Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 05.07.2018 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на първи февруари, през две хиляди и осемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9166 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени  искове с правно основание чл. 432, ал.1 от  КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата А.М.И. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност – тя претърпяла значителни неимуществени вреди и имуществени вреди. Вредите произтичали от телесни увреждания, настъпили като последица от ПТП, което било реализирано на 13.03.2016г.  на пътен участък от път ІІ-81 При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на пътник в лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, ищцата пострадала поради преобръщане на споменатото МПС след като водачът му И.П.И.изгубил контрол върху управлението и автомобила и последния напуснал пътното платно. Според ищцата, справедливото обезщетение за понесените от нея болки и страдания било оценимо на 50 000 лева. При това, след пътния инцидент, ищцата направила необходими разходи за лечение в общ размер на сумата от 2 044, 80 лева, които характеризира като имуществени вреди, настъпили в резултат от настъпването на процесното ПТП. Деликтната отговорност на водача лекия автомобил, с който настъпило произшествието, била застрахована от ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Споменатите обстоятелства, при които настъпило  ПТП, били установени в хода на административно- наказателно производство по описа на  РУП на МВР Монтана. По реда на чл. 380 от КЗ, пред застрахователя ответник била отправена писмена претенция с вх. № 3194/05.04.2016г. за изплащане на застрахователно обезщетение, но той не се е произнесъл в рамките на тримесечния срок по чл. 380 от КЗ и изпаднал в забава. При изложените фактически твърдения, доколкото - ищцата претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, в размер на сумата от 50 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни увреждания, които са подробно описани в исковата молба, заедно с мораторна лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от деня на изтичане на срока за произнасяне на застрахователя на 07.07.2017г. до предявяването на иска пред съда и законната лихва, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане, да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 2 044, 80 лева, считано от деня на изтичане на срока за произнасяне на застрахователя на 07.07.2017г. до предявяването на иска пред съда и законната лихва, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане и сумата на направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Е.” АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба.  Ответникът не оспорва твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата водач- причинител на вредите, но оспорва твърдението, че ударът на автомобила и настъпването на телесните увреждания са резултат от неправомерно виновно поведение на водача, поради което оспорва и собствената си надлежна пасивна материална легитимация като ответник – застраховател на причинителя на вредите. Ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП и оспорва съдържанието на представения официален удостоверителен документ – Констативен протокол за ПТП, в частта, относно обстоятелствата и причините за настъпването на процесното  ПТП и пасажерското място, на което е пътувала пострадалата. Ответникът оспорва твърдението за пряката причинно- следствена връзка между настъпването на ПТП и релевираните в исковата молба вреди. При условията на евентуалност – ответникът поддържа становище, че ищцата е допринесла за настъпване на вредите, тъй като не е използвала предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетия като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 527/14.03.2016г. на ОД Монтана при МВР мотивира твърдението за настъпването на процесното ПТП.

Според съдържанието на протокола, на 13.03.2016г.  на пътен участък от път ІІ-81 При описаните в исковата молба време място и обстановка, в качеството на пътник в лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, ищцата пострадала поради преобръщане на споменатото МПС след като водачът му И.П.И.изгубил контрол върху управлението и автомобила и последния напуснал пътното платно.

За целите на настоящото производство, към делото е приобщена преписката по НП № 16-0996-000989/28.06.2016г. на ОД Монтана при МВР., включваща споменатия по- горе протокол за ПТП, Акт за установяване на административно нарушение, Наказателно постановление.

За установяване за механизма на настъпване на процесното ПТП е разпитан свидителят Иво Пламенов Илиев. В дадените пред съда показания, свидетелят заявява, че по време на настъпване на пътния инцидент, той е бил водач на лекия автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******. Автомобилът се е движил със скорост от около 90 км/ч., когато е преминал през наводнен участък от пътното платно /голяма локва/. Свидетелят счита, че поради т.нар. „ефект на аквапланинг“ е изгубил контрол върху приборите за управление на автомобила и последния безконтролно напуснал пътното платно, преобръщайки се няколко пъти попаднал в канал с храсти. Тялото на пострадалата напуснало купето на автомобила през счупения прозорец на предната дясна врата, а самият корпус на автомобила бил силно увреден при контакта със земната повърхност по време на преобръщането.

Заключението на приетата съдебна- авто- техническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи:

·         На 13.03.2016 г. в тъмната част на денонощието в условията на дъжд и мокра пътна настилка по път II - 81 се е движил л.а. Пежо 2016 с per. № ******* с посока към град Монтана. В района на км 103 +500 , автомобилът навлиза с десните си колела в локва, образувала се на платното за движение, поради силен валеж. Следствие на сьпротивлението на водата се получава различно сцепление на отделните колела и в резултат от това автомобилът се завърта считано по посока на движението на часовниковата стрелка /вдясно по посоката на движението на автомобила/. Водачът не успява да овладее управлението на автомобила и последният излиза извън платното за движение, вдясно и се преобръща в храсти, намиращи се отдясно на пътя.

·         Към материалите по делото няма приложени съответните замервания чрез които да се направят математични изчисления на скоростта на движение на автомобила Условно приетата за целите на изчисленията скорост на движение на лекия автомобил е приблизително около 90 км/ч., поради липсата на обективни данни – преки или косвени, за друга скорост, които да са събрани при оглед на мястото на произшествието. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Пежо 206" с per. № ******* в този случай е била около 99 метра.

·         Механизмът на настъпване на ПТП мотивира обосновано становище, че пострадалата е пътувала най- вероятно на предната дясна седалка- до водача на лекия автомобил.

·         Налице са данни, обосноваващи извод, че лекият автомобил е оборудван на предните и задните места с триточкови обезопасителни колани.

·         Процесното ПТП е било технически предотвратимо от обективна и от субективна страна, ако водачът на автомобила бе избрал съобразена с конкретните пътни условия скорост на движение и ако би управлявал с тази скорост лекия автомобил, преминавайки през наводнения участък.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза № 5928 на Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „С.“ ООД, Епикризи № 9209 и № 16623 на УМБАЛ „С.“ ООД, Епикриза № 5687 на УМБАЛ „ С.“ ООД,  рентгенографски медицински изследвания, болничен лист, ЕР на ТЕЛК № 1598/065/03.05.2017г., ЕР на ТЕЛК № 0142/006/11.01.2017г., ЕР на ТЕЛК № 3541/155/21.11.2016г., ЕР на ТЕЛК № 2804/125/03.10.2016г., които установяват факти и данни за здравословното състояние на ищеца – след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.)  мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·         В следствие на претърпяното ПТП, ищцата е получила една травма - закрито счупване на костите на лявата подбедрица, в долната им част. Счупването се дължи на свободно нанесен удар на лявата подбедрица в твърди, тъпи предмети Не се установява никакво друго увреждане по главата или тялото на пострадалата.

·         Споменатото увреждане се намира в конкретния случай в пряка причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието;

·         След постъпване здравно заведение, ищцата е била подложена на оперативно лечение за открито наместване на счупените кости и стабилизиране с остеосинтетична плака и допълнително приложена имобилизация. На 20.03.2016г.  пострадалата е била изписана от лечебното заведение.

·         Неработоспособността на пострадалата в следствие на получената от процесното ПТП травма е в рамките до 6 месеца, като отпускът е бил разрешен въз основа на решение на ТЕЛК. На практика, счупените кости са зарастнали за около пет месеца, но е последвал продължителен процес на рехабилитация. болките и страданията са били по- интензивни само в рамките на три – четири месеца (първоначално два и при извършената операция и рехабилитация – по още един), докато през останалите пет месеца  - ищцата не е търпяла интензивни болки, но е имал изрични предписания да не стъпва на оперирания крак и е имала затруднения в придвижването.

·         От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от  една година, през която ищцата е преминала през описаните инвазивни и рехабилитационни процедури и състоянието на пострадалата се е подобрило значително, но по мнение на вещото лице, все още не е напълно възстановено. Няма данни за настъпили трайни усложнения, в резултат на причинените при ПТП травматични увреждания и такива не се очакват т.е. прогнозата за възстановяване е категорично благоприятна (становището на вещото лице в открито съдебно заседание при изслушване на заключението е категорично).

·         Ищцата е извършила разходи за потребителска такса по време на стационарното лечение - (34,80лв.), такса подобрение на битовите условия - (30,00лв.) и такса за метална остеоснитеза - UTM титаниев пирон и заключващи винтове - (1 980,00лв.), а според становището на вещото лице, всички извършени разходи от ищцата съвпадат с периода през който тя е провеждала лечението на процесното счупване. Вещото лице счита, че разходите са били задължителни за провеждането на оперативното лечението на фрактурите. Описаните по-горе разходи на ищцата са правомерно извършени, тъй като по сътветната Клинична пътека № 215 на НЗОК оперативните консумативи се заплащат от пострадалите пациенти.

Заключението на приетата без оспорване комплексна съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза (д-р Б. и вещо лице И.) мотивират следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·      По време на настъпване на произшествието, ищцата е пътувала на предната дясна седалка, а тялото й е било свободно движещо се при преобръщането, защото след него- тялото е изпаднало извън автомобилното купе. При това положение, може да се направи обосновано предположение, че след първоначалния удар и внезапно рязко движение в предна посока, след преобръщането на автомобилното купе - тялото рязко се върнало на ляво, в посока на водача, след което с краката напред рязко е напуснало автомобилното купе (вероятно през страничен прозорец). При описания механизъм на движение на тялото: от купето- към външната среда, твърде вероятно е костите на подбедрицата да са получили силен удар в рамката на предната врата на автомобила и така да се е получила процесната фрактура на подбедрицата.

·      Към момента на процесното ПТП ищцата А.И. е пътувала без поставен предпазен колан, в противен случай - по време на ПТП - тялото й не би могло да изпадне извън автомобилното купе.

·      Ако ищцата бе пътувала с правилно поставен предпазцен колан, тялото й щеше да е здраво фиксирано и укрепено към предната дясна седалка и така със сигурност, то не би напуснало купето на автомобила и счупването на подбедрицата не би настъпило, но евентуално може да се предположи, че биха могли да настъпят други (неуточнени по вид и степен) травми по гръдния кош, корема и вероятно на десния крайник. Както обаче изрично подчерта вещото лице д-р Б., в проведеното открито съдебно заседание при изслушване на заключението му - тези т.нар. „други травми“ фактически не са настъпили и възможността за настъпването им е чисто хипотетична. Видът и степента на тези хипотетични увреждания и сравнението, дали биха били по- леки или по- тежки няма как да се прогнозира.

В показанията си, разпитаната свидетелка Р.Д.К.поддържа твърдение, че имала непосредствени впечатления за състоянието на пострадалата от момента непосредствено следващ настъпване на процесното ПТП и по време на лечебния и възстановителен период. Свидетелката заявява, че е в родство по съребрена линия с ищцата. След като била изписана от болницата, пострадалата се върнала в дома си в гр. Монтана, но продължила да разговаря по телефона със свидетелката. По това време ищцата се оплаквала, че се възстановява твърде бавно и постепенно. Според впечатленията на свидетелката, ищцата изпитвала сериозни битови затруднения, поради невъзможността да се движи нормално. Това състояние предизвикало ищцата да напусне работа (извод на свидетелката), като продължило и до момента, макар че състоянието на пострадалата вече се било подобрило значително. В момента, ищцата можела да ходи, способна била да се придвижва самостоятелно, но с помощта на бастун и с инцидентни спорадични болки в контузения крак. И до момента пострадалата се притеснявала от обективните затруднениа да осъществява трудова дейност и да поддържа активни социални контакти, била в подтиснато настроение.

Съдържанието на приложените на стр. 11-13 от делото документи посочват, че в датата на издаването на съответния документ – вносителят А.И. е заплатила по сметка на УМБАЛ „С.“ ООД в брой сумата от 34, 80 лева, сумата от 30 лева и сумата от 1650 лева, с изрично посочено основание „пирон тибиален“, „потребителска такса“ и „такса подобрени битови условия“.

Съдържанието на приложените на стр. 9-10 от делото документи мотивира извода, че на 05.04.2016г., чрез адвокат Я.Д., ищцата е отправила извънсъдебна претенция, по реда на чл. 380 от КЗ - адресирана до застрахователя - ответник по иска, за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от процесното ПТП. Необходимо е да се отбележи изрично, че претенцията не указва номер на банкова сметка, ***етението.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „Пежо 206" с per. № ******* е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По претенците с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;

Предявените претенции за изплащане на обезщетение за вреди /имуществени и неимуществени/ се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени и имуществени вреди. 

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „БМВ  520Д  с рег. № *******– да обезщети ищеца за причинените вреди.

Ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лекия автомобил, което е предоставено от ответното застрахователно дружество.

Без всяко съмнение – реализирано е виновно неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована именно от него.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до категоричен извод за механизма на настъпването на ПТП. Релевираното от ответника оспорване съдържанието на протокола за ПТП - в частта, относно конкретните обстоятелства, при които то е настъпило т.е. за механизма му е неоснователно. Експертните заключения, които бяха изслушани и приети, но без да са били предмет на изрично оспорване от страна на ответника, категорично мотивираха извода, че настъпването на ПТП е именно в резултат от нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка причинно- следствена връзка с поведението на водача на процесния лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******. В нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.2, от ЗДвП, водачът на автомобила е управлявал с разрешена, но несъобразена с пътните условия скорост на движение. Последното от споменатите задължения  не е обусловено от правомерността на поведението на другите участници в движението - като източник на потенциалната опасност т.е. щом е могъл, водачът е бил длъжен да действа адекватно, за да избегне настъпването на ПТП. В конкретния случай, преминаването през наводнен участък на пътното платно е криело сериозен риск от настъпване на пътен инцидент, който риск водачът самонадеяно е пренебрегнал. Следователно, водача на автомобила е реализирал виновно противоправно поведение, довело до настъпването на инцидента и релевираните от ответника доводи в противната насока са напълно неоснователни.

Съдът намира за основателни и доказани наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Заключенията на изслушаните три отделни експертизи мотивират категоричен извод, че при настъпване на инцидента тялото на пострадалата не е било фиксирано от предпазен колан към седалката на автомобила, а е било свободно движещо се в купето и е изпаднало от него при преобръщането.

В тази връзка, комплексната съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза изясняват точния механизъм, по който е нанесена фрактурата – ударът на крака в рамката на вратата, при напускането (изпадането) на тялото на пострадалата е причинил тази фрактура.

Внимателният анализ на споменатите факти, обосновава извода, че пострадалата е допуснала грубо нарушение на изискванията на чл. 37а от ЗДвП, което е довело до настъпването на травмата и на неимуществените и имуществени вреди, които пък са пряко свързани с тази травма.

Разсъжденията на вещите лица, че ако би бил използван предпазен колан, вероятно за пострадалата отново биха настъпили травми от друго естество и на друго място по тялото, са чисто хипотетични (това признава и вещото лице д-р Б. в открито съдебно заседание, не отричайки възможността такива травми да настъпят, но и заявявайки, че все пак не може „да се гадае“ за тяхното място, обем и интензитет).

Правно значимият факт на настъпването на вредите, фактът на допуснатото от пострадалата нарушение на правилата за движение и най- вече - пряката причинно- следствена връзка помежду им обаче са категорично доказани и това обосновава приложното поле на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Без съмнение е налице относително висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат, чиито обем съдът преценява на една трета.

Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза в медицинската област травматология (д-р Б.), съдът установи естеството и характера на телесното увреждане, които ищцата е получила, в следствие настъпването на процесното ПТП, както установи и наличието на причинно - следствена връзка между конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП и понесените травми.  А доколкото причиняването на травми осъществяват деликт, то съдът приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. за възникване на задължение за изплащане на обезщетение от неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

На следващо място, за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати, доколкото в практиката си, ВКС на РБ приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и субективни фактори.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмата (само една травма, затрудняваща придвижването) и продължителността на лечебно- възстановителния период (относително продължителен период на обездвижване, но само малка част от него е прекарана в интензивни болки).

Пострадалата е в млада, в социално активна възраст, но при това не бяха събрани достатъчно доказателства за това, да е била лишен от съществено важни социални активности (има косвени данни пострадалата да е упражнявала професия преди инцидента, но няма категорични данни по каква причина е преустановила тази социална ангажираност).

Прави впечатления, че в резултат от инцидента, не са настъпили трайни усложнения на опорно двигателния апарат на пострадалата, макар лечението и възстановяването да са се развили в един сравнително продължителен период от време, а този факт определя получената травма, като травма с умерена до средна по степен на тежест.

В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при определяне на размера на обезщетението,  освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2016г., ще трябва да се отчитат и социално- икономическите условия към момента на настъпването на вредите. В тази насока винаги е необходимо да се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни.

Според този състав на съда -  именно социално- икономическите  критерии за справедливост са правно значимата условна граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника.

Нито една травма и свързаната с нея болка не е обективно съизмерима с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция, то размерите на обезщетенията трябва да бъдат разумни и съответни и на обществените разбирания за справедливост, а не само формалистично да бъдат съобразявани само с лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и то към максимума!

В заключение съдът намира, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за претърпените вреди от счупване на кост на долния ляв крайник е оценим на сумата от 45 000 (двадесет хиляди) лева.

Споменатата сума обаче следва да бъде редуцирана с една трета, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД и съобразно значителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Ето защо, в хипотезата на чл. 52 от ЗЗД, но и при прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо сумата от 30 000 лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, породени от установените в процеса травматични увреждания, а за разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното обезщетение за 50 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, съдът допусна изслуша и прие заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза, която кредитира.

Експертното заключение установи, че направеният разход в размер на сумата от 2044, 80 лева е бил обективно необходим, за да бъде осъществен и успешно завършен лечебно- възстановителния период т.е. че е налице пряка причинно- следствена връзка между заплащането на разхода от една страна и причиняването на вредите при процесното ПТП.

Когато необходимостта за заплащане на медицинските разноски са резултат от причиняване на деликт, те следва да бъдат признати като имуществени вреди и ответникът следва да бъде задължен да изплати застрахователно обезщетение и за тези вреди, стига те действително да са заплатени от пострадалия. В конкретния случай са ангажирани доказателства, че сумата е заплатена от ищцата. По тази причина, доколкото бе доказана по категоричен начин, претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважена изцяло до пълния претендиран размер, като основателна.

По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху сумите на претендираните застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди;

Претенциите на ищеца се основават на разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ, предвиждаща, че лихвите за забава се плащат от застрахователя, считано от по- ранната от двете възможни дати - датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.

При това обаче, общата разпоредба на чл. 380, ал.1 от КЗ предвижда изрично задължение за предявили претенция за доброволно изплащане на обезщетение пред застрахователя, да посочи номер на банкова сметка, ***ието. Според ал.3 на цитираната вече разпоредба на чл. 380 от КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на ищеца - има последиците на забава на кредитора, по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихвата, която би следвало да плати по чл. 409 КЗ.

В конкретния случай, ищцата не е посочила номер на своя банкова сметка, ***. 380 от КЗ пред застрахователя, нито дори при предявяването на иска (когато разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК е действала в старата си редакция). По този начин, именно ищцата е осуетила обективно възможността на застрахователя, да плати застрахователно обезщетение.

Банковата сметка на своя пълномощник, ищцата е представила едва на 13.11.2017г. т.е. преди да бъде проведено последното открито съдебно заседание пред съдебния състав на Софийски градски съд.

Банковата сметка е била посочена пред съда, а не е била предоставена на ответника, а посочването й не е по собствена инициатива на ищцата, а по изрично указание на съдебния състав, на процесуално основание.

При това положение, доколкото изобщо може да се приеме тезата за изпадане на застрахователя (ответник) в забава – то неизпълнението на задължението на ищеца, да посочи своевременно банкова сметка, ***ите на собствената му забава и така лишава ищеца от надлежна материална легитимация, да получи претендираната мораторна лихва, преди 30.11.2018г., т.е. преди връчването на препис от молбата, чрез която ответникът е могъл да възприеме номера на банковата сметка (разписка на стр.132 от делото).

На това самостоятелно основание, свързано със забава на кредитора в хипотезата на чл. 380, ал.3 от КЗ - претенциите на ищцата с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на лихва върху претендираните обезщетения, преди 30.11.2018г. следва да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни.

 

 

По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:

В настоящия процес, по нейна молба, ищцата е била освободена от задължението за заплащане на държавни такси и съдебни разноски, поради което понесените от съдебния бюджет суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника, но съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на разноските възлиза на сумата от 370 лева. Дължимата държавна такса според уважената част от иска възлиза на 1200 лева. Следователно, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК- ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на настоящия съд общо сумата от 1570 лева.

За процесуално представителство обаче, ищцата е заплатила сумата от 3 800 лева, а този факт се установява от представения със списъка на разноските договор за правна защита и съдействие. Настоящият състав на съда, намира за основателни и доводите на ответника за прекомерност на разноските, направени от ищцата за процесуално представителство, но при това не счита, че редукцията им до размера на НМРАВ е уместно. Дори да не се отличава с изключителна степен на фактическа и правна сложност, възнаграждението е определено на пазарен принцип, тъй като ищцата е била представлявана от висококвалифициран адвокат. Приемайки за основателно възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът счита, че разноските за процесуално представителство следва да бъдат редуцирани с 800 лева до размер от 3 000 лева. Съразмерно с уважената част от иска, сумата на разноските за процесуално представителство, които ищцата е легитимирана да получи възлизат на 1 800 лева.

Ответното дружество също има право да получи от ищеца на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК съответна част от направените съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и в рамките на представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.  Изрично посочените разноски в съдържанието на списъка са 985 лева за събиране на доказателства, вкл. и  сумата от 450 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение. В конкретния случай, обаче, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 350 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа е правна сложност. При това конкретно искане, общата сума на разноските, които ответното дружество е легитимирано да претендира е 885 лева, а онази част, която е легитимирано да получи, съразмерно с отхвърлената част от исковете, възлиза на 354 лева.           

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД с ЕИК*********и седалище-***, да заплати на А.М.И. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адвокат Я.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ  – сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2044, 80 лева (две хиляди четиридесет и четири лева и 80 ст.), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 13.03.2018г., което е причинено от водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № *******, заедно със законната лихва върху посочената по- горе сума, считано от 30.11.2018г. до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата, над размера на присъдената сума и до пълния размер на претенцията от 50 000 лева и претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на лихва върху присъдените застрахователни обезщетения, за периода от 07.07.2016г. до  30.11.2018г.

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, да заплати на А.М.И., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 78, ал.5 от ГПК - сумата от 1800 лева (хиляда и осемстотин лева), представляваща разноски за процесуално представителство в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА А.М.И., да заплати на „З.Д.Е.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК - сумата от 354 лева (триста петдесет и четири лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 1570 лева (хиляда и петстотин и седемдесет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.

 

Плащането на задълженията към А.М.И. може да бъде извършено чрез превод по посочена от ищцата банкова сметка ***: B****** и IBAN: ***, която е открита на името на адвокат Я.Д.Д. (клиентска сметка).

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                         СЪДИЯ: