№ 298
гр. Ловеч, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500188 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
упълномощения юрисконсулт Р.Ив.Ил., срещу Разпореждане № 779 от 07.04.2022 година,
постановено по ч.гр.дело № 20224330100304 по описа за 2022 година на Тетевенския
районен съд, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника Д. К. ИВ., ЕГН ********** от с.Г..
Жалбоподателят обжалва разпореждането като незаконосъобразно и неправилно.
Оспорва мотивите на съда за наличието на неравноправни клаузи в договора.
Изтъква, че в първата хипотеза на чл.411, ал.2,т.3 ГПК заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права, а редът е друг. При втората хипотеза е необходимо да
изследва представените доказателства и да ги подведе под нормата на чл.143 ЗЗП, което не е
направил. Счита, че неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния
му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Относно отхвърленото заявление за договорно възнаграждение счита, че договорът за
кредит отговаря на всички законови императивни изисквания и длъжникът е запознат
1
предварително с условията на договора. Посочва, че уговореният лихвен процент отговаря
на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, а е израз на принципа на
свободно договаряне- чл.9 ЗЗД. Счита, че в договора е посочена ясно методиката на
формирания годишен процент на разходите, посочен е ГПР и ГЛП, както и точният размер
на дължимите суми от длъжника и мотивите на съда, че страните са поставени в
неравностойно положение е неоснователно. Подчертава, че разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната
лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с ПМС № 72 от 08.04.1994
г. , е приета преди датата на сключване на договора (14.11.2016 г.) със ЗИД на ЗПК и е в
сила от 23.07.2014 г. , поради което страните са били обвързани от законовото изискване.В
конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени
вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на закона, както
и на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в
облигационното отношение.
Като краен извод поддържа, че не може да има недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна
норма.
По отношение на дължимостта на законната лихва се позовава на ТР № 3/2017 г. от
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС и счита, че се дължи като законова последица от
предявяване на иска за вземането и е поискана от заявителя, поради което не е необходимо
да бъде индивидуализирана по начина, посочен по чл.86, ал.1 ЗЗД.Счита, че предвид
действителността на уговорените между страните задължения, съдът неправилно е
извършил прихващане от дължимата главница, с което се изменя изцяло заявената
претенция от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, която евентуално трябва да бъде
доказана в исковото производство.Счита, че заповедният съд има правомощия да обяви
дадена клауза за недействителна или неравноправна, но няма правомощие да прави
прихващане от заявените суми, след като процесният договор не е прогласен за
недействителен със сила на пресъдено нещо.
Моли, да бъде отменено разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против длъжника Д. К. ИВ. и да бъде издадена заповед за изпълнение относно
претендираните със заявлението вземания.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника Д. К. ИВ., ЕГН ********** от с.Г. за парично вземане, основано на
Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 18.09.2017
година. Според заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел, като е
направил 36 погасителни вноски и е изпаднал в забава, съгласно погасителния план, поради
2
което дължи общо сумата 875.71 лева, включваща: главница в размер на 281.60 лева;
неплатено договорно възнаграждение – 265.65 лв. за периода от 18.04.2021 г. до 18.07.2021
г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 232.24
лева до 18.07.2021 г.; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането- 20.00 лв,
начислени на 20.06.2018 г., лихва в размер на 21.39 лева за забава от 19.10.2017 г.до
18.07.2021 г. , законна лихва в размер на 54.83 лева за периода от 18.07.2021 г. до 23.03.2022
година, и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В производството по ч.гр.дело № 304/2022 година Тетевенският районен съд е издал
Разпореждане № 779 от 07.04.2022 година, с което отхвърлил в цялост заявлението. Приел е,
предвид качеството на длъжника на потребител, че условията за ползване на допълнителен
пакет услуги, противоречат на императивни норми на ЗПК- чл.10а,ал.2 ЗПК, които са от
обществен порядък и за спазването им съдът следи служебно, както и че са в противоречие с
добрите нрави. Предвид направените от потребителя общо 36 погасителни вноски, в които е
включен и допълнителния пакет услуги, е съобразил, че вземането за главница и
възнаградителна лихва е погасено чрез плащане.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбите на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК,
задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), поради което нормите му следва да бъдат съобразени от съда
служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Тъй като срокът на договора е изтекъл, кредитополучателят дължи на кредитора
непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната лихва за
забавеното плащане от датата на забава до изтичане срока на договора.На кредитора се
дължи и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през целия
срок на договора.
Настоящият въззивен състав приема, че вземането за възнаграждение, основано на
договор за закупен пакет от допълнителни услуги по своя характер представлява дейност
по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цел заобикаляне на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Размерът на това възнаграждение е определен
3
произволно.То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му (2337.84 лева)
съставлява 78% от размера на отпуснатия кредит (3 000.00 лева).Заедно с възнаградителната
лихва, която е в размер на 2270.04 лева (ГЛП 41.17%), според договора за потребителски
кредит потребителят трябва да върне на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД общо 7 607.88
лева.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Предвид цитираната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, е недопустимо под формата на
„възнаграждение” кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни
от лихвата.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни
форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва
че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на
чл.24 от ЗПК. Видно е от съдържанието на договора за потребителски кредит и приложения
погасителен план, че плащането на възнаграждението за допълнителни услуги е включено в
общия размер на месечната вноска по кредита, което означава, че е част от условията за
отпускане на кредита.
Съдът счита, че вземането за административни разноски за извънсъдебно събиране
на задължението също е начислено в противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, тъй
като заявителят претендира присъждане на сумата към определена дата, като се позовава
именно на допуснатата забава от длъжника.
Приетата недействителност на Споразумението за допълнителни услуги рефлектира
върху действителния размер на задължението на потребителя, т.е. върху сумата, която
дължи на кредитора във връзка с получения кредит и която включва: главница,
възнаградителна лихва и лихвата за забавено плащане, при наличие на такова. Заявителят
признава, че длъжникът е заплатил 36 вноски, което представлява сума общо в размер на
7607.88 лева и включва: главница 3000, договорна лихва 2270.04 и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги 2337.84 лева.Видно е, че тази сума съответства на
посочения общ размер на задължението (включващо и възнаграждението за допълнителни
услуги), съгласно Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт,т.е.
кредитополучателят е изпълнил задължението си договора. Нещо повече, налага се изводът,
че заемателят- потребител е заплатил на кредитора по-голяма сума от размера на
действителното си задължение. Ето защо заявлението следва да се отхвърли изцяло.
Обжалваното разпореждане на Тетевенския районен съд е законосъобразно, поради
4
което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 779 от 07.04.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 20224330100304 по описа за 2022 година на Тетевенския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5