№ 154
гр. С.З., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530202889 по описа за 2021 година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 21-1228-002164 от 19.07.2021 год.,
издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З..
Жалбоподателят Г. Г. Г. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В
съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата
искане. Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР град С.З., счита, че жалбата е неоснователна и моли
НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП в обжалваната му част, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение), серия GA, № *** от 04.07.2021 год., жалбоподателят е
санкциониран за три нарушения по ЗДвП - Закон за движението по пътищата, извършени на
04.07.2021 год. в 11.15 часа в с.К., общ.С.З., на улица без име в северната част на селото при
управление на лек автомобил марка “***”, с рег.№ ***, негова собственост.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.3, предложение
първо от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (“Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.”) за това, че 04.07.2021 год. управлява лек автомобил
“***” по улица без име в с.К., общ.С.З. когато бил спрян за проверка, в хода на която
отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
ARNA-0122 в 23:15 часа и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, дадено му с издадения му талон за изследване №
*** със 7 броя холограмни стикери – не e дал кръв за изследване.
1
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават
от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, издадения на жалбоподателя талон
за изследване (в същия е отразено, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо
средство и доказателствен анализатор, поради което му е било дадено предписание за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, като изрично му е указано къде и до колко време следва да се яви за извършване на
изследването) и липсата на данни, че жалбоподателят е изпълнил даденото му с талона за
изследване предписание (недаването на кръвна проба представлява отрицателен факт,
поради което оборването му е в тежест на жалбоподателя, но той не ангажира доказателства
в тази насока). Ето защо съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен начин.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 и 2, чл.3а, т.1 и чл.6, ал.4 и 9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи употребата
на алкохол се установява с техническо средство, а когато лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство – с доказателствен анализатор или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, като контролният орган попълва талон за изследване, в
който се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а при отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване, да подпише или да получи талона за изследване, при неявяването му в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване се приемат отчетените показания от
техническото средство. Изложеното означава, че задължение на водача е да съдейства на
контролните органи за установяване употребата на алкохол, но негово право е да избере
начина и метода за това – с техническо средство, с доказателствен анализатор или с
химическо лабораторно изследване. В случая, видно от издадения му талон за изследване,
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, както и
да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор, именно поради което му е
било дадено предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване, което той не
е изпълнил. Задължение на лицето, като водач на МПС е да съдейства на контролните
органи за установяване употребата на алкохол, поради което, ако субективните му нагласи
не са му позволявали да изпълнява задълженията си като такъв (водач на МПС), не е
следвало да управлява МПС. Противното би означавало да се допусне управлението на МПС
от водачи след употреба на алкохол или за които се предполага, че са употребили алкохол,
без възможност това обстоятелство да бъде проверено и в крайна сметка – те да не носят
отговорност, ако и действително да са управлявали МПС под въздействието на алкохол над
допустимите от закона стойности.
В изпълнение на проверката си за законосъобразност съдът не констатира и процесуални
нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, включително и
на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в частност – административно-
наказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно,
точно и ясно, за да може жалбоподателят да го разбере, за да организира адекватно защитата
си. Без правно значение е обстоятелството, че в НП не е изрично посочена формата на
вината, тъй като съгласно чл.7 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и
наказания) извършителите на административни нарушения се наказват, независимо дали
последните са били извършени умишлено или непредпазливо, освен ако не е изрично
предвидено, че непредпазливите деяния не се наказват, какъвто не е разглежданият случай.
Все пак съдът намира за необходимо да отбележи, че няма и не може да има съмнение, че
конкретното нарушение е било извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като същият е
правоспособен водач на МПС и следователно е запознат с правата и задълженията си като
такъв, включително и с вмененото му от закона задължение да съдейства на контролните
органи за установяване употребата на алкохол, което обаче по изцяло субективни
съображения не е изпълнил, т.е. той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественооапсните му последици и е искал настъпването
им.
Вярно е, че в АУАН и НП е описано нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказ на
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като в
2
последствие на основание чл.343б, ал.1 от НК за извършено на същата дата – 04.07.2021
год., но в 23:50 часа е била ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя по
образуваното НОХД № 1846/2021 год. по описа на РС С.З., като за това нарушение в случая
жалбоподателят не е бил санкциониран със съставеното му НП. Поради изложеното съдът
не поделя възражението направено от упълномощения защитник на жалбоподателя, че в
случая се касае за едно нарушение, за което е налице приключило наказателно производство
по отношение на жалбоподателя. Касае се за две отделни деяния, съответно развиващи се по
две различни по своя характер наказателни процедури. Въпросът, който се поставя в
настоящия случай, е дали е налице “същото деяние“, съпоставяйки това, за което от една
страна е образувано наказателното производство срещу жалбоподателя по НОХД №
1846/2021 год. по описа на РС С.З. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и деянието, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност с издаденото му
наказателно постановление.
В решението по делото Zolotukhin v. Russia на ЕСПЧ са установени трайни критерии
за разрешаване на въпроса дали отделните процедури, водени срещу едно и също лице, се
основават на едно и също деяние. В това решение е подчертано, че понятието престъпление
не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла на отделните
национални законодателства, в противовес на гарантираните със забраната за повторно
съдене права. Прието е, че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва
да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то
произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите"-
сходни, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. В
този смисъл е и ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, в което се сочи, че правната
квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem (същото
деяние), а водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от
обективна и субективна страна на конкретно осъществено от дееца поведение и преценката
на idem изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушението, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време,
място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на
което е предприето поведението на дееца.
При така очертаните критерии, настоящият състав приема, че по отношение на
жалбоподателя Г. е налице влязло в сила наказателно производство за деяние извършено на
същата дата, но в по-късен час, като фактите, предмет на настоящото дело и тези,
осъществяващи състав на чл.343б, ал.1 от НК, за който той е наказан не касаят едно и също
време, място, обстановка, механизъм на извършване и засегнат обект на посегателство.
Различията в правната квалификация не влияят върху извода за липса на тъждество на
деянието, преценявано съобразно конкретните условия на време, място, обстановка на
извършване и субективна страна на дееца, каквато сходна тъждественост в конкретния
случай не е налице и поради това възражението за отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание, не се споделя от съда.
Що се отнася да наложените с НП по т.1 наказания – лишаване от право да управлява
моторно превозно средство срок от две години (24 месеца) и глоба от 2000 лв., същите
съответства по вид и размер на предвидените в закона за извършеното нарушение и не биха
могли да бъдат други, поради което съдът намира за безпредметно да изследва въпроса
съобразени ли са наказанията с тежестта на конкретното нарушение.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.1 като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
По т.2 и 3 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1,
предложение второ и трети от ЗДвП (”Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство) за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП (”Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него”) и т.2 (“свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке“), изразяващо се в това, че не носи контролен
талон към свидетелството за управление на МПС от съответната категория и не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в т.2 и 3 от НП се
потвърждават от показанията на актосъставителя, които съдът кредитира с доверие, още
3
повече, че не се ангажираха доказателства, които да им противоречат, респективно –
оборват.
При тези данни съдът намира за доказано конкретното нарушение по т.2 и т.3 от НП и
извършването му от жалбоподателя.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
или издаване на НП по т.2 и т.3, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, обуславяща отмяната му, включително и твърдените такива от
жалбоподателя:
административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно
пълно, точно ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно
защитата си;
предвид вида и характера на нарушението с посочването на пътя и населеното място,
което именно е било направено от наказващия орган, мястото на извършване на
нарушението е конкретизирано в необходимата степен;
нарушението е било установено на място от служители на МВР – актосъставителя и
свидетел по акта, които са изрично посочени в АУАН, а не по документи, поради което и не
е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но дори да беше така, това нарушение
също не е от категорията на съществените, тъй като предназначението му да е ориентира
нарушителя за доказателствата, които би могъл да ангажира, за да обори доказателствата на
обвинението, а това той би могъл да стори и в съдебната фаза на производството, в която
правото му на защита е гарантирано в пълен обем и няма как да бъдат събрани
доказателства по искане на едната страна без знанието на другата.
Същевременно наложеното за нарушенията по т.2 и т.3 от НП наказания съответстват
на предвиденото такова в закона в твърд размер, поради което и съдът намира за
безпредметно да обсъжда въпроса съобразени ли са били наказанията с тежестта на
конкретното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП по т.2 и т.3 се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производствата по обжалване на актовете
по чл.58д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК
(Административнопроцесуалния кодекс). Съгласно чл.143, ал.1 и 2 от АПК подателят на
жалбата има право на разноски, ако съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден такъв, както и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт. В случая с оглед на изхода от делото –
потвърждаване на издаденото НП, не е налице нито една от цитираните хипотези,
обуславящи присъждане на разноски в полза жалбоподателя. Налице е обаче хипотезата на
чл.143, ал.3 от АПК – когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, обуславяща
основателност на искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, тъй като видно от жалбата, съдът е
сезиран с искане за отмяна на НП, т.е. с оглед на изхода от делото “оспорването“ следва да
се счита за отхвърлено. Ето защо и тъй като делото не е с фактическа и правна сложност
съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати ОД на МВР град С.З.,
чийто орган е издал НП, юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, към който препраща чл.63д, ал.5 от ЗАНН, а
именно – 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1228-002164 от 19.07.2021 год.,
издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З., като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Г.Г. Т. от с.К., общ.С.З., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр.
С.З. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
4
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
5