Мотиви към присъда по НОХД №487 по описа за 2011г. по описа на
ШРС
На 08.04.11г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по БП № 75/2011г., по който в
същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Ю.М.Х. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер по
чл.343б ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че на 05.04.11. в гр.Шумен по път I-7,
км 109+070 на кръстовището с път I-2
управлявал МПС – лек автомобил “Форд ескорт ” с ДК №Н 10 84 АР, управлявал МПС
– лек автомобил “Форд ескорт ” с ДК №Н 10 84 АР, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда – 1,95 промила, установено по надлежния ред –
престъпление по чл.343 Б, ал.1 от НК.
Преди
началото на съдебното следствие подсъдимия заявява че ще се възползва от новите
диференцирани процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства с определение
от 12.04.2011г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда да наложи на подсъдимия
наказание 4 месеца “лишаване от свобода ” , изтърпяването на което да бъде
отложено за срок от 3 години,
В хода
на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. В последната си дума
подсъдимият заявява, че съжалява за извършеното и че е съгласен с предложеното
от прокурора като наказание .
Защитника
на подсъдимия се присъединява със
становището на представителя на ШРП изцяло и моли за наказанието предложено от
представителя на обвинението .
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю.М.Х. на 05.04.11. год след употреба на алкохол,
управлявал МПС – лек автомобил “Форд ескорт ” с ДК №Н 10 84 АР.. Вгр. Шумен по път I-7,
км 109+070 на кръстовището с път I-2
управлявал МПС – лек автомобил “Форд ескорт ” с ДК №Н 10 84 АР и бил спрян за
проверка и служителите на РПУ го
изпробвали с техническо средство “Алкотест дрегер”, който отчел 1, 61
промила алкохол в кръвта му. На подсъдимият бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №
30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС на подсъдимия бил издаден талон за
медицинско изследване..
От назначената в хода на до съдебното
производство експертиза се установява,
че в кръвта на подсъдимия е имало наличие на алкохол -1,95 промила .
Изложената фактическа обстановка съдът
счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия дадени
в съдебното заседание.
Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в до съдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред и от доказателствата , които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без
противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят
до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343б ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;
* от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му";
изпълнителното
деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 на хиляда – в случая 1.95 на хиляда, установено по надлежния ред .
- от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява по надлежния ред, че е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда-1,95
промила ;
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено - опасните
последици, като деецът е съзнавал
състоянието си на алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието,
като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.
Като
причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и
незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни
превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът
преценява като висока, с оглед на ръста и динамиката на престъпленията по
транспорта - касае се за управление на МПС с висока концентрация на алкохол в
кръвта. Освен това съдът отчете и обстоятелството, че подсъдимият е предизвикал
и ПТП с друг автомобил. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът
преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият е реабилитиран. Съдът
отчете и липсата
на данни за извършени нарушения по ЗДвП в последните след 2004г, което се
доказва от приложената по делото Справка за нарушител от региона /видно от
приложената Справка за нарушител от региона - стр.10 от досъдебното
производство/, разпитан в хода на досъдебното производство и в съдебно
заседание се признава за виновен за
случилото се.
Същевременно, съгласно чл.36 ал.1 от НК, освен въздействие върху
конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и
предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез наказване
на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в страната правов
ред. Мрачната равносметка е, че е ежедневие по пътищата на страната водачи да
управляват МПС след употреба на алкохол, оповестена от обявената статистика – явление, изискващо
ангажирането на различни мерки за ограничаването му, между които и
санкционирането с премерена строгост на провинилите се водачи на МПС предвид
социалния отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като
възмездие и насоченост на обществената превенция.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подс, като наказанието бъде
определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при
прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като
съдът не констатира многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по
чл.343 б ал.1 от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" до 1 година. Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства
счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс. ще бъде
определяне на наказание 6
месеца «лишаване от свобода». На
основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на наказанието « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимият
следва да бъде наложено наказание 4
месеца “лишаване от свобода”.
Съдът
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на
осъдения към момента на извършване на
процесното деяние, същият е осъждан, но реабилитиран и определеното наказание е
под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане
в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция.
Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава
приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66,
ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване
от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да
бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и
специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване
на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в посочената
разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на
ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение №
386/1973г. на ВКС и др./.
Освен
това съдът на основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК наложи на
подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест /месеца , като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна
времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано
от 05.04.2011г.
Съдът
намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху
дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенция.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: