№ 227
гр. Габрово, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20224200100445 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 02.04.2018г., около 22:10ч. в гр.Севлиево, при
управление на МПС „***" с рег. № ***, водачът И. П. Т. допуска ПТП, при което са
пострадали всички пътници в автомобила, включително и ищцата Е. Е. Й.. Вината на водача
за настъпване на ПТП била доказана с влязло в сила споразумение по НОХД №83/2019г. по
описа на РС-Севлиево, с което Т. се признал за виновен. Отговорността на водача била
застрахована при ответното дружество със застрахователна полица ГО на автомобилистите
№В022118000959550, валидна към датата на събитието.
В следствие на настъпилото ПТП увреденото лице е прието в МБАЛ ,Доктор Стойчо
Х." ЕООД с диагноза фрактура крурис синистра и фрактура коли хирургици хумери
синистра - счупване на лява подбедрица и счупване на хирургичната шийка на горния край
на лява раменна кост. На 03.04.2018г. Й. е оперирана, като й била поставена плака с 8 винта
на лявата подбедрица и гипсова лонгета. За счупването на раменната кост е поставена
ортеза, а за счупването на подбедрицата - гипсова ортеза. Изписана е на 09.04.2018г. В
следствие на събитието била претърпяла и тежка травма на лява колянна става, без данни за
счупване. Следоперативния период не минал гладко, като болката в областга на фрактурите
и дясното коляно не отшумявала, а напротив. Лекарите препоръчали Й. да използва
патерици, но това било невъзможно, поради интензивните болки в двата крака и лявата
ръка. Поради изключителните затруднения при придвижването на Й. и поради
нестихващите болки в десния крак, на 01.08.2018г. било проведено изследване на
движенията на долните крайници. Обемът на движенията на десния крайник в областта на
тазобедрената и колянната става бил значително по-ограничен в сравнение с нормалното
състояние и в сравнение с движенията на левия крайник. Десният крайник бил със
значително по-малък обем на бедрото и подбедрицата. Движението през стъпало на десния
крак също било значително по-ограничено в сравнение с левия крак. При преглед на
12.09.2018г. в МЦ „Севлиево" ЕООД се установило, че Е. Й. все още е с двустранно
накуцване, леко изразен фиброкс на дясното коляно, а движенията са все още ограничени.
Прегледът бил извършен във връзка с освобождаване на детето от часовете по физическо
възпитание, което довело до понасяне на допълнително неудобство, срам и душевни
страдания вследствие на подигравките от страна на съучениците й. На 19.09.2018г. детето
било освободено от часовете по физическо възпитание с решение на ЛКК. Екстракция на
поставената остеосинтеза била мислима едва през пролетта на 2019г. Същата е извършена в
МБАЛ „Авис-Медика" ООД през май 2019г. Видно от издадената епикриза, и през този
период пострадалото дете още се предвижвало с помощни средства. На 05.07.2019г. било
1
извършено изследване за подвижност на гръбначен стълб, като резултатите от него били
притеснителни. При преглед на 08.07.2019г. в ДКЦ „Здраве" ЕООД се установило, че детето
все още е с накуцваща походка и със значителна хипотрофия на дясното бедро и излив в
дясната колянна става. Болката при сгъване на колянната става била нетърпима при сгъване
над 45 градуса. Към този момент детето започнало да развива и сколиоза вследствие на
претърпяната съчетана травма и контрактура на паравертебралната мускулатура, която
заплашва да прогресира с годините. Недокрай изправената стойка на детето внасяла
допълнителни притеснения и душевни терзания в него. Независимо от проведената
рехабилитация от април 2018г., състоянието на пострадалото дете не се подобрило
значително. През цялото време особено упорити и нетърпими били болките в областта на
дясното коляно. След проведен на 25.07.2022г. преглед и изследвания била установена
патологична подвижност на дясната колянна става, продължаващ оток на същата, силно
накуцваща походка, болезнена и ограничена флексия и детето било насочено към ЯМР за
уточняване на предстояща оперативна интервенция. Резултатите от ЯМР потвърждили
съмненията за скъсани кръсни връзки. През периода от 2018г. до 2022г. състоянието на Е. Й.
не се подобрило, а напротив. Болката в травмираните части не намаляла и не отшумяла.
Появили се многобройни усложнения вследствие на претърпяната съчетана травма. Детето
търпяло и ще търпи силни болки и страдания, вероятно през целия си живот. Постоянните
болки е неудобства непрекъснато пречат на воденето на нормален живот на ищцата и
близките й. Състоянието й водело до изключителни затруднения в санитарно-битово
отношение. Изкривената стойка, накуцването, загрозяващите оперативни белези
допълнително влияели изключително негативно на самочувствието на момичето, което било
обект и на непрестанни подигравки и подмятания от страна на връстниците й. Причинените
й увреждания влияели и за в бъдеще ще влияят изключително негативно на здравето и
самочувствието на пострадалата за дълъг период от време, а най-вероятно и през целия й
живот. На 07.11.2022г. била извършена оперативна намеса под обща анестезия като е
поставен имплант. За проведеното лечение и за закупуване на импланти ищцата е заплатила
сумата от 1870 лева. Извършването на операцията било наложително поради реалният риск
от износване на ставната повърхност за няколко години и неминуемо протезиране с
изкуствена става.
Цялото възстановяване до момента продължавало повече от четири години и половина
и почти сигурно движенията на тялото никога нямало да бъдат напълно възстановени.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Несъмнено от изложеното по-горе се установява задължението на водача Т. да
обезщети ищцата за причинените й неимуществени вреди.
Ответното дружество било уведомено за настъпилото събитие на 03.08.2022г., като на
същата дата била заведена застрахователна претенция №0000-1000-63-22-7518/03.08.2022г.
На увреденото лице били направени две предложения за споразумение за обезщетяване на
претърпените вреди - едното за 30000 лева, а второто за 33000 лева, които суми били крайно
недостатъчни и несправедливи предвид вида и обема на търпените от ищцата болки и
страдания.
Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, състояло се на
02.04.2018г., в размер на 160000лева., като частично предявен от 250000лева; обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 1870лева, лихва за забава върху
претендираното с настоящата искова молба обезщетение за неимуществени вреди от
03.08.2022г. до завеждане на исковата молба в размер на 4711.11лева и законна лихва върху
претендираните главници от завеждане на исковата молба до окончателно погасяване на
задължението. Претендира се и за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38,
ал.2 ЗАдв.
Ответното дружество в депозирания по делото отговор оспорва предявените искове.
Счита, че иска за заплащане на имуществени вреди е недопустим, тъй като ищцата не била
изпълнила задължението си съгласно чл.380 КЗ да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, по която застрахователят да се произнесе. Предявената от нея
претенция била само за заплащане на неимуществени вреди, поради което оспорва
претенцията за имуществени вреди по основание. Не оспорва претенцията за
неимуществени вреди, но го оспорва по размер.
Оспорва твърдението за изключителна вина на виновния водач Т. за настъпване на
претендираните от ищцата увреждания и прави възражение за съпричиняване на
2
вредоносния резултат от ищцата, която приела да пътува в л.а. управляван от водач
употребил алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта от 0,62‰. Освен това
претендираните вреди са в следствие на виновно поведение на нейните родители, които в
нарушение на императивната разпоредба на чл.125, ал.3 СК не осигурили постоянен надзор
над малолетната си дъщеря и допуснали нарушение на разпоредбата на чл.137 А, ал., и
чл.137 В от ЗДвП, като допуснали дъщеря им да пътува в автомобил управляван от водач
употребил алкохол. Оспорва твърдението, че всички описани от ищцата увреждания са
възникнали в следствие на произшествието, както и че са извършени медицински разходи.
Оспорва акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, като и началната дата, от която се
дължи такава.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че на 02.04.2018г., около
22:10ч. в гр.Севлиево, при управление на МПС „***" с рег. № ***, водачът И. П. Т. допуска
ПТП, при което са пострадали всички пътници в автомобила, включително и ищцата Е. Е.
Й..
Вината на водача за настъпване на ПТП била доказана с влязло в сила споразумение по
НОХД №83/2019г. по описа на РС-Севлиево, с което Т. се признал за виновен. В
наказателното производство е установено, че при управление на МПС в момента на
инцидента водача е бил употребил алкохол – 0,62‰.
Отговорността на водача била застрахована при ответното дружество със
застрахователна полица ГО на автомобилистите №В022118000959550, валидна към датата
на събитието.
Увреденото лице е прието в МБАЛ ,Доктор Стойчо Х." ЕООД.
Ответното дружество било уведомено за настъпилото събитие на 03.08.2022г., като на
същата дата била заведена застрахователна претенция №0000-1000-63-22-7518/03.08.2022г.
От заключението на изготвената по делото техническа експертиза, изготвена от
в.л.Хр.Х. което съдът възприема се установява, че удара е в дърво намиращо се на
разстояние 0,12м. западно от западния край на ул. „***" и на разстояние 9,8м. южно от
Ориентир 1. Пострадалата Е. Е. Й. е пътувала на задна лява седалка.
Към моменат на удара скоростта на автомобила е била 81км/ч. Опасната зона при
движение с максимално разрешената скорост за населено място 50км/ч. е 38,6м. Като се има
на предвид, че произшествието е станало в населено място, в тъмната част на денонощието
и водача е употребил алкохол експерта е определил опасна зона от 76,8м., като ако водача е
предприел спиране на около 17м. преди знака е имал възможност да спре преди мястото на
удара. При движение със скорост ненадвишаваща максимално разрешената за движение в
населени места настъпването на ПТП е било предотвратимо. От техническа гледна точка
причина за възникване на ПТП е движение с превишена скорост, неправилна преценка на
пътната обстановка при приближаване на кръстовище с път с предимство, не навременното
възприемане на изкуствената неравност и употребата на алкохол от водача на л.а. „**".
Лек автомобил л.а. "**" е оборудван фабрично за предните седалки с триточкови
обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за
пътниците от ляво и от дясно с триточкови колани а за средния с двуточков.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП
има водача на автомобила, който е управлявал под въздействие на алкохол, напуснал е
пътното платно в посока дясно спрямо движението си, като по този начин е нарушил
правилата за движение по пътищата и в частност чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, които съдът възприема изцяло се установява, че в следствие на процесното ПТП
пострадалата ищца е получила следните увреждания : Спираловидно счупване на големия
пищял на лявата подбедрица на границата средна-долна трета, счупване на лявата раменна
кост в областта на хирургичната шийка /непосредствено под раменната става/, увреждане на
връзков апарат на дясната колянна става.
Ищцата претърпяла следните оперативни интервенции: метална остеосинтеза на лява
подбедрица посредством метална плака с 8 винта извършена на 03.04.18г., операция за
екстракция на метала от лявата подбедрица, извършена на 20.05.19г., операция на кръстни
връзки на дясното коляно и алопластика на кръстни връзки/ извършена на 07.11.22г.
3
Обичайният възстановителен период при изолирано счупване на лявата подбедрица е
срок на имобилизация 3-3,5месеца и нетрудоспособност за физически труд 7-8 месеца.
Счупването на хирургичната шийка на раменната кост налага имобилизация за 5-6 седмици
и нетуродоспособност за физически труд 3- 4 мецеца. Скъсването на кръстни връзки на
коляно налага имобилизация за срок от 2-3 седмици и срок на нетрудоспособност относно
физически труд за 3-4 месеца.
Възстановителния период при ищцата е продължил от момента на травмата 02.04.18г.
до средата на септември, катосъщата към този момент е можела да ходи, но е куцала и е
имала болки , оток и щракане в дясното коляно. Не можела да тича, да кляка, да движи
десния долен крайник в пълен обем. Т.е. възстановителния процес не е бил завършен. След
операцията на кръстните връзки на дясното коляно състоянието й значително се подобрило,
но към настоящия момент движенията в дясна колянна става и дясна тазобедрена става не са
напълно възстановени.
Възстановителния период при ищцата е значителноудължен, поради това, че същата не
е могла да бъде рехабилитирана пълноценно на ранен етап, поради травмата на двата долни
крайника и травма на лявата раменна кост, което препятства и използването на помощни
средства. Обективно към настоящия момент движи долните крайници в двете глезенни
стави в пълен обем. Левият долен крайник може да сгъне в тазобедрената става до 110
градуса, а десния до 85 градуса. Левият долен крайник сгъва напълно в колянната става, а
десния до 100 градуса. При опит са по голяма флексия в дясната колянна става има болка,
опъване и девиация на стъпалото. Обема на движение в лявата раменна става е почти
изравнен с този на дясната раменна става. Има повишена болкова чувствителност в областта
на счупването на лявата подбедрица. Към настоящия момент не може да клекне за да се обуе
/изнася дясната подбедрица напред, поради болка в дясното коляно/. При клякане и при
изправяне трябва да се подпира. Съобщава за намалена мускулна сила /захват/ с лявата ръка.
Случвало се да изтърва предмети с лявата ръка. Получавала треперене на пръстите на
ръката. Това се дължи на травмиране на нервни стволове на левия горен крайник вследствие
на травмата на лявата раменна кост.
Според вещото лице пълно възстановяване на обема на движение на десният долен
крайник едва ли ще настъпи скоро и в пълен обем. Възможно е увеличаване на обема на
движенията в дясната колянна и тазобедрена става. Предвид факта, че оперативната
интервенция на лявото коляно.е извършена на 07.11.22г. /преди 9 месеца/, може да се очаква
подобрение на двигателния капацитет на крайника в бъдещ период.
Налице е малък дефицит на движението в лявата тазобедрена става, което не създава
практическо неудобство.
Може да се приеме, че след като са минали 5 години от претърпяната травма и
последвалата я оперативна интервенция, това ще е окончателния резултат от лечебния
процес досежно травмата на лявата подбедрица.
Към настоящия момент ищцата движи долните си крайници в двете глезенни стави в
пълен обем. Левият долен крайник може да сгъне в тазобедрената става до 110 градуса, а
десния до 85 градуса. Левият долен крайник сгъва напълно в колянната става, а десния до
100 градуса. При опит за по голяма флексия в дясната колянна става има болка, опъване и
девиация на стъпалото. Обема на движение в лявата раменна става е почти изравнен с този
на дясната раменна става. Има повишена болкова чувствителност в областта на счупването
на лявата подбедрица. Към настоящия момент не може да клекне за да се обуе /изнася
дясната подбедрица напред, поради болка в дясното коляно/. При клякане и при изправяне
трябва да се подпира. Съобщава за намалена мускулна сила /захват/ с лявата ръка. Случвало
се да изтърва предмети с лявата ръка. Получавала треперене на пръстите на ръката. Това се
дължи на травмиране на нервни стволове на левия горен крайник вследствие на травмата на
лявата раменна кост.
Идиопатичната сколиоза представлява изкривяване на гръбначния стълб, причината за
което е неизвестна. Особеното при идиопатичната сколиоза е, че състоянието на деформация
в гръбначния стълб се забелязва във възрастта преди или около пубертета. Точно тогава тя
напредва значително бързо в рамките на месеци, като прогресира до завършването на
растежа и след това остава фиксирана.
Няма конкретно установена причина за инфантилната сколиоза, затова тя се нарича
идиопатична. Предполагат се генетични фактори, по-честа е при момичета /съотношение
10:1/, значение имат оперативни интервенции върху гръдния кош, неправилна походка,
4
вродени аномалии на гръбначния стълб, нервно-мускулни заболявания. Възможно е да има
връзка между посочената в исковата молба сколиоза и настъпилото на 02.04.18г. ПТП,
дотолкова доколкото за продължителен период от време детето е било с нарушена походка,
което благоприятства развитието на сколиозата и този период съвпада с пубертета, когато
сколиотичните промени се развиват най-бурно и стават видими. Не може да се твърди
категорично, че това е единствената причина за сколиозата. Според д-р Р. ъгълът, който е
измерен от 10 градуса на сколиотичната дъга, не е толкова голям и може да се коригира с
лечебна процедура, още повече, че към момента костния растеж на ищцата не бил завършен.
Според него е възможно сколиозата да датира от преди произшествието, тъй като често се
проявява при момичетата през пубертета, няма ясно оформена причина, която да бъде една
единствена. Предполагат се различни фактори за появата на заболяването, в т.ч. и
неправилната походка.
Липсват обективни данни по делото за претърпяна от ищцата травма на гръбначния
стълб и на лявата лопатка.
В делото се. съдържат данни за проведени от ищцата изследвания на гръбначния стълб
и гърба в Амбулаторен лист № 1047/15.07.19г., т.е. преди датата на подаване на исковата
молба на 16.11.22г.
Налице били писмени данни за осъществена рехабилитация и замервания на обема на
движенията на долните крайници:
В представената по делото медицинска документация липсват данни за констатирани
коланни травми при ищцата Е. Е. Й..
В случай, че ищцата Е. Е. Й., която към момента на произшествието е била на 10г., е
била с поставен предпазен колан или на детско столче с такива колани, тя нямаше да получи
описаните травматични увреждания.
Вещото лице е посочило, че в задната част на купето на автомобила не са налице
деформации, които биха причинили травматичните увреждания получени от ищцата, ако
същата беше обезопасена по описания по-горе начин.
Вещото лице посочва, че представените по делото разходни документи за осъществени
медицински процедура са относими и необходими за осъществяване на лечението на
ищцата.
Установената в кръвта на водача на автомобила концентрация на алкохол 0,62
промила отговаря на лека степен на алкохолно опиване / от 0,5 до1,5 промила/ при което се
наблюдава емоционална лабилност, лесна уморяемост, умерено изразени координационни
нарушения, отслабване на вниманието и съобразителността, забавени реакции.
Проявлението на тази степен на опиване може да не са забележими и видими за други лица.
От показанията на св.Ив.А. се установява, че след инцидента помагал за водене на
детето по болници, качване. Лечението на ищцата все още продъжбавало. В началото тя
била на легло, обездвижена, направени й били операции на крака, на ръката дълго време
била с лонгета. Е. не можела да ходи заради травмата в краката. Не можела да носи
патерици, тъй като била с извадена ключица. За рехабилитация, да я раздвижват я
посещавали в къщи. След това започналада ходи на рехабилитация в болницата, като
яносили на ръце - от къщи до колата, от колата до болницата пак на ръце, с инвалидна
количка. След още операции започнала да си поизправя горе - долу крака, но все още имало
какво да се желае. Свидетелят установява, че в следстиве на инцидента ищцата имала
затруднения в кръста, защото тя не можела да си изправя крака и стойката и не била
правилна и не можла да се движи. Когато другите деца били на училище или играели, тя си
била в къщи. Около две години ищцата била с патерици и в инвалидна количка. Първо за
около година била в инвалидната количка, а след това с патериците. Всички тези травми се
отразили емоционално на Е.. Психически се сринала, тъй като не можела да играе с другите
деца, да помага за брат си, страхувала се дали ще проходи. След инцидента свидетелят
няколко пъти возил ищцата в автомобила си на прегледи, като сядала вътру изпадала в
паника. Е. ползвала психолог, който идваше в тях доста време. Дори и към момента когато
излизала да играе с деца не можела да се включи в игри, свързани с движение, с физически
усилия.
Свидетелката Г. установява, че познава семейството на ищцата от години. Двете
семейства били приятели. След катастрофата Е. била в много тежко състояние, със счупен
крак, травма на другия, извадено рамо, като цяло тежко състояние. След инцидента за първи
5
път свидетелката я видяла около десет дни след изписване от болницата. Детето не можело
да стъпва, било на легло. Първоначално не можела да стъпва заради травмите, а с патерица
не можела да ходи заради изваденото рамо. След това и взели инвалидна количка и вече с
можела да излиза на улицата.
Детето било стресирано от всичко, което се е случило. Освен физическите травми, не
била добре и психически. Била малка - трети или четвърти клас и невъзможността да се
движи самасе отразила на психическото й състояние. След катастрофата класната
ръководителка и други учителки ходели в къщи да и преподават, така завършила срока.
Съучениците й я подигравали за състоянието й. Преди била много жизнено дете, а след
инцидента сатнала по-затворена, по-уплашена, по-стресирана. За преодоляване на стреса с
Е. работел психолог, който я посещавал в къщи. След катастрофата свидетелката пътувала с
детето в автомобил и то изпитвало страх
Предвид изложеното съдът намира, че по безспорен начин по делото се доказа, че
ищцата Е. Й. в следствие на процесното ПТП е претърпяла увреждания и за обезвреда на
претърпените в резултат на тях болки и страдания следва да й бъде присъдено обезщетение.
Съдът намира възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносните последици от страна на родителите на ищцата, поради това, че допуснали
дъщеря им да се качи в автомобил управляван от лице употребило алкохол за недоказано. В
заключението си вещото лице д-л Р. посочва, че установената в кръвта на водача на
автомобила концентрация на алкохол 0,62 промила отговаря на лека степен на алкохолно
опиване / от 0,5 до1,5 промила/ при което се наблюдава емоционална лабилност, лесна
уморяемост, умерено изразени координационни нарушения, отслабване на вниманието и
съобразителността, забавени реакции. Проявлението на тази степен на опиване може да не
са забележими и видими за други лица, поради което съдът приема, че родителите на ищцата
не са могли да възприемат признаци, които да ги наведат на извода, че водача е употребил
алкохол.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид следните обстоятелства:
възрастта на ищцата (към момента на ПТП е била на 10г.), вида и естеството на
причинените здравословни увреждания, претърпените от пострадалият болки и страдания,
продължителността и тежестта на оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства
и лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния процес., която е бил по-
продължителен от обичайното поради обстоятелството, че поради травмите на двата долни
крайника на ищцата не е било възможно да се проведе пълноценна рехабилитация на ранен
етап. Съдът съобразява и обстоятелството, че дълго време след инцидента ищцата е била
прикована на легло, а в последствие се е придвижвала с количка или патерици, поради което
не е имала възможност да играе с приятели и да посещава училище (налагало се е учителите
да я посещават в дома й). Съдът намира, че липсата на ежедневни контакти с връсници, а в
последствие невъзможността да се включва във всички игри се е отразила изключително
тежко на психиката на ищцата, която е била в ниска възраст. Следва да се отчете и че
нарушената походка на пострадалата, след инцидента е фактор за прогресиране на
установеното преди това гръбначно изкривяване. Съдът отчита и обстоятелството, че
ищцата е изживяла изключително силен стрес, поради което и до настоящия момент изпитва
притеснения при пътуване с автомобил, а освен това за преодоляване на стреса се е
наложило с нея да работи психолог.
Поради изложеното, съдът счита, че за получените от ищцата уврежданият в следствие
на настъпилото на 02.04.2018г. ПТП, както и за претърпените болки и страдания, по време
на лечението и възстановяването на пострадалия следва да бъде определено обезщетение в
размер на 100 000лв., поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен до този размер, а за горницата
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
От представените фактури и касови бележки е видно, че за лечението си ищцата е
заплатила общо 3270лв., поради предявения иск за заплащане на имуществени вреди следва
да бъде уважен за целия претендиран размер от1870лв.
Дължимостта на законната лихва върху обезщетението от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е уредена в чл.493, ал.1, т.5
КЗ, съгласно която застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
– лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
6
лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати
лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати : на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по
реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). По делото не се установява да е имало по–ранно уведомяване
на застрахователя от датата на уведомяване от страна на пострадалия- 03.08.2022г., поради
което обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено, ведно със
законната лихва от 03.08.2022г. до окончателното изплащане, а обезщетението за заплащане
на имуществени вреди, така както е поискано в исковата молба –от датата на подаването й в
съда.
Като недоказана следва да бъде отхвърлена претенцията за заплащане на сумата от
4711,11лв.- представляваща законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода 03.08.2022г.-до завеждане на иска.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху
уважената претенция в размер на 4074,80лв., сумата от 56,26лв.-разноски, заплатени от съда,
както и сумата от 5лв. - ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка
на ОС Габрово.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.А. сумата от 6808,38лв.-
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.
във вр. с чл.7, ал.2 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение за неоснователно. По делото адв.А. е предоставил правна защита
на ищцата при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв, поради което в този случай не може да се
говори за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото се определя от
съда, а несе договаря и заплаща между страните по договора за правна помощ и съдействие.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 389,94лв.-
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете. При определяне на този
размер на разноските съдът е съобразил сторените от ответника по делото депозити за
съдебни експертизи, внесените ДТ и е приел, че съобразно фактическата и правна сложност
на делото адекватното юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Симеоновско шосе №67 А да заплати на Е. Е. Й., с ЕГН ********** от с.***,
общ.Севлиево, ул.*** ***, действаща със съгласието на своите родители В. Б. К., с ЕГН
********** и Е. Н. ***, с ЕГН ********** сумата от 100000лв.(сто хиляди лева) -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на
02.04.2018г., по частично предявен иск от 250 000лв., ведно със законната лихва, считано от
03.08.2023г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди за горницата над
уважения размер от 100000лв.(сто хиляди лева) до размера на 160000лв. (сто и шестдесет
хиляди лева), по частично предявен иск от 250 000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Симеоновско шосе №67 А да заплати на Е. Е. Й., с ЕГН ********** от с.***,
общ.Севлиево, ул.*** ***, действаща със съгласието на своите родители В. Б. К., с ЕГН
********** и Е. Н. ***, с ЕГН ********** сумата от 1870лв.(хиляда осемстотин и
седемдесет лева) - имуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 02.04.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 16.11.2022г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на сумата от 4711,11лв.- лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 03.08.2022г.-16.11.2022г., като
недоказан
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Симеоновско шосе №67 А да заплати държавна такса в размер на 4074,80лв.
7
(четирихиляди седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки), в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЗАД „ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.София, бул.Симеоновско шосе №67 А да заплати сумата от 56,26лв. (петдесет и шест
лева и двадесет и шест стотинки)-представляваща заплатени от съда разноски по делото, в
полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Симеоновско шосе №67 А да заплати държавна такса в размер на 5,00лв. (пет лева), в
полза на ОС Габрово, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените
в полза на ОС Габрово суми.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Симеоновско шосе №67 А да заплати на адв.М. А. А., с адрес гр.-София, ул.Лавеле
№19, ет.3 от АК София сумата от 6808,38лв (шестхиляди осемстотин и осем лева и тридесет
и осем стотинки)- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА Е. Е. Й., с ЕГН ********** от с.***, общ.Севлиево, ул.*** ***, действаща
със съгласието на своите родители В. Б. К., с ЕГН ********** и Е. Н. ***, с ЕГН
********** да заплати ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.София, бул.Симеоновско шосе №67 А сумата от 389,94лв. (триста осемдесет и девет лева
и деветдесет и четири стотинки)- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8