РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 05.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 370 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „С.“ ЕООД срещу С.А.С. установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр.
чл. 82, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 9 600 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи във връзка с
финансиране по организирането и заснемането на видеоклип, интернет реклама и ПР
съдействие на изпълнителя С.А.С., настъпили в резултат на неизпълнението на
сключения между страните Договор за звукозапис и отстъпване на права от
25.04.2018 г. – неявяване на организирани мероприятия на 19.10.2018 г.,
09.11.2018 г. и 23.09.2018 г. за участия в клубове, където е следвало да
изпълни песни съгласно репертоарна листа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане, за което парично вземане е издадена Заповед
№ 261165/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 13260/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за
звукозапис и отстъпване на права от 25.04.2018 г., по силата на който ищецът
като продуцент ще осъществява звукозапис на авторски музикални произведения на
артиста С.С., както и че продуцентът ще организира
всякакъв вид изяви, вкл. публични. Навежда се довод, че при спазване на
договорните отношение ищцовото дружество е подписало договор с „А.Г.“ ООД на
18.09.2018 г., с който поема задължение да осигури участие на изпълнителя в
клуб „С.“ на 23.09.2018 г. а съгласно сключен договор с „П.П.“
ООД за участия на 19.10.2018 г. и 09.11.2018 г. в клуб „О.“, като били
направени договорки за участие на ответника и в клуб „Д.РV“. Сочи се, че
ответникът бил надлежно уведомен и изразил съгласие за всички поети ангажименти
от продуцента и въпреки получените от ищцовото дружество авансови плащания от
посочените възложители, изпълнителят без никаква основателна причина отказал да
вземе участие във всички договорени обекти. Били направени многократни опити за
контакт с ответника, но той демонстрирал несериозно отношение, неявявайки се на
срещите и неотговаряйки на обажданията. В уточняващи молби ищецът пояснява, че
неизпълнението на договорните задължение от страна на ответника се изразява в
неявяването му на организирани музикални мероприятия на 19.10.2018 г.,
09.11.2018 г. и 23.09.2018 г. за участия в клубове, където е следвало да
изпълни песни по репертоарна листа, съгласно чл. 5, т. 7 от договора, за които
е дал съгласие за участие и не е посочил уважителни причини и не е уведомил
своевременно, че не може да изпълни музикалните произведения. Поддържа се, че
ищецът е направил разходи във връзка с финансиране по организирането и
заснемането на видеоклип, интернет реклама и ПР съдействие на изпълнителя С.А.С.,
които представляват претендираните имуществени вреди в заявения размер.
Ищцовото дружество е било принудено и да върне на възложителите на конретните
участия получените суми. При тези съображения моли за уважаване на предявения
иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника С.А.С.,
с който се изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че е налице
изменение на правнорелевантните факти, от които се твърди да произтича съдебно
предявеното вземане, т.е. изменено е основанието на иска, което е различно от
заявеното в производството по чл. 410 ГПК, което е недопустимо, съгласно т. 11б
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС. Излага, че предмет на
сключения между страните договор е осъществяването на звукозапис, създаването
на музикални видеоклипове и организирането на всякакви изяви на артиста, вкл.,
но не само концертни и други публични изпълнения на авторските музикални
произведения на артиста. Навежда се довод, че до настоящия момент ответникът е
автор само на едно музикално произведение – песента „Play On”, както е описано в договора, като и двете страни са изпълнили задълженията
си по договора във връзка с осъществяването на звукозапис и организирането и
заснемането на видеоклипа към песента. Сочи се, че правомощията на продуцента
по чл. 2, т. 2 и 3 от договора се отнасяли само за авторските музикални
произведения, изпълнявани от артиста, на които продуцента е осъществил
звукозапис и/или видеоклип, поради което само те могат да бъдат предмет на
сключени договори от ищеца за участия. Видно обаче от приложената по делото
репертоарна листа, същата съдържала наред с авторската песен на ответника още 9
песни, за които продуцентът е нямал правомощия да организира участия на
изпълнителя. Твърди се, че макар същият да се е съгласил с тази репертоарна
листа, той никога не е изпълнявал останалите 9 песни от нея, като не му е
оказано и съдействие от продуцента за репетирането на песните, чрез осигуряване
на необходимото студийно време за тази цел, каквито устни уговорки е имало
между страните. Според ответника не е и ясно дали изобщо продуцентът е поискал
и получил съгласието на носителите на авторските права на музикалните
произведения от репертоарната листа, за да могат да се изпълняват публично в
нощни клубове. Оспорват се представените от ищеца договори с „А.Г.“ ООД и „П.П.“ ООД като симулативни, като се
излагат доводи в подкрепа на това становище. В допълнение се излага, че в
сключения между страните договор не е предвидена възможност за продуцента да
претендира от артиста неустойка за неявяването му на организирани участие.
Акцентира се и върху обстоятелството, че съгласно чл. 11 от договора
продуцентът има право само на половината от получените приходи от
организираните изяви на артиста, поради което не може да претендира като
пропусната полза пълния размер на договорените възнаграждения за участия.
Поддържа, че не е неизправна страна по договора, че да се претендира от него
каквото и да е обезщетение по договора. В този смисъл моли за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
По
допустимостта на производството:
Районен съд – Варна е сезиран с установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД.
На 19.10.2020 г. „С.“ ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.А.С. за парично вземане в размер на 9600 лв.
с посочено основание „неизпълнение по Договор за звукозапис и отсътпване на
права от 25.04.2018 г.“, като след дадени на заявителя указания с уточняваща
молба от 28.10.2020 г. заявителят е посочил, че „основанието за претенцията се
формира съобразно сторените разходи от страна на „С.“ ЕООД във връзка с
финансиране по организирането и заснемането на видеоклип, интернет реклама и ПР
съдействие на изпълнителя С.А.С.“ (л. 37 от ч.гр.д. № 13260/2020 г.), като
същият виновно не е изпълнил поети ангажименти по осъществяване на артистичното
му физическо участие в клубове на посочени в заявлението дати. Съобразно това
уточнение заповедният съд е издал Заповед № 261165/29.10.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13260/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 8 с-в, за прично вземане в размер на сумата от 9600 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи във връзка с финансиране по организирането и заснемането на
видеоклип, интернет реклама и ПР съдействие на изпълнителя С.А.С., настъпили в
резултат на неизпълнението на сключения между страните Договор за звукозапис и
отстъпване на права от 25.04.2018 г. – неявяване на организирани мероприятия на
19.10.2018 г., 09.11.2018 г. и 23.09.2018 г. за участия в клубове, където е
следвало да изпълни песни съгласно репертоарна листа, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
19.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
Срещу така издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл. 415 ГПК е подадена
искова молба от „С.“ ЕООД, с която е предявен установителен иск срещу С.А.С.
относно дължимостта на сумата от 9600 лв., като в
исковата молба са наведени фактически твърдения, че ищцвото дружество е било
принудено да върне всички получени авансово суми за уговорени участия на
ответника, на които без основателна причина той е отказал да се яви.
Настоящият съдебен състав е констатирал, че така предявената искова молба
не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, като с последващи разпореждания от
16.03.2021 г. и 13.04.2021 г. са дадени конкретни указания на ищеца да отстрани
констатираните нередовности и да приведе в съостветствие с изискванията за редовност
депозираната искова молба, доколкото спорното право не е било очертано с всички
правноиндивидуализиращи признаци, а също така е било налице противоречие между
изложените фактически твърдения и заявеното в заповедното производство с
уточняваща молба от 28.10.2020 г. Едва с уточняваща молба от 27.04.2021 г.
ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба, като е посочил, че
претендираните от него имуществени вреди се изразяват в сторени разходи във
връзка с финансиране по организирането и заснемането на видеоклип, интернет
реклама и ПР съдействие на изпълнителя С.А.С., настъпили в резултат на
неизпълнението на сключения между страните Договор за звукозапис и отстъпване
на права от 25.04.2018 г. – неявяване на организирани мероприятия на 19.10.2018
г., 09.11.2018 г. и 23.09.2018 г. за участия в клубове, където е следвало да
изпълни песни съгласно репертоарна листа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане, както е посочено в издадената Заповед №
261165/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 13260/2020 г. по описа на Районен съд – Варна. По този начин ищецът е
привел депозираната искова молба в съостветствие с изискването за наличието на
пълен идентитет между издадената заповед за изпълнение и предявения
установителен иск, поради което настоящото производство по предявения иск с
правно основание чл. 422 ГПК за установяване на паричното притезание, удостоверено
в Заповед № 261165/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13260/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, се
явява допустимо.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Установява се от
представения по делото Договор за звукозапис и отстъпване на права от
25.04.2018 г., че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение въз основа на посочения договор, по силата който страните са се
споразумели, че с общи усилия ще осъществяват звукозапис на авторски музикални
произведения на С.А.С. (артист) при съвместно финансиране, като „С.“ ЕООД
(продуцент) приема да организира звукозаписите, предмет на договора. Уговорено
е, че продуцентът ще осъществява и създава музикални видеоклипове на авторските
музикални произведения на артиста изцяло със собствено финансиране – чл. 1, ал.
2 от договора. Страните са се договорили, че продуцентът ще организира всякакви
изяви на артиста, включително, но не само концертни и други публични изпълнения
на авторските музикални произведения, изпълнявани от артиста, и медийни изяви в
телевизия, радио, печатни медии и всякакъв вид други изяви на артиста. В §1 и
§2 от договора е записано, че ответникът е автор на текста на песента „Play on“, както и изпълнител
на същата, която към момента на подписване на договора е записана в демо
версия, като звукозаписът е създаден при условията на финансиране, описани в
договора. Според чл. 10, т. 1 осъществяването на звукозаписите и всички
съпровождащи дейности в изпълнение на договора се финансират от страните като
всяка страна поема 50% от възникналите разходи.
В чл. 2, т. 1 от
договора е уговорено, че ищецът има право да разрешава срещу заплащане
възпроизвеждането и разпространението на видеозаписите, създадени при условията
и действието на договора, както и тяхното публично изпълнение, възпроизвеждане,
преработка и синхронизация, като ще получава 100% от реализираните приходи от
тази дейност – т. 9 от същата разпоредба.
Съгласно клаузата на
чл. 5, т. 3 от договора ответникът е поел задължението да изпълнява
добросъвестно задълженията си по сключените от продуцента договори за концертни
и медийни изяви и поетите ангажименти, които е потвърдил, включително да се
явява на участията, за които е бил ангажиран, и да изпълнява същите по
най-добрия възможен начин. Според чл. 4, т. 3 от договора артистът има правото
предваритено да одобри писмено участието си във всякакви концертни и медийни
изяви, организирани за него от продуцента. За тези изяви продуцентът е длъжен
да заплаща на артиста възнаграждение в размер на 50% от получените приходи след
приспадане на всички разходи (с изключение на случаите, когато такива разходи
са извършени предварително от артиста) и данъци.
В чл. 14, ал. 2 от
договора се съдържа клауза, според текста на която изпълнителят дължи на
продуцента неустойка в размер на 100% от пълното плащане за съответното
участие, при неизпълнение на задълженията по чл. 5, т. 6 от договора. По този
начин обаче неустоечната клауза препраща към задължението на изпълнителя по т.
6 на чл. 5 от договора – да полага всички усилия за своевременното приключване
на записите, а не към т. 7, в която разпоредба се съдържат задълженията на
изпълнителя да се явява на организираните от продуцента участия.
Представен е договор
от 18.09.2018 г., сключен между „А.Г.“ ООД и „С.“ ЕООД, съгласно който ищецът е
поел ангажимента да осигури участието на ответника в мероприятие, което ще се
проведе в клуб „С.” гр. Варна на
23.09.2018 г. с времетраене 40 мин, съгласно оферта и Приложение № 1, в което
са посочени предложените музикални изпълнения, които следва да бъдат изпълнени
в хода на мероприятието. Уговорено е възнаграждение в размер на 4000 лв. без
ДДС.
Участие на ответника е
било ангажирано и с договор от същата дата – 18.09.2018 г., сключен с
продуцента и „П.П.“ ООД за събития на 19.10.2018 г. и
09.11.2018 г. в клуб „О.“ гр. Варна срещу същия размер възнаграждение – 4000
лв. без ДДС.
В двата договора от
18.09.2018 г. за управител на възложителите „А.Г.“ ООД и „П.П.“
ООД е посочено лицето Н.К..
Също
така в двата договора в раздел III „Възнаграждение и условия на плащане“ е
посочено, че общата стойност на услугата, предмет на договора, е 4000 лв. без
ДДС „за едно изпълнението, която следва да бъде платена след подписване на
настоящия договор на няколко вноски“, а в т. 2.1. от всеки от двата договора е
вписано, че разплащането ще се извършва както следва: „100% от договореното
възнаграждение непосредствено преди едвко отделно изпълнение“.
Приложени по делото са
запитване за оферта от „А.Г.“ ООД за мероприятия от 12.09.2018 г. и 23.09.2018
г. в клуб „С.”, репертоарна листа и
разпечатка от електронна кореспонденция, от които се установява, че ответникът
е изразил писмено съгласие, изписвайки върху съответните документи изявлението
си, че е съгласен с участието на 23.09.2018 г., относно дати за мероприятия в „The room” и е одобрил писмено
репертоарна листа с 10 бр. изпълнения, включващо и авторската му песен – „play on”. Представено е и запитване
за оферта от „П.П.“ ООД за мероприятия от 19.10.2018
г. и 09.11.2018 г. в клиб „О.“, върху които не е
отбелязано съгласието на изпълнителя.
Не е спорно между
страните, че ответникът не се е явил на участия, които е следвало да се
проведат на 23.09.2018 г., 19.10.2018 г. и 09.11.2018 г.
От страна на ищеца не
са представени доказателства за заплащането на договорените възнаграждения за
участията на ответника от „А.Г.“ ООД и „П.П.“ ООД, но
видно от ангажираното от ответника доказателство – извлечение от банковата
сметка на ищеца за периода от 18.09.2018 г. до 06.11.2018 г., открита в „Първа
инвестиционна банка“ АД, на 20.09.2018 г. по сметката на ищеца е внесена сумата
от 4800 лв. от Н.Ж.К.с посочено основание „по ф-ра 109/20.09.2018 г. от името
на А.Г. ООД“, като на същата дата сумата е изтеглена на каса от Г.Х.К.. На
19.10.2018 г. са направени 4 бр. вноски по 1000 лв. отново от Н.Ж.К. с
основание „част пл-не по ф116/19,10,18 от П.П. ООД“,
като след внасянето на всяка вноска сумата от 1000 лв. е била теглена на каса
от Г.Х.К., както и 1 бр. вноска от 800 лв. с основание „окон, пл-не ф
116/19,10,18 от П.П. ООД“, която също тогава е
изтеглена на каса от Г.Х.К..
Приложени по делото са
4 бр. вносни бележки за внесени на 16.10.2018 г. в полза на „А.Г.“ ООД суми от
2500 лв. и 2300 лв. с основание „плащане по кредитно известие SMART4PR”, и на 06.11.2018 г. в
полза на „П.П.“ ООД суми от 3000 лв. и 1800 лв. с
основание „кредитно 119“. Изяснява се от представеното от „УниКредит Булбанк“
АД извлечение от банковата сметка на „А.Г.“ ООД за 16.10.2018 г., че на
посочената дата в 8,42 часа на каса по сметка на посоченото дружество Г.Х.К. е
внесъл сумата от 2500 лв., която непосредствено след това в 8,45 часа е
изтеглена на каса от Н.Ж.К.. По същият начин в 8,48 часа на същата дата е
направена втората вноска на каса в полза на „А.Г.“ ООД от Г.Х.К. в размер на
2300 лв., която сума отново е изтеглена непосредствено след това в 8,50 часа от
Н.Ж.К..
На 18.06.2020 г. чрез
Телепоща ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на сумата от
15 000 лв., дължима във връзка с неизпълнение от негова страна на
сключения между тях Договор за звукозапис и отстъпване на права от 25.04.2018
г., с която същият се уведомява, че поради виновното му неизпълнение договорът
се счита за прекратен от датата на получаване на поканата. От представената
разписка № 46 за приета тепепоща не може да се направи извод, дали същата е
получена от адресата, поради което следва да се приеме, че същата е достигнала
до него с получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея.
Приобщени към
доказателствения материал са писмени доказателства – договори и фактури (л. 94
– 128 от делото), от които е видно, че разходите във връзка със заснемането на
видеоклипа на песента на ответника „Play on“ са възлизали на 10 372,58 лв., но
следва да бъде съобразено, че от същите може да бъде направен категоричен извод
за заплащането от ищеца единствено на сумата от 2620 лв., представляваща сбор
от заплатени аванс за режисура на музикален клип в размер на 750 лв., хотелски
услуги в размер на 70 лв., аванс за заснемане и монтаж на музикален видеоклип в
размер на 800 лв. и 1000 лв. – възнаграждение по Договор за занемане на
музикален клип в обект: Therma Eco Village от 15.05.2018 г., като
за останалата част от разходите по приложените по делото фактури липсват
представени касови бонове или платежни нареждания, удостоверяващи заплащането от
ищеца на съответните суми по фактурите в брой или по банков път.
По искане на ищеца са
разпитани свидетелите Г.Х.К. и Д.П.В.. От показанията на първия свидетел, който
през 2018 г. е бил назначен като управител по трудов договор с ищеца, се
установява, че ответникът С.С. е потърсил контакт с
продуцента във връзка с негов проект за създаване на музикален видеоклип към
песен, която да се популяризира в публичното пространство, за което между страните
бил подписан договор, като продукцията била реализирана в началото на 2018 г.
Сочи, че всички разходи и техническа обезпеченост са били осигурени от ищцовото
дружество, а организацията от служители на същото и други външни лица, които
участвали в продукцията. Изразява с абсолютна убеденост мнението си, че
ответникът не е участвал със собствени финансови средства, тъй като свидетелят К..е
бил ръководител на проекта. Свидетелства, че след като песента е била записана
и клипът към нея заснет е имало период от време, в който да се обработи, след
което е била излъчена. Сключени били договори с телевизии, радия и пр., за да
бъде популяризирана песента, която набрала доста гледания. Твърди, че след като
песента станала известна в публичното пространство (от два до четири месеца
след публикуването на клипа в интернет) с продуцента се свързали лица за
участие на изпълнителя в две варненски заведения, който изразил съгласие, но не
се явил на участията. Ответникът престанал да комуникира с шредставителите на
ищеца, които го търсили, но той не отговарял на обажданията. Получените приходи
от сключените договори за уговорените участия на ответника били възстановени на
съответните дружества. Заявява, че репертоарната листа за тези участия е била
обсъдена с изпълнителя, той е предлагал кои песни да бъдат включени в нея и в
крайна сметка той е решил какъв да бъде окончателният ѝ вариант, както и
че му е осигурено всичко пожелано от негова страна относно репетирането на
песните.
Вторият разпитан
свидетел Д.П.В.– съдружник в „Смартфонис“, дружество,
с което ищецът е сключил договор за техническо обслужване и съдействие по време
на заснемане на процесния видеоклип, излага сходна фактическа обстановка
относно обстоятелствата по реализирането на видеоклипа към песента на
ответника, комуникацията с него по повод уговарянето на участия през м.
септември 2018 г. и избора на песни в репертоарната листа, които да изпълнява
ответникът, като по отношение на финансирането на продукцията поддържа, че е
осъществено от продуцента, тъй като е участвал в избора на изпълнители и е
присъствал при издаването на фактури за отделните разходи, но не е извършвал
финансовите операции по заплащането им. Сочи, че от дигиталното пространстро
приходите от продукцията са минимални – под 100 долара. Различията в
показанията между свидетелите Вълков и К..се изразяват в посоченото от тях
място, на което се е провела срещата, на която ответникът се е съгласил с
участието в клубовете, като св. Вълков твърди, че това се е случило в офис в ***.
От страна на ответника
са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля А.С.Й.
(негов баща), който излага пред съда, че ищцовото дружество не е изпълнило качествено
задълженията си по процесния договор, тъй като е следвало да покрие 50% от
разходите по записване на единствената авторска песен на ответника, която сам
създал, а същите били заплатени от свидетеля. Към края на реализиране на
проекта се оказало, че ищцовото дружество не разполагало с достатъчно средства,
за да довърши песента – нямало ораганизация по рекламирането ѝ, за да
бъде наложена на музикания пазар, участия и пр. Не изпълнило и ангажимента си
по създаване на други авторски песни на изпълнителя, не били създадени условия,
където да се записват нови песни. Свидетелят разбрал, че имало запитване за
някакво участие и било поискано от сина му да подготви определен брой песни, за
които ищецът не се погрижил да бъдат записани и репетирани. Ответникът сам
направил опит да направи звукозапис на кавър на една песен, за да покаже на
прдуцента какво може да осъществи със собствените си възможности, но песента
била отхвърлена. По това време ответникът учил в гр. София, а евентуалното
участие било в гр. Варна, но на изпълнителя не бил осигурен транспорт от ищеца.
Свидетелства, че част от финансирането на клипа е реализирано чрез предоставени
средства от спонсори, тъй като в същия има продуктово позициониране –
рекламират се различни марки. Сочи, че лично е осигурил автомобила за
видеоклипа „Форд Мустанг“, нает от частно лице, като заплатил услугата, но не
получил възстановяване на сумата от продуцента, за което имал устна уговорка.
Организирал и транспорта на ответника от гр. Варна до с. Кранево и обратно на
два пъти за снимките на видеоклипа, тъй като нощувка в хотелския комплекс за
него не била осигурена. Излага, че ответникът заплатил със собствени средства и
част от костюмите си, с които изпълнявал песента по време на снимките на
видеоклипа. Твърди, че пускането на заснетия през м. май 2018 г. клип било
отлагано на три пъти, което се случило едва в средата на лятото, а в същия
артистите са голи, без тен на кожата. Сочи, че към този момент синът му тъкмо
бил навършил 18 години и имал изричен разговор с Георги Костов, който поел
ангажимента да уведомява свидетеля за всяко действие във връзка с неговия син,
но по никакъв начин не бил уведомяван за репертоарната листа, която била
подписана от ответника. Свидетелят не знае дали ответникът е ходил на участия. Излага,
че Георги К..потърсил сина му чрез негова приятелка и така бил осъществен
контактът между тях.
Видно от приобщените
към доказателствата по делото писма от Национален фонд култура и Министерство
на културата на РБ, ищцвото дружество не е било финансирано по проект за
финансово подпомагане от НФ „Култура“, нито е участвало в редовни сесии на
Минитерство на културата, организирани от дирекция „Сценични изкуства и
художествено образование“.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Пораждането на
отговорността за вреди от неизпълнен договор по чл. 82, ал. 1 ЗЗД се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, възникнало по процесния Договор за
звукозапис и отстъпване на права от 25.04.2018 г.; 2) ищецът да е изправна
страна по договора; 3) виновно неизпълнение на ответника на задължение по
договора; 4) настъпването на вреда в патримониума на ищеца, изразяваща се в
разходи във връзка с финансиране по организирането и заснемането на видеоклип,
интернет реклама и ПР съдействие на изпълнителя и 5) пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на договорното задължение на ответника и
настъпилите имуществени вреди, като отговорността за
обезщетяване е ограничена само до преките,
непосредствени и предвидими
вреди. Тези обстоятелства следва да бъдат установени
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ищеца, като
същият следва да докаже и размера на претендираните вреди.
В конкретния случай е
установено, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение,
възникнало по процесния Договор за звукозапис и отстъпване на права от
25.04.2018 г., съгласно условията на който ответникът е бил длъжен да се явява
на участията, за които е ангажиран от продуцента, които писмено предварително е
одобрил. Писмено съгласие ответникът е дал за участие на 23.09.2018 г. в клуб „С.” по запитване на „А.Г.“
ООД, както и за участия в “The Room” (без посочени дати), като е бил съгласен да
изпълнява репертоарна листа, включваща авторското му музикално произведение „Play on” и други 9 бр. песни
на различни изпълнители. По делото липсват данни за наличие на съгласие от
страна на ответника за участия в клуб „О.“ на 19.10.2018 г. и 09.11.2018 г. по
запитване на „П.П.“ ООД.
Не е спорно между
страните, че ответникът не се е явил на участието, предвидено за 23.09.2018 г.
в клуб „С.”, за която изява е дал
своето предварително писмено одобрение, като настоящият съдебен състав приема,
че доколкото в репертоарната листа се съдържа авторската песен на изпълнителя,
ищецът е разполагал с правото да организира тази изява на ответника,
независимо, че в същата присъстват и други песни на различни изпълнители, които
е следвало да изпълни ответника. Още повече, че ответникът изрично се е
съгласил да ги изпълнява. Доколкото по делото липсват доказателства за
приемането от страна на ответника на участия за 19.10.2018 г. и 09.11.2018 г. в
клуб „О.“, за същия не е възникнало задължението по чл. 5, т. 7 от договора да
се яви на тези участия.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищецът е изпълнил
задължението си да създаде музикален видеоклип на авторското музикално
произведение на ответника – песента „Play on”, като не се спори, че организацията по
заснемането и популяризирането на клипа е осъществена от ищеца. Съгласно чл. 1,
ал. 2 от договора обаче осъществяването и създаването на видеоклипове на
авторските произведения на ответника е изцяло със собствено финансиране на
ищеца.
Както бе изяснено
по-горе, от представените от ищеца писмени доказателства – договори и фактури
(л. 94 – 128 от делото) е видно, че разходите във връзка със заснемането на
видеоклипа на песента на ответника „Play on“ са възлизали на 10 372,58 лв., но от тези
доказателства може да бъде направен категоричен извод за заплащането от ищеца
единствено на сумата от 2620 лв., представляваща сбор от заплатени аванс за
режисура на музикален клип в размер на 750 лв., хотелски услуги в размер на 70
лв., аванс за заснемане и монтаж на музикален видеоклип в размер на 800 лв. и
1000 лв. – възнаграждение по Договор за занемане на музикален клип в обект: Therma Eco Village от 15.05.2018 г. За
останалата част от разходите по приложените по делото фактури липсват
представени касови бонове или платежни нареждания, удостоверяващи заплащането
на съответните суми по фактурите от ищеца в брой или по банков път.
От друга страна,
воденият от ответната страна свидетел, чийто показания съдът преценява по реда
на чл. 176 ГПК, предвид близката им роднинска връзка, сочи, че е извършвал
плащания на конкретни разходи във връзка със заснемането на въпросния
видеоклип, което обстоятелство не е оборено от ищцовата страна. Същият излага и
че на ответника не е била осигурена възможност от ищеца да репетира и подготви
в студио песните, които следва да изпълни на участие, както и транспорт от и до
населеното място, в което е следвало да се проведе същото.
Независимо от горепосочените
обстоятелства, дори да се приеме, че ищецът е изправна страна по сключения
между страните договор, давайки вяра единствено на водените от ищеца свидетели
и некредитирайки показанията на свидетеля на ответната страна, а ответникът
виновно не е изпълнил задължението си по чл. 5, т. 7 от договора за явяването
на поетия ангажимент на 23.09.2018 г., настоящият съдебен състав намира, че
сторените от ищцовото дружество разходи са в изпълнение на поетото от него
задължение по чл. 1, ал. 2 от Договор за звукозапис и отстъпване на права от
25.04.2018 г. да финансира изцяло със собствени средства осъществяването и
създаването на музикалния видеоклип на авторското музикално произведение на
ответника – песента „Play on”, т.е. продуцентът носи риска от липсата на
приходи в достатъчен размер от реализацията на правата му по чл. 2, т. 1 от
договора (да разрешава срещу заплащане възпроизвеждането и разпространението на
видеозаписа), които да покрият разходите по заснемането на видеоклипа към
песента. Освен това разходите във връзка с финансиране по организирането и
заснемането на видеоклип, интернет реклама и ПР съдействие на изпълнителя не
представляват преки, непосредствени и предвидими
вреди от неявяването на ответника на организирано
мероприятие на 23.09.2018 г. (нито на такова от 19.10.2018 г. и 09.11.2018 г.)
за участие в клуб, където е следвало да изпълни песни, съгласно одобрена
репертоарна листа, т.е. липсва пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на договорното задължение на ответника по чл. 5, т. 7 от
договора и направата на посочените разходи, тъй като те не са следствие от
неявяването на ответника на уговорено участие, не са настъпили в резултат на
това неизпълнение, а са сторени преди това в изпълнение на поетото договорно
задължение от продуцента.
Следователно, не са
налице всички материалноправни предпоставки при наличието на които възниква
отговорността на ответника за вреди от неизпълнен договор по чл. 82, ал. 1 ЗЗД,
поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
За пълнота на
изложението следва да се изясни, че от неявяването на ответника на участия, за
които е бил ангажиран от ищеца, в патримониума на последния би настъпила вреда,
представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в приходите, които ищецът не е
могъл да получи от договорените участия, но съобразно събрания по делото
доказателствен материал и наведените възражения на ответника, у настоящия
съдебен състав се пораждат основателни съмнения за симулативност на сключените
договори от 18.09.2018 г., в частта на договореното възнаграждение за участието
на продуцирания изпълнител. В тази насока прави впечатление идентичното
съдържание на договорите, неясно и противоречиво формулираните клаузи относно
заплащането на възнаграждението, високият размер на същото за нов и непопулярен
изпълнител с една авторска песен, уговарянето на еднакво възнаграждение от 4000
лв. без ДДС, както за едно участие (на 23.09.2018 г.), така и за две участия
(на 19.10.2018 г. и 09.11.2018 г.), както и обстоятелството, че около 2 минути
след внасяне на каса в банков клон по сметка на „А.Г.“ ООД на върнатата сума от
2500 лв. от представител на ищеца, същата е изтеглена също на каса от
управителя на „А.Г.“ ООД, след което отново е внесена сума от 2300 лв. и пак
изтеглена на каса, което предполага едновременно присъствие на представителите
на дружествата в банковия клон и синхронизирация на действията им вследствие на
обща договорка. Сходна е ситуацията и при плащането на възнаграждението от 4800
лв. от представител на „П.П.“ ООД чрез вноски на каса
в банков клон по сметка на ищеца – в един ден 4 бр. по 1000 лв. и 1 бр. по 800
лв., като непосредствено всед внасянето на всяка вноска от 1000 лв. е теглена
от представителя на ищеца, отново е внасяна сумата и пак теглена. Неизяснено
остава по делото и защо ищцовото дружество е претендирало от ответника
възстановяването на сумата от 15 000 лв., „дължима във връзка с
неизпълнение“ от негова страна на сключения между страните договор, посочена в
изпратената до изпълнителя покана от 18.06.2020 г.
В тази връзка
основателно е възражението на ответника, че съгласно чл. 11 от договора за
всяка организирана от продуцента изява на изпълнителя, продуцентът заплаща на
изпълнителя възнаграждение в размер на 50% от получените приходи, поради което
в случая дължимото от ответника обезщетение за пропуснати ползи на ищеца от
нереализираните приходи от участията на ответника, на които не се е явил, би
възлизала на половината от уговореното възнаграждение, при валидност на
съответните договори. Но в случая претенцията на ищеца е насочена към
компенсиране на сторените от него разходи във връзка със задължението му по чл.
1, ал. 2 от договора да финансира изцяло със собствени средства заснемането на
процесния видеоклип, за което обаче, както вече бе изяснено, ответникът не
дължи обезщетение на своя продуцент.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение, както и тези в заповедното
производство, възлизащи на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, срещу С.А.С., ЕГН **********,
с адрес ***, установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 9 600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи
във връзка с финансиране по организирането и заснемането на видеоклип, интернет
реклама и ПР съдействие на изпълнителя С.А.С., настъпили в резултат на
неизпълнението на сключения между страните Договор за звукозапис и отстъпване
на права от 25.04.2018 г. – неявяване на организирани мероприятия на 19.10.2018
г., 09.11.2018 г. и 23.09.2018 г. за участия в клубове, където е следвало да
изпълни песни съгласно репертоарна листа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане, за което парично вземане е издадена Заповед
№ 261165/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 13260/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на С.А.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 800 лв. (осемстотин
лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на С.А.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: