РЕШЕНИЕ № 260007
гр. Русе, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на тридесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4919 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД, представляван от изп. директор К. В. Г. чрез процесуалния си представител
твърди в исковата молба, допълнена и уточнена с молба вх. №35538/03.09.2019г.,
че ответниците И.И.И. и Г.Д.Г.
са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ относно имот
- апартамент в гр. С., общ. “Л.”, ул. “П.”, бл…, вх… с абонатен №278892, като по Обща фактура
№**********/31.07.2016г. му дължат сумата 222.73 лв,
от която 201.67 лв главница, представляваща стойност
на незаплатена ТЕ за периода от месец май 2015г. до месец октомври 2015г. и
21.06 лв лихва за забава за периода от 14.09.2016г.
до 10.04.2019г. Сградата – ЕС, в която се намира имотът на ответниците, са
сключили договор за извършване на услугата “дялово разпределение” на топлинна
енергия с “Техем Сървисис”
ЕООД. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №3852/2019г. на
Русенски районен съд. Тъй като длъжниците са подали
възражение срещу заповедта за изпълнение, моли да се признае за установено по
отношение на И.И.И. и Г.Д.Г., че му дължат в
условията на солидарност сумите 201.67 лв незаплатена
топлинна енергия за периода месец май 2015г. - месец октомври 2015г., отразена
във фактура №**********/31.07.2016г. и 21.06 лв лихва
за забава за периода от 14.09.2016г. до 10.04.2019г., заедно със законната
лихва от 09.05.2019г. до окончателното изплащане. Претендира направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ГПК.
Ответниците И.И.И.
и Г.Д.Г. вземат становище за неоснователност на иска. Оспорват твърдението в
исковата молба, че не са заплатили стойността на потребената
ТЕ за периода от месец май 2015г. до месец октомври 2015г. Заявяват, че не са
получавали ежемесечни фактури, нито изравнителни сметки за неплатена
топлоенергия. Получили са само вторичен документ – справка, от която не може да
се установи дали действително съществува незаплатена сметка, за кой отчетен
период се отнася тя и в какъв размер. Правят възражение за погасяване по
давност както на главницата на задължението, така и на мораторната
лихва, във връзка с което излагат подробни съображения. Считат, че основанието
и размерът на иска не е доказан и молят същият да бъде отхвърлен.
С исковата молба на основание чл.219, ал.1 ГПК ищецът чрез
процесуалния си представител е поискал привличането на трето лице – помагач: “Техем Сървисис” ЕООД със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. “П. Г. Павлов” №3 с ЕИК *********,
представляван от управителя М. П С. и с определение от 21.01.2020г. в закрито
заседание на основание чл.220 във вр. с
чл.219 ГПК съдът е допуснал участие на трето лице - помагач на ищеца - “Техем Сървисис”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Проф. Г. Павлов” №3 с
ЕИК *********, представляван от управителя М. П. С..
Третото лице “Техем Сървисис” ЕООД, представлявано от управителя Милена Пенкова
Стоянова, не е взело становище по иска, не се явява при разглеждане на делото и
не изпраща представител.
По делото са
представени писмени доказателства, прието е заключение на счетоводна експертиза и е приложено ч. гр.
дело №3852/2019г. на Районен съд - Русе.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №3852/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г.Д.Г. и И.И.И. в условията на солидарност за сумите 201.67 лв главница за
доставена топлинна енергия за периода от месец май 2015г. до месец октомври 2015г.
в имот на длъжника в гр. София, обл. София град,
Община Лозенец, ул. “П.”, бл.. вх…,
ап…, аб. №278892, заедно със законната лихва от 14.07.2017г.
до окончателното изплащане, 21.06 лв лихва за забава за
периода от 14.09.2016г. до 10.04.2019г. и за 75 лв
разноски. Своевременно са направени възражения срещу заповедта за изпълнение,
поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона
едномесечен срок.
Видно е от представения по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 12.02.2015г. на нотариус с район на действие
Районен съд София, вписан в Служба по вписванията при СРС с вх. рег. №1762/12.02.2015г.,
Акт №122, т. XIII, дело №4336/2015г.,
че ответниците са собственици на апартамент №1, намиращ се в гр. София, община Столична, район “Л.”, ул. “П.”, бл…, вх.. първи етаж. Със заявление-декларация от 06.11.2015г. приобретателката И.И.И. е поискала да й се открие
партида за плащане на топлоенергия – л.24.
По делото няма спор, че жилищният имот - апартамент,
описан в приложения по делото нотариален акт, е топлоснабден,
респ. присъединен е към топлопреносната мрежа на
ищеца чрез сградната инсталация и е регистриран с аб. №278892. Като собственици, ответниците са купувачи на доставената
им от ищеца топлинна енергия в жилищния им имот, поради което и съгласно §1, т.2а
от Допълнителните разпоредби на ЗЕ са битови клиенти на топлинна енергия за
собствени битови нужди.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице Й.Д.М. в съдебно заседание на 30.07.2020г., се
установява, че отчитането на потребената топлинна
енергия в сградата на ЕС, където е жилището на ответниците, регистрирано с аб. №278892, се отчита по прогнозно месечно потребление,
определено на база потреблението на ТЕ през предходния отчетен отоплителен
сезон, съобразно Наредба №16-334/06.04.2007г. В края на всеки отоплителен сезон
на база крайното показание на общия топломер за изразходваната ТЕ се изготвя
изравнителна сметка, като на всеки потребител се издава фактура с
изравнителните показания. Ако е извършено текущо плащане по месечните прогнозни
сметки по издадените фактури, след края на отоплителния сезон се изготвят
изравнителни сметки от ФДР, с която ЕС е сключила договор, в случая - “Техем Сървисис” ЕООД, на база реалния отчет. Ако резултатът от
изравнителните сметки е сума за доплащане, тя се прикачва към първата дължима
сума за процесния период, а ако резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, от нея служебно се приспадат
следващите задължения. На база предоставените за нуждите на експертизата
счетоводно извлечение от ищеца, месечните и изравнителни фактури, както и
кредитни и дебитни известия за сторнирани (коригирани)
прогнозни месечни фактури за топлинна енергия за абонатен №278892, заведени на абоната
Г.Д. Николов (праводателят на ответниците) за
отопляемия жилищен имот, намиращ се в гр. С., ул. “П.”, бл.., вх…, ап…, се установява, че всички месечни фактури по
прогнозни данни за отоплителен сезон от м. май 2015г. до 30.04.2016г., както и
изравнителните такива са издавани на името на предишния собственик Г.Д. Николов. След подаване на заявление-декларация
от 06.11.2015г. от приобретателката И.И.И. за откриване на нейно име на партида за плащане на топлоенергия “Топлофикация
София” ЕАД сторнира с кредитни известия издадените
фактури на името на Г.Д. Николов и издава
нови фактури на името на И.И.И.. В случая всички
издадени фактури по прогнозни данни за периода от м. май 2015г. до м. април
2016г., вкл., са анулирани чрез издаване на кредитни известия към всяка една
фактура и са отразени в табличен вид от вещото лице. Вещото лице заключава, че
за целия отоплителен сезон м. май 2015г. – 30.04.2016г. и до 01.03.2018г. са издавани фактури, кредитни и дебитни известия на абонатен №278892 за обект гр. С., ул. “П.”, бл….,
вх.., ап.., но на името на Г.Д. Н.. След всяка издавана фактура по прогнозни
месечни задължения на Г.Д. Н. ищецът е анулирал с кредитно известие и е издавал
фактура на името на И.И.И.,
което е продължило до 2018г. – дебитно известие №**********/01.03.2018г. за
сумата 281.08 лв, отново на името на Г.Д. Н.. Издадените изравнителни фактури за исковия период са
посочени в табличен вид в заключението. За периода от м. май 2015г. до м.
октомври 2015г. платените суми за топлинна енергия са в общ размер 79.41 лв, с платец И.И.И. и е останала
разлика за доплащане сума за топлинна енергия и за битова гореща вода в размер
на 201.67 лв. Лихвата за забава върху сумата 201.67 лв,
изчислена от първия ден след срока на плащане – 31.03.2018г. до 10.04.2019г.,
вкл., възлиза на 21.06 лв.
Изравняването на отоплителния сезон м. май 2015 – м.
април 2016г. е следвало да се извърши до 30.04.2016г., тъй като от м. май
2016г. започва следващия отоплителен сезон. Устно в съдебно заседание вещото лице
заявява, че ищецът редовно е издавал прогнозни фактури, редовно после ги е сторнирал, когато са отчетени крайните резултати за
отоплителните сезони от общите топломери и общите водомери, но поради смяна на
собственика в счетоводството на дружеството е имало голямо движение на
счетоводни документи. Процесното задължение не е
формирано от стари задължения на предишния собственик.
Заключението на счетоводната експертизата е прието от
съда без възражения от страните.
Възражението на ответниците за погасяване по давност
на главницата на задължението и на лихвата за забава е основателно.
Съгласно клаузите на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в град София, доставената топлинна енергия е остойностявана от
ищеца (продавач) всеки месец, като сумите са били дължими от купувачите в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33 ОУ.
Моментът на издаване на обобщена
фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да
промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност (чл.114 ЗЗД). В случая вземанията за периода от м. май 2015г. до м. октомври 2015г. са
възникнали в момента на осъществяването на доставката на топлинната енергия и за
всяко от тях са издавани ежемесечни фактури, съобразно чл.33 от Общите условия,
каквито са данните по делото. Издаването на обща фактура за тях по-късно - дебитно
известие №**********/01.03.2018г. (л.122), което включва начислени
задължения за месеците от май 2015г. до октомври 2015г., без да се сочи
конкретно потребление за всеки един от процесните
месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече
погасителната давност за тези вземания. Вземането е за доставена топлинна
енергия в конкретен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца
за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че
погасителната давност за него тече от последната издадена от ищеца фактура за
това вземане. Противното би означавало да се допусне от поведението на
кредитора по издаване на фактури да зависи началният момент на погасителната
давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането, съответно от
изискуемостта му – чл.114, ал.1 ЗЗД. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици, като твърденията на ищеца за изискуемостта, обосновани с изпадането
в забава, са неоснователни. В случая разпоредбата на чл.33 от ОУ сочи
изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването на началния момент на погасителната давност за
месечните задължения с издаването на обща фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Практиката по въпроса за
приложимата погасителна давност е обобщена с ТР №3/18.05.2012г. по тълк. дело №3/2011г. на ВКС, ОСГК, като вземанията на
топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
По изложените по-горе съображения
относно началния момент на погасителната давност на вземанията, възникнали като
срочни и като съобрази датата на предявяване на иска, съгласно чл.422, ал.1 ГПК
– 09.05.2019г., съдът приема, че неплатените задължения на ответниците за
периода от м. май 2015г. до м. октомври 2015г. са погасени по давност.
Съгласно чл.119 ЗЗД, с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК да се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответниците И.И.И. и Г.Д.Г. в
условията на солидарност за сумите 201.67 лв
незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2015г. - месец октомври
2015г., отразена във фактура №**********/31.07.2016г. и 21.06 лв лихва за забава за периода от 14.09.2016г. до
10.04.2019г. следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото съдът не обсъжда останалите
възражения на ответниците.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Топлофикация
София” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Ястребец”
№23 Б, ЕИК *********, срещу И.И.И., ЕГН ********** и
Г.Д.Г., ЕГН **********,***, иск да се признае за установено съществуването в
условията на солидарност на вземането му за сумите 201.67 лв незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2015г. -
месец октомври 2015г., отразена във фактура №**********/31.07.2016г. и 21.06 лв лихва за забава за периода от 14.09.2016г. до
10.04.2019г.
По делото е
привлечено трето лице “Техем Сървисис” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Проф. Г. Павлов” №3 с ЕИК *********, представлявано от управителя М.
П. С..
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: