Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 130                             10.01.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 1516 по описа за 2019 година.

 

Предявеният иск намира основание в чл.55 ал.1 ЗЗД.

Ищецът Ш.А.М. твърди, че срещу него е било образувано изпълнително дело въз основа на изпълнително основание  издадено в полза на Банка ДСК ЕАД и изпълнителен лист от 25.03.2011г. Претендирала се сумата 13595,73 лв., дължима по договор за потребителски кредит, по който ищецът бил солидарно задължен. Ответникът бил придобил вземането по изп. лист въз основа на договор за цесия. Поддържа, че поради липса на поискани изпълнителни действия изпълнителното дело било прекратено по право на осн. чл.433, ал.1 т.8 ГПК на 24.07.2014г. Поради това всички действия след тази дата не били годни да прекъснат давността за вземанията за главница и лихви, предмет на изпълнението. Последното водело до погасяването на тези вземания по давност, което обстоятелство било установено с решение по гр.д. 12459/2017г. на Пловдивския районен съд, влязло в законна сила. Въпреки прекратяването на изп. дело по право и изтичане на давността по него в периода от 28.07.2015г. до 22.08.2017г. от запор върху трудово възнаграждение от ищеца били събрани без основание общо 1814,34 лв. които били преведени на взискателя. Предвид това се иска да бъде осъден същия да  върне сумата, като получени без основание.

Ответникът „ОТП Факторинг България” ЕАД твърди, че сумите са дължимо получени, като тъй като вземането било признато от длъжника и той доброволно бил платил сумите, поради което те не били недължимо получени, независимо от изтичане на давността. 

Съдът намери за установено следното:

Срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 25.03.2011г. по ч.гр.д. № 5149/2011г. относно сумата 13596,73 лв. дължима по договор за текущо потребление и поръчителство от 27.05.2008г. и допълнително споразумение от 05.11.2009г., 1336,62 лв. лихва за периода 03.08.2010г. 18.03.2011г. и законната лихва върху главницата от 18.03.2011г. /лист 6/. Въз основа на изп. лист било образувано дело при *** ******* под № ******** по което, видно от представеното удостоверение от 02.10.2018г., била събрана общо сумата 5280 лв. от които 2890,51 лв. лихва. Не е спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че вземането по изпълнителният лист е било прехвърлено на ответника по настоящото дело „ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от 25.04.2012г., като длъжникът е бил уведомен за това / лист 81/.

По изпълнителното дело е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца М. в „*******“ АД. С молба от 17.09.2011г. ищецът внесъл по изп. дело сумата 2000 лева, като се задължил всеки месец да внася по 200 лева, като поискал съдебният изпълнител да вдигне наложения запор / лист 88/.

Установява се от приложеното дело, че по иск предявен от М. с решение № 4394 от 16.12.2017г. по гр.д. №12549 по описа на Пловдивския районен съд било признато за установено по отношение на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД, че ищецът не дължи сумата 9563,07 лв. главница по говор за кредит от 27.05.2008г. и допълнително споразумение към него от 05.11.2009г. и 494,09 лв. остатък от лихва, относно които суми е издаден изпълнителния лист по ч.гр. д. № 5149/2011г. Основанието за недължимост е изтичане в хода на изп. производство на погасителната давност, като за лихвата това е станало на 25.07.2015г., а за главницата на 25.07.2017г. Решението е влязло в законна сила на 11.09.2018г., след като е било потвърдено от Пловдивския окръжен съд / лист 11/.

Съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в периода от 25.07.2015г. до 22.08.2017г. по изпълнителното дело от ищеца М. и от неговия работодател по изпълнителното дело на *** ****** са внесени общо 3980 лв. От тази сума на взискателя е разпределена сумата 2123,22 лв. /лист 105/.

 При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

По предявен иск за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже предаването на определено имущество на ответника, а той следва да установи, че има основание да го получи.

            По делото се претендира дадено с оглед отпаднало основание, доколкото липсата на основание е изначална / в този смисъл Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. В разглеждания случай, изпълнението е започнало при наличие на основание – вземане за главница и лихви по договор, което е възпроизведено в изпълнителният лист. Това основание следва да се счита за отпаднало от момента, в който се е проявил ефекта на погасителната давност. Погасяването по давност на вземанията, които са предмет на изпълнението е установено между страните със сила на пресъдено нещо формирана по гр. д. №12459/17г. на Пловдивския районен съд. След като вземането за лихви върху главницата се погасило по давност на 25.07.2015г. събирането на суми за неговото удовлетворяване след тази дата е извършено без основание.

            Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че внасянето на суми от страна на ответника представлява доброволно изпълнение в хипотезата на чл.118 ЗЗД. Според тази разпоредба ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. В случаите на чл.118 ЗЗД е необходимо длъжникът доброволно да извърши плащане изпълнявайки нравствен дълг / в този смисъл  Решение № 112/11.02.2010г. по гр.д. 179/2009г. на ВКС, ІІІ г.о./. Не е налице такова доброволно изпълнение от страна на ищеца. Плащанията са извършени в хода на изпълнителното дело и при наложен запор на трудовото му възнаграждение. Тоест действията на М. са били предприети по изпълнителното дело с цел да се предотврати принудително изпълнение.

С оглед така изложеното сумата от 1814, 34 лв. събрана за погасяване на лихви по изпълнителното дело се явява получена от ответното дружество на отпаднало основание и то дължи нейното връщане. Предявения от М. иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

            На ищеца е била предоставена безплатна защита, съобразно чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв, поради което в полза на представлявалия го адвокат следва да се присъди възнаграждение съгласно Наредба 1/2004г. на ВАдвС в размер на 357 лв.

В полза на ответника следва да се присъдят 172,57 лв., от които 100 лв. депозит за вещо лице и 72,57 лв. държавна такса.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище” бул. Княз Александър Дондуков №19, ет.2 да заплати на Ш.А.М. ЕГН ********** с адрес: ***, със съд. адрес:***, *****., на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 1814,34лв. /хиляда осемстотин и четиринадесет лева 34ст./, получена от ответника с оглед отпаднало основание – заплащане на погасени по давност лихви по изпълнително дело № ******** на *** ********, ведно със законната лихва от 28.01.2019г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД да заплати на адв. М.Б. с адрес ***, ***, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв, сумата 357лв. /триста петдесет и седем лева/, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД да заплати на Ш.А.М., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 72,57 лв./седемдесет и два лева и 57 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД