№ 7307
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100505213 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Областна администрация – област София срещу решение № 20389 от
11.11.2024 г., постановено по гр. дело № 23488/2024 г. по описа на СРС, 120 състав (в което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 5468/27.03.2025 г. по реда
на чл. 247 ГПК), в частта, с която е уважен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД за сумата
от 4891,17 лв., представляваща главница за топлинна енергия, доставяна в имота на
ответника за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
06.03.2024 г. до изплащане на вземането, които вземания са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.04.2024 г. по гр.д. №
13217/2024 г. по описа на СРС, 120 състав.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост, като въззивникът счита, че първоинстанционният
съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК да укаже на ответника, че не сочи
доказателства за твърдените от него факти, поради което е възприел погрешно фактическата
1
обстановка по случая. Намира, че съдът неправилно е кредитирал заключенията на
експертизите, които са изготвени въз основа на непредставени по делото документи. Счита,
че липсват доказателства за неоснователно обогатяване, тъй като имотът е бил необитаем
през процесния период, ответникът не го е ползвал и в него не е доставено реално
претендираното количество топлинна енергия, като няма как ответникът да се е обогатил със
служебно начислено количество енергия, без същото да е било действително разходвано.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е неприложима, доколкото е налице облигационно
правоотношение между страните, възникнало по силата на закона. Ето защо моли за отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за
главница в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба. Преди
открито съдебно заседание във въззивното производство подава писмено становище, с което
оспорва въззивната жалба. Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично
неправилно поради следните съображения:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в
процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства (заповед № РД-04-
005/06.04.2015 г. на областния управител на гр. София, протокол за предаване на недвижим
2
имот – частна държавна собственост) се установява, че процесният имот, представляващ
ателие № 7, находящо се в гр. София, ж.к. „********, с абонатен номер при ищеца ********,
е частна държавна собственост и е бил предоставен безвъзмездно за управление на
Министерство на културата, но на 03.06.2015 г. фактическата власт върху него е иззета от
министерството и обектът е предоставен за управление на областния управител на област
София-град. От представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-
техническа експертиза се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата
– етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа, като претенцията на ищеца касае стойността на енергията,
потребена през периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г., претендирана при твърденията за липса
на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника – Областна администрация на област София, доколкото съобразно разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 ЗДС имоти – държавна собственост, които не са предоставени за управление
по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождението им.
За основателността на претенцията на предявеното извъндоговорно основание ищецът
следва да докаже, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че
той действително е ползвал ателието и чрез служителите си е консумирал претендираното
количество топлинна енергия. В настоящия случай се установява, че считано от 03.06.2015 г.
фактическата власт върху имота се упражнява от ответника, който има задължение да
управлява имотите – частна държавна собственост. Същият оспорва да е ползвал и обитавал
обекта, но това възражение остава недоказано – в първоинстанционното производство не са
представени доказателства в тази насока, а приложените към въззивната жалба писмени
документи не са приобщени към доказателствения материал поради преклузия. От друга
страна, дори обсъдени по същество, същите са съставени след процесния период
(констативен протокол от 22.05.2022 г., както и констативен протокол и главен отчет от
16.05.2023 г.) и не биха могли да установят пълно и главно, че имотът не е бил обитаван през
предходния отчетен период от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. Ето защо, при наличните данни,
че от посочената дата през 2015 г. Областната управа е в държане на недвижимия имот, то
същата се явява задължено лице за заплащане на доставената и потребена в него топлинна
енергия на плоскостта на неоснователното обогатяване (доколкото между страните
несъмнено не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди в нарушение на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ).
Според въззивния съд по делото не се доказва обогатяване на ответника с пълния размер на
претендираното количество топлинна енергия, доколкото от приетото и неоспорено
заключение на СТЕ е видно, че в имота има три монтирани отоплителни тела с поставени
топлоразпределители с визуален отчет, а топла вода се ползва без поставен водомер, като
през процесния период не е бил осигурен достъп за реално отчитане на уредите, поради
което е начислена енергия за отопление на база екстраполация по максималния специфичен
разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1,
респ. разходът за топла вода е начислен на база за един брой потребители съгласно чл. 69,
3
ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването. Този ред за служебно начисляване на количеството
топлинна енергия обаче е приложим само при наличие на облигационно правоотношение,
въз основа на което за клиента на топлинна енергия възниква задължение да осигури достъп
за реален отчет на индивидуалните уреди за измерване, респ. да монтира индивидуален
водомер, който да подлага на редовни метрологични проверки, но не и при претенция,
основана на твърдения за неоснователно обогатяване поради липса на договор между
страните. В настоящата хипотеза за основателността на предявения иск следва да се докаже
пълно и главно, че претендираното количество топлинна енергия действително е било
доставено в имота и потребено от ответника, но при липсата на доказателства в тази насока
претенциите по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, касаещи потребена енергия за отопление на
имота и топла вода, на това основание следва да се отхвърлят.
Дължима от ответника остава единствено сумата, която е начислена като стойност на
отдадената от сградната инсталация енергия за процесния период – същата е изчислена по
действалата към м. 04.2022 г. формула съгласно т. 6.1.1 от приложението към чл. 61 от
Наредба за топлоснабдяването и зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и
на отоплителната инсталация, т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата
и денградуси за всеки отчетен период. Съгласно Решение № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009
г. на Конституционния съд на Република България, сградната инсталация в сграда - етажна
собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли
всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали
отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Следователно, когато ползваният от ответника имот е разположен в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която съществува сградна
инсталация (какъвто е настоящият случай), следва да се приеме, че ответникът обективно се
е възползвал от топлинната енергия, която се излъчва от инсталацията и топлообмена между
отопляваните и неотопляваните обекти в сградата и неоснователно се е обогатил със
стойността й.
Според заключението на СТЕ и приетата индивидуална изравнителна сметка, изготвена от
„Техем Сървисис“ ЕООД, за процесния период стойността на отдадената от сградната
инсталация и припадаща се на имота на ответника топлинна енергия се равнява на сумата от
277,84 лв. (с включен ДДС), за която искът се явява основателен. В останалата част, поради
липсата на доказателства за реално доставено и потребено количество топлинна енергия,
претенцията следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното, по делото се установява наличие на обогатяване в полза на
ответника единствено с отдадената от сградната инсталация в имота топлинна енергия на
стойност 277,84 лв., а за разликата до пълния уважен размер от 4891,17 лв. претенцията се
4
явява недоказана поради липса на неоснователно обогатяване и следва да се отхвърли. Като
е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено в частта, с която искът за главница е уважен за
разликата над сумата от 277,84 лв. и в тази част искът следва да се отхвърли, а в останалата
част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът (въззиваем) има право на
направените разноски съобразно уважената част от исковете, както следва: сумата от 43,12
лв., разноски за първоинстанционното и заповедното производство (т.е. обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за
разликата над посочената сума), както и сумата от 5,68 лв., разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените от него пред двете инстанции разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, както следва: сумата от 94,32 лв., юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство (като след приспадане на вече
присъдената сума от СРС, ищецът следва да бъде осъден да плати сумата от още 64,32 лв.),
както и сумата от 222,55 лв., платена държавна такса за въззивно обжалване и
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20389 от 11.11.2024 г., постановено по гр. дело № 23488/2024 г. по
описа на СРС, 120 състав (в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
решение № 5468/27.03.2025 г. по реда на чл. 247 ГПК), в частта, с която по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ *********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД е признато за
установено, че Областна администрация – област София дължи на „Топлофикация София“
ЕАД разликата над сумата от 277,84 лв. до пълния уважен размер от 4891,17 лв.,
главница за топлинна енергия, доставяна в имота на ответника с абонатен номер ******** за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно,
ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 02.04.2024 г. по гр.д. № 13217/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, както и в
частта, с която ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ *********,
е осъдена да плати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 43,12 лв. до пълния присъден размер на
разноските от 759,03 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
5
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ *********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД за разликата над
сумата от 277,84 лв. до пълния уважен размер от 4891,17 лв., главница за топлинна
енергия, доставяна в имота на ответника с абонатен номер ******** за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно, които вземания са
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
02.04.2024 г. по гр.д. № 13217/2024 г. по описа на СРС, 120 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20389 от 11.11.2024 г., постановено по гр. дело № 23488/2024
г. по описа на СРС, 120 състав (в което е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка с решение № 5468/27.03.2025 г. по реда на чл. 247 ГПК), в частта, с която по
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ *********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД е признато за
установено, че Областна администрация – област София дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 277,84 лв., главница за топлинна енергия, доставяна в имота на ответника с
абонатен номер ******** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., с която ответникът се е
обогатил неоснователно, ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до изплащане на
вземането, които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена на 02.04.2024 г. по гр.д. № 13217/2024 г. по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 22, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5,68 лв., разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, да заплати на ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Алабин“ № 22, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 64,32 лв., разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 222,55 лв., разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6