Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 14837 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Б.Т.Б.
против „Т.М.“ ЕООД *** осъдителен иск за сумата 26 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от деня на увреждането
до изплащането.
Твърденията в исковата молба са, че
на 27.06.2017г., 25.07.2017г., 15.08.2017г. и
06.02.2019г. в интернет изданието
„Труд“-trud.bg, издавано от ответника, били
публикувани статии съдържащи обидни и клеветнически твърдения спрямо ищеца. В различните публикации бил окачествен като „скандало известен бизнесмен“ и
„скрит собственик на дружеството „Индустриален център Искър“ АД; посочено е, че
е щатен сътрудник на Държавна сигурност; финансирал
протести с цел сваляне на правителството; през негови фирми преминавали
парични потоци, контролирани от осъденото и издирвано лице П.М.; „искал да
унищожи Е.и Е.тех, както и отправял заплахи, обиди,
сплашвания и какво ли не по адрес на трето лице“; фалирал „Е.“ АД и фонда за масова приватизация „И.Х.К.“ /С.Н./ с цел неоснователно
обогатяване; бил свързан с обира на „Алфабанк“. Отрича верността на изнесеното
в тях и твърди да е обидно и позорящо
личността му. От това претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в уронване честта, достойнството и доброто име в обществото, като дългогодишен бизнесмен, ползващ се с авторитет, както и му създава
негативен обществен образ.
Ответникът оспорва публикациите да съдържат обиди и клеветнически твърдения. Сочи, че ищецът е известен бизнесмен, управител и собственик в приватизационен
фонд и участник в множество търговски дружества, поради което е публична фигура
и като такава представлява интерес за медиите, съответно подлежи на по-високо
ниво на критика. Изнесеното в публикациите е било обект на обществено внимание от години и от различни медии, поради което поддържа, че в тях не са
изнесени нови факти, а синтезирани вече оповестени. Оспорва ищецът да е претърпял
неимуществени вреди.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото,
намира следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на поддържания от ответника
интернет сайт trud.bg е
публикувана на 27.06.2017г. статия със заглавие „21 крадени милиона се въртят
около Троян, май“. В нея е посочено, че обирджията на
века П.М. от Троян е осъден на 15 години затвор, както и да върне откраднатите
от „Алфабанк България“ 21.5 милиона лева, на която
бил главен касиер. Посочено е, че „неговата сестра Т.Б.е съпруга на скандално
известния бизнесмен от Троян Б.Б., свързван с името
на И.К.и кръговете около него. Именно Б. се възползвал от всички видове
приватизационни сделки, като на безценица придобива множество имоти през
годините на прехода. Сред най-сладките придобивки на Б. е троянското
предприятие „Т.Б.“, което е произвеждало електродвигатели“. Предприятието било
приватизирано и закупено от
„Индустриален център Искър“ АД, на което дружество ищецът бил скрит
собственик, впоследствие назначен за управител от своята сестра на „Т.Б.“ ЕООД.
Изнесени са данни относно връзката между „Т.Б.“ ЕООД и „Е.Х.“ АД, а именно, че
управител на последното дружество бил синът на ищеца Т.Б., също приватизирано.
По-нататък е посочено, че през 2011г. инж.Т.Я.постъпил на работа в „Т.Б.“ ЕООД
и започнал сглобяване на ел.мотори, за производството на които Б.Б. наливал огромни средства за закупуването на машини и
съоръжения в това дружество и „Е.Х.“ с повдигане на въпроса от къде са тези
пари и каква е ролята на сестрата на П.М.. След това е посочено, че на 15 юни
сайтът Т.П.публикувал информация за протеста пред съдебната палата, провел се
ден по-рано. Той бил организиран от така наречените „борци за съдебна реформа“.
На този информационен сайт била качена снимка на ищеца, синът му и техният адвокат,
които рамо до рамо скандирали за свалянето на главния прокурор. Поместена е част
от публикацията на Т.П./представена по делото, стр. 46-47/ със следното
съдържание: „Истинският реформатор Б.Б. показа, че е
такъв и подкрепя видно новоизлюпените сорсоидски партии в България. Остана да разберем дали „Т.Б.“
в лицето на Б.Б. финансират протестърите,
които искат падането на главния прокурор и свалянето на правителството. Оттам
задават и въпроса дали собственикът на „Т.Б.“ не е финансирал протеста пред
Съдебната палата.“ След това е написано „Дали пък милионите, откраднати от М.не
се въртят някъде из Троян? Би било интересно Икономическа полиция, а защо не и
прокуратурата, да огледат по-задълбочено бизнес делата на китния балкански
град“.
На
25.07.2017г. на сайта на ответника е публикувана статия със заглавие „Къде
избяга П.М. с 21.5млн.?“ с подзаглавие „издирват бивш банков касиер, осъден на
15г. затвор заради присвояване“. В нея
са приповторени данните относно воденото срещу това лице наказателно дело,
както и че е обявен за общодържавно издирване. Ищецът отново е споменат като брат на съпругата на М.и посочен
като скандален бизнесмен свързан с дружествата „Е.Х.“ и „Т.Б.“ гр.Троян.
Посочено е още, че „по данни на запознати П.М. се укрива в имотите на Б.Б., най-вероятно в Пловдив. Дали П.М. работи реално или
само по документи за фирми, близки до скандалния бизнесмен Б.Б., е въпрос на разследване, защото според запознати М.така контролирал паричните потоци, които
преминават през многото фирми на Б.Б.. Предстои да
разберем повече за скандала, който назрява.“.
В
следваща публикация от 15.08.2017г. под заглавие „Истината за Т.Б. и Е.Х.“ е
поместена информация за писмо-отговор на Б.Б. по
повод статията от 28.06.2017г. с публикуването на част от него относно
дейността на „Т.Б.“ ЕООД по производство на електромотори. Във връзка с писмото е поместен отговор на
инж.Енев, попитан от “Труд“, в който разказва за работата си в „Т.Б.“ ЕООД,
взаимоотношенията си с Б.Б. и защо е бил освободен.
Казал е следното: „Б.Б. твърдеше, че иска да развива
бизнес, а той искал да унищожи Е.и Е.и след това да остане само Е.Х.. Това го
разбрах няколко седмици преди да бъда изгонен от Т.Б.. Защо бях изгонен ли,
защото попитах Б. кога ще представяме и Т.Б. като производител на мотори, а не
само Е.Х., а той каза, че в момента в който Е.фалира, ще закрие Т.Б. и в Троян
няма да има и спомен от индустрия. Изсмя се подло и щастливо, като да е било
детска мечта. ……Започнах веднага след това в Елпром
Троян, като получих всички съпътстващи заплахи, обиди, сплашвания и какво ли не
от Б.. Нямате си идея за какъв човек става въпрос, колко хора е унищожил и
съсипал.“.
На
06.02.2019г. е публикувана поредна статия със заглавие „Има ли умишлен фалит на
фонда за масова приватизация „Св.Никола“ с подзаглавие „Защо бе ликвидиран през
2011г. и къде са активите днес“. В нея е поместена информация за създаването на
НПФ „Св.Никола“ /впоследствие „И.Х.К.“/, участниците в него, в тази част ищеца
с посочването да е бил щатен сътрудник на Държавна сигурност; участието му в
управлението на „Е.“ АД гр.Троян и прекратяване участието на фонда в това
дружество след конфликт между него и Н.Б.; за начина, по който този
приватизационен фонд е придобил акции в дружеството в процеса на масова
приватизация през 90-те години на миналия век и придобиването от ищеца на по-голяма
част от тях; за съпричастността му към откриване производство по
несъстоятелност на „Е.“ АД и решението му през 2011г. да ликвидира фонда за
масова приватизация поради загуби. В тази връзка е посочено „Днес има висящи
множество жалби срещу Б. във връзка с откраднатите акции, но той страхува
хората и с основание“, както и „Важно е да се отбележи, че фонда се издържа от
разпределение на дивиденти, какъвто години наред Б. не е разпределял, а оттам
фондът бил тласнат към фалит.“ В края на статията отново е направена препратка
към връзката между ищеца и П.М. и посочено „Днес Б.Б.
фалира „Е.“ АД, фалира „Св.Никола“ /ИХК/, свързан е с обира на Алфабанк и всичко това пред нашите очи и за наша сметка“.
Видно
от представените множество статии на различни местни и национални печатни медии
личността на ищеца, бизнес делата по участието му в посочените и други
търговски дружества, в тази част в приватизационния фонд и взаимоотношенията му
с други публични личности от политиката и бизнеса е било обект медийно внимание
още от 1999г.
По
делото не е спорно, че сестрата на ищеца е съпруга на П.М., което лице е
обвинено в присвояването на 21 млн.лв. от „Алфабанк“.
Този случай добил широк обществен отзвук и медийно проследяване на воденото
срещу него наказателно дело, което през 2022г. приключило с влязла в сила
осъдителна присъда. Не е спорно още, че П.М. е работил по трудов договор от
2013г. до 2019г. в представлявано от ищеца дружество „Х.“ АД.
Видно
от представеното писмо рег.№ 812100-13878/18.09.2020г. на МВР ищецът не е бил
сътрудник на МВР, Разузнавателни служби или Контраразузнаването на Република
България, а видно от писмо № КИ-К-20-16043/04.09.2020г. на КРДОПБГДСРСБНА /Комисия
по досиетата/ няма данни да е принадлежал към органите на Държавна сигурност.
От
писмо рег.№ 328600-51481/15.10.2020г. на ГД „Национална полиция“ е видно, че
през 2011г. е извършена проверка по повод данни на неизплащане задължения на „Е.“
АД към В и К гр.Троян, както и неизплатени заплати към служители на
дружеството.
Ищецът
потвърждава, че е участвал в НПФ „С.Н.“ АД. Видно от представеното писмо изх.№
92-00-133/06.10.2021г. на КФН приватизационният фонд е създаден и регистриран
през 1996г., по-късно преобразуван в „И.Х.К.“ АД, а през 2003г. е извършено ново преобразуване чрез
отделяне на активи и пасиви в самостоятелно дружество „И.С.“ АД с продължаване
съществуването на „И.Х.К.“ АД, в която ищецът запазил участие /дадени обяснения
по чл.176 ГПК/. По решение на извънредно общо събрание от 07.09.2011г. последното
е обявено в ликвидация и след извършването й заличено като търговец на
03.01.2013г. От същото писмо е видно, че за времето на съществуването си „И.Х.К.“
АД /НПФ „С.Н.“ АД/ е изплащало дивиденти само за 1998г., като за останалите
години общото събрание не е вземало решение за изплащане на дивиденти.
По
реда на чл.176 ГПК ищецът заявява, че не е притежавал дялове в „Е.“ АД и не е
бил в неговото управление. Знае, че в момента е в несъстоятелност. Сочи още, че
участва в управлението на „Индустриален център Искър“ АД, на което дружество е
председател на надзорния съвет.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Б.и Т.Б.
/син на ищеца/.
Свидетелят
Б.познава ищеца от много години, бил е негов адвокат и е запознат с бизнес
делата му. Знае за процесните статии, чието
съдържание определя като невярно и обидно спрямо личността на ищеца. В резултат
на тях били образувани полицейски проверки и множество данъчни проверки, които
не установили нищо нередно. Отрича верността на изнесеното ищецът да е фалирал приватизационния фонд, тъй като е бил
негов ликвидатор /свидетелят/. Била направена финансова връзка между ищеца и П.М.,
който тогава не бил осъден. Сочи, че ищецът приел болезнено публикациите,
чувствал се безпомощен, оклеветен и омерзен.
Допълнително емоционално бил натоварен от това, че трябва да обяснява на бизнес
партньори, че във фирмите му няма крадени пари, а на работниците, че няма
опасност загубят работата си.
Свидетелят
Б. не живее съвместно с баща си, но работят заедно и се виждат непрекъснато.
Сочи, че развиваната от тях търговска дейност е успешна, легална и изнасят
продукцията си в много държави. Разказва за случаи, при които тяхно имущество и
приближени са станали обект на посегателства и счита, че целта на статиите е
била ищецът да бъде публично дискредитиран с
неверни факти. Идентично като
предходния свидетел сочи, че като последица от изнесеното в процесните
публикации ищецът бил емоционално натоварен, чувствал се омерзен
от това, че не може да се защити, спрял да спортува, силно ограничил социалните
си контакти.
Въз
основа така установеното от фактическа страна, съдът обоснова от правна
следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да
бъдат имуществени и неимуществени. Пораждането на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД е предпоставено от противоправно деяние-действие и/или бездействие на
извършителя, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието и
вредата, подлежащи при условията на главно и пълно доказване от увредения,
претендиращ обезвреда. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД
вината на извършителя се предполага, поради което в негова тежест е оборването
на тази презумпция.
Съгласно
чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността е за чужди виновни противоправни
действия, тя е обективна и безвиновна и има
гаранционно-обезпечителен характер.
Издателят на печатно издание
отговоря по чл.49 ЗЗД за неимуществени вреди, причинени от авторите на
публикуваните в него статии съдържащи обидни и клеветнически квалификации по
отношение посочените в тях лица. Отговорността произтича от качеството му на
възложител, защото се касае до извършване на действия в негов интерес, които
спадат към областта, в която упражнява собствена дейност и резултатът, който
рефлектира в имуществото му, независимо от това дали авторите на публикациите
се намират с него в трудови или граждански правоотношения. Въпросът кой е авторът на статията е без значение за отговорността на
издателя. Тя възниква дори и когато той не може да бъде идентифициран.
В случая не е спорно, че процесните статии са поместени на информационен сайт,
поддържан от ответника „Т.М.“ ЕООД, поради което и въпреки липсата на посочен
конкретен автори или автори, следва да се приеме, че е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск на посоченото правно основание.
Свободата
на словото в различните й форми-свобода на печата и средствата за масова информация,
правото на мнение и правото да се разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин, търсене и разпространение на
информация, е един от основополагащите принципи на демократичното общество,
прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя не е абсолютна,
а ограничена до пределите предписани в чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и
разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване
правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на
конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване
на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за
злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и
законните интереси на други. Тези ограничения кореспондират на конституционно
признатите права на гражданите-неприкосновеност на личния и семеен живот,
чест, достойнство и добро име /чл.32,
ал.1 КРБ/. По идентичен начин е уредбата и в чл.10 от ЕКЗПЧОС. В Решение №
7/1996г. на КС е дадено тълкуване на правото на свободно изразяване на мнение и
свързаните с него права и свободи, прогласени в чл.39-41 от Конституцията,
както и на случаите, когато са допустими техните ограничения. Подчертано е, че
свободата на словото търпи ограничения заради друго, конкуриращо право и това е
на лично достойнство, чест и добро име.
Обидата
и клеветата са проявни форми на засягане личните
права на гражданите по чл.32, ал.1 КРБ. Обидата по чл.146, ал.1 НК се състои в
казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго,
което не съответства на общоприетите морални норми за поведение или общуване и е
неприлично, цинично или вулгарно. Клеветата по чл.147, ал.1 НК се изразява в
разгласяване на невярно позорно обстоятелство или в приписване на неизвършено
престъпление. Разликата е в аспекта на засягане правото на добро име, чест и
достойнство-в първия случай самооценката на личността, а във втория оценката за
него в обществото.
Според
трайно установената съдебна практика във връзка с вреди от изнесена в средствата
за масово осведомяване информация трябва да се прави разграничение между твърдения
за факти и оценка на факти. На проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения и те могат да ангажират отговорност само ако са неверни и позорят
адресата /клевета/, защото накърняват конституционно признатите му права.
Оценките и мненията не представляват конкретни факти от обективната действителност
и могат да ангажират отговорност само ако са направени в превратно упражняване
правото по чл.39, ал.1 от КРБ и представляват обида. В своята практика ВКС е
подчертавал, че признатото и гарантирано в чл.39, ал.1 КРБ право на мнение се
упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност
при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно
лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия
пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае
за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да
се вреди на доброто му име. Свободата на изразяване на мнение е изключена в
случаите, визирани в чл.39, ал.2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на
печатни издания могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни
твърдения.
В
хипотеза, при която за определено лице има множество публикации на различни
издатели за едни и същи фактически твърдения и квалификации, е установена
съдебна практика, според която пораждането на отговорност за вреди е поставено в зависимост от това дали
статията, въз основа на която се претендира обезщетение е публикувана първа по
време или в нея е налице позоваване на публикувана по-рано статия от друг
автор/издател, съответно дали съдържанието на статията е обидно или
клеветническо. Когато статията съдържа фактически твърдения, които се
квалифицират като клевета, и публикацията е първа по ред, издателят носи
отговорност, защото е следвало да провери достоверността на информацията
съобразно правилата на добрата журналистическа практика. Когато се касае за статия, в която
авторът/издателят изрично се е позовал на публикувана по-рано от друг
автор/издател, той не може да носи
отговорност за това, че се е доверил на
добросъвестността на първия. Липсва ли такова позоваване се прилагат общите
правила. В тези случаи авторът или издателят поднася информация от свое име и
поради това носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността
на фактите съобразно правилата на добрата журналистическа практика преди
публикуването. Когато публикацията съдържа обиди на общо основание издателят ще
носи отговорност за вреди, независимо от това дали е първа или последваща, включително дали е налице позоваване на друга отпреди
това, тъй като наличието на обиди е
очевидно, не се налага проверка за вярност и разпространението им е противоправно. При наличието на обиди отговаря всеки от
издателите, съответно авторите, доколкото засягат неблагоприятно адресата
/Решение № 253/29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/2012г. на ВКС, III г.о., Решение № 278/27.11.2019г. по гр.д.№ 1140/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 19/15.03.2022г. по гр.д.№ 4040/2021г. на ВКС І г.о./.
На
последно място, също според съдебната практика, проведена с Решение № 557/28.01.2011г. по гр.д.№ 1599/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., когато публикацията визира
твърдения изхождащи от други лица, които са посочени от
автора или издателя и в текста коректно е предадена дадената от тях информация,
няма основание за ангажиране отговорността
на
автора по чл.45 ЗЗД, респ. на издателя
по чл.49 ЗЗД. Ако изявлението на третото лице
е
клеветническо, то отговорността за вреди е на автора на изявлението, но не и на
журналиста
или издателя, тъй като
чрез препредаването му не се действа със съзнание за
оклеветяване.
В
публикациите от 27.06.2017г.,
25.07.2017г. и 06.02.2019г. ищецът е квалифициран като „скандално известен бизнесмен“,
„сътрудник на бившата Държавна сигурност“, придобил на безценица държавни
предприятия в годините на прехода и масова приватизация, на едно от които „Т.Б.“
в гр.Троян чрез търговско дружество, на което бил „скрит собственик“ и свързан чрез
съпругата си с името на осъдено лице за присвояване от банка на голяма сума
пари. Наред с това съдържат фактически твърдения да е свързан с обира на Алфабанк, откраднатите от нея милиони да преминават през
неговите фирми, откраднал акции от НПФ „С.Н.“ /преобразуван в “И.Х.К.“ АД/, който
впоследствие тласнал към фалит и решил да ликвидира без да е заплащал дивиденти
на правоимащите, както и за съпричастността му към
обявяването в несъстоятелност на друго дружество „Е.“ АД.
Определянето
на ищеца като скандален бизнесмен е оценъчно съждение с негативен характер,
което надхвърля границите на обикновената критика относно личността му и развиваната
дейност, унизително е за честта и достойнството, поради което съставлява обида.
Посочването да е бил сътрудник на
ДС не е обидно, защото представлява твърдение за факт. Истинността му е опровергана
по делото, но независимо от това съдът намира, че само по себе си
обстоятелството за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност
не е позорящо. В Решение № 10 по к.д.№
14/1997г. на Конституционния съд на Република България е посочено, че поначало принадлежността
към бившата Държавна сигурност не засяга доброто име на проверяваните лица, тъй
като тяхната дейност е била правно регламентирана и е недопустимо да се създава
презумпция за аморалност или укоримост без
установяване конкретната дейност на самото лице. Една голяма част от
сътрудниците са осъществявали дейност, която и днес съответства на моралните
норми-предотвратяване и разкриване на терористични действия, на действия,
насочени срещу териториалната цялост и националната сигурност на България, и
т.н., като тяхното поведение не се счита за аморално. Предвид това свързването
на ищеца с тази държавна структура от миналото, макар невярно и субективно възприето като позорящо
обстоятелство, обективно няма такъв характер и не може да послужи като основание
за отговорност на ответника.
В посочените статии личността на
ищеца целенасочено е свързана с името на съпруга на неговата сестра П.М., посъдим
по това време в присвояване на голяма парична сума от „Алфабанк“,
в прав текст написано да е свързан с извършването на това тежко престъпление, както
и твърдението през неговите фирми да преминават контролирани от М.парични
потоци с предположението да се касае за присвоените. Връзката по сватовство
между ищеца и посоченото лице, както и обстоятелството, че последният е работил
в едно от дружествата му по трудово правоотношение не са спорни, но се оспорват
останалите фактически твърдения, за чиято истинността ответникът не е ангажирал
доказателства. Следователно са неверни, а по естество позорящи, респ. приписват
неизвършено престъпление, поради което представляват клевета.
По делото е установено кога и как
е създаден НПФ „С.Н.“, впоследствие преобразуван в „И.Х.К.“ АД, участието му в
масовата приватизация, както и участието на ищеца в него като член на
управителен орган; поради натрупани загуби по решение на общото събрание
дружеството е обявено в ликвидация и по-късно заличено като търговец, а в
периода на съществуването си фондът е разпределял дивиденти през 1998г.
Доказателства за изнесеното в публикацията от 06.02.2019г., че ищецът е скрит
собственик на „Индустриален център Искър“ АД, откраднал акции от
приватизационния фонд и не заплащал дивиденти, че го тласнал към фалит и решил
да ликвидира, да е участвал в дружеството „Е.“ АД и има принос към обявяването му в
несъстоятелност не са събрани. Събраните са за извършена през 2011г. полицейска
проверка относно неизплатени задължения на „Е.“ АД към водоснабдително
дружество в гр.Троян и заплати на служители, както и за подадени две жалби пред
КФН през 2005г. и 2006г. от двама акционери на „И.Х.К.“ АД, които нямат общо с
публикуваните обстоятелства. Ето защо
следва да се приеме, че и в тази част разгласените чрез информационния сайт
фактически твърдения са неверни и с оглед техния клеветнически характер
засягащи доброто име, честта и достойнството на ищеца.
По отношение публикацията от
27.06.2017г., в частта, в която е посочено ищецът да е финансирал протести с
цел сваляне на главния прокурор и правителството е препечатка на статия на „Троян
Прес“ от 15.06.2017г. с изрично позоваване на този
издател и точно възпроизвеждане на
съдържанието й. Съобразно изложеното по-горе за изнесеното в нея ответникът
носи отговорност само, ако съставлява обида.
Правото на гражданите да се
събират мирно на събрания и манифестации е прогласено в чл.43 КРБ. Съгласно
чл.3 ЗСММ на събранията, митингите и манифестациите изразяват своите мнения,
възгледи и становища по въпроси от политически, икономически, социален,
културен или друг характер чрез слово, плакати, макети и по друг подходящ начин,
а според чл.4 от същия закон не могат да бъдат преследвани и наказвани за
организиране и участие в събрания, митинги и манифестации и за изразените от
тях мнения, възгледи и становища, освен ако това съставлява престъпление или
друго правонарушение. При тази правна уредба организирането или участието в
протест е в упражняване на конституционно признато право и израз на гражданска
позиция, публичното разгласяване на което чрез печатна медия не е унизително за
честта и достойнството и в този смисъл не представлява обида. Друг е въпросът,
когато публикацията съдържа твърдение за финансиране на протеста, т.е.
заплащане на други лица за участие в него, което би имало значението на позорящ
доброто име в обществото факт, ако е невярно. В случая твърдението ищецът да е
финансирал протести за сваляне на главния прокурор и правителството не изхожда
от ответника, а от друг издател в предходна по време публикация, когото посочил
и която препечатал. Следователно и доколкото е клеветническо за произтичащите
от това вреди ответникът не носи отговорност.
По отношение статията от
15.08.2017г., в която е посочено, че ищецът „искал да унищожи Е.и Е.тех“ и отправял „заплахи, обиди, сплашвания или какво ли
не“ следва да се посочи, че съставляват изявления на трето лице. То е посочено
- инж.Т.Я.и по делото не се оспорва заявеното от него да е
точно възпроизведено. За така предадената информация ответникът не дължи
проверка дали казаното от третото лице е вярно, съответно не отговаря за
истинността на заявените от него твърдения. В случай, че са неверни и
съставляват клевета, отговорността за вреди е на автора на изявленията.
По изложените съображения съдът
намира, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за съдържащите
си в публикациите от 27.06.2017г., 25.07.2017г. и 06.02.2019г. обида и
клеветнически твърдения, за които на ищеца се дължи обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД неговият
размер се определя по справедливост в съответствие с критериите визирани в ППВС
№ 4/64г. и при отчитане всички други конкретно установени обстоятелства, които
имат значение за степента на засягане нематериалните блага на личността. Когато
вредите са причинени от публикации с обидно и клеветническо съдържание следва
да съобрази вида, характера и степента на засягане личните права на увредения и
в тази връзка интензитета на претърпените болки и страдания, неговото социално,
обществено и професионално положение и начина, по който са се отразили върху
тях, социално-икономическите условия в страната.
Събраните по делото гласни
доказателства установяват, че ищецът приел тежко злепоставящите го и
накърняващи честта, достойнството и доброто му име публикации, чувствал се омерзен и безпомощен, бил негативно емоционално натоварен
да обяснява пред съконтрахенти и служители, че
написаното не отговаря на истината, спрял да спортува и ограничил социалните си
контакти. Следва да се отчете, че като известен бизнесмен и публична фигура,
името и дейността му за същите и за други обстоятелства са били обект от години
на множество публикации в различни медии, чието съдържание е значително
по-обидно и клеветническо в сравнение с процесните,
поради което те също са източник на вреди
от засягане личните му права. Предвид това и след преценка конкретните
обстоятелства съдът приема справедлив
съгласно чл.52 ЗЗД размер на обезщетението от 5000лв., до който искът се явява
основателен и следва да се уважи.
Съобразно чл.84, ал.3 ГПК следва да се присъди законната
лихва върху така определено обезщетение, считано от деня на последната
увреждаща публикация от 06.02.2019г. до изплащането.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ищецът има право на разноски, каквито е направил за платена държавна такса от
1040лв. и възнаграждение за адвокат от 3000лв. С оглед уважената част от иска
на ищеца следва да се присъдят разноски от 776.92лв.
Ответникът е направил разноски за адвокат от 4800лв., по
чийто размер ищецът е възразил за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. След като
прецени фактическата и правна сложност на делото, както и минимално установения
размер по Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С от
1310лв. съдът намира възражението за основателно и приема, че следва да се
намали до сумата 1500лв. Съобразно отхвърлената част от иска на основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски от 1211.54лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Т.м.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, ж.к.Изток, ул.******, да заплати на Б.Т.Б.,
ЕГН **********,***, сумата 5 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от обиди и клеветнически твърдения,
съдържащи се в публикации в електронния информационен сайт „trud.bg“ на 27.06.2017г., 25.07.2017г. и 06.02.2019г., ведно със
законната лихва от 06.02.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 26 000лв. и за претърпени вреди от публикация в същия сайт
на 15.08.2017г.
ОСЪЖДА „Т.м.“ ЕООД, *** да заплати на Б.Т.Б.,
ЕГН **********, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 776.92лв.
ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН **********, да заплати на „Т.м.“ ЕООД, ***, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1211.54лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: