№ 9890
гр. София, 24.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110111999 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Софийска
вода“ АД срещу Е. С. М. за признаване за установено, че Е. С. М. дължи на „Софийска вода“
следните суми: 1161,85 лева, представляваща стойност на доставени и потребени ВиК
услуги за периода от 09.09.2021г. до 05.08.2022г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин 5“, бл. 501, вх. А, ет. 3, ап. 20, кл. № ******, отразена във фактури, дължими за
периода 07.10.2021г. до 04.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението /24.11.2022г./ до изплащане на вземането и 38,38 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 07.11.2021г. до 04.09.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 64097/2022г. по описа на СРС, 175 състав.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Извън срока
по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Е. М. чрез назначения от съда особен
представител адв. Г. Г., с който се оспорват исковете по основание и размер. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните. Сочи, че не бил представен
договор за наем или друг документ, от който да било видно, че Е. М. била ползвател на
имота. Твърди, че обичайна практика на „Софийска вода“ АД е да обединява стари
периодични задължения в обща фактура с нов падеж на плащане. Поддържа, че твърденията
в исковата молба се основават само на частни удостоверителни документи, които не
притежавали обвързваща съда материална доказателствена сила. Не били представени
1
доказателства, че за процесния период от време ищецът бил предоставил ВиК услуги и в
какъв обем в жилището на ответника. Не било установено и по какъв ред били начислени
сумите. Оспорва потреблението на претендираното количество за процесния апартамент и
посочените от ищеца размери. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна
и фактическа страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на
В и К услуги през процесния период, количеството на реално доставената от него по
договора вода за процесния период и нейната стойност, както и изпадането на ответника в
забава и размера на мораторната лихва. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
задълженията.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
2
доказателства се налага извод, че ответникът Е. С. М. няма качеството потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от
Наредба № 4/ 14.09.2004г, тъй като не е установено по делото да притежава вещно право
върху имота /право на собственост, право на строеж или право на ползване/. От приетата
Заповед № ЖН-04-Е-006 от 30.05.2003г. на кмета на СО, район Люлин и договора за наем от
25.04.2007г. се установява, че ответницата е настанена в процесния имот-общинска
собственост, като същата е наемател на имота считано от 25.04.2007г. и наемното
правоотношение не е прекратено. Цитираните по-горе норми на ЗРВКУ и Наредба № 4 не
придават на наемателя качеството потребител на ВиК услуги, поради което то не е
възникнало по силата на закона.
По аргумент от указанията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС, потребители на ВиК услуги могат да бъдат и други лица, различни от
законово определените субекти, включително наематели и ползватели на водоснабдения
имот, но това правоотношение не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване
чрез представяне на доказателства, от които да се установи волята на наемателя за
сключване на договор на негово име. Тази хипотеза е развита в чл. 2, ал. 3 от Общите
условия на „Софийска вода“ АД, приложими за процесния период, в който са поставени
допълнителни изисквания за възникване на правоотношението с наемателя. Според
цитираната клауза, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В
и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице
(наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок. Следователно съгласно
общите условия на ищцовото дружество, възникването на облигационно правоотношение с
наемателя е обусловено не само от взаимното съгласие на двете страни, но и от съгласието
на наемодателя, предоставено в предвидената форма.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява както
волеизявлението на ответника-наемател за сключване на договор за доставка на ВиК услуги
от негово име, така и съгласието на наемодателя в тази насока. Ето защо съдът приема за
недоказан фактът на възникване на облигационно правоотношение между страните по
делото.
При липсата на първата и основна предпоставка за възникване договорната
отговорност на ответницата, останалите предпоставки не следва да бъдат разглеждани.
Предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответницата. Същата,
обаче, не е сторила разноски, а е била защитавана от особен представител, поради което
разноски не й се дължат.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 3, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, срещу Е. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 5“, бл. 501, вх.
А, ет. 3, ап. 20, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Е. С. М. дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1161,85 лева,
представляваща стойност на доставени и потребени ВиК услуги за периода от 09.09.2021г.
до 05.08.2022г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 5“, бл. 501, вх. А, ет. 3, ап. 20,
кл. № ******, отразена във фактури, дължими за периода 07.10.2021г. до 04.09.2022г., ведно
със законната лихва считано от 24.11.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 38,38
лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.11.2021г. до 04.09.2022г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 64097/2022г. по описа на СРС, 175 състав/
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4