РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Благоевград, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20231200900049 по описа за 2023 година
Производстото е образувано по искова молба, подадена от П. Т. К., чрез
адв.Т. П. срещу ЗАД „О.З.“АД за заплащане на сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания и 2 631,42
лв., представляващи разходи за лечение, настъпили вследствие на ПТП,
станало на 09.10.21 г., ведно със законата лихва от 21.2.2023 г. до
окончателно плащане на сумите, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД.
Сочи се от ищеца П. К., че е пострадал от ПТП, настъпило на
09.10.2021 г. между лек автомобил с ДК № *, марка „БМВ“, модел „318“, с
водач Б. Б. С., който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и
при мА.ра ляв завой е ударил управлявания от него автомобил с ДК № *,
марка „Ф. , модел „Пунто“. Вследствие на ПТП-то са му причинени
физически и психически травми изразяващи се в: контузия на лява колянна
става, излив на голямо количество коагулуми; поставени катетри №12 и №14;
извършена му е операция инфилтриран е локален анистетик, последвана от
закрита репозиция на травматичната увреда. Опериран е левия му крак, на
който се наложило повторна операция. След два месеца болките в коляното,
1
подуване и невъзможност да се движи продължавали, поради което е
постъпил в болница УМБАЛ “С.“, където отново го оперират. Изписан е за
домашно лечение, с назначен постелен режим в продължение на няколко
месеца. Трудно е покривал ежедневните си нужди и е бил принуден
постоянно да ползва чужда помощ. Разходите му за лечение на получените от
ПТП-то травми са в общ размер на 2631.42 лв., като в ИМ подробно е
посочено от какъв конкретно разход е формирана сумата. Изживял е уплах и
стрес. Лишен е за дълго време от обичайния си динамичен живот. Спомените
от ПТП-то го съпътстват постоянно; започнал да страда от безсъние. Лекият
автомобил марка „БМВ“, модел „318“ с ДК № * има сключен договор за
застраховка „О.З.” ЗАД № BG/23/120003235483 валиден към дата на ПТП с
„О.З.“ ЗАД. Акцентира предвид тезата на ответника, че за настъпилите от
ПТП-то увреждания – на долните му крайници ефективността от поставяне на
предпазен колан е нулева. Претендира обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Представя писмена защита.
Ответникът депозира отговор. Оспорва изключителната вина на водача
Б. Б. С.; механизма на настъпилото ПТП. Счита, че вина за получените
увреждания има и водача на лек автомобил „Ф." модел "Пунто". Твърди, че
ищецът не е съобразил поведението си с другите участници в движението
като не е предприел своевременно спасителна мА.ра, за да предотврати
процесното събитие като такова изобщо не би настъпило, ако К. бе спазил
допустимата скорост за съответния пътен участък, където е настъпило
процесното ПТП. Твърди, че С. се е движил с допустима скорост за
съответния пътен участък и не е нарушил ЗДвП. Сочи, че ако ищецът бе
спазил законовото си задължение за правилно поставен предпазен колан, то
телесните му увреждания въобще не биха настъпили или ако бяха настъпили,
то те не биха били с такъв интензитет. Приносът на пострадалия е основание
за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51,
предл. 2 от ЗЗД. К. е създал реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си
здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба
увреждания. Оспорва исковете и по размери. Оспорва описаните в исковата
молби да са в причинно[1]следствена връзка с процесното ПТП. Дори да се
докаже ПТП-то, то не всички описани вреди са вследствие от него с оглед
възрастта на пострадалия и придружаващите му заболявания. Оспорва
2
твърдението на ищеца, че вследствие на процесното ПТП, търпи
имуществени вреди, в претендирания размер от 2 631,42лева. Сочи, че към
настоящия момент не са налице данни, за усложнения в оздравителния
процес по отношение на ищеца, напротив - в епикризата на пострадалия е
посочено, че К. е в добро общо състояние след извършената му оперативна
интервенция. Сочи, че пострадалият не е спазил лекарските предписания и не
е извършил рехабилитация, което се отразява негативно на
продължителността на оздравителния процес, на продължителността на
претърпените болки и страдания и на вероятността за пълно възстановяване.
Няма данни да е спазил медицинските препоръки и да е продължил лечението
си при ортопед-травматолог след дехоспитализацията както е било
предписано и в епикризата на МБАЛ „И.С." ЕООД. Ако ищеца бе предприел
всички мерки за подобряване на оздравителния си процес - като
рехабилитация, грижа за собственото си здраве и всички описани от
медицинските лица препоръки, то това би дало възможност да се възстанови
напълно. Оспорва ищецът да е с влошено емоционално функциониране,
поради преживяната психотравма, която е получил вследствие на
претърпяното ПТП. Такива негативните психически преживявани не са
лекувани, няма и данни ищецът да е потърсил помощ от специалист в тази
насока, което обяснява и липсата на необходима нужда от това. На следващо
място посочва, че описаните в епикризата увреждания не водят до
безпомощно състояние, както се твърди в исковата молба, като счита за силно
преувеличено състоянието на пострадалия, за да има нужда от чужда помощ
за елементарни битови дейности. Оспорва твърденията за тяхната
продължителност. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно
основание, сочи иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента от
който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „О.З." АД не е изпаднало
в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и
върху тази за неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е
договорна, а не деликтна. Ищецът неправилно претендира законна лихва от
момента на претендиране на обезщетението пред застрахователя. Сочи, че
има множество съдебна практика, според която застрахователят изпада в
забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения
3
в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок за произнасяне по предявената претенция, поради
което евентуално законна лихва се следва от 08.12.2020 г. Представя се
писмена защита.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ,
според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка; като
предявяването пред съда на претенцията за плащане е допустимо само при
отказ на застрахователя.
Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.
От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на
деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или
бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между
деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване
на противното.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
На 09.10.21 г. е станало ПТП между МПС „Б.“, управляван от Б.
С.М.П. и МПС „Ф.П.“, с рег. № *, управляван от ищеца П. Тр. К..
С влязла в сила присъда № 99/21.6.23 г., по нохд № 196 по описа за
2023 г. на РС-Г.Д., Б. Сюлеxман е признат за виновен, в това че на 09.10.21 г.
около 14:45 ч. на път № И-19 в участъка на километър 75+500, при
управление на МПС „Б.“ с рег. № *, като правоспособен водач, с посока на
движение от с. Г. за с. М., е нарушил правилата за движение на пътищата,
визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а именно: “Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
4
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, вследствие
на което, при преодоляване на ляв завой, е загубил контрол над
управляваниия от него автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно
движение и е ударил челно лек автомобил марка и модел „Ф.П.“, с рег. № *,
управляван от П. Тр. К., при което по непредпазливост му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно /за период от време по-голям от един
месец/ затрудняване на движенията на ляв долен крайник - *- престъпление
по чл. 343, ал. 1 б. „б“, пр. 2 от НК във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с
чл. 129, ал. 21 пр. 2, хипотеза 2 от НК във в. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл.
20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
Видно от мотивите на присъдата е прието по отношение на механизма
на ПТП-то, че при преодоляване на ляв завой в посоката си на движение Б. С.
загубил контрол над управляването от него МПС, поради несъобразена с
пътните условия скорост. Приближавайки завоя не е намалил скоростта, с
която се е движил, която била по-висока от критичната за преодоляването му,
автомобилът загубил страничната си устойчивост, завъртял се на ляво и
неуправляемо навлязъл в насрещната лента за движение, при което ударил
управлявания увтомобил от П. К.; ударът бил челен за автомобила,
управляван от К., като двете МПС-та се завъртяли и преместили едно спрямо
друго
Застрахователното дружество, ответник по делото - прави възражение
за съпричиняване по отношение на настъпилото ПТП, като твърди, че
ищецът не е съобразил поведението си с другите участници в движението
като не е предприел своевременно спасителна мА.ра, за да предотврати
процесното събитие като такова изобщо не би настъпило, ако той - К. бе
спазил допустимата скорост за съответния пътен участък, където е настъпило
процесното ПТП. Твърди, че С. се е движил с допустима скорост за
съответния пътен участък и не е нарушил ЗДвП.
За доказването му по искане на застрахователното дружество е
назначената по настоящото гражданско дело експертиза, изготвено от в.лице
инж. Вл. Н.. В заключението си експертът сочи, при съобразяване на
установения механизъм на ПТП с влязлата в сила присъда - че водачът К* е
5
управлявал лек автомобила Ф. в лентата за движение в посока към град Г.Д. а
водачът С. е управлявал л.а. БМВ в лентата за движение към град Б., като
ударът е настъпил в лентата за движение в посоката към град Г.Д.. За
причини за настъпване на ПТП сочи управлението на л.а. БМВ от Б. С. със
скорост от 85,0 км/ч за конкретните пътни условия, в участък от пътя със
завой имащ критична скорост за занасяне от 84,9 км/ч и закъснение при
предприемане на ефективното намаляване на скоростта, с която е управлявал
от минимум 1,40 секунди; както и че за конкретните пътни условия и
управление със скорост около 77,6 км/ч, за водачът К* не е съществувала
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, както чрез
спиране преди място на удара с максимално спирачно закъснение, така и чрез
заобикаляне спрямо линията на безопасна дистанция спрямо мястото на
удара.
С оглед на експертното заключение съдът намира за нестоятелно
възражението за съпричиняване за настъпилото ПТП от ищеца.
Не се установи, той да се е движил над разрешената скорост, Не се
установи той да е имал достатъчно време да реагира като предприме
спасителна мА.ра, за да не се допусне ПТП-то. Изрично е посочено и
разяснено от вещото лице в с.з., че водачът на лек автомобил „Ф.“ преди
удара е отклонил наляво, само това е успял да направи; при точката на удара
той вече е бил отклонен на 5 градуса наляво, което означава, че е реагирал, но
времето не е било достатъчно, за да предотврати удара; за реакция е нужно
време и разстояние. Вещото лице при отговора си е съобразило особеностите
на релефа и възможността за реакция при отчитане на момента, от който е
било възможно всеки от тях да възприеме другия автомобил /т.е. да се видят/.
Затова от изложеното и съобразно посоченото от вещото лице, че
закъснението за водачът на „Ф.“ за реакция от 0.13 секунди е технически, то
съдът възприема обоснования извод на експерта, че за водачът на „Ф.“ не е
имало достатъчно време, за което да може реално да реагира и да
предотврати удара.
Техническата възможност за предотвратяване на удара, сочи експертът -
е водачът на БМВ-то да е намалил скоростта си, преди да навлезе в завоя,
при което няма да е допуснал страничното занасяне на автомобила, което е
довело да навлезе в насрещната лента и да се удари в движещия по нея се
6
автомобил, управляван от ищеца.
Експертът от АТЕ инж. Вл. Н. е категоричен и че водачът на лек
автомобил „Ф.“ е бил с правилно поставен предпазен колан. Посочва, че ако е
бил без поставен предпазен колан щело да е отворена възглавницата само на
водача; другият предпазен колан не е бил закопчан, но е сработила системата
и са се отворили и двете въздушни възглавници. От сработването на двете
въздушни възглавници и от обстоятелствата за механизма на ПТП-то, вещото
лице категорично сочи, че П. К. е бил с поставен колан.
По този факт връзка съдът съобрази и разясненията при изслушване на
вещото лице от назначената медицинска експертиза – д-р А., който също
сочи, че от присъствието му при изслушване на вещото лице от АТЕ, е още
по-категоричен за извода, който е направил в заключението си, че ищецът е
бил с поставен предпазен колан. Обяснява го с липсата на травматични
увреждания в областта на лицето, главата, гърдите и корема, както и че
установените такива по главата при такъв тежък удар са незначителни и
могат да се получат от самата въздушна възглавница.
Поради категоричните становища на двамата експерти съдът намира за
несъстоятелено възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на
телесните му увреждания от ПТП-то, поради непоставен предпазен колан.
Следва да се отбележи, че в показанията си св. Б. С. - участник в ПТП–то
като водач на л.авт. БМВ – сочи, че няма спомен дали П. К. е бил с предпазен
колан.
От изложеното следва, че възражението на ответника по чл.51 ал.2 ЗЗД
за съпричиняване от пострадалия е несъстоятелно.
В тази връзка БлОС съобрази, съдебната практика според която,
намаляването на обезщетението по чл.51 ал.2 ЗЗД при съпричиняване е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. Поведението на пострадалия обективно
следва да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. да е
допринесло за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока
не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2
ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
7
увреждането като неблагоприятен резултат. Такова поведение от ищеца П. К.
при процесното ПТП не се доказа.
От така приетите за установени факти съдът счита, че се доказва
фактическият състав на предявения осъдителен иск, очертан от чл. 432 КЗ -
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» за автомобила „Б.“ с рег. № *, сключен с
ответника, в срока на действие на който договор е настъпило твърдяното
застрахователно събитие.
Доказа се фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, като елемент на застрахователното събитите, по отношение поведението
на водача на лекия автомобил „Б.“ с рег. № *. Налице е негово поведение –
управление на автомобила в нарушение на нарушение на правилата за
движение по пътищата, визирани в нормата на чл.25,ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд, според чл. 300 ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. С присъдата водачът на лекия автомобил „БМВ“ е
признат за виновен за нарушаване правилата за движение установени чл. 20,
ал. 2, изр. 1 ЗДвП, вследствие на което е причинил средна телесна повреда на
ищеца.
Не се доказа, за което по-горе се изложиха съображения за
несъстоятелност на възражението по чл. 51, ал. 2 за съпричиняване.
От присъдата се установява, че на П. К. вследствие на ПТП-то му
е причинена по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно /за период от време по-голям от един месец/ затрудняване на
движенията на ляв долен крайник - * описаните в присъдата увреждания.
Данните от приложената по настоящото дело медицинска документация
е анализирана и обобщена от вещото лице по назначената медицинска
експертиза, от посоченото, в която се установява че:
При извършените изследвания обективно е било установено
изкълчване на капачето на лявата коленна става; проведено е консервативно
лечение – закрито наместване с местна анестезия на изместената капачка и
обездвижване с гипсова лонгета.
На 4.1.22 г. К. е постъпил за втори път в болницата в гр. Г.Д..
8
Обективно било установено, че изкълчване на капачето е оздравяло, но
установения при приемането хематом продължава да е наличен, както и
наличие на деколман – отслояване на кожата от подлежащите меки тъкани,
разположен над капачето на лявото коляно. Проведено е оперативно лечение
– с местна анестезия е направен разрез по външния контур на и над капачето
на лявото коляно; отстранен е хематома и е поставен дрен. Заради
продължилите оплаквания от болка, подуване и ограничени движения в
лявото коляно на 17.2.22 г. е постъпил в болница в С., като е повторена
манипулацията с отстраняване на хематома и поставяне на дрен.
Вещото лице сочи, че изкълчването му е причинило трайно
затруднение на движенията на лявото коляно за около 4-5 месеца
Обяснява, че то е съчетано с образуване на хематом и деколман
непосредствено над коляното, което се дължи заради силното притискане и
триене в тази област, което може да се получи при попадане на левия крайник
под бордтаблото на автомобила, сгънат в коляното, силно притискане от
деформации и триене от действие на инерционни сили, действащи в предно-
задна и/или странична посока.
Вещото лице сочи, че в медицинската документация на П. К. няма
отбелязани минали заболявания или придружаващи, както и че възрастта на
пострадалия няма отношение към срока на оздравяване за конкретно
установените травматични увреждания, причинени на К..
Категорично сочи, че установеното увреждане е възможно да
настъпи и при предпазен колан.
Сочи, че от медицинската документация е видно, че К. е
посещавал лечебни заведения, провеждани са му били лечебни процедури
без да има посочен отказ от лечение. Според гласните доказателства и от
отразеното в Епикриза на ИЗ № 5511/22 г., изд. от Клиника атроскопска
травматология към УМБАЛ, С., е била провеждана рехабилитация по
изготвен кинезитерапевтичен протокол.
Св. Б. С. - участник в ПТП–то като водач на л.авт. БМВ – сочи, че
другия водач /има предвид ищеца/, излезе самостоятелно, като не му е
отговорил на въпроса „Как е“; дошла е линейка.
Св. Ем. К.а - съпруга на ищеца от 22г., сочи че не е виждала съпруга си
в такова състояние. Видяла го е пред болницата непосредствено след
9
инцидента, докаран с линейка и го е придружавала в болницата. Сочи че
непосредствено след катастрофата П. й е звъннал и й е казал с доста уплашен
глас „Аз катастрофирах“; пред болницата бил доста уплашен, в тотален шок,
стресиран, пребледнял; мокър, теперел; докато чакали в ортопедията му
прилошало, паднало му кръвното; не могъл да диша; отговарял неадекватно
на въпросите, които му е задавала. Впоследствие след болницата
свидетелката била плътно до него; през цялото време бил легнал, единствено
сам е ходил до тоалетна; вечерно време имал кошмари, не е могъл да спи;
вземал е успокоителни и болкоуспокояващи, лекарства за сън като изрично
заявява, че преди не е пил никакви лекарства.
Продължава свидетелката, че П. е имал страшни болки, не могъл да
става, слагали компреси с лед в продължение на седмица. Започнал е леко да
се придвижва, но отокът не спадал; коляното му било в окаян вид и затова са
потърсили помощ в болница в С.. Там се наложило отново да го оперират и
престоял 1 седмица. След прибирането му отново около 10 дни не е ставал;
Затворил се изцяло след инцидента като и до деня на разпита й свидетелката
сочи, че той се страхува да шофира или шофира рядко, въпреки че по
професия е мобилен инстуктор, като обаче не работи по професията си. Към
момента сочи, че има болки при клякания, при по-резки движения, което му
пречи да работи, тъй като се занимава с ремонт на шевни машини, които
предполагат извършване на движенията, които му причиняват болка. Сочи, че
са правили рехабилитация в болницата в Г. Делчев; както и че никой не го е
придружавал при отиването му в С.; пътувал е с автобус.
С оглед изложеното за претърпените вреди следва съгл. чл. 52 от ЗЗД да
се определи обезщетение по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при
телесните увреждания могат да са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, наличие на
допълнително влошаване на здравето, причинените морални страдания;
възраст на увредения, общественото му положение и др. От значение при
преценката за справедлив размер на обезщетението са и всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
10
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава.
При определяне конкретния размер на обезщетението на ищеца,
съдът съобрази, че уврежданията са причинени на лице на възраст 53 години;
самия механизъм на ПТП-то – челен удар за колата управлявана от него;
причинените му болки и страдания от травматичните му увреждания и
наложилото се лечение за тях, а именно: * - като са отстранени коагулуми и е
поставен дрен; настъпилото усложнение, за което вещото лице приема
повторната поява на хематома и наложилото се повторно отстраняване; както
и че получената травма предполага първоначално постелен режим, особено в
моментите на изостряне на хематома, когато може да се придвижва на един
крак, но с помощни средства; това, че изкълчването е съпроводено с болка с
голям интензитет, при получаване на травмата, първите часове и дни, като
след обездвижването на крайника тя постепенно намалява и отслабва респ. в
последващи седмици и месеци болка има само при натоварване на крайника.
Затрудението на движенията на лявото коляно е за около 4-5 месеца.
При определяне на размера съдът взе предвид и показанията на
съпругата на ищеца за огромния шок и ужас от преживяното ПТП,
прилошаването му в болницата, непосредствено след инцидента;
треперенето, уплахата и стреса от инцидента; кошмарите и безсънието,
които последици от ПТП-то той не е преодолял, като продължава все още и
да не шофира на дълги разстояния.
Ето защо съдът определя за причинените на ищеца болки и страдания в
резултат на травматичните увреждания, които той е получил при ПТП
обезщетение в размер на 15 000 лв.
С така определения размер съдът счита,че напълно и адекватно се
възмездяват всички претърпяни от ищеца неимуществени вреди като отчита и
обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди,
11
предизвикани от такъв тип деяния /предизвикани от несъобразена скорост/.
По отношение на имуществените вреди за заплатените разходи по
лечението, претендирани от ищеца в размер на 2631,42 лв.
От заключението на експерта от медицинската експертиза, в което се
сочи, че всички те са свързани с проведеното му лечение, съдът приема, че се
доказва причинно следствената връзка между ПТП-то и претендираните
имуществени вреди по всички описани в исковата молба фактури, имащи
отношение, според заключението експерта - към лечението на ищеца. Видно
е, че фактурите, визирани в исковата молба, са издадени за закупувани
лекарства, потребителски такси, ЯМР, физиотерапевтични поцедури ,
наколенка, избор на екип. Именно предвид посоченото от експерта, че
всички те са свързани с лечението на ищеца несъстоятелни са възраженията
на ответника за противното. Затова заплащането им се следва в размер на
2035,46 лв., на колкото възлиза сбора от сумите по всички фактури, изброени
в ИМ. По отношението претендираните суми за гориво по 2бр. касови бонове
от 15.2.22 г. всеки един от по 100,03 лв.,касов бон от 14.1.2022 г. за сумата от
96,79 лв. и касов бон от 20.1. 22 г. за 100,41 лв. съдът счита, че не се доказва
причинно следствената връзка т.е. те да се направени като разходи
необходими във връзка с извършеното лечение на ищеца. Не е доказа и
необходимостта във връзка с лечението от пътуване за С. повече от един
път/когато К. е постъпил и изписан от болница в С./, поради което от
претендираните суми за 6 бр. билети от 20 лв. - 120 лв. и за пътуване за С. 1
бр. от 22 лв., следа да присъди стойността само на два билета /отиване до С. и
връщане/, стойността на които възлиза на 40 лв., като над нея до
претендираната сума общо от 142 лв. /120+22/ или за разликата от 102 лв.
/142-40/ следва да се отхвърли. По отношение стойността на билетите за
градски транспорт ищецът също не доказа, че всички те са направени във
връзка с лечението му в С., поради което претендираната стойност за билети
за градски транспорт 10 бр. по 4 лв. – 40 лв., следва да се отхвърли.
Житейски логично е да се присъди стойността на претендираните билети за
градски транспорт 2 бр. по 1.60 лв. или за 3,20лв.
Или сумата, която съдът присъжда на ищеца за имуществени вреди, по
отношение на която съдът счита, че се доказва да е в причинно следствена
връзска с лечението на ищеца, възлиза на 2 078,66 лв. /2035,46+40+3,20/. За
12
сумата над този размер до предявения иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху така определените обезщетения се дължи и законна лихва.
Установи се, че е депозирано е искане от ищеца пред застрахователя на
21.11.2022 г., която е дата върху молбата му при входирането й с № 99-6718,
поставена от самия застраховател - да плати причинените му неимуществени
и имуществени вреди, като застрахователят не оспорва, че не е платил
застрахователно обезщетение. С депозиране на молбата се установява
спазването на условието по чл. 498, ал. 3 от КЗ за допустимост на съдебното
производство за обезщетение, след отказ на застрахователя да плати.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът е предявил
претенциите си пред ответника на 21.11.2022 г., като не твърди по-ранна дата
на уведомяване от застрахования, но претендира лихви три месеца след това,
а именно от 21.2.2023 г., от когато предвид изложеното няма пречки и съдът я
присъжда.
По отношение на разноските :
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съобразно уважения размер на
претенцията ЗАД „О.З.“АД,следва да плати по сметка на БлОС ДТ в раззмер
на 683,15 лв.., включваща дължимата държавна такса по двата предявени
искове съотв. 600 лв. за присъденото обезщетение за неимуществени вреди и
83,15 лв. - за имуществените вреди, както и 400 лв. за заплатените от бюджета
на съда разноски за вещи лица, поради освобождаването на ищеца от тяхното
заплащане, съразмерно частичната основателност на претенциите.
Застрахователното дружество ще следва да се осъди да плати на
адв. Т. П. адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
От определените за целта възнаграждения в съответствие с чл. 7, ал. 2,
т. 2 и 4 от НМАВ 1/9.7.2004 г., чийто размери възлизат съотв. на 563,14 лв. и
3850 лв., и при съобразяване частичната основателност на претенциите за
13
неимуществени вреди, дължимата сума която й се следва като
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
възлиза на 444,85 лв. за иска за имуществени вреди и 1 443,75 лв. за иска за
неимуществени вреди, или общо сумата 1888,60 лв..
Ищецът дължи на застрахователното дружество разноски в размер на
4 747,15 лв., съобразно частичната неоснователност на претенциите.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност е несъстоятелно
предвид предмета на спора, очертан от страните, застъпените тези и
събираните доказателства.
С оглед изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗАД „О.З.“АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., ул.“С.С.,
представлявано от А.П.Л. и Р.Д., да заплати на П. Т. К., ЕГН * сумата от 15
000 лв./петнадесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпените
болки и страдания и 2 078,66 лв./две хиляди седемдесет и осем лева и 66
стотинки/, представляващи разходи за лечение, настъпили вследствие на
ПТП, станало на 09.10.21 г., ведно със законната лихва от 21.2.2023 г. до
окончателно плащане на сумите,като отхвърля иска за неимуществени вреди
над уважения до предявения размер от 40 000 лв. и иска за имуществени
вреди над уважения до предявения от 2 631,42 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., ул.“С.С.,
представлявано от А.П.Л. и Р.Д., да заплати по сметка на БлОС сумите
683,15 лв.. /шестотин осемдесет и три лева и 15 стотинки/ за държавна такса
и 400 лв. /четиристотин лв./ за заплатените от бюджета на съда разноски за
вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., ул.“С.С.,
представлявано от А.П.Л. и Р.Д., да заплати на адвокат Т. П. сумата от
1888,60 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и 60 стотинки /,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея пред
настоящата инстанция безплатно процесуално представителство, на
14
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА П. Т. К., ЕГН * да заплати на ЗАД „О.З.“АД, ЕИК *, с адрес:
гр. С., ул.“С.С., представлявано от А.П.Л. и Р.Д. разноските, направени пред
настоящта инстанция в размер на 4 747,15 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15