи сумата 1432,05 лева за работата й пред въззивната
инстанция. Ответникът следва да заплати на адв.В. допълнително възнаграждение за
предоставената на ищцата безплатна правна помощ пред двете инстанции в размер на
2228,05 лева.
Разноските на ищеца пред първоинстанционния съд са 2505,95 лева, от които са
му присъдени 1102,61 лева. С оглед уважаването на исковете изцяло ответникът дължи
на ищеца заплащане на още 1403,34 лева за разноски пред първоинстанционния съд,
както и разноските във въззивното производство 443 лева, или общо – 1846,34 лева.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски в размер 224 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.05.2021 г. по гр. д. № 53/2020 г. на Окръжен съд
Монтана в частта, с която е отхвърлен искът на С. К. С. срещу Гаранционен фонд,
София за обезщетение на неимуществени вреди над 15000 лева до 35000 лева, в частта,
с която е отхвърлен искът за обезщетение на имуществени вреди над 2887,50 лева до
5000 лева, както и в частта, с която С. К. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд,
София, разноски 224 лева и постановява:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, София да заплати на С. К. С. на основание чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ допълнително сумата 20000 (двадесет хиляди) лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, и сумата 2112,50 (две хиляди сто и дванадесет 0,50)
лева - обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва върху двете суми от
26.09.2019 г. до окончателното им изплащане.
Осъжда Гаранционен фонд, София да заплати на адв.Ц.В. от САК
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА пред двете инстанции в размер на 2228,05 лева
(две хиляди двеста двадесет и осем 0,05) лева.
Осъжда Гаранционен фонд, София да заплати на С. К. С. сумата 1846,34 лева
(хиляда осемстотин четиридесет и шест 0,34) лева- разноски пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
5
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6