Р Е Ш Е Н И Е
№
2023 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 14.03.2023 г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
като разгледа докладваното от
съдия Кипров
адм.дело № 175 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.А., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника адв. Е.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 23-0819-000072/12.01.2023 г., издадена от полицейски инспектор към Областна
дирекция на МВР – Варна /ОД на МВР/, сектор „Пътна Полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване
на регистрацията на ППС т.а. „Пежо Боксер“ с рег. № **, собственост на жалбоподателката, за срок от 6 месеца и отнемане на СРМПС № **и два
броя регистрационни табели с рег. № **.
В жалбата са наведени доводи,
които по съществото си са такива за
издаване на обжалваната заповед при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че издаденото от
Великобритания СУМПС на лицето управлявало автомобила – А.Ж.А. , било валидно и
на територията на РБ, а отделно, същото
лице притежавало валидно СУМПС издадено му от Република Словакия. С тези аргументи
се иска отмяна на оспорената ЗППАМ,
като в съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат Д..
Ответникът - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна В.С.И. , чрез упълномощения юрисконсулт
Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
На 11.01.2023 г.
срещу А.Ж.А. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение Серия GА, № 879845 за това, че на
посочената дата в
13.21 ч. в гр. Варна, по бул. „Владислав“, до кръговото кръстовище с бул. „**“,
в посока с. Тополи управлява
товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № **, собственост на А.А. Н. с ЕГН **********, като при извършената проверка
се установява, че водачът управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство
/издадено на 8.10.2015 г. от Великобритания СУМПС № **, валидно до 7.10.2025
г./ без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца – при справка с ОДЧ
няма данни лицето да е напускало границата на РБ след 11.10.2022 год. Посочено е, че с това деяние А. е нарушил
разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е връчен на посоченото като нарушител
лице, което го е подписало без възражения, както и положило подпис за това,
че е получило препис от акта. Видно от съдържанието на АУАН,
при съставянето му са иззети като доказателства СРМПС № ** и 2
бр. регистрационни табели с № **. Въз основа на АУАН е издадено срещу А.Ж.А. НП
№ 23-0819-000016/23.01.23 г., в което е посочено, че притежаваното от него
британско СУМПС е за категориите А, АМ и
В.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000072 от 12.01.2023 г.,
В.С.И. – полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, сектор
„ПП“ , упълномощена със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на
ОДМВР – Варна, е наложила
на собственика на
автомобила А.А. принудителна административна мярка по чл.171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС т. а. „Пежо Боксер“ с рег. № ** за срок
от 6 месеца. В заповедта е отразено, че
са отнети 2 броя регистрационни табели с рег.№ ** и СРМПС № **, както и че същата е постановена въз основа на съставен АУАН № GA бл. № 879845. ЗППАМ е връчена на адресата срещу подпис на 12.01.2023
г., а жалбата срещу заповедта е подадена от А.А. *** на 25.01.2023 год. В деня
на съставяне на АУАН – 11.01.2023 год. , е подадено от А.Ж.А. заявление до
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ с рег. № 533, с което е поискано издаване
на СУМПС на база подмяна на притежаваното от него британско национално СУМПС,
издадено на 8.10.2015 г. и валидно до
7.10.2025 год. По повод това заявление е
изпратено до А. уведомление от началник сектор „ПП“ УРИ № 819000-6082/26.01.2023 г. , в което е
посочено, че след извършена проверка в европейската система за обмен на
информация за свидетелствата за управление на МПС – RESPER е установено, че заявката за издаване на българско СУМПС е със статус „ОТКАЗАНО“,
тъй като заявителят притежава валидно словашко СУМПС, поради което на основание
чл. 151, ал.7 от ЗДвП във връзка с чл.17, ал.15, т. 3 от Наредба № І-157/2002
г. не е налице правно основание да бъде издадено българско СУМПС.
При така установените обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното:
Обжалваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка представлява индивидуален административен
акт, жалбата срещу който е подадена
в законовия срок по чл.149, ал.1
от АПК , от лицето адресат на акта,
което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да го оспорва , доколкото същият
пряко засяга негови лични права и законни интереси, поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. С приложената към преписката заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени за служби за контрол по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП. Директорът на ОД на МВР – Варна притежава в качеството си на
ръководител посочените в същата норма
правомощия за прилагане на изброените принудителни административни мерки, включително
такава по чл.171, т.2а от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да
делегира правомощията си по прилагане на ПАМ
на определени от него длъжностни лица, което в случая е сторено с издадената и приложена по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021
год. В т. 1.8 от заповедта, директорът на ОД на МВР – Варна е делегирал правомощия за
налагане на ПАМ по чл.171, т. 2а от ЗДвП на полицейските инспектори в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. Цитирането на тази заповед в съдържанието
на обжалваната заповед несъмнено сочи, че последната е основана на предвидената
в първата делегация на правомощия. По всички тези
съображения, съдът намира, че издателят на обжалваната заповед разполага с
материалната компетентност по чл.172, ал.1 от ЗДвП за прилагане на ПАМ по
чл.171, т. 2а от ЗДвП, поради което заповедта представлява валиден адм. акт.
Разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат
мотивирани. Така регламентираната форма на обжалваната заповед не е спазена – посочено е правното основание , а именно това по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, но релевантните фактически основания не са изложени в
необходимата пълнота – не е посочено времетраенето на периода за пребиваване на водача А. повече от
3 месеца в РБ , като е недопустимо липсващите в това отношение факти да бъдат
замествани чрез посочването им в събраните по преписката доказателства – в случая
в приложената справка за пътуване на лице български гражданин.
Що се касае до съдебният контрол за материалната законосъобразност на оспорената заповед,
същият обхваща преценката налице ли са установените
от компетентния орган релевантни юридически факти изложени в мотивите, както и доколко
тези факти от действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на
посочената правна норма. Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена на основание на чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП,
съгласно която за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна
мярка прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година. От мотивите на процесната заповед се установява, че в случая
е налице хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, което не притежава валидно за територията на РБ СУМПС. В тази връзка
следва да се посочи, че за законосъобразността на ПАМ достатъчно е
при описаната в заповедта хипотеза моторното превозно средство да бъде управлявано
от лице непритежаващо валидно свидетелство за
управление и това МПС да е собственост
на друго лице.
По повод приложението на
материалния закон, възраженията на жалбоподателката не са свързани с отричане
на изложените в обжалваната заповед факти – не се оспорва, че на посочените
дата и място А. е управлявал собственото
на А. МПС с издадено му от държавата Великобритания СУМПС. В обжалваната заповед тези факти са
квалифицирани като управление на МПС с невалидно СУМПС, при което в доказателствена
тежест на жалбоподателя А. е да установи валидност на свидетелството за управление на
водача А. . В случая, няма спор относно релевантния за разпоредбата на чл. 162, ал.1
от ЗДвП факт , че от влизането на А. на
територията на РБ до момента на извършената му от контролните органи проверка е
изминал период от време повече от три месеца. Възражението на жалбоподателката
е по правото – при наличието на този факт се твърди, че представеното при
проверката от А. и издадено му от Великобритания СУМПС било валидно за
територията на РБ. Възражението е
неоснователно. Действително, по
отношение на валидността на територията на РБ на притежаваното от А. британско
СУМПС, приложение след 31.12.2020 г. намира
Виенската конвенция за движение
по пътищата от 1968 г., по която както Република България, така и Великобритания са договарящи страни. Конвенцията не предвижда неограничено във
времето признаване на валидността както на чуждестранното национално, така и на международното
свидетелство за управление, като националното
законодателство на всяка от договарящите държави може да ограничи валидността
на чуждестранното свидетелство за управление и това е направено от страните при
различни срокове, често в зависимост от визовата им политика- 3 месеца, 6
месеца или 12 месеца. В настоящия казус е налице съгласно чл. 41, ал. 7 б. "а" от
Виенската Конвенция,
възможността на държавата да не признае валидността на националните
свидетелства за управление, издадени на територията на друга договаряща страна
на лица, чието постоянно местожителство е било в тази страна в момента на
издаването на свидетелството, но е било сменено след издаването на свидетелството. Именно това
е приложено от националния
законодател, определяйки срок
от три месеца на българските граждани от влизането им в страната да заменят без
изпит чуждестранното свидетелство за управление по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП.
Доколкото обаче, регламентираната в чл.171, т.2а, б. “а“
от ЗДвП и относима към казуса ПАМ е за
непритежаването на валидно СУМПС, а не за непредставянето му при проверката от контролните органи, то съдът намира обжалваната заповед за издадена
при допуснато от адм. орган съществено нарушение на административно-производствените
правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, довело в крайна сметка до неправилно
приложение на материалния закон – основание по чл. 146, т.4 от АПК за нейната отмяна.
В нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, адм. орган не е изяснил всички факти
и обстоятелства от значение за случая, а именно пропуснал е да установи факта,
че към момента на проверката водача А. е притежавал валидно СУМПС, издадено му
от Република Словакия. Този факт е релевантен
с оглед разпоредбата на чл. 161, т.5 от ЗДвП, съгласно която : „Свидетелството за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава е валидно на територията на
Република България за категорията за която е издадено в следните случаи :
свидетелството е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга
държава – страна по Споразумението за
Европейско икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария“. Факта за
притежаване от водача А. на словашко
СУМПС е доказан с представеното в съдебно заседание от жалбоподателката като
писмено доказателство уведомление на началник сектор „ПП“ УРИ №
819000-6082/26.01.2023 г., в което е цитирано издаването на А. на словашко СУМПС. Република
Словакия е държава членка на Европейския съюз от 2004 г. , като очевидно там издаденото на А. СУМПС е било валидно към датата на проверката
11.01.2023 г. , след като от съдържанието на самия документ се разбира, че то е валидно към датата на издаване на уведомлението – 26.01.2023 год. Същевременно, по делото
липсват данни за категорията МПС по смисъла на чл.150а от ЗДвП за която е издадено
словашкото СУМПС, но като се имат предвид данните от британското национално
свидетелство за притежавани от А. категории А, АМ и В , както и обстоятелството, че валидността
на СУМПС на определена територия е понятие различно от понятието за
правоспособен водач, какъвто А. несъмнено
е , то налага се извода, че за същите категории е издадено и словашкото
СУМПС . В тази връзка и доколкото в оспорената заповед липсва констатация, че
британското СУМПС не е валидно като
несъответно на категорията към която спада управлявания от А. т. а. „Пежо боксер“ с рег. № **, то по
аргумент на противното, словашкото СУМПС
е валидно за категорията към която спада
същият автомобил. Насрещни и опровергаващи този извод доказателства не са
представени от ответника комуто принадлежи указаната от съда доказателствена
тежест по чл. 170, ал.1 от АПК, а сочените от неговия процесуален представител
доводи за евентуалното наличие във връзка със словашкото СУМПС на други , т.е. непосочени в обжалваната
заповед предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП, освен че по недопустим начин почиват
само и единствено на предположения, обективно те не притежават характеристиките
на основания за материална законосъобразност на оспорената заповед, тъй като
преценката на същата се извършва въз основа на посочени, а не въз основа на
липсващи в адм. акт фактически основания. Доказаното
по този начин от жалбоподателката А. основание по чл. 161, т. 5 от ЗДвП, а именно , че към посочената в обжалваната заповед дата 11.01.2023 г. , водачът А. е притежавал издадено му от Република Словакия валидно за
територията на РБ и за категорията към която спада собственото й МПС т.а. „Пежо
боксер“ с рег. № ** СУМПС , изключва съставомерността на наложената с
оспорената заповед ПАМ с основание по
чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП, поради което същата заповед е материално
незаконосъобразна и като такава следва
да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 от АПК.
При този сочещ на основателност
на жалбата изход от делото, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, а разноски на жалбоподателката не следва да се
присъждат, поради липсата на отправено от нея такова искане.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
като материално-незаконосъобразна издадената
от полицейския инспектор към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ В.С.И. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0819-000072/12.01.2023 год. , с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване
на регистрацията на ППС т.а. „Пежо боксер“ с рег. № ** за срок от 6
месеца и отнемане на СРМПС № **и два броя регистрационни табели с рег. № **.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр. последно от Закона за движението по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :