Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито съдебно заседание на единадесети март, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр.
д. № 12692 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 627 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Д.В.Н. твърди, че на 15.06.2011г. сключила предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот с
управляваното от двамата ответници търговско дружество- „К.И.“ ООД. В изпълнение на
поетите договорни задължения по предварителния договор, ищцата заплатила на
дружеството- продавач сумата от 32 616, 50 лева, представляваща част от уговорената
продажна цена. Страните уговорили краен срок до 30.11.2011г. – за завършване на
строежа на сградата, която била предмет на сделката и за издаване на Разрешение
за ползване на сградата и обектите в нея. Впоследствие ищцата узнала, че дружеството е
учредило договорна ипотека върху сградата, като обезпечение по получен банков
кредит. Ищцата упражнила по съдебен ред правото си да развали предварителния
договор с ответното дружество и по този повод било образувано гр.д. № 20749 по
описа на 13 състав при СГС за 2014г. По силата на постановеното съдебно решение
-
управляваното от ответниците дружество „К.И.“ ООД било
осъдено да заплати на ищцата получената на отпаднало основание сума от
32 616, 50 лева, да заплати неустойка в размер на 817,19 лева и да заплати
сторените съдебни разноски в размер на 2 359,09 лева. Доколкото заплатената
от ищцата сума, представляваща част от уговорената продажната цена на недвижим
имот не била осчетоводена в активите на дружеството - ищцата поддържа
твърдение, че ответниците в качеството на съдружници и управители на „К.И.“
ООД са получили тази сума в лично
качество. С това свое поведение, според ищцата, ответниците станали причина за
свръхзадълженост /неплатежоспособност за дружеството. Ищцата твърди, че към
датата на депозиране на исковата молба ответниците не били върнали получената
без основание парична сума и не били предприели действия по обявяване на
дружеството в несъстоятелност. Бездействието им в тази насока било
неправомерно, защото фактически възпрепятствало реализацията на намерението на
ищцата - да упражни правата си на кредитор в производството по несъстоятелност. При изложените фактически твърдения - ищцата претендира за осъждане на
ответниците при условията на солидарност
да й заплатят обезщетение за претърпените имуществени вреди, вреди в особената
хипотеза на чл. 627 от ТЗ - поради необявяване на факта на настъпване на
свръхзадълженост/неплатежоспособност за дружеството, включващи: сумата от 32 616,50 лева, представляваща
заплатена част от цена по развален предварителен договор от 15.06.2011г.;
сумата от 817,19 лева,
представляваща присъдена неустойка и сумата от 2 359,09 лева, представляваща присъдени съдебни разноски
съгласно решение по гр.д.№20749/2014г. по описа на СГС, I-13 състав, ведно със
законната лихва върху посочените суми, изчислена за периода от датата на
предявяването на иска до окончателното плащане. С оглед очаквания от нея
благоприятен изход на процеса - ищцата претендира за осъждане на ответниците,
да й заплатят направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответниците К.Б.Г. и З.И.М..
Ответникът Г. оспорва предявените искове. Чрез подадения отговор на
исковата молба, този ответник оспорва твърденията, че е сключвал договор с
ищцата в качеството на управител на дружеството. Оспорва твърденията, че е
получавал суми по договора, както и че е участвал в управлението на дружеството
и е извършвал действия на разпореждане с активите му. Посочва, че към датата на
сключване на процесния договор учредената ипотека била вписана, поради което
ищцата- купувач имала известност за съществуването на тежести върху имота.
Представеният годишен финансов отчет не бил подписан от него и бил изготвен за
2013г., т.е. фактически не отразявал
плащанията, извършени към датата на сключване на договора. Моли за отхвърляне
на исковете и претендира за осъждане на ищцата, да му заплати направените
съдебни разноски.
Ответникът М. оспорва предявените искове. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира за осъждане на ищцата, да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Публично известните обстоятелства които се установяват
при справка в Търговския регистър и посредством приложени към делото препис-
извлечения от Търговския регистър / сочат, че „К.И.“ ООД с ЕИК ******** е със статут на заличен в регистъра търговец. При
своето съществуване, според устройствените си правила, дружеството е било управлявано
и представлявано от К.Б.Г. и З.И.М., които са конституирани като ответници в
настоящия процес.
С Решение № 948/14.05.2018г. постановено по т.д. № 3113/2017г. на VІ-5 състав при СГС е обявена неплатежоспособност на „К.И.“ ООД, определена
е началната й дата- 31.12.2012г.,
открито е производство по несъстоятелност на дружеството и при това е
постановено прекратяване на дейността на предприятието на търговеца и
дружеството е обявено в несъстоятелност. Производсктвото по несъстоятелност е
спряно.
С Решение № 1415/01.08.2019г. постановено по т.д. № 3113/2017г. на VІ-5 състав при СГС е постановено прекратяване на производството по
несъстоятелност на „К.И.“ ООД, като е постановено заличаване на дружеството от
търговския регистър. Това решение е влязло в сила на 09.08.2019г.
С Решение от 25.05.2016г. по гр.д. № 20749/2014г. съгласно описа на І-13
състав при СГС, „К.И.“ ООД е било осъдено да заплати на Д.В.Н., на основание
чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД – сумата от 32 616, 50 лева, дължима по
развален предварителен договор от 15.06.2021г., заедно със законната лихва
върху тази сума, от датата на връчване на съобщение до ответника за депозирана
искова молба – на 18.02.2015г. до деня на окончателното плащане . Въз основа на
същото решение е бил издаден изпълнителен лист от 23.08.2016г.
В прието като доказателство писмо с изх. № 171771/31.12.2020г. на НАП се
посочва, че в ИС на НАП няма данни за подадена декларация по чл. 92 ЗКПО за 2011г.
относно „К.И.“ ООД.
От заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебно- икономическа
експертиза се установява, че активите на „К.И.“ ООД към
31.12.2021г., дружеството е разполагало с имущество, чиято стойност е могла да послужи за удовлетворяване на
претенциите на ищцата.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По
допустимостта на претенциите с правно основание чл. 627 от ТЗ:
Предявените субективно съединени искове на ищцата срещу
двамата ответници са процесуално допустими. Те са предявени от и срещу надлежно
процесуално легитимирани страни и пред компетентния да ги разгледа съд.
С оглед
спецификата на обстоятелствата, очертаващи фактическата обстановка, при която е
възникнал конкретния спор - настоящият състав на съда съобрази задължителната
практика на ВКС на РБ, според която: постановяването на решение по чл. 632, ал.
4 ТЗ, след изтичане на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ от вписване на
решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ - не води
до липса на активна материална легитимация на кредитор по иска по чл. 627 ТЗ. Описаната по- горе
хипотеза
не изключва наличие на пряка причинно - следствена връзка
между неизпълнението на задължението по чл. 626 ТЗ за управителя на дружеството от една страна и вредите кредитора от друга страна, които са съизмерими с
вземането на кредитора към заличения в хипотеза на чл. 632, ал. 4 ТЗ търговец. Вземането на кредитора, във
връзка с активната му легитимация, в този случай се
установява в производството по чл. 627 ТЗ /виж Решение № 194 от 09.05.2016г. по т.д. № 2824/2014г., Т. К., І
Т. О. на ВКС/.
По
основателността на претенциите с правно основание чл. 627 от ТЗ:
Предмет на спора е претенция за обезщетение на имуществени
вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от особена хипотеза на непозволено
увреждане. Твърди се, че понесените
вреди били съизмерими с размера на съдебно установеното, но неудовлетворено
парично вземане на ищцата срещу „К.И.“ ООД, както и че вредите са настъпили в резултат
от неправомерното бездействие на управителите на това дружество - да поискат в 30 дневен срок откриване на производство по
несъстоятелност, спазвайки изискванията на чл. 626 ТЗ.
Събраните в хода на настоящия процес писмени
доказателства и по- конкретно – издадения изпълнителен лист от 23.08.2016г. по
гр.д. № 20749/2014г. съгласно описа на І-13 състав при СГС са достатъчни да
установят надлежната материалната легитимация на ищцата - в качеството й на кредитор на „К.И.“
ООД – да получи от дружеството следните парични вземания- за
сумата от 32616, 50 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от 18.02.2015г. до окончателното плащане, както и за сумата от 418 лева
неустойка и 2359, 09 лева за съдебни разноски.
Съдържанието на постановеното Решение от 25.05.2016г. по гр.д. № 20749/2014г. съгласно описа на І-13
състав при СГС мотивира извода, че вземането на ищцата към управляваното от
двамата ответници търговско дружество „К.И.“ ООД е възникнало на 18.02.2015г. т.е. към деня, следващ този, в който
дружеството е получило уведомление за разваляне на договора помежду им.
Следователно, ищцата е придобила качеството на кредитор на „К.И.“
ООД - на 18.02.2015г.
Началната дата на неплатежоспособността на „К.И.“
ООД е 31.12.2012г. т.е.
дружеството вече е било изпаднало в невъзможност да погасява задълженията си,
тъй като към тази дата са натрупани значителни по размер задължения към
държавата, установени с ревизионни актове.
Понеже началната дата на неплатежоспособността на „К.И.“ ООД
предхожда датата на който ищцата е придобила качеството на кредитор – налага се извода, че ако
управителите на „К.И.“ ООД биха изпълнили своевременно задълженията си по чл. 626 от ТЗ, то
своевременното откриване на производство по несъстоятелност би способствало за
създаване на условия за удовлетворяване на ищцата в качеството й на кредитор на
несъстоятелността.
С други думи, в резултат от логическия анализ на установените в хода на
съдебното дирене факти, следва да се приеме крайния извод, че е налице пряка причинно следствена връзка
между настъпването на релевирания
вредоносен резултат, изразяващ се в обективна невъзможност на ищцата, в
качеството на кредитор на несъстоятелността, да получи от дружеството сумата от
32616, 50 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.02.2015г. до окончателното плащане, сумата от 418 лева неустойка и сумата от
2359, 09 лева за съдебни разноски и противоправното бездействие на двамата
ответници, да реализират задължението си по чл. 626 от ТЗ.
Споменатият извод се явява обоснован и посредством заключението на приетата
съдебно- икономическа експертиза.
При това положение, съдът счита, че са налице предвидените от чл. 627 от ТЗ
хипотеза - предпоставаща реализиране на деликтна отговорност на двамата
ответници спрямо ищцата. Доколкото противоправното бездействие на ответниците е
било реализирано от всеки един от двамата управители на „К.И.“
ООД т.е. делинквент е повече от едно лице – в хипотезата на
чл. 53 от ЗЗД следва да се приеме, че възникналата в хипотезата на чл. 627 от ТЗ отговорността на двамата ответници - към ищцата е солидарна.
Исковете следва да бъдат уважени изцяло - така, както са били предявени.
Поради основателност на претенциите, касаещи главницата,
следва да бъде уважена и претенцията за
присъждане на законната лихва, така както е
претендирана- считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане
на дължимото обезщетение.
По отношение на разноските:
При изложения в мотивите изход на спора, ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника направените съдебни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1
от ГПК, както и разходите, направени за възнаграждение на процесуално
представителство. Разноските възлизат на 5372 лева,
съгласно представения списък на разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.И.М. с ЕГН ********* и адрес-*** и К.Б.Г. с ЕГН **********
с адрес-***, да заплатят солидарно на Д.В.Н. с ЕГН ********** и адрес-*** - на основание чл. 627 от ТЗ вр.чл. 53 от ЗЗД –
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 32 616,50 лева /тридесет и две хиляди шестстотин и шестнадесет и петдесет ст./,
представляваща заплатена част от цената по развален предварителен договор от
15.06.2011г.; обезщетение в размер на сумата от 817,19 лева /осемстотин и седемнадесет лева и деветнадесет ст./,
представляваща присъдена неустойка и обезщетение в размер на сумата от сумата
от 2 359,09 лева /две хиляди
триста петдесет и девет лева и девет ст./ представляваща присъдени съдебни
разноски съгласно Решение от 25.05.2016г. по гр.д. №20749/2014г. съгласно описа
на СГС, I-13 състав, ведно със законната лихва върху посочените суми, изчислена
за периода от датата на предявяването на иска на 18.10.2016г. до деня на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА З.И.М. с ЕГН ********* и адрес-*** и К.Б.Г.
с ЕГН ********** с адрес-***, да заплатят на Д.В.Н. с ЕГН ********** и адрес-***
- на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 5372 /пет хиляди триста седемдесет и два/ лева, представляващи разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: