Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 09.08.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Ц. Велева разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 395/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от З.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
п.к. ****, ул. „С. К.“ № 87 против Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** за
обявяване на недействителността, поради сключването му от мним представител, на
договор от 25.10.2017 г., сключен с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 99, том III, рег. №
4153, дело № 453 от 2017 г. на нотариус с рег. № 485 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие РС – Ихтиман, по силата на който З.Л.Л.,
чрез пълномощника си Д.К.Д. дарява на Д.К.Д. собствения си недвижим имот, находящ се в с. К., община К., Софийска област, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА
със ЗП от 60.00 кв.м. (шестдесет квадратни метра), изградена в и ведно с
прилежащата ѝ 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
(ДВОРНО) място целият с площ от 325 кв.м. (триста двадесет и пет квадратни
метра), съставляващ УПИ V-636 (пети отреден за имот шестстотин тридесет
и шести) в кв.40 (четиридесети) по плана на с. К., община К., одобрен със
Заповед №РД-15-183/07.08.1990 г. на Кмет на Община К.. ПРИ граници и съседи на
имота по актуална скица: улица с о.т.165-186, УПИ VI-635, УПИ VIII-647, УПИ
IX-646 и УПИ IV-***
и дарителят З.Л.Л. запазва пожизнено и
безвъзмездно и съвместно с дарения Д.К.Д. право на ползване върху целия имот.
Ищецът З.Л. твърди че два месеца преди изповядване на
процесната сделка здравословното му състояние е определено като несъответстващо
на дееспособен участник в разпоредителни сделки със съществен материален
интерес. Здравият разум и логичното предположение сочи на латентен период преди
август 2017 г. Излага, че към нотариалното дело липсва изрично пълномощно,
което опорочава ролята на пълномощника. Не си спомня за договора за дарение и в
моментите, в които успява да осмисли създалото се положение, не намира
необходимост и логика един човек да дари на себе си чуждо имущество. С уточнението
на исковата молба излага твърдение, че не си спомня процедурите по сключването
и изповядването на сделката. Не може да твърди как е заведен пред нотариус и
дали е упражняван натиск, не може и да го отрече поради липса на спомен.
Твърди, че многократно е заплашван от ответника в периода след сделката до
месец март 2021 г. Излага още, че към 25.10.2017г. негов попечител е бил покойният
му баща Л. Л..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен
отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Договорът за
дарение е сключен в съответствие с волята на ищеца, същият бил наясно с
последиците и съобразно изричната му воля, породена от наличието на други лица,
които го склонявали да продаде имота. Твърди, че ищецът никога не е бил
недееспособен и поставян под запрещение. Ответникът, който е брат на ищеца, и
другият им брат, помагали на Л. при нужда.
Районен съд Ихтиман, след като взе предвид
становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Първоинстанционният съд приема, че е
сезиран с иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
При даване на правната квалификация,
както е посочено в определението от 18.01.2022 г., настоящият състав основава
изводите си на фактическите твърдения на страните и отправения петитум. По
отношение на правната квалификация съдът не е обвързан от дадената от страните.
В случая се оспорва действителността на договор за дарение, предхождан от
едностранна овластителна сделка. С оглед релевираното от ищеца, че не е разбирал свойството и значението
на постъпките си поради душевна болест, оспорването на представителната власт
на ответника поради липса на надлежно упълномощаване, както и поради липса на
спомен за упълномощителната сделка, ведно с твърденията, че подобно действие му
се струва нелогично. Твърденията, че при сключване на оспорения договор
ответникът е имал качеството на пълномощник на ищеца и е договарял сам със себе
си, респективно на действителността на договора за дарение, обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 99, том III, рег. № 4153, дело № 453 от 2017
г. на нотариус с рег. № 485 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие РС – Ихтиман. Както и с оглед твърденията на ответника, че ищецът
никога не е бил поставян под запрещение, в което подобни юридически действия са
осъществени, съответно липсата на ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдението на ищеца за поставянето му под запрещение. И като взе предвид константната
съдебна практика във връзка с оспорване на действителността договор за дарение,
съгласно която неспособността да се разбират и ръководят действията е основание
за унищожение на овластителната сделка и това прави извършената от пълномощника
последваща двустранна сделка сключена без представителна власт, тъй като сключеният
от мним представител договор е висящо недействителен. И възприетото в тази
практика положение, че съдът по оспорването на сключения чрез представител
договор във всички случаи трябва да се произнесе по наличието на представителна
власт в мотивите на решението. Като е без значение дали произнасянето ще бъде в
мотивите, предвид неговата преюдициалност или в диспозитива, като отделен иск (вж. Решение № 113 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1677/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 651 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 2605/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 103 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3209/2017 г., III г.о., ГК). Настоящият състав,
приема че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като
се оспорва действителността на договор за дарение, предхождан от
едностранна овластителна сделка, която сделка се твърди, че е била опорочена
поради липса на надлежно упълномощаване на ответника, поради неспазване на
изискуемата от чл. 37, ал. 1 ЗЗД писмена форма с нотариална заверка на подписа
и поради това, че при упълномощаването ищецът е бил дееспособен, но не е могъл
да разбира и ръководи действията си.
От фактическа страна: .
Ищецът З.Л. страда от параноидна шизофрения. С
Експертно решение № 1050 от 07.08.2017 г., издадено от ТЕЛК, е
преосвидетелстван с трайно намалена работоспособност от 60% на 80% за срок до
01.08.2020 г. При прегледа от лекарската комисия е направена констатация, че
заболяването е с непрекъснат ход, ищецът има дезорганизирано поведение,
устойчив дефицит, което е изрично писмено отбелязано.
С пълномощно в писмена форма ищецът З.Л. упълномощил
ответника и негов едноутробен брат Д.Д. да го представлява от негово име и за
негова сметка, като пълномощник пред нотариус по избор с право по чл. 38 ЗЗД да
договаря сам със себе си, като сключи договор за дарение или покупко-продажба
на собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в с. К., община К., Софийска област, представляващ
ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 60.00 кв.м. (шестдесет квадратни метра),
изградена в и ведно с прилежащата ѝ 1/2 (една втора) идеална
част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ДВОРНО) място целият с площ от 325 кв.м. (триста
двадесет и пет квадратни метра), съставляващ УПИ V-636 (пети отреден за
имот шестстотин тридесет и шести) в кв.40 (четиридесети) по плана на с. К.,
община К., одобрен със Заповед №РД-15-183/07.08.1990 г. на Кмет на Община К..
ПРИ граници и съседи на имота по актуална скица: улица с о.т.165-186, УПИ
VI-635, УПИ VIII-647, УПИ IX-646 и УПИ IV-***, като при дарението дарителят З.Л.Л.
да запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия имот. Пълномощното
е подписано от З.Л., който на 23.10.2017 г. положил подпис пред нотариус Румен
Генев, с район на действие РС – Ихтиман, вписан в регистъра на нотариалната
камара с рег. № 485, за което направена заверка от нотариуса.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99,
том III, рег. № 4153, дело № 453 от 2017 г. на нотариус Румен Генев с рег. №
485 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – Ихтиман
ответникът лично и като пълномощник на ищеца сключил със себе си оспорения в
производството договор за дарение, като дарил на себе си процесния недвижим
имот. Със същият договор дарителят З.Л.Л.,
чрез пълномощника си отв. Д., запазил пожизнено и безвъзмездно и съвместно с
дарения Д.К.Д. право на ползване върху целия имот.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза
се установява, че ищецът страда от
параноидна шизофрения с непрекъснат ход и обостряне, параноиднохалюцинаторен
синдром, и вредна употреба на алкохол. Вещото лице дава заключение, че към
датата на полагане на подпис пред нотариус върху пълномощното – 23.10.2017 г.,
както и към датата на дарението 25.10.2017 г. ищецът не е разбирал свойството и
значението на постъпките си. Заключението се аргументира с изследване на цялата
достъпна медицинска документация във връзка с психическото състояние на ищеца,
съхраняваща се в ЦПЗ – София, където ищецът многократно е настаняван за
лечение, приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК, както и от извършен
личен преглед. Акцентира се, че от експертното решение може да се направи
извод, че към датата на прегледа – 07.08.2017 г. заболяването на ищеца е с
непрекъснат ход. Описано е дезорганизираното му поведение и устойчив дефицит.
През месец ноември 2017 г. е описано психотично състояние, част от анамнезата
на което е разкъсан мисловен процес, едносрични отговори, невъзможност за
изследване по сфери и данни за съдържание на параноидни налудности за
застрашеност, хипопондрични налудности, като впоследствие е настанен със
съдебно решение за принудително лечение в ДПБ Карлуково за срок от 2 месеца.
Тези два епизода – месеци преди и месец след подписване на процесното
пълномощно и сключване на договор за дарение, според заключението на СПЕ,
описват хроничния ход на психично заболяване с психотично мотивирано поведение,
с устойчив дефицит и социална деградация. Това състояние отговаря на
продължително разстройство на съзнанието. Излага се, че дори
нормалнопсихологични на пръв поглед прояви се пречупват през болестно
променения мироглед на личността. Данните посочени по-горе сочат, че действия,
като оспорените в настоящия процес, са рискови, доколкото ищецът е в
невъзможност да действа разумно, да осъзнава последствията от тях, да изразява
свободно волята си. В съдебно заседание вещото лице излага, позовавайки се на
историята на заболяването и хоспитализациите, че е невъзможно през август месец
2017 г. ищецът да е със заболяване с непрекъснат ход с много богата
параноидно-халюцинаторна симптоматика за отравяне, унищожаване, сенестопантни
изживявания, през месец ноември да е бил настанен за принудително лечение и през
23-25 октомври 2017 г. да е бил в подобрено състояние. Пояснява още, че
констатацията, направена при прегледа от ТЕЛК, че заболяването е с непрекъснат
ход, предполага продължително разстройство на съзнанието. Може да се каже, че
състоянието на ищеца е малко по-влошено, но общо взето от 2016 г. няма никаква
ремисия и не приема лекарства, което е и вероятната причина за влошаването.
Съдът намира, че
заключението на СПЕ следва да се кредитира в цялост. То е логично,
безпристрастно изготвено и подробно аргументирано. Вещото лице е основало
изводите си на задълбочен анализ на множество медицински документи, касаещи
психическото състояние на ищеца от 2014 г. до момента на изготвяне на
експертизата, както и на извършен личен преглед. Аргументирано и логично е изложено
защо може да се направи извод, че ищецът е страдал от психическо разстройство,
което му пречи да разбира свойството и значението на постъпките си. В
изслушването в съдебно заседание вещото лице излага допълнителни аргументи в
подкрепа на заключението, които добре хармонират с написаното. При това
положение и доколкото не се оспорва от страните, то следва да се кредитира в
цялост.
Не следва да се
кредитират показанията на свид. З.. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК,
предвид възможната заинтересованост на свидетелката, живееща на семейни начала
с ответника, съдът констатира, че са оборени от решението на ТЕЛК и
заключението на СПЕ. Свидетелката излага, че не знае към 2017 г. и до момента
на разпита, ищецът да е страдал от психично заболяване, а единствено, че е
злоупотребявал с алкохол. Съдът приема, че в тази част показанията й са
недостоверни. От доказателствените източници, посочено по-горе, несъмнено се
установява, че ищецът страда от шизофрения, която датира от 2014 г. Настаняван
е неколкократно за принудително лечение във връзка със заболяването си. То е
документирано, както с процесното решение на ТЕЛК, така и с предходно. От
изследваната медицинска и друга документация, съхранявана в ЦПЗ, в СПЕ са
посочени случаи, в които ищецът е бил агресивен спрямо покойния си баща, както
и други лица, сред които роднини. При наличие
на подобни доказателства, настоящият състав приема, че е невъзможно свид. З.,
която живее на семейни начала с ответника Д. от 2017 г, а го познава от 15
години, който е едноутробен брат на ищеца, да не знае за наличието на психично
заболяване на ищеца. Това е нещо, което е трудно да бъде скрито, при положение,
че всички медицински документи сочат, че ищецът е бил с дезорганизирано
поведение и агресивен. Дадените показания на свидетелката в смисъл, че не знае
за наличие на подобно обстоятелство, могат да се обяснят със заинтересоваността
ѝ от изхода на делото с оглед осигуряване на по-добър процесуален
резултат за ответника. Следва да се посочи, че дори изложеното от нея в разпита
й – че ищецът Л. поискал да прехвърли собствеността върху жилищната сграда,
защото се опасявал да не го излъжат и да го отнемат, да е достоверно, то
подобно поведение е изключително добре обяснено с оглед естеството на
заболяването и развитието му заключението на СПЕ, поради което не може да
промени крайните изводи на съда от правна страна, които ще бъдат изложени
по-долу. Нито пък да разколебае правилността на заключението на СПЕ, в което
изрично е посочено, че дори нормалнопсихологични на пръв поглед прояви, каквато
е изложената от свидетеката, се пречупват през болестно променения мироглед на
личността, която е изменена до степен непозволяваща й да се грижи за своите
работи. В случая доколкото заключението на СМЕ е базирано на множество
документи, в които е отразено влошеното психическо състояние на ищеца в периода
месеците август – ноември 2017 г., прогресивния ход на заболяването, липсата на
ремисия, то е невъзможно да се направи извод, че именно в периода, за който
сочи свидетелката, и в който са сключени процесните сделки, същият е бил в
светъл момент, като е осъзнавал естеството на действията си. Следва да се
посочи, че дори ответникът действително да е преследвал твърдяните подбуди – да
помогне на ищеца и да го предпази от разпореждане с имота, при което да бъде
измамен, то юридическият механизъм за постигането им е различен от процесния.
От правна
страна:
Въз основа на
изложеното настоящият състав приема, че овластителната сделка – упълномощаване,
извършено от ищеца З.Л., ответникът Д. Д. да извърши действие на разпореждане с
процесния недвижим имот, включително да договаря сам със себе си, обективирано
в пълномощно с нотариална заверка на подписа на ищеца от 23.10.2017 г.,
извършена от нотариус Румен Генев, с рег.
№ 485 е унищожаема на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Посочената разпоредба намира
приложение и по отношение на едностранната сделка на упълномощаването на
основание чл. 44 ЗЗД. При извършване на упълномощаването ищецът Л. не е бил
поставен под запрещение, т.е. юридически е бил дееспособен, но не е могъл да
разбира или ръководи действията си поради психично заболяване – обострена
параноидна шизофрения с непрекъснат ход, която е нарушила психическата му
годност и не му е позволявала да разбира свойството и значението на постъпките
си. Доколкото ищецът е изложил доводи във връзка с порока на упълномощаването,
че не си спомня как е отишъл при нотариус и не намира логика в даряването на
една вещ сам на себе си, но няма изрично искане за обявяването й за унищожаема,
то унищожаването на овластителната сделка следва да бъде констатирана
единствено в мотивите на съдебния акт.
След като
овласистелната е унищожаема, ищецът се позовава на тази унищожаемост и доводите
му са основателни, то предявеният иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД е основателен, тъй
като при сключване на оспорения договор за дарение във форма на Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 99, том III, рег. № 4153, дело № 453 от 2017
г. на нотариус с рег. № 485 в регистъра на Нотариалната камара, пълномощникът Д.Д.
не е имал представителна власт, т.е. бил е мним представител на ищеца. При това
положение договорът е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД (вж. в този
смисъл т. II от ТР №
5/2016 г. по ТД № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Той не е имал представителна
власт, тъй като при извършване на овластителната сделка ищецът не е могъл да
разбира и ръководи постъпките си поради психично заболяване.
По разноските:
Доколкото делото е решено в полза на ищеца, който е
освободен от държавна такса, то ответникът следва да заплати в полза на РС –
Ихтиман всички дължащи се такси и разноски на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
размер на 667 лв. Такива са сумата от 50 лв. държавна такса в производството
(определена по реда на чл. 1, пр. 2 от ТГПК във вр. чл. 71, ал. 2 вр. чл. 69,
ал. 1, т. 2 ГПК при данъчна оценка на имота в размер на 3865,90 лв.), 290 лв.
заплатени на вещото лице за изготвяне на съдебно-графологическата експертиза и 327
лв. за изготвяне на съдебно-психиатричната експертиза.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителен
на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД на договор
за дарение на недвижим имот от 25.10.2017 г., сключен с Нотариален акт № 99,
том III, рег. № 4153, дело № 453 от 2017 г. на нотариус с
рег. № 485 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС –
Ихтиман, между Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** лично и като пълномощник на
З.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати в полза на РС – Ихтиман сумата от 667 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: