Решение по дело №512/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София срещу Решение № 177 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2087/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Касационният жалбоподател обжалва решението в частта, в която е осъден да заплати М. М. М., [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 4 775 лв., в резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, в периода от 04.02.2020г. до 08.05.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/, когато е пребивавал в за Затвора гр.Пловдив (95 дни) и в периода от 27.09.2017г. до 03.02.2020г., когато е пребивавал в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна (860 дни), изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ за общо 955 дни.

Излага доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на съдебния акт. Посочва, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от значение за решаването на правния спор. Счита, че са неоснователни оплакванията на М. за неосигуряване на достатъчно жилищна площ, тъй като липсват доказателства за бездействия от страна на администрация в този смисъл. Счита, че не са доказани реални вреди, които да са резултат от бездействие на ГД „ИН“, поради което моли съда да отмени изцяло решението в осъдителната му част или евентуално в частта над 2 300 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – М. М. М., [ЕГН], редовно призован, не се явява, не се представлява. В постъпила по делото писмена молба, упълномощеният представител адв.А. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.А. К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, в размер на 777,50 (седемстотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, съгласно списък с разноски по чл.80 от ГПК.

Контролиращата страна - Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционният съд се е развило след като с Решение № 1594/29.07.2021г., постановено по КАД № 1387/2021г. по описа на Административен съд-Пловдив е отменено Решение № 249/05.02.2021г. по адм.д.№986/2020г. на Административен съд-Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане. Ищецът М. М. М., [ЕГН] иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди в общ размер на 90 000 лв. / 60 000 лв. за ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и 30 000 лв. за Затвора гр. Пловдив/ за периода от 27.09.2017г. до 2020г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и в Затвора гр. Пловдив

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства. Въз основа на тях, в оспорваната в настоящото производство част, административният съд е приел, че за периода от 04.02.2020г. до 08.05.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/, в Затвора гр.Пловдив (95 дни) и в периода от 27.09.2017г. до 03.02.2020г., в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна (860 дни) е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задълженията си по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./, а именно за всеки лишен от свобода да се осигури минимална жилищна площ в спалното помещение от 4 кв.м.

Мотивирано е, че от представените справки действително е установено неспазването на това изискване за периодите от 04.02.2020г. до 08.05.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/, когато ищецът е пребивавал в Затвора гр.Пловдив (95 дни) и в периода от 27.09.2017г. до 03.02.2020г., когато същият е пребивавал в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна (860 дни) или общо за 955 дни.

Съдът е приел, че доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, съответно и за отделни части от доказаните периоди, както и поради това, че е доказано само едно от твърдените нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение, така както е оценен и заявен от ищеца.

Определено е обезщетение в размер на общо 4 775 лв., вместо претендираните общо 90 000 лв. /60 000 лв. за ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и 30 000 лв. за Затвора гр. Пловдив/.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а наведените от касатора възражения са неоснователни.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284 ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят.

Следва да се посочи следното: съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразили се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв. м., в част от периода, предмет на исковата молба.

Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса на достатъчно приемливи условия за живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, вследствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Неоснователни са доводите за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в пенитенциарните заведения, където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца и, доколкото в хода на касационното производство не се установи нещо ново, настоящият съдебен състав намира, че Решението на Административен съд – Пловдив, ХII състав, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като неоснователна – без уважение.

Настоящият състав намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. К. е неоснователно и не следва да бъде уважено. Видно от приложеното по ад № 2087/21г. адв. пълномощно , не се установява представителство по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв, както и няма доказателства за договорирано и изплатено възнаграждение.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив XXIII състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2087/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХII състав в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е осъдена да заплати на М. М. М., [ЕГН], сумата от общо 4 775 (четири хиляди седемстотин седемдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС в периода от 04.02.2020г. до 08.05.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/, когато е пребивавал в за Затвора гр.Пловдив (95 дни) и в периода от 27.09.2017г. до 03.02.2020г., когато е пребивавал в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна (860 дни), изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за общо 955 дни в посочените периоди.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.