РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1587/27.8.2020г.
гр. Пловдив,27.08 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3878 по описа за 2019
год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Настоящото
съдебно производство е образувано след като с Решение № 17026 от 12.12.2019 г., постановено по адм.
дело № 11003/2019 г. по описа на ВАС на РБ - Шесто отделение, е отменено
решение № 1529 от 12.07.2019 г., постановено по адм.
дело № 1350/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е обявено
за нищожно Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на Управителя на Националната
здравноосигурителна каса /НЗОК/ за отказ за издаване на предварително
разрешение за лечение извън държава-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК и преписката
е изпратена на Управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново
произнасяне в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебно решение при
съобразяване с Решение №2587 от 18.04.2018г. по адм.
дело №529/2018г. на Административен съд-София-град потвърдено с Решение № 15224
от 07.12.2018г. по адм. дело №8506/2018 на Върховен
административен съд.
В решението
си Върховният съд е посочил, че неправилно административен съд Пловдив е приел,
че административният акт е нищожен на основание чл.177, ал. 2 АПК, защото е
постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, като е намерил е за
установено, че в случая Решение №РД-Е112-40/27.03.2019 г. на управителя на НЗОК
пряко противоречи на Решение №2587/18.04.2018 г. на АССГ по адм.
дело №529/2018 г. и Решение № 15224/07.12.2018 г. на ВАС по адм.
дело № 8506/2018 година. Посочено е, че съгласно установената съдебна практика,
силата на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, са по
отношение на страните, основанието и предмета на правния спор. Затова, когато
законодателят посочва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК влязъл в сила акт на
съд, той има предвид административният акт да не противоречи на решението на
съда по спорния предмет и по правните последици, обективирани
в неговия диспозитив. Мотивите на влязлото в сила
съдебно решение не се ползват със сила на присъдено нещо. В хипотезата, в която
административният орган не е зачел силата на пресъдено
нещо на съдебното решение, по същество касае незачитане на правните последици
от постановеното съдебно решение. Защото именно зачитането на силата на пресъдено нещо позволява да се наложи действителното правно
положение като критерий за законосъобразно поведение, в случая на административния
орган-управителя на НЗОК. Ето защо, ако административният орган е постановил
акта си, без да се съобрази с дадените от съда указания по тълкуването и
прилагането на закона, неговият акт ще бъде материално незаконосъобразен, но
няма да бъде нищожен. Указанията, с които делото е върнато за ново разглеждане,
се свеждат до това съдът да се
произнасяне по същество на правния спор и по подаденото от лицето заявление за
издаване на разрешение (формуляр S 2) с вх. №Е112-01-42/19.05.2017 година.
В настоящото
производство жалбоподателят Д.Г.К., редовно уведомен по телефона, не се явява и
не се представлява. В писмена молба, поддържа първоначално предявената жалба и
моли обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът -
Управител на НЗОК, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. и гл.
юрисконсулт Л. е на становище за неоснователност на жалбата. В представена по
делото писмена защита излага подробни мотиви. Претендира се присъждане на
следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Пловдив редовно уведомена, не встъпва в процеса.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Със
Заявление за издаване на разрешение (формуляр S 2) за планирано лечение извън
държавата по осигуряване/пребиваване до управителя на НЗОК, вх. № Е112-01-42/19.05.2017г.
Д.К. е поискал издаването на разрешение за планово лечение (формуляр S2), като
не е посочено лечебно заведение, където ще се проведе лечението. Към
заявлението е приложена с превод оценка на разходите за медицинско лечение № на
досие І-112/201705/0183 издадена от Тораксклиник,
Университетска клиника, гр.Хайделберг, Национален център за туморни образования
– гр.Хайделберг и посочена сума е в размер на 30 000 евро.
Със Заповед
№ РД-18-8/23.01.2017г. на управителя на НЗОК е определена Комисия за
разглеждане на искания за издаване на разрешение за провеждане на подходящо
лечение извън държавата членка по пребиваване и за разглеждания на искания за
издаване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично
здравно обслужване, заявлението е разгледано от Комисията, която е изразила
становище, че са необходими допълнителни документи. С писмо изх. №
Е112-01-42/23.05.2017г. на управителя на НЗОК са поискани допълнителни
документи, представени с писмо вх. № Е112-01-42/06.11.2017г.
След
разглеждане на заявлението и документите, комисията е взела решение да изпрати
цялата преписка за експертни писмени становища до националния консултант по
гръдна хирургия и председател на медицинското дружество по гръдна хирургия във
връзка с възможността за лечение на ЛЗБП на територията на Република България
по съответната диагноза на база приложени медицински документи, както и дали
съответното лечение е могло да бъде осъществено в необходимите, съобразно
здравословното състояние на пациента, срокове.
С вх. № Е
112-01-42/23.11.2017г. проф. д-р Петров представил експертно становище. В
същото е посочено, че пациентът е диагностично уточнен с плоскоклетъчен
белодробен карцином чрез хистологично изследване на материал. Тази инвазивна
манипулация се извършва по КП 44, чийто минимален болничен престой е 2 дни,
недостатъчни за изготвяне на трайния хистологичен препарат. По тази причина епикризата е издадена след изписването на пациента и в нея
той е насочен за консултация с гръден хирург, за която няма информация в
наличната документация дали е извършена и, ако е извършена, какво е мнението на
гръдния хирург. За типизиране на карцинома е необходима имунохистохимия
на хистологичния материал, за която също няма данни да е направена. Такава не
се поема от здравната каса и се извършва след допълнително заплащане от
пациента, Посочено е още, че на територията на Република България е било
напълно възможно провеждането на необходимите диагностични уточнявания и
лечение в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове в
съответствие с конкретната диагноза, текущото здравословно състояние на
пациента, вероятното развитие на заболяването и възможната прогноза за
резултата от неговото лечение.
С протокол №
Е 112-04-67/30.11.2017г., т. 3, Комисията разгледала заявление вх. № Е
112-01-42/19.05.2017г. и приложените документи. Приела е, че не са налице
предпоставките за издаване на разрешение за лечение извън държавата – членка по
пребиваване (формуляр S 2), предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004г. и решила
да предложи на управителя на НЗОК издаване на отказ за провеждане на планово
оперативно лечение извън държавата – членка по пребиваване на Д.К..
На
04.12.2017г. било издадено Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на Управителя на НЗОК,
с което е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън
държавата – членка по пребиваване (формуляр S2). В решението е възпроизведено
посоченото в медицинската документация и становището на националния консултант
по гръдна хирургия. В мотивите е посочено, че не са налице предпоставките за
издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване
(формуляр S2), предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност.
Лечението, за което се иска разрешение е сред обезщетенията, предвидени в
българското законодателство и заплащани от Националната здравноосигурителна
каса, но лечението може да бъде осъществено в Република България в оправдан от
медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид текущото здравословно
състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване.
Така
издаденото Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на Управителя на НЗОК било
оспорено пред Административен съд-София-град, който със свое Решение 2587 от
18.04.2018г. по адм. дело №529/2018г. го отменил и
върнал преписката на Управителя на НЗОК за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
С жалба от
Управителя на НЗОК Решението на Административен съд-София-град било оспорено
пред Върховен административен съд. С Решение № 15224 от 07.12.2018г. по адм. дело 8506/2018 ВАС оставил в сила Решението на
Административен съд-София-град.
След
получаване на съобщение за постановяване на окончателно решение Управителя на
НЗОК издал Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г., с което отново бил постановен
отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън държава-членка
по пребиваване, заплащано от НЗОК, което било обжалвано от Д.Г.К.. По така подадената
жалба било образувано адм. дело № 1350/2019г. по опис
на Административен съд гр.Пловдив. С Решение № 1529 от 12.07.2019г. Решение №
РД-Е112-40/27.03.2019г. било обявено за нищожно, а преписката била изпратена на
Управителя на Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне в
30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение при съобразяване с
Решение №2587 от 18.04.2018г. по адм. дело
№529/2018г. на Административен съд-София-град потвърдено с Решение № 15224 от
07.12.2018г. по адм. дело №8506/2018 на Върховен
административен съд.
С жалба от
Управителя на НЗОК Решението на Административен съд-Пловдив било оспорено пред
Върховен административен съд. С Решение № 17026 от 12.12.2019г.
по адм. дело 11003/2019 ВАС отменил Решението на
Административен съд-Пловдив и върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Предмет на
оспорване е Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на управителя на НЗОК, с което е
постановен отказ за издаване на предварително разрешение за лечение извън
държавата – членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (формуляр S2) -
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност от съответния административен съд по реда
на АПК, съгласно разпоредбата на чл.80ж, ал.7 от ЗЗО, като жалбата е подадена
от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване, поради
което жалбата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и
след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните
мотиви:
При
извършения съдебен контрол за валидност на обжалвания акт съдът констатира, че
решението е издадено от управителя на НЗОК. Същият се явява компетентен
административен орган, доколкото съгласно разпоредбата на чл.80ж, ал.4 и ал.5
от ЗЗО при подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството
на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) №
883/2004г. са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително
разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване, съответно
Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването
отказва да даде предварително разрешение при определени условия, а според
чл.19, ал.7, т.2 от ЗЗО управителят на НЗОК организира и ръководи оперативно
дейността на НЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и
дейността на НЗОК и решенията на надзорния съвет. Административният акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма, като съдържа мотиви и следващ
се от тях диспозитив.
При
направената преценка за спазване на процедурните правила и съответствието на
обжалвания акт с материалния закон съдът приема следното:
Решението е
правно обосновано с разпоредбата на чл.20, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. Според цитираната норма
разрешение за получаване на подходящо лечение извън държавата членка по
местопребиваване се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията,
предвидени от законодателството в държавата членка, в която пребивава
съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е
оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо
здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване.
Следователно, за да бъде издадено предварително разрешение (формуляр S2) от
страна на НЗОК за лечение в чужбина, заплащано от НЗОК, трябва да са налице две
кумулативни условия: 1. Въпросното лечение да е сред обезщетенията, предвидени
от законодателството на държавата - членка, на чиято територия пребивава
съответното лице; 2. Лицето да не може да получи такова лечение в рамките на
обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в държавата -
членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и
вероятното развитие на болестта.
По отношение
на първата предпоставка между страните не се спори, че жалбоподателят отговаря
на условието да е здравноосигурено лице и че лечението, за което се иска
разрешение е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство и
заплащани от НЗОК. Тези обстоятелства са изрично посочени в оспорвания акт,
поради което съдът приема, че това условие на чл.20, §2, изр.второ от Регламент
(ЕО) № 883/2004г. е изпълнено.
Спорният
въпрос е дали лицето може да получи адекватно лечение в България в срока,
оправдан от медицинска гледна точка и с оглед текущото му здравословно
състояние и вероятното развитие на заболяването.
Според
настоящия съдебен състав от съвкупния анализ на събраните доказателства и
тълкуването на приложимите правни норми се установява изпълнението и на второто условие. В тази
насока съдът съобрази тълкуването на разпоредбата на чл.20, §2, изр.второ от
Регламент №883/2004г. дадено с Решение на съда (голям състав) от 05.10.2010г.
по дело С-173/09 на СЕС, постановено по повод преюдициално
запитване във връзка с тълкуването на чл.22, §2, ал.2 от Регламент № 1408/71г.
Този регламент е отменен със сега действащия Регламент № 883/2004г., съгласно
чл.90, §1 от последния, но доколкото съдържанието на цитираните разпоредби от
отменения и сега действащия регламент, в обсъжданите части (чл.22, §2, ал.2 от
Регламент № 1408/71г. и чл.20, §2, изр.второ от Регламент (ЕО) № 883/2004г.) е
идентично, тълкуването, което е дадено от Съда в посочено решение, е приложимо
изцяло.
В т.65 от
решението по дело С-173/2009г. на СЕС е посочено, че според вече установената
практика на съда, чл.22, §2, ал.2 от Регламент № 1408/71г. трябва да се тълкува в смисъл, че не може да
се откаже посоченото в тази разпоредба разрешение, когато първото условие на
разпоредбата е изпълнено и в държавата членка, на чиято територия пребивава
съответното лице, не може своевременно да бъде получено идентично или еднакво
ефикасно лечение.
Според т.66
от решението, когато преценява дали в държавата членка по местопребиваване може
своевременно да бъде получено еднакво ефикасно за пациента лечение,
компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по
конкретния случай, като надлежно отчете не само медицинското състояние на
пациента към момента на подаването на искането за разрешение и евентуално
интензивността на страданията или естеството на увреждането на пациента, което
би могло например да препятства, или прекомерно да затруднява упражняването на
професионална дейност, но и историята на заболяването му.
В т.68-72 от
решението е обсъден въпросът на запитващата юрисдикция, дали когато лечението
на конкретното заболяване се покрива от НЗОК, следва да се презумира,
че то може да бъде предоставено в България. По този въпрос Съдът е дал отговор,
че не може да се отхвърли молбата за разрешение, когато в държавата членка по
местопребиваване не може своевременно да бъде получено идентично на
предвиденото лечение или лечение с еднаква ефикасност, като това следва да се
проверява във всеки отделен случай. Приел е също, че прилагането на посочената
презумпция не само би довело до ограничаване на обхвата на чл.22, §2, ал.2 от
Регламент № 1408/71г., но и би създало пречка за свободното предоставяне на
услуги в сектора на здравеопазването – пречка, която не може да бъде обоснована
с императивни съображения от обществен интерес (свързани с риск от сериозно
застрашаване на финансовото равновесие на системата за социално и здравно
осигуряване).
Следователно
преценката за изпълнението на второто от условията по чл.20, §2, изр.второ от
Регламент (ЕО) № 883/2004г. включва отговор на въпросите дали в държавата
членка по местопребиваване се предоставя идентично на предвиденото лечение или
лечение с еднаква ефикасност, както и дали това лечение може да бъде получено
своевременно в тази държава. Наред с това, обстоятелствата, които следва да
бъдат взети предвид при тази преценка, не са изброени изчерпателно от Съда, а
тъкмо обратното – посочено е, преценката следва да се прави при всеки отделен
случай (т.71 от решението), както и че компетентната институция е длъжна да
вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай (т.66).
В настоящия
казус съдът намира, че административният орган е издал процесното
решение, без да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая, както и без да е проверил и преценил събраните
доказателства в разрез с вменените му с разпоредбите на чл.35 и чл.36, ал.1 и 3
от АПК задължения. Действително комисията е поискала становище на националния
консултант по гръдна хирургия и двама републикански консултанти по гръдна
хирургия, за преценката налице ли са материално правните предпоставки за
издаване на искания документ. В мотивите на решението на комисията и в мотивите
на оспорения акт е прието становището на националния и републиканските консултанти (буквално цитирани),
без същите да бъдат анализирани, за да се направят съответните правни изводи. В
случая становищата не дават отговор на поставените въпроси, които са съществени
за преценката дали да се уважи искането. При внимателен прочит на становището на
националния консултант по гръдна хирургия става ясно, че последният не е бил
наясно по какъв начин е установена мекотъканната
формация в ляв бял дроб, тъй като подробно описание на извършено изследване не
е представено.
Представените
в производството пред комисията и съобразени от управителя на НЗОК становище на
националния консултант по гръдна хирургия и становища на двамата републикански
консултанти по гръдна хирургия коментират дали лечението, извършено на Д.К. в
Германия може да се извърши в България и дали има същата ефективност. Комисията
не е изискала становище от експерт съобразно конкретното заболяване на лицето,
подало молба за разрешение. Съдът констатира, че към административната преписка
е приложена епикриза, издадена от лечебното заведение
в Германия, но същата не е обсъдена в процесното
решение. Основателно е възражението на оспорващия, че въпреки дадените
задължителни указания, актът е издаден, без да се изискат допълнителни
становища от независими медицински специалисти в областта на гръдната хирургия,
да се съпоставят тезите на специалистите с установеното заболяване, проведното лечение и хода на оздравителния процес.
Следва да се
отбележи, че към датата на изготвяне на експертното становище, съответно към
издаденото въз основа на него решение на комисията и обжалваният отказ на
управителя на НЗОК жалбоподателят вече е провел лечението, за чието финансиране
кандидатства. От тази гледна точка е следвало да се изложат мотиви дали такова
лечение (като проведеното в Германия) е било възможно да се проведе в България
и какъв е обичайният срок за това, с оглед установеното в медицинската
документация от Университетска клиника „Торакс“
гр.Хайделберг. В своята практика СЕС приема, че издаването на предварително
разрешение, например под формата на формуляр Е112, се явява безполезно, когато
осигуреното лице вече се е подложило на болничното лечение, освен евентуално в
хипотезата, когато това лице още не е получило фактурата за лечението или не я
е платило. Извън тази хипотеза, осигуреното лице има правото в такива случаи да
му бъде възстановена пряко от компетентната институция сума, равна на тази,
която тя по принцип би поела, ако разрешението бе надлежно предоставено преди
началото на лечението (т.75 от решение по дело С-173/09).
В случая не
е посочено и какво е било здравословното състояние на лицето, към момента на
подаване на заявлението, не е посочено какво е неговото текущо здравословно
състояние, както и какво е вероятното развитие на заболяването и възможната
прогноза за резултата от него. Това от своя страна се явява пречка да се
прецени дали ако беше разгледано преди провеждане на лечението, жалбоподателят
би получил финансиране. След като в становищата на националните и републикански
консултанти не се дават отговори на поставените въпроси, то ответникът е бил
длъжен да изиска от тях повторно становище, както и да изиска становище от
други медицински специалисти по профила на заболяването на жалбоподателя, с
оглед правилното разрешаване на случая.
Изтъкнатите
процесуални нарушения са довели до издаване на оспорваното решение в разрез с
материалния закон и неговата цел. Съдът намира, че преценката на всички
обстоятелства, свързани със състоянието на Д.Г.К., така както са дефинирани
неизчерпателно в цитираното по – горе решение на СЕС (т.66) налага извода, че
предлаганото в България лечение не е с еднаква ефикасност като това, за което
се иска издаване на разрешението. Това е така не защото в България не може да
се направи такова оперативно лечение. Съдът не приема становищата на
националния консултант по гръдна хирургия и двамата републикански консултанти
по гръдна хирургия, в които са посочени няколко лечебни заведения, намиращи се
на територията на Република България, в които е било възможно провеждането на
диагностика и лечение на заболяването на Д.Г.. Това е така, защото не е
съобразено нито от страна на националния консултант по гръдна хирургия и
двамата републикански консултанти по гръдна хирургия, нито от страна на
административния орган, че Д.Г. е лекуван по диагноза различна от тази от
поставена му в България. Не е съобразен и фактът, че след поставяне на новата
диагноза в Германия, от страна на немските специалисти е препоръчана и
извършена незабавна животоспасяваща хирургическа интервенция. В тази връзка
следва да се посочи, че настоящият състав на съда намира, че е следвало в
решението да се изложат мотиви дали такова, като проведеното след промяната на
диагнозата, лечение е било възможно да се проведе в България и какъв е
обичайният срок за това.
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният отказ е постановен, без да е изяснено
обективното състояние на пациента и възможностите за лечение на заболяването в
България в оправдан от медицинска гледна точка срок.
Въз основа
на изложеното и доколкото се касае за злокачествено заболяване, при което
своевременното предоставяне на ефикасно лечение е от съществено значение, съдът
приема, че по отношение на Д.К. в България не се предоставя идентично лечение
на това, което се предлага в другата държава-членка и за което се иска
издаването на разрешение.
Въз основа
на изложените аргументи съдът намира, че Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на
Управителя на Националната здравно осигурителна каса е издадено при съществено
нарушение на административно производствените правила, в противоречие с
материално правни разпоредби и при несъобразяване с целта на закона, поради
което същото ще следва да бъде отменено, а преписката върната на
административния орган за ново произнасяне по заявление, подадено от Д.Г.К. в
ЦУ на НЗОК с вх. № Е112-01-42/19.05.2017г., при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
При този
изход на делото е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за производството. Следва да бъде осъдена Националната
здравноосигурителна каса /НЗОК/ да заплати на жалбоподателя сумата от 10лв. за
внесена ДТ за образуване и разглеждане на делото.
Водим от
горното, Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Г.К. ЕГН **********, с
адрес ***, Решение № РД-Е112-40/27.03.2019г. на Управителя на Националната
здравно осигурителна каса.
ИЗПРАЩА преписката на управителя на
Националната здравноосигурителна каса за ново произнасяне по Заявление за
издаване на разрешение (формуляр S 2) за планирано лечение извън държавата по
осигуряване/пребиваване, подадено от Д.Г.К. в ЦУ на НЗОК с вх. №
Е112-01-42/19.05.2017г., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от влизане в
сила на решението.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна
каса /НЗОК/ да заплати на Д.Г.К. ЕГН **********, с адрес *** разноски в размер
на 10 (десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: