РЕШЕНИЕ
№260008/25.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на втори септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното НАХД № 87/2020
г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Танита
СН“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Т. Д. Г. против Наказателно постановление
№ 03-008628,
издадено на 30.08.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Варна, с което за нарушение по чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12 ал.
1 от Наредба № РД -07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 415в ал. 1 от Кодекса
на труда на въззивника е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 300 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна, поради допуснати нарушения на процесуалните и материално правни разпоредби
при издаването му. Твърди, че същото е издадено в нарушение на разпоредбата на
чл. 33 ал. 2 от ЗАНН и на правилото non bis in idem, тъй като за същото деяние имало образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 192а ал. 1 от НК. В с.з. участва чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и исканията в нея. Твърди, че не
са били налице елементите на трудово правоотношение между дружеството въззивник
и установеното в обекта лице, поради което въззивникът не е имал задължението
да проведе начален инструктаж на последното. Доразвива доводите за допуснати
множество съществени нарушения на процесуалните правила, довели до издаване на
един порочен акт, който следва да се отмени.
Въззиваемата страна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата.Твърди, че констатациите на наказващия орган
относно извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и
че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и претендира разноски по делото, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 26.07.2017 г. свидетелите П.Б.Б. и Н.Й.З. – служители в Дирекция”ИТ” -
Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
пицария „***“, находящ се в гр. Девня, на ул. „***. В обекта установили лицето М.С.С.,
който обслужвал клиенти. В сведение по чл. 402 ал. 1 т. 2 от КТ свид. С.
собственоръчно вписал, че работи в проверявания обект на дружеството – въззивник от 25.07.2017 г. на
длъжност сервитьор при работно време от 18 ч. до 24 ч., с трудово
възнаграждение от 400 лева месечно, като няма сключен трудов договор с
работодателя. От последния били изискани документи свързани с извършваната
проверка, сред които бил представен и трудов договор № 22, сключен на
17.08.2017 г. между въззивника и свид. С.. Не били представени доказателства за
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве към дата 26.07.20217 г. Тъй
като контролните органи приели, че към тази дата въззивникът и свид. С. са били
в трудови правоотношения, респ. въззивникът е бил негов работодател, счели, че
е допуснал нарушение на чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12 ал.
1 от Наредба № РД -07-2, поради липса на проведен начален инструктаж за
безопасност и здраве на работника С.. На 21.08.2017 г. бил съставен АУАН на
дружеството - въззивник в присъствието на неговия управител, който го подписал
без възражения.
В законоустановения срок пред административно – наказващия орган също не
постъпило възражение срещу така съставения акт, при което последният,
възприемайки изцяло фактическите констатации, отразени в акта и правната
квалификация на нарушението издал атакуваното наказателно постановление, с
което наложил на нарушителя предвидената в чл. 415в ал.1 от КТ санкция в максимален
размер.
Така описаната фактическа обстановка се
приема за установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно
дадени и резултат от непосредствени лични възприятия показания на свидетелите Б.
и З., които напълно кореспондират с обективно доказателство по делото каквото е
декларацията от свид. М.С.. В същата свидетелят е отразил, че е за втори ден на
работа в обекта, като се обучава за помощник – сервитьор и сервира и отсервира
на клиенти. Въз основа на това съдът приема, че между дружеството въззивник и
свид. С. е съществувало трудово правоотношение, поради което в качеството си на
работодател въззивникът е имал задължението да проведе начален инструктаж на
работника при постъпването му на работа. Че такъв не е бил проведен се
установява чрез гласни доказателствени средства – и двамата свидетели
установяват, че при проверката на изисканите документи, представени от
въззивника не е било установено провеждането на такъв инструктаж, който
съгласно чл. 12 ал. 1 от Наредбата се документира в книга за инструктаж.
Съдът, предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на
съответния контролен орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
При служебната проверка за законосъобразност
съдът намери, че са налице процесуални нарушения при изготвяне на наказателното постановление, тъй като същото е издадено въз основа на АУАН, срещу който жалбоподателя не е могъл да се защити.
В хода на съдебното следствие представен от защитата и
приет от съда бе връченият на въззивника екземпляр от съставения АУАН. Видно е, че същият е абсолютно
нечетлив. Връчването на нечетлив и неясен АУАН поставя в невъзможност нарушителя да разбере какво нарушение му се
вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни признаци, дали
правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните
органи и каква е правната квалификация на нарушението. Съгласно разпоредбата на
чл. 43 ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от
него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
Връчване на нечетлив препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно
връчване, което съставлява нарушение на чл. 43 ал. 5 от ЗАНН, тъй като въззивинкът не може
да прецени дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, описано
в съставеното въз основа на АУАН наказателно постановление. В случая той е бил изправен пред
невъзможността да упражни правото си на защита веднага след съставянето на
АУАН, тъй като му е бил връчен нечетлив екземпляр от същия. Това води до
нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото
санкциониране, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно само на това основание, без да е
необходимо обсъждане на спора по същество.
Друго съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо самостоятелно до отмяна на НП е
несъответствието между датата на извършване на нарушението, отразена в АУАН и
тази, посочена в НП. Като дата на извършване на нарушението в АУАН е посочена
26.07.2017 г., докато в НП се твърди, че нарушението е извършено на 21.07.2017
г. АУАН е документът, който поставя началото на административно - наказателното
производство и има сезираща, установителна и обвинителна функция,
поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на
запретен от закона състав на нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен
и ясен начин, така, че привлеченото към отговорност лице да може да разбере
какво деяние му се вменява и да ангажира доказателства в своя защита. Датата на
извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна,
очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу
които наказаният следва да се защитава. АУАН има обвинителна функция и
именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се
развива административно- наказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли
е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В тази връзка
следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на
административно - наказателната процедура и финализиращият я такъв чрез
наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на
защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление дата на
извършване на нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на
практика е предявил на въззивника ново
обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения
акт. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере
за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си.
Административно - наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето
от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни,
особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се
характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените
актове. Различието в посочване на задължителният реквизит - дата на извършване
на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП. Посочването
на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение както с
оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата
си, така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Разминаването
между датите, посочени в АУАН и НП, от друга страна води и до невъзможност за
преценка по същество относно осъществяването на останалите обективни и
субективни признаци на нарушението. Датата на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца. Посочената нередовност обуславя нередовност от формална
страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата
отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, поради което не се
налага изследване на спора по същество.
Обжалваното
наказателно постановление е абсолютно необосновано в частта му относно
наложената санкция. Прилагайки разпоредбата на чл.
415в ал. 1 от КТ АНО е приел, че от нарушението не са произлезли вредни
последици и същото е отстранено веднага след неговото установяване.
Доказателства установяващи това обстоятелство по делото липсват. В хода на с.з.
АНО бе задължен от съда да представи доказателства за проведен начален
инструктаж на свид. С., но такива не бяха представени. Видно от приложения към
АНП и приет по делото трудов договор е, че такъв е бил сключен между въззивника
и свид. С. на 17.08.2017 г. Дали тогава, при постъпване на работа на работника
е бил проведен начален инструктаж на съда не е известно поради липса на
доказателства в тази връзка. Дори и това да е било сторено, не може да се
приеме, че констатираното на 26.07.2017 г. нарушение е било отстранено веднага,
тъй като това е сторено едва на 17.08.2017 г., т.е. седмици п о- късно.
Приемайки наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл. 415в ал.
1 от КТ АНО е следвало да мотивира защо налага санкция в максимален размер на
лице, което до настоящия момент не е санкционирано за нарушения на трудовото
законодателство или поне няма данни за това. АНО не е изпълнил това свое
задължение, с което е постановил един освен незаконосъобразен, но и необоснован
акт. Като такъв същият подлежи на отмяна от страна на съда.
Предвид изхода на спора претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за заплащане на разноски се явява
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-008628, издадено на 30.08.2017 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Варна, с което с което на „Танита СН“ООД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12 ал.
1 от Наредба № РД -07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 415в ал. 1 от Кодекса
на труда е
наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: