№ 3288
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110169982 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. К. К., чрез адв. Р., срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с която е предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение сумата от 2125,34 лв. – главница по договор за
кредит, за която сума бил издаден изпълнителен лист от 12.02.2014г. по гр.д. 1290/2014 г. по
описа на СРС, 73 състав и е образувано изп. д. № 633/2014 г. по описа на ЧСИ Д.В., поради
погасяване на вземането по давност.
В исковата молба ищцата твърди, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист от 12.02.2014 г. по ч.гр.д. 1290/2014 г. по описа на СРС, 73 състав, за
следните суми: 2125,34 лева - главница, 127,98 лева - договорна лихва, 60 лв. – такса, както
и 256,65 лева - разноски, вземанията по който били придобити от ответника по силата на
договор за покупко-продажба на вземания. За събиране на присъдените суми било
образувано изпълнително дело № 633/2014 г. по описа на ЧСИ Д.В., по което след
27.10.2015 г. не били предприети изпълнителни действия. Поддържа, че не дължи вземането
по издадения на 12.02.2014 г. изпълнителен лист, тъй като било погасено по давност. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищцата не дължи на
ответника посочената по – горе главница в размер на 2125,34 лв., за която бил издаден
изпълнителен лист от 12.02.2014 г. и е образувано изп.д. № 633/2014 г. по описа на ЧСИ
Д.В.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез адв. В., признава предявения иск.
Поддържа, че последното валидно изпълнително действие било извършено през 2015 г., като
най – късно на 27.10.2017 г. била настъпила перемпция, а петгодишната давност за
вземането изтекла през 2020 г. Моли съда да отхвърли искането на ищеца за присъждане на
разноски в производството, доколкото ответната страна не била дала повод за предявяване
на исковата претенция.
1
В проведеното на 31.03.2022 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
му представител, изрично е заявил искане за постановяване на решение при признание на
иска по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
признанието на ответника, намира следното:
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищцата основава отрицателния си установителен иск на
петгодишна погасителна давност, като сочи, че считано от 2020 г. вземането по
изпълнителния лист е било погасено по давност. Т. е. претенциите са основани на
новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да
претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав
на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно, че:
1/ в полза на праводателя на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 12.02.2014
г. по гр.д. 1290/2014 г. по описа на СРС, 73 състав, за сумата от 2125,34 лв., представляваща
главница по договор за кредит; 127,98 лева - договорна лихва, 60 лв. – такса, както и 256,65
лева - разноски;
2/ вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено по силата на договор за
прехвърляне на вземания на ответника (като цесионер);
3/ по отношение на вземанията по изпълнителния лист е изтекъл срок по – дълъг от 5
години, който не е бил прекъсван или спиран.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че
искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът
преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да
изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по
предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не
се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието
на иска.
В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона
или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
2
Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните –
признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищците по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на разноски,
а ответникът изрично е възразил разноските да бъдат възложени в негова тежест, като се е
позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в
отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е
постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е
признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на
делото.
Първата предпоставка ответникът да е признал иска е налице. По отношение втората
съдът взе предвид следното:
Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните
по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. От писмените
доказателства по делото не се установява ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД да е
предприемал каквито и да било действия за събиране на вземанията по принудителен ред,
като изрично е посочил, че последното валидно изпълнително действие е било извършено
през 2015 г. и най – късно на 27.10.2017 г. е настъпила перемпция, а пет годишната
погасителна давност за вземането е изтекла през 2020 г. По тези съображения и в
приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските следва да останат в тежест на ищеца. В
противен случай би се стигнало до признаване от съда на правото на ищеца да иска разноски
за процес, образуван без преди това да е положил грижата да изясни има ли спор относно
изпълнението на погасените вземания.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. К. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Д.“, блок, ет. 9, ап. 49, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 4-6, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. К. К. не дължи поради
изтекла погасителна давност на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 2125,34 лв. – главница по
договор за кредит, за която сума в полза на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден изпълнителен
лист от 12.02.2014г. по гр.д. 1290/2014 г. по описа на СРС, 73 състав и е образувано изп. д.
№ 633/2014 г. по описа на ЧСИ Д.В., а впоследствие вземането е било прехвърлено от
„Банка ДСК“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3