РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Бургас, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20232100501466 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод постъпили въззивни жалби от
адв. Антон Демирев, в качеството му на процесуален представител на М. И. Б.
и А. А. Б. против решение № 41/28.02.2023г, постановено по гр.д.
№1033/2021г на Районен съд –гр.Айтос, с което е допусната делба на
следните имоти: втори етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от
сутерен /първи приземен етаж/, първи и втори жилищен етаж, с
административен адрес: гр.А., ул.“Т. К.“№*, ведно с ½ ид.ч. от сутерена, в
които след извършено пристрояване са обособени два самостоятелни обекта:
самостоятелен обект със ЗП от 113, 76 кв.м., състоящ се от антре/стълбище
и WC+баня със ЗП от 19, 13 кв.м. на сутерена; стълбище и стая със ЗП от 18,
93 кв.м. на първи етаж; антре, коридор, кухня-трапезария и дневна със ЗП от
75, 70 кв.м. на втори етаж, и самостоятелен обект със ЗП от 105, 11 кв.м.,
състоящ се стълбище, коридор, две стаи със ЗП от 43, 86 кв.м. на сутерена;
стълбище на първи етаж със ЗП от 13, 91 кв.м.; две стаи, стълбище и антре
със ЗП от 47, 34 кв.м. на втори етаж, ведно с ½ ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, ведно с ½ ид.ч. от дворното място с площ
1
256 кв.м.,съставляващо ПИ с пл.№4284 в кв.215 по плана на гр.Айтос, и който
попада в обхвата на УПИ V-4283,4284 в кв.215 по плана на града от 1986г,
ведно с всички подобрения и приращения в западната половина на двора, при
квоти: 2/4 ид.ч. за Е. А. С.; 1/4 ид.ч. за А. А. Б. и общо ¼ ид.ч. за А. А., М. И.
Б., Й. И. А. /или по 1/12 ид.ч. за всеки от тях/.
С жалба с вх.№ 1467/22.03.2023г. по описа на РС Айтос, подадена от
М. Б., чрез адв.Демирев се атакува решението със становище, че същото е
неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, както и
необосновано. Съдът не се е съобразил с доводите на страната, изложени в
отговора на исковата молба, нито с възражението за изтекла 10 годишна
придобивна давност.
Представеният по делото нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност и наследство № *, том *, рег. № *, дело № 303/12.10.2021 г. е
опорочен, тъй като М. Б. никога не е подавал молба до нотариуса за издаване
на подобен акт, нито ответниците Й. А. и А. Б.. Същите заявяват, че Б. е
владял имота самостоятелно, непрекъснато и необезпокоявано, повече от 10
години, считано от 2008г., и не е допускал ищцата до имота.
Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че всички наследници на А. И. са сезирали нотариуса за
издаването на процесния нотариален акт. В тази връзка съдът неправилно е
кредитирал показанията на С. С., която е инициирала издаването на
констативния нотариален акт и в този смисъл се ползва от него и изобщо не е
обсъдил обясненията на Й. И. А. и А. А. Б., които са страни по делото.
Процесният нотариален акт се явява издаден без знанието и съгласието на
ответниците, което е в противоречие с нормите, уреждащи охранителното
производство.
Незаконосъобразно с нотариален акт страните са признати за
собственици по давностно владение и наследство на самостоятелен обект-
цялата жилищна сграда, която е изградена на калкан в съсобствен имот, но не
е индивидуализиран с граници и фактически е несъществуващ имот, тъй като
няма трети жилищен етаж. Посочените граници на отделните етажи,
противоречат на обособените три самостоятелни обекта. Незаконосъобразно
са признати за собственици и на ½ ид.ч. от дворно място, въпреки че за
същото дворно място има издаден нотариален акт № *, том *, дело №
2
17/1973г. на AРC, придобит на едно основание покупко-продажба, както и на
½ ид.ч. от правото на строеж, което би могло да се придобие по давност, само
ако липсва документ за собственост на поземления имот. Също така посочва,
е незаконосъобразно извършеното разпределение на реалното ползване на
дворното място, без участие на собствениците на останалата 1/2 идеална част.
На следващо място твърди, че имотът описан в нотариалния акт и
исковата молба, няма нищо общо с имота, описан в съдебното решение в
съответствие със заключението на вещото лице.
В процесния нотариален акт липсва точно описание на триетажната
масивна жилищна сграда, тъй като същата не е индивидуализирана с граници
- нарушение на чл.588, ал.1, т.З от ГПК. Делбеният имот представлява
двуетажна сграда с три самостоятелни обекта, които се владеят
самостоятелно: единият от М. Б., другият от А. А. Б., а третият обект се
владее от лице, което не участва в делбеното производство, като горното е
самостоятелно основание за отмяна на цитирания нотариален акт.
Излага твърдения, че липсва годен предмет за делба, тъй като както в
нотариалния, така и в исковата молба се претендира делба на подробно
описани имоти, а според съдебно- техническата експертиза, такива обекти
няма. Не е налице уточнение на исковата молба в тази връзка и липсва искане
към съда делбата да се извърши според заключението на вещото лице. Счита,
че съдът не може по свой почин да допуска до делба различни от посочените
в исковата молба имоти.
Според нотариалния акт и исковата молба, трети жилищен етаж е един
самостоятелен обект, а според вещото лице от същия етаж са обособени два
самостоятелни и независими един от друг обекти. Обектът оцветен със жълто
е със застроена площ от 75.70 кв м, а обектът оцветен със лилаво е със
застроена площ от 47.34 кв м. Първият се владее от ответника М. Б., а
вторият от ответника А. А. Б., като двамата са отблъснали владението на
останалите наследници, по явен и недвусмислен начин, създавайки
самостоятелни обекти, подчинени на режим, различен от наследствения.
По отношение на сутерена заявява, че това не е етаж по смисъла на ЗУТ,
не представлява 1/2 идеална част, а 1/3 идеална част и няма две стаи и
коридор. Според вещото лице, от сутерена са обособени три самостоятелни
дяла, подробно описани в заключението.
3
Счита, че съдът неправилно се е позовал на нормата на чл.92 от ЗС,
който текст в процесния случай не намира приложение, тъй като безспорно е
установено по делото, че от един обект са създадени три самостоятелни
обекта, с квадратура, различна от посочената в исковата молба, които се
владеят от трима различни собственици: М. И. Б., А. А. Б. и третото
неучастващо в делбата лице.
Твърди, че съдът неправилно е допуснал до делба вещно право на
строеж, което е само елемент от правото на собственост.
Изразява несъгласие с извода на съда, че възражението на М. И. Б. за
изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно, тъй като същият
е в противоречие с доказателствата по делото. Налице са противоречиви
мотиви на съда относно едно и също обстоятелство.
Посочва, че до 04.04.2019г. въззивникът няма качеството на наследник
и на съсобственик с ищцата, поради което за него 10 годишната придобивна
давност е изтекла на 31.12.2018г. на собствено основание, извън
наследяването. М. Б. е доказал по безспорен начин своето владение, като
трето лице, а не като съсобственик на каквото и да е било правно основание,
като в тази насока са и доказателствата по делото. Ето защо съдът
неправилно се е позовавал на ТР №1/06.08.2012г., по тълк.д. № 1/2012г.ОСГК
на ВКС, тъй като същото е относимо само за съсобственост, т.е.
/съсобственик/, който владее имота, каквато съсобственост не е налице до
04.04.2019г. Към 2008г., когато е установил фактическата власт върху
самостоятелен обект, Б. не е имал качеството на съсобственик нито с ищцата,
нито с ответника А. Б..
Намира за неправилен извода на съда, че Б., като наследник е държател
на идеалните части на остА.лите наследници, тъй като съдът е достигнал до
него след едностранно и неправилно интерпретиране на фактите в светлината
на цитираното тълкувателно решение.
Изразява несъгласие с извода, че М. Б., установява владението като
съсобственик с ищцата, владелец е на своята 1/12 идеална част от имота и
като съсобственик, наследник и държател на останалите части. Счита, че
доказателствата по делото оборват напълно този грешен извод на съда. През
годините, през които същият е установил пълна фактическа власт върху
самостоятелно обособен имот, т.е. до 2019г. Б. няма качеството наследник и
4
не може по закон да е държател на идеалните части на останалите
наследници. Неправилно е да се приема, че до 04.04.2019г. той е наследник на
А. Б. И., който е починал на 17.01.1985г. и на съпругата му Й. А. И., починала
на 13.10.1991 г., тъй като за ответника няма открито наследство до
04.04.2019г.
В заключение посочва, че по делото безспорно е установено, че
ответника М. Б. владее имота от 2008г, когато родителите му са се
преместили в друго жилище, находящо се в гр. А., ул. А. К. № * и са
предоставили владението на сина си, като трето лице. В тази връзка са и
твърденията на ответницата Й. А. в отговора на исковата молба, същата е
категорична, че единствен владелец и собственик на имота е М. Б.. В тази
насока е и отговора на ответника А. Б.. Ответникът М. Б. е направил цялостен
ремонт на самостоятелен обект, включително и външно саниране, като не е
допускал ищцата до своя обект, горното се установява и от свидетелските
показания.
Заявява, че искът за делба следва да бъде отхвърлен и по отношение на
дворното място, защото със владението и своенето на самостоятелните
обекти, двамата ответници М. Б. и А. Б. са владяли и своили и дворното
място. От друга страна, според експертизата, с оглед разминаването на
квадратурите няма идентичност между процесният имот и имота, описан в
първичния нотариален акт за продажба № *, том *, дело № 14/1973г. на АРС.
Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
отхвърлена изцяло исковата претенция за делба, да се уважи възражението за
изтекла десет годишна придобивна давност и да бъде признат въззивникът за
собственик на дял първи от заключението на вещото лице, както и да бъде
отменен нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № 303/12.10.2021 г. за
собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение.
Претендира разноски.
С жалба с вх.№ 1468/22.03.2023г. по описа на РС Айтос, подадена от А.
Б., чрез адв.Демирев се атакува решението със становище, че същото е
неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, както и
необосновано. Съдът не се е съобразил с доводите на страната, изложени в
отговора на исковата молба, нито с възражението за изтекла 10 годишна
придобивна давност.
5
Представеният по делото нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност и наследство № *, том * ,рег. № *, дело № 303/12.10.2021 г. е
опорочен, тъй като А. Б. никога не е подавал молба до нотариуса за издаване
на подобен акт, следователно същият е издаден от нотариуса без знанието и
съгласието на всички ответници, което е в противоречие с процесуалните
норми. Счита, че е налице нищожно нотариално удостоверяване, с оглед
разпоредбите на чл.576, във връзка с чл.574 от ГПК. Посочените в него лица
не са сезирали нотариуса- чл.571 от ГПК, не са присъствали, при извършване
на обстоятелствената проверка, не им е прочетен акта, както и описаните
квоти, с които те никога не биха се съгласили- чл.579,ал.1 от ГПК.
Сочи, че имотът, описан в нотариалния акт, както и в исковата молба не
съответства на имота, описан в заключението на вещото лице. Според вещото
лице от един имот са обособени три самостоятелни обекта и по това
заключение възражение от ищцата няма. С исковата молба се претендира
делба на трети жилищен етаж, със застроена площ от 98 квадратни метра, но
според вещото лице сградата се състои от два жилищни етажа и сутерен на
кота - 2.40 м, липсва уточнение в тази насока.
Незаконосъобразно с нотариален акт страните са признати за
собственици по давностно владение и наследство на самостоятелен обект-
цялата жилищна сграда, която е изградена на калкан в съсобствен имот, но не
е индивидуализиран с граници и фактически е несъществуващ имот, тъй като
няма трети жилищен етаж. Посочените граници на отделните етажи,
противоречат на обособените три самостоятелни обекта. Незаконосъобразно
са признати за собственици и на ½ ид.ч. от дворно място, въпреки, че за
същото дворно място има издаден нотариален акт № *, том *, дело №
17/1973г. на AРC, придобит на едно основание покупко-продажба, както и на
½ ид.ч. от правото на строеж, което се поглъща от правото на собственост и
практически такова никога не е било учредявано. Също така посочва, че е
незаконосъобразно извършеното разпределение на реалното ползване на
дворното място, без участие на собствениците на останалата 1/2 идеална част.
В заключение посочва, че всичко гореизложено води до нищожност на акта.
Излага твърдения, че липсва годен предмет за делба, тъй като както в
нотариалния, така и в исковата молба се претендира делба на подробно
описани имоти, а според съдебно- техническата експертиза, такива обекти
6
няма. Не е налице уточнение на исковата молба в тази връзка и липсва искане
към съда делбата да се извърши според заключението на вещото лице. Счита,
че съдът не може по свой почин да допуска до делба различни от посочените
в исковата молба имоти.
Според нотариалния акт и исковата молба, трети жилищен етаж е един
самостоятелен обект, а според вещото лице от същият етаж са обособени два
самостоятелни и независими един от друг обекти. Обектът оцветен със жълто
е със застроена площ от 75.70 кв м, а обектът оцветен със лилаво е със
застроена площ от 47.34 кв м. Първият се владее от ответника М. Б., а
вторият от ответника А. А. Б., като двамата са отблъснали владението на
остА.лите наследници, по явен и недвусмислен начин, създавайки
самостоятелни обекти, подчинени на режим различен от наследствения.
По отношение на сутерена заявява, че това не е етаж по смисъла на ЗУТ,
не представлява 1/2 идеална част, а 1/3 идеална част и няма две стаи и
коридор. Според вещото лице, от сутерена са обособени три самостоятелни
дяла, подробно описани в заключението.
Ответниците М. Б. и Й. А. са категорични, че А. Б. владее
самостоятелно обособена част от имота, непрекъснато и необезпокоявано,
повече от 30г, считано от смъртта на родителите си. Според удостоверението
за наследници изх. № 3631/07.09,2021 г. на Община-Айтос, наследодателят А.
Б. И., б.ж. на гр.А., посочен като праводател в нотариалния акт е починал на
17.01.1985г., а нотариалният акт, на който се позовава ищцата е издаден на
12.10.2021 г., т.е. 36г. след смъртта на наследодателя, т.е. изминал е
изключително голям период от време, през който ищцата не е посещавала
имота. А. Б. не е допускал ищцата до имота и на практика е изградил
самостоятелен обект, обозначен като дял 3-ти в заключението на вещото
лице, чийто владелец в продължение на повече от 36 години е въззивникът Б..
От сутерена той притежава в свое владение две стаи, коридор и стълбище с
обща застроена площ от 43.86 кв м, от първи жилищен етаж, само стълбище,
със ЗП от 11.68 кв м, водещо от сутерена, като от втори жилищен етаж, със
ЗП 47.34 кв м, същият е владелец само на две стаи, стълбище, коридор и
балкон.
Счита, че съдът неправилно се позовава на чл.92 от ЗС, тъй като този
текст е неприложим в процесния случай, при наличие на безспорни
7
доказателства, че от един обект са създадени три самостоятелни обекта. Кой е
изградил тези три самостоятелни обекта и има ли собственост на трето лице,
съдът не е отговорил. Този текст няма приложение и след като въззивникът е
изградил отделно в двора два самостоятелни обекта-гараж и масивна
второстепенна постройка-салма, като тези обекти фигурират в данъчната
оценка. За тези обекти делба не се претендира, което е косвено доказателство,
че имотът е изгубил характеристиката си на наследствен.
Неправилно съдът е допуснал до делба право на строеж, което е само
елемент от правото на собственост и за което при издаване на нотариалният
акт не е имало данъчна оценка.
Намира за необоснован и в противоречие с доказателствата извода на
съда, че възражението за изтекла в полза на А. Б. придобивна давност е
неоснователно. Сочи, че въззивникът е владелец, а не държател, както е приел
съда, както и че съдът неправилно се е позовал на ТР № 1/06.08.2012г., по
тълк.д. № 1/2012г.ОСГК на ВКС. Неправилно и необосновано районният съд,
позовавайки се на показанията на С. С., е приел, че Б. е владелец на 1/4
идеална част и държател на останалата част на имота. Това е неправилно,
защото е доказано по безспорен начин, че той е владелец на самостоятелно
обособени обекти и че не може да бъде държател на втория
самостоятелно обособен обект, тъй като той се владее от трето лице- М. Б..
Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
отхвърлена изцяло исковата претенция за делба, да се уважи възражението за
изтекла десет годишна придобивна давност и да бъде признат Б. за
собственик на съответния имот- дял първи от заключението на вещото лице,
както и да бъде отменен нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело №
303/12.10.2021 г. за собственост на недвижим имот по наследство и давностно
владение. Претендира разноски.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбите от ответната стрА. – Е.
А. С., чрез адв.Рамадан Нуретин, съдебен адрес: гр. Айтос, ул. „Цар
Освободител“ № 4. С него се изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. Счита, че изводите на съда са въз основа извършен анализ
на всички доказателства по делото, логически и правно обосновани.По
отношение на издадения констативният нотариален акт, посочва, че неговото
оспорване може да се изразява както в доказване на свои права,
8
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване,
че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаване на акта. В този смисъл оспорването не се развива по правилата на
чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа, а съществуването
на удостовереното с него право. Дори и да се приеме, че нотариусът е
извършил нарушение, то горното не влияе върху правата на страните, тъй
като актът удостоверява, а не създава права.
В процесния случай няма спор, че общите наследодатели на страните са
били собственици на процесният имот и съответно наследниците са получили
съответните права върху имота, в този смисъл ищцата независимо от
издадения констативен нотариален акт се е легитимирала, като собственик.
По отношение възраженията за изтекла придобивна давност в полза на
въззивниците, посочва, че съдът правилно е приел същите за неоснователни.
Ответниците са придобили права единствено по реда на наследяване в
съответните квоти. По отношение на идентичността на имота, заявява, че
имотът е ясно и категорично индивидуализиран посредством заключението
на вещото лице, въз основа на което е и постановеното съдебното решение.
Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено като законосъобразно.
Искът е за делба, във фазата по допускането и е с правно основание
чл.341 и сл. ГПК.
Предявен е иск от Е. А. С. против А. А. Б., А. И. А., М. И. Б. и Й. И.
А. за делба на получен по наследство от А. Б. И., б.ж. на гр.А., поч.на
17.01.1985г недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда –
трети жилищен етаж със застроена площ 98 кв.м. от триетажна жилищна
сграда, състояща се от първи / приземен/ етаж и два жилищни етажа с адм.
адрес : гр.А., ул.“Т. К.“ № *, при граници на етажа: изток- външен зид, юг-
калкан и външен зид, запад- външен зид, север – улица, отгоре – покрив,
отдолу – втори жилищен етаж, ведно с 1/ 2 ид.ч. от първи/приземен етаж/, с
реално ползване на две стаи и коридор, със застроена площ 46 кв.м.,с общ
вход за третия етаж, ведно със стълбищна клетка на втори етаж със застроена
площ 15 кв.м. свързваща първия и третия етаж, ведно с ½ ид.ч. от общите
части на сградата и ½ ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата,
9
цялото с площ 256 кв.м.,съставляващо ПИ с пл.№4284 в кв.215, който ПИ
попада в УПИ V - 4283,4284 в кв.215 по плана на гр.А. от 1986г.Твърди се,
че ищцата притежава ½ ид.ч. от имота по силата на наследяване и давност и
сделка –дарение, а ответниците съответно притежават ¼ ид.ч. – А. Б. и по
1/12 ид.ч. всеки от остА.лите наследници, като в обстоятелствената част на
исковата молба не е посочено кой е наследодателят, наследството от който
се претендира да се дели. С молба от 14.11.2022г ищцата е уточнила
предмета на делото за делба по следния начин: да се допусне до делба
описания в исковата молба имот, от който са обособени два самостоятелни
обекта, като се препраща към заключението на вещото лице: дял Първи- с
площ 113,76кв.м. и дял Трети с площ 105,11 кв.м. Представен е нотариален
акт за собственост по давност и наследство № *, том *, рег.№ *, от
12.01.2021г, констативен, по чл.587,ал.2 ГПК – по обстоятелствена проверка.
Като податели на молбата за издаване на този нотариален акт са посочени
ищцата и С. С., лично и като представители на останалите наследници на А.
Б.. В нотариалния акт са признати правата им в съответните квоти,
съобразно ЗН, като впоследствие едната наследница - С. С. е подарила своя
дял – ¼ ид.ч. на ищцата Е. С., поради което тя претендира да е съсобственик в
наследствения имот с дял от 1/ 2 ид.ч.
Част от ответниците са подали отговор на исковата молба.
Ответницата Й. А. оспорва иска за делба, като заявява, че не е подавала
молба за издаване на констативен нотариален акт, никога не е владяла имота
и единствен негов владелец от последните 15 години е М. Б..Също така се
твърди, че част от наследствения имот се владее от А. Б.. По отношение на
частта от имота, която се владее от М. Б. в този отговор се сочи, че след
смъртта на наследодателя А. Б. и неговата съпруга Й. И./ на 13.10.1991г /, до
2008г имотът се е владял от И. Б., техен син, който след 2008г се е
преместил на друг адрес и предоставил владението на имота на ответника М.
Б.. Последният е направил ремонт в имота, ищцата не е била допускана в
него, а самата ответница Й. А. заявява, че не е придобила по давност и
наследство 1/12 ид.ч. от имота, който никога не е владяла.
Ответникът М. Б. също оспорва иска за делба, като заявява,че ищцата
Е. С. и сестра й С. С. никога не са владели делбения имот и не могат да се
снабдят с нотариален акт по давност и наследство.Те не са живели в него, не
са го поддържали, не са влагали средства за подобрения, не са плащали
10
данъци.Твърди се, че от повече от 13 години ответникът самостоятелно
владее имота.Твърди се също, че от смъртта на наследодателите владение
върху имота е упражнявал изцяло само И. Б.- баща на ответника, от 2008г
самостоятелно имотът се ползва изцяло от него.Той не е допускал другите
наследници в имота и е направил пълен ремонт / без да е конкретизирано за
какъв ремонт става дума/, като за ремонта е изтеглил кредит. Направено е
възражение за изтекла 10 –годишна придобивна давност в негова полза.
Оспорени са двата нотариални акта – констативен и за дарение, като се сочи,
че ответникът не е подавал молба за издаване на констативен нотариален акт,
а що се отнася до дарението от С. С. на Е. С. твърди, че двете страни по
тази сделка не са владяли имота и не са придобили собственост по
присъединено владение, което е прекъснато и единствен владелец след
смъртта на наследодателите е И. Б. – баща на ответника.
Ответникът А. Б. също е подал отговор на исковата молба, макар и
извън едномесечния срок по чл.131,ал.1 ГПК. В него е направено възражение
за изтекла в полза на ответника придобивна давност, което следва да се
разгледа от съда, с оглед на това, че в делбеното производство преклузията
относно възражението, касаещо съсобствеността, настъпва едва в първото по
делото заседание във фазата по допускането, съгласно чл.342 ГПК и не е
обхванато от приложното поле на задължителните указания на т.4 от ТР
№1/09.12.2013г по т.д.№1/2023г на ОСГТК на ВКС/ така в определение
№305/07.06.2018г по гр.д.№468/2018г на Първо г.о. на ВКС и др./.В случая
възражението е направено преди първото по делото заседание, поради което
не е настъпила процесуална преклузия за него. В отговора на А. Б. се твърди,
че двете му сестри Е. и С. никога не са владели имота, не били допускани в
него, не са го поддържали, не са влагали средства в него и не са плащали
данъци и такси за него. Другите двама ответници Й. А. и А. А. също не са
владели имота и не са живели в него никога.Ответникът А. Б. и другият
ответник М. Б. са единствени, които са осъществявали фактическа власт
върху имота, като за всеки дял има отделен вход. Ответникът заявява, че
повече от 30 години владее самостоятелно обособена част от наследствения
имот, състояща се от две стаи от първи /приземен етаж/ и две стаи на третия
етаж от смъртта на наследодателите А. И. и съпругата му Й. И.
В хода на делото са конституирани като съделители съпругите на А.
11
Б. и М. Б. Г. Б. и А. Б., с оглед направеното възражение за изтекла
придобивна давност. Подаден е отговор на исковата молба от Г. Б., която
подържа възражението за придобивна давност, като се твърди ,че тя и
съпругът й са създали нов обект, който е с външна изолация, множество
вътрешни довършителни работи и е разположен на третия етаж на сградата,
като представлява дял 3 оцветен в лилаво на заключението на вещото лице.
С атакуваното решение районният съд е допуснал до делба проценият
имот при квоти : за Е. С. – 2/4 ид.ч. ; за А. Б. – ¼ ид.ч. и за М. Б., Й. Б. и А. А.
– по 1/12 ид.ч. Приел е за неоснователно възражението за давност,
направено от двамата ответници М. Б. и А. Б., като по тази причина е
отхвърлен иска за делба по отношение на техните съпруги. По отношение на
ответника А. Б. е прието, че не е доказано той да е владял имота в
продължения на поне 10 години. Събраните гласни доказателства не
установяват самостоятелно владение на ответника, дори няма доказателства
да е живял в имота и да не е допускал сестрите си в него.Съдът е приел, че
същият е държател на идеалните части на останалите наследници, като не е
доказано при условията на пълно и главно доказване промяна в субективното
отношение към имота и обективиране на тази промяна пред останалите
наследници.Като неоснователно е прието и възражението за придобивна
давност на другия ответник М. Б..Съдът е изложил мотиви, че
осъществяването на ремонт и поддръжка са търпими действия, свързани със
запазване на общата вещ и нейното ползване, но по този начин не се отричат
правата на останалите съсобственици.Липсват според съда доказателства,
които да сочат промяна в намерението да считат имота за свой по отношение
на останалите съсобственици.Само фактът , че са считали имотът за свой и са
отгледали децата си в него не е достатъчен, за да обоснове изтекла в тяхна
полза давност.Изложени са мотиви, че направените подобрения, включващи
пристрояване на къщата, баня и тоалетна, стълбище и балкон са били все с
оглед нормалното ползване на имота за нуждите на семейството.Ответникът
не е доказал намерението на баща си да свои наследствения имот за себе си,
отричайки правата на останалите наследници.Само продължителното
пребиваване и стопанисване на имота с цел задоволяване на нуждите на
семейството,останал да живее там със съгласието на останалите наследници,
не е достатъчно да се приеме, че е изпълнен състава на давността, съгласно
задължителните указания, дадени в ТР № 1 от 6.08.2012г по т.д.№1/2012г на
12
ОСГК на ВКС.С оглед на тези мотиви съдът е приел ,че имотът е останал
наследствен и съсобствен между наследници на А. Б. И.
При служебната проверка на постановения съдебен акт не се
констатираха пороци, водещи до нищожност и недопустимост, за което съдът
следи служебно. Според установената съдебна практика процесуалната
недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на иск или с
неговото ненадлежно упражняване. Правото на иск е ненадлежно упражнено
когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице
отрицателни такива. Изложението на обстоятелствата, на които се основава
иска, е част от изискванията за редовност на исковата молба - чл. 127, ал. 1, т.
4 ГПК, т. е. за надлежното предявяване на иска. Същевременно, съдебната
делба е особено исково производство и за започването му законът /чл. 341
ГПК/ изисква представяне на удостоверение за смъртта и наследниците на
наследодателя и доказателства за наследствените имоти, т. е. предявяването
на иска е облекчено в сравнение с изискванията към съдържанието на
исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК. При предявяване на иск за делба е
нужно ищецът да твърди, че съществува съсобственост, да посочи фактите, от
които тя произтича, т. е. на какво основание е възникнала и да представи
доказателства, установяващи съществуването й - това са изискванията на чл.
341, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ако в исковата молба липсва изложение на тези
обстоятелства и те не са видни от приложените доказателства по чл. 341, ал. 1
ГПК, съдът е длъжен да даде точни и конкретни указания за отстраняване на
нередовността на исковата молба.В конкретния случай в исковата молба не е
посочено,че съсобствеността произтича от наследяване от общия
наследодател А. Б. и съпругата му Й., но е приложено удостоверение за
наследници на А. Б. и нотариален акт по давност и наследство, от които е
видно,че имотът е придобит по наследство от посоченото по-горе
лице.Поради това следва да се приеме,че исковата молба е редовна и в нея са
посочени фактите, от които произтича съсобствеността.
Не се спори между страните, че ищцата и ответникът А. Б. са
наследници по закон на А. Б. И. /починал през 1985г/ и неговата съпруга Й. И.
/починала през 1991г/.Ответниците М. Б., Й. А. и А. А. са деца от коляното
на починалия син И. Б. / починал на 04.04.2019г/. В делото за делба не
участва наследника С. С., прехвърлила дела си на ищцата Е. С. преди
неговото започване с договор за дарение с нотариален акт № *, том *, н.д.
13
№311/20.10.2021г на нотариус Жулиета Димитрова. От приложеното
нотариално дело № 303/12.04.2022г на същия нотариус се установява,
че молбата – декларация за признаване на собственост чрез обстоятелствена
проверка, по която е издаден констативен нотариален акт № *, том *, н.д.№
303/12.10.2021г, е подадена от Е. и С. С. лично и като представители на
всички наследници, но по делото липсва представено пълномощно за
учредяване на представителна власт от тяхна страна. Поради това не може да
се приеме, че е налице волеизявление от страна на останалите наследници , и
по точно от М. Б. и А. Б., че считат имота за наследствен. Този документ е
оспорен от ответниците М. Б., А. Б. и Й. А..По делото е назначена съдебно –
техническа експертиза, като вещото лице Якубович в заключението си е
посочило,че недвижимият имот, предмет на делбата няма никакви
строителни книжа.Той е изграден в ПИ № 4284 и представлява двуетажна
жилищна сграда със сутерен, в която според вещото лице са обособени три
самостоятелни обекта – жилища.Към заключението са приложени скици на
приземен/сутерен/, първи и втори жилищен етаж, на които са нанесени в
различен цвят отделните наречени от вещото лице самостоятелни обекти,
като не се спори, че обектът, оцветен в жълто се ползва от ответника М. Б..
По отношение на обекта, оцветен в оранжев цвят, няма спор между страните,
че се ползва от трети лица и не е предмет на делбата.По отношение на обекта,
оцветен в лилаво, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
към момента в една от стаите на приземния етаж са пуснати от А. Б. да
живеят наематели.Представен е нотариален акт № *, том *, н.д.№
302/12.10.2021г за собственост по давност и наследство на трети за делото
лица по отношение на втори жилищен етаж от триетажната жилищна
сграда, ведно с ½ ид.ч. от приземен етаж, състояща се от две стаи и коридор,
ведно с ½ ид.ч.от общите части и от правото на строеж и ½ ид.ч. от дворното
място. Във въззивната жалба на М. Б. се излагат твърдения, че липсва годен
обект за делба, тъй като обекти, във вида, описан в нотариалния акт №*
/12.10.2021г не съществуват, с оглед заключението на вещото лице.Твърди се
, че съдът не може да допусне делба на обекти, различни от поисканите с
исковата молба,т.е. се твърди недопустимост на съдебното решение. Вещото
лице е посочило различна площ, от тази посочена в исковата молба -
вторият жилищен етаж според вещото лице е с площ 123,04 кв.м., а в
исковата молба и цитирания нотариален акт площта е 98кв.м. Според
14
ответника няма изменение на иска по отношение на предмета на делба и
липсва определение на съда, което е процесуално нарушение. Следва да се
отбележи в тази връзка, че действително площта на третия жилищен етаж /
по нот.акт № *, том *, н.д.№ 303/12.10.2021г и описан в исковата молба/,
който вещото лице определя като втори жилищен етаж/ но става дума за
един и същи имот/, е различна по нот.акт и по искова молба и по
заключението на вещото лице. Това обаче не означава, че се касае за
различен обект, тъй като площта на имота, макар да е индивидуализиращ
белег, не е определящ за неговата индивидуализация – трайна и
непротиворечива е практиката на ВКС в тази насока. Основният
индивидуализиращ белег са границите на имота.В случая предмет на делбата
е целият трети етаж / наречен втори жилищен от вещото лице/, което е видно
от начина на описване на границите му в констативния нотариален акт,
независимо от наличието на два обособени обекта на този етаж, така, както
явства от скицата на вещото лице на л.142 от делото. Третият жилищен етаж е
описан в констативния нотариален акт със следните граници : изток –
външен зид, юг – калкан и външен зид, север – улица, отгоре –покрив и
отдолу втори / първи жилищен / етаж. Това означава , че предмет на делба е
целият този жилищен етаж, в който самите наследници са обособили два
отделни обекта с отделни входове/ факт, по който не се спори/. Освен това е
налице уточнителна молба на л.180 от първоинстанционното дело, с която
предмета на делбата е уточнен съобразно заключението на вещото лице и
макар да не е произнесъл определение в тази връзка, съдът е приел, че е
сезиран именно с този обект на делба, видно от диспозитива на съдебното
решение. Що се отнася до заявеното в съдебно заседание от вещото лице, че
констативният нотариален се отнася до дял трети от заключението,тъй като
няма съответствие с етажа по площи, то следва да се имат предвид мотивите
на съда относно индивидуализиращите белези на недвижимия имот – така,
както е описан по граници в констативния нотариален акт имотът не
съответства на дял трети, а на целия трети /втори жилищен етаж/.Поради
това съдът не възприема този извод на вещото лице.
По отношение на възраженията в жалбите относно мотивите на съда
по направеното възражение за давност настоящата инстанция намира
следното: по делото са разпитани четирима свидетели.От показанията на
свидетелката С. С. се установява, че сградата е строена от родителите на
15
свидетелката.Тя твърди, че ответникът М. Б. живее в имота от смъртта на
баща си и нейн брат И. Б.. Другият брат и ответник А. Б. никога не е живял
в имота, а живее в къща срещу имота, построена преди 18
години.Свидетелката установява, че наследодателката Й. И., съпруга на
наследодателя, е живяла на третия/втори жилищен/ етаж в четири стаи/ в
последствие уточнява, че се касае за две стаи на етажа и две стаи в сутерена/,
а И. Б. е живял в две стаи. Понастоящем в едната стая, ползвана от майката
е пусната наемателка от ответника А. Б..Свидетелката също така
установява,че всеки обект в сградата си има отделен вход – това, което е
ползвала майка й е с отделен вход от това, което е ползвал брат й И.Тези
входове са обособени след като брат й се е скарал с майка й ,т.е. преди
1991г, когато тя е починала. Що се отнася до третия обект, намиращ се на
втори / първи жилищен/ етаж , собственост на трети лица, той също е с
отделен вход.Свидетелката също така уточнява, че в приземния етаж стаите
, които е ползвала майка й са отделени от тези на другите собственици, а
брат й И. приживе не е ползвал стаи в приземния етаж.След като се е скарал с
майка си, брат й също така е заградил към къщата и намиращите се в двора
баня и тоалетна. Това, което е отделил И. приживе , след смъртта му се
ползва от сина му М., а това, което е ползвала наследодателката на страните
не се ползва, с изключение на стая в приземния етаж, която се ползва от
наемателка.По отношение на възраженията в жалбата във връзка с
показанията на тази свидетелка, съдът счита, че те следва да се ценят
съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК- тя е в родствени връзки с всички
страни в процеса, но липсват конкретни твърдения и доказателства за нейна
заинтересованост в полза на ищцата или доказателства, опровергаващи
показанията й / и с изключение на времето, от което М. Б. живее в
жилището самостоятелно/.
Свидетелката К. установява, че ответникът А. Б. си е построил друга
къща, където живее.М. от своя страна дълго време е работил в чужбина, а в
имота е живее от няколко години. Други конкретни факти, относими към
спора не се могат да се установят от показанията на тази свидетелка.
Показанията на свид.М. А. потвърждават изложеното в показанията
на свид.С., че бащата на ответника М. Б. е направил голямата тераса на
етажа, а също така и банята и тоалетната и една стая на първи жилищен
/втори / етаж. Свидетелят заявява, че от 2008г М. живее в жилището,
16
ползвано от баща му, направил е ремонт на банята и на покрива, купил е нови
мебели.Двете сестри не са ходили в къщата.Освен това свидетелят заявява, че
ответникът А. Б. живее в нова къща със сина си.
Свидетелката М. установява, че ответникът М. Б. от много години
живее в имота, като една част от етажа се ползва от него , а друга от А. Б. и
жена му.Всеки от тях има отделен вход. А. не е правил никакви ремонти в
имота, тъй като има нов имот, в който живее.
Във връзка с направеното възражение за изтекла придобивна давност,
ответникът М. Б. в жалбата оспорва извода на съда ,че не са ангажирани
доказателства да е преобърнато държането на идеалните части на останалите
сънаследници във владение и съответно своене . Възразява се, че М. Б. не е
наследник и поради това е установил владение „като трето лице“ на
собствено основание върху самостоятелна обособена част от недвижимия
имот от 2008 г. Той е придобил качество „наследник“ едва след смъртта на
баща си И. Б. през 2019г. Принципно правилна е тезата , че ответникът М. Б.
е имал качество трето лице и за периода на владението, който твърди, той
се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС и не е необходимо да доказва
преобръщане на държането във владение за себе си. Той придобива качество
наследник след смъртта на баща си, но следва да се има предвид, че имотът
след смъртта на общия наследодател през 1985г е станал наследствен
между ищцата, ответника А. Б. , С. С., И. Б. и тяхната майка. Безспорно се
установява по делото , че всички съществени преустройства в него са
направени от И. Б. приживе на наследодателката Й. И., а не от М. / в този
смисъл са показанията на свидетелката С., а и на на свид.М. Ж./.Липсват
твърдения в отговора на исковата молба бащата на ответника М. Б., след
смъртта на майка си през 1991г да е установил владение върху имота, като е
отблъснал владението на останалите сънаследници – напротив, основанието/
наследяване/, на което е установена фактическа власт от негова страна след
1991г е сочило на владение на своите идеални части и държане на идеалните
части на другите наследници. В този случай установилият фактическа власт
върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и, за да
ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение.Тези действия трябва да са от такъв характер, че с
тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на
17
останалите съсобственици. Твърдения за такива действия от страна на И. Б. в
отговора на исковата молба на М. Б. не са направени. Дори да се приеме,че
през 2008г баща му И. е напуснал имота/ гласните доказателства в този
смисъл са противоречиви/, то той е допуснал сина си и неговото семейство в
обекта, който е обитавал при условия на търпими действия. Константната
практика на ВКС е възприела определението на търпими действия в правната
теория: търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие. При търпимите действия фактическата власт
се придобива също със съгласието на собственика или владелеца, като това
съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите
междуличностни отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради
което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го
извършва няма никакво право.В този смисъл практиката прави
разграничение между фактическата власт, която покрива характеристиките
на владението по чл.68,ал.1 ЗС и търпими действия, осъществявани поради
близките отношения със собственика на вещта.Търпимите действия не могат
да доведат до придобиване на веща по давност, освен ако не е демонстрирано
спрямо собственика промяна в намерението и завладяване на
вещта.Отношенията между родители и деца или между близки роднини по
повод упражняване на фактическа власт върху имот, в който собственикът е
допуснал близките си да живеят ,най –често сочат на установяване на
държане или търпими действия от лицето, което е допуснато в имота-
Решение № 50012 /21.03.2023г по гр.д.№1394/2022г, ВКС , първо гр.о. В
конкретния случай след смъртта на съпругата на наследодателя през 1991г в
имота / и по точно в обособената и оцветена в жълто от скиците на вещото
лице част/ е оставен да живее единия брат, очевидно без противопоставянето
на останалите наследници, но това не доказва той да е упражнявал владение
на техните идеални части /нито се твърди такова/.Без значение дали
останалите наследници и по-точно двете сестри са посещавали имота .Това е
така, защото неползването на вещта не води до загуба на собствеността. Дори
18
да приемем ,че И. Б. е предал на сина си М. фактическата власт през 2008г, то
следва тези отношения между двамата да се преценяват на плоскостта на
търпими действия- поради близките роднински отношения ответникът и
неговото семейство са допуснати да живеят в имота и това е било така до
2019г – смъртта на И. Б..Установява се от свидетелските показания, че
съществените ремонти и преустройства са извършени от бащата на
ответника И. Б., приживе на наследодателката Й. И.Ремонтите, извършени от
ответника М. Б., за които съобщава свидетеля Ж. са такива за
поддържането на имота. След смъртта на бащата на ответника през 2019г до
завеждане на делото не е изтекъл необходимия 10 –годишен давностен срок
по чл.79 ЗС за придобиване на собствеността на имота.Изрично във
въззивната жалба ответникът се позовава на изтекла в негова полза
придобивна давност, а не на такава изтекла в полза на неговия наследодател
И. Б., който приживе не се е позовал на нея.Поради това изводът, който се
налага е, че до смъртта на неговия наследодател И. Б. ответникът М. Б. е бил
допуснат от баща си в имота при условия на търпими действия /поради
роднинските отношения между тях/ и не се установява промяна чрез
едностранни действия във фактическа власт с намерение за своене,
демонстрирана спрямо останалите съсобственици/сънаследници/,
включително и спрямо баща му до неговата смърт. За да придобие на
собствено основание по давност тази част е следвало да е завладял имота / да
преобърне търпимите действия във владение/ и да обективира намерението
си да го свои по отношение на всички съсобственици/вкл. и баща му/,като
тези негови действия да са стА.ли тяхно достояние. Освен това когато
семейството на дете на един от наследници ползва съсобствения имот / в
случая обособена част от него/ съдът следва да преценява приложимостта на
ТР №1 от 06.08.2012г в отношенията между лицето, което упражнява
фактическата власт и наследниците- цитираното по –горе решение на Първо
гражданско отделение на ВКС. Това означава, че дори да не се касае за
търпими действия, лицето, което упражнява фактическата власт владее
идеалната част за своя родител – сънаследник и държи частта на останалите
наследници и не е доказано по делото, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее
техните идеални части за себе си. В отговора на исковата молба от страна на
М. Б. не са направени никакви конкретни твърдения за съществени ремонти и
19
действия по отношение на имота , говорещи за демонстрация на намерение
за своене , тъй като владението следва да покрива по съдържание същите
действия, които би извършвал и собственика.
По отношение на жалбата на ответника А. Б., касаеща приетото от
районния съд във връзка с неговото възражение за давност, по делото не е
установено същият дори да е упражнявал фактическа власт върху другата
обособена част на съсобствения имот в срока по чл. 79 ЗС, нито да е
демонстрирал спрямо останалите сънаследници промяна в намерението си да
владее техните идеални части. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че ответникът не живее в това жилище, не го ползва и е
разрешил без съгласието на останалите съсобственици на трето лице да
ползва само една от стаите в сутеренния етаж, което е действие на
управление на съсобствената вещ.От показанията на свидетелите се
установява, че той живее в друг имот, срещу делбения и не е правил
никакви подобрения или ремонти в него. Сънаследникът, превръщайки се от
държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия
имот, следва да демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред
останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху
имота.
Независимо от всичко изложено по –горе следва да се има предвид и
следното:
Вещото лице в заключението си е посочило, че цялата сграда, в която
се намира делбения имот е трифамилна жилищна сграда, в която са
обособени три самостоятелни обекта, които описва подробно и е показал в
три цвята на скиците – приложения към заключението. По отношение на
двата наречени от вещото лице самостоятелни обекта : оцветени в жълто и
лилаво / които са предмет на делбата/ следва да се има предвид ,че всеки от
тях няма характер на самостоятелен обект. За да е налице самостоятелен
обект , следва той към момента на обособяването му като такъв или към
момента на решаване на спора да отговаря на изискванията за жилище ,
установени в съответните строителни правила и норми.От показанията на
разпитаните свидетели не става ясно кой е точно момента на обособяване на
двата обекта, но е установено, че това е станало преди смъртта на съпругата
на общия наследодател през 1991г /в този смисъл са показанията на свид.С.
20
С., които не се опровергават от останалите събрани доказателства/.Така
обособените два обекта в наследствения имот/ втори жилищен етаж/ не
отговарят на изискванията на Наредба № 5 от 1977г за правила и норми по
териториално и селищно устройство, на чл.40 от ЗУТ и чл.110,ал.1 от
Наредба № 7 от 2003г за правила и норми за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, тъй като обекта, оцветен в лилаво, няма
кухня, тоалетна и баня. Видно от заключението на вещото лице, той се състои
от две стаи и антре на трети/ втори жилищен/ етаж и две стаи и коридор на
приземния /сутеренен / етаж.Оцветеният в жълто обособен обект няма баня и
тоалетна на етажа, тя се намира в приземния етаж. Предмет на придобиване
на вещни права,вкл. и по давност са само самостоятелно съществуващи
недвижими имоти.Когато недвижимият имот е етаж от сграда, разделен на
обособени обекти, без архитектурен проект, които обекти не отговарят на
изискванията за самостоятелен жилищен такъв , те не могат да бъдат
предмет на сделки, нито на придобиване по давност. Ако се владее реално
обособена част от етаж това може да доведе до придобиването й по давност
след 10- годишно владение, само ако владяната част и останалата част от
етажа са разделени на два обекта с одобрен архитектурен проект ,
отговарящ на действащите строителни правила и норми.Тъй като в
конкретния случай обособените обекти не отговарят на изискванията за
жилища, нито съобразно действащите нормативи по време на
преустройството и обособяването, нито според сега действащите нормативи ,
то упражняването на владение /ако се приеме ,че има такова/ от страна на
двамата ответници: А. Б. и М. Б., независимо от срока на упражняването му,
не може да доведе до придобиване на тези два обособени обекта по
давност.В практиката си ВКС приема, че осъществяване на владение върху
реална част от жилище, което не отговаря на изискванията за самостоятелен
обект може да доведе до придобиване на съответстващата му идеална част от
него, но на първо място следва да се установи всички елементи на владението
/ каквито по отношение на нито един от двамата ответници-М. Б. и А. Б. не се
установи, видно от изложените мотиви по-горе/, а от друга страна липсва
направено възражение в този смисъл, целящо да се приложи институтът на
правната конверсия.
По отношение на приземния/сутеренен/ етаж: видно от представените
два нотариални акта - № */ н.д.№303/12.12.2021г и № 144/ н.д.
21
№302/12.10.2021г, този етаж е описан като съсобствен между наследниците
на А. Б. и наследници на С. А. М. / М. А. М./ в равни дялове: по 1/ 2 ид.ч. От
заключението на вещото лице се установява, че обособената част от етажа,
оцветена в оранжево се ползва от наследниците на С. М., другата част на
наследници на А. Б. е обособена в две части, всяка с отделен вход.Тъй като
съдът следи служебно за участието на всички съсобственици в
производството за делба следва да се установи дали приземния етаж е
самостоятелен обект и в делбата му следва да участват и останалите
съсобственици.Начинът, по който са описани идеалните части от приземния
етаж в нотариалните актове на наследници на А. Б. и С. М. сочи на
самостоятелен обект.Тъй като в сградата са налице две жилища, на двата
жилищни етажа, собственост на различни лица, то е налице етажна
собственост. Не представляват самостоятелни обекти на собственост –
жилища , приземен етаж от жилищна сграда- етажна собственост, ако
същите не отговарят на изискванията на строителните правила и норми за
жилища, действали към момента на построяването им или към момента на
разрешаване на правния спор, включително и на изискванията за минимална
светла височина и/или изискванията за необходимите помещения, които
трябва да съдържа жилището.Когато приземният етаж съдържа
самостоятелни обекти на собственост, тези обекти могат да бъдат предмет на
делба.Когато приземният етаж не съдържа самостоятелни обекти на
собственост, нито съдържа изградени складови помещения –принадлежности
към самостоятелни обекти, то той представлява обща част по предназначение
по смисъла на чл.38 от ЗС. Макар момента на построяване на сграда да не е
известен, то това при всички случаи е стА.ло след 1973г, когато е закупен
празния терен /видно от н.а. на л.48 от делото/ и съобразно действащите до
1977г СПНИНМ изискванията за минимална светла височина на жилищните
помещения са били 2,50 м./пар.45,ал.1 от СПНИНМ/. Видно от
заключението на вещото лице светлата височина на помещения в сутерена е
2,20 м. Сутеренът не отговаря и на изискванията на ЗУТ и Наредба № 7/2003г
за минимална светла височина на жилищата -2,60 м.Тъй като не отговаря на
тези изисквания, този етаж не е самостоятелен обект и следва да бъде
допуснат до делба като прилежащ към самостоятелните обекти в сградата –
етажна собственост, обща част по предназначение.От двата констативни
нотариални акта/ при липса на строителна документация за сграда/ на двете
22
групи етажни собственици – наследници на А. Б. И. и на С. А. М., може да се
направи обоснован извод, че те са постигнали съгласие кои помещения от
сутеренния етаж към кой самостоятелен обект в етажната собственост-
жилище принадлежат.Съдът счита , че в случая не става дума за
разпределение на реално ползване на сутеренния етаж/както некоректно е
посочено в исковата молба/, а именно постигане на съгласие между етажните
собственици кои помещения в сутерена към кой самостоятелен обект в ЕС
принадлежат.В подкрепа на това е и начина по който са описани стаите от
сутерена, притежание на наследници на А. Б. в констативния нотариален акт
– като ½ ид.ч., състояща се от две стаи /което само по себе си съдържа
вътрешно противоречие/.Поради това делбата следва да се допусне за
самостоятелния обект, намиращ се на втори жилищен /трети/ етаж, ведно с
прилежащите помещения от сутеренния етаж: две стаи от по 11,40 кв.м. и
9,46 кв.м., коридор, антре-стълбище, стълбище и баня с тоалетна, тоалетна.
По отношение на изложеното в жалбите, че двамата въззивници не са
подписали молбата за издаване на констативния нотариален акт и не са
упълномощавали лицата, подали тази молба следва да се има предвид, че
при оспорен констативен нотариален акт, тежестта на доказване е на
оспорващата страна и съдът е направил в мотивите към настоящото
решение анализ на доказателствата, събрани по делото и на база на този
анализ е достигнал до изложените правни изводи за наличие на
съсобственост между страните. Макар да са посочени като молители в
нотариалното производство ответниците М. Б. и А. Б., след като се
установява, че те не упълномощили другите двама наследници да подадат
молбата за издаване на КНА, то това действие не може да се цени от съда
като признание за правата на останалите наследници в имота.
По отношение на дворното място и изложеното във въззивната жалба
на М. Б. за липса на идентичност между процесното дворно място и
описаното в нот.акт от 1973г , следва да се има предвид заключението на
вещото лице Илка Бакалова, съобразно което имот пл.н. № 4284 е идентичен
с описаните в нотариалните актове № */ н.д.№303/12.12.2021г и № */ н.д.
№302/12.10.2021г и нотариален акт № *,том *, н.д.№14/73г е налице
идентичност с имот пл.№ 4284, за който, заедно с имот пл.№4283 е отреден
УПИ V- 4283,4284 в кв.215 по плана на гр.Бургас.
23
С оглед на гореизложеното атакуваното решение на районния съд
следва да се отмени в частта, в която е допусната делба на втори етаж от
масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен /първи приземен етаж/,
първи и втори жилищен етаж, с административен адрес: гр.А., ул.“Т. К.“№*,
ведно с ½ ид.ч. от сутерена, в които след извършено пристрояване са
обособени два самостоятелни обекта и вместо това да се постанови
делбата да се допусне на самостоятелен обект : втори жилищен
етаж/описан като трети жилищен етаж в нотариален акт № *, н.д.№303
/12.10.2021г на нотариус Жулиета Димитрова/ от масивна жилищна сграда,
състояща се от сутерен /първи приземен етаж/, първи и втори жилищен етаж,
с административен адрес: гр.А., ул.“Т. К.“№*, ведно с прилежащите
помещения от сутеренния етаж: две стаи от по 11,40 кв.м. и 9,46 кв.м.,
коридор, стълбище, антре-стълбище, баня с тоалетна и тоалетна и ½
ид.ч.от общите части на сградата.Решението, в частта относно квотите, при
които е допусната делбата следва да се потвърди.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41/28.02.2023г, постановено по гр.д.№1033/2021г
на Районен съд –гр.Айтос, в частта , в която е допусната делба на втори етаж
от масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен /първи приземен етаж/,
първи и втори жилищен етаж, с административен адрес: гр.А., ул.“Т. К.“№*,
ведно с ½ ид.ч. от сутерена, в които след извършено пристрояване са
обособени два самостоятелни обекта: самостоятелен обект със ЗП от 113, 76
кв.м., състоящ се от антре/стълбище и WC+баня със ЗП от 19, 13 кв.м. на
сутерена; стълбище и стая със ЗП от 18, 93 кв.м. на първи етаж; антре,
коридор, кухня-трапезария и дневна със ЗП от 75, 70 кв.м. на втори етаж, и
самостоятелен обект със ЗП от 105, 11 кв.м., състоящ се стълбище,
коридор, две стаи със ЗП от 43, 86 кв.м. на сутерена; стълбище на първи етаж
със ЗП от 13, 91 кв.м.; две стаи, стълбище и антре със ЗП от 47, 34 кв.м. на
втори етаж, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, ведно с ½ ид.ч. от дворното място с площ 256 кв.м.,съставляващо ПИ
24
с пл.№4284 в кв.215 по плана на гр.Айтос, и който попада в обхвата на УПИ
V-4283,4284 в кв.215 по плана на града от 1986г, ведно с всички подобрения и
приращения в западната половина на двора и вместо него постановява:
ДОПУСКА делба между Е. А. С., А. А. Б., А. И. А., М. И. Б. и Й. И.
А. на следния недвижим имот,останал в наследство от А. Б. И. , а именно:
втори жилищен етаж/описан като трети жилищен етаж в нотариален акт
№ *, н.д.№303 /12.10.2021г на нотариус Жулиета Димитрова/ от масивна
жилищна сграда, състояща се от сутерен /първи приземен етаж/, първи и
втори жилищен етаж, с административен адрес: гр.А., ул.“Т. К.“№*, със
застроена площ на етажа 123,04 кв., състоящ се от кухня- трапезария ,
дневна, две стаи, две антрета и коридор, при граници на етажа: изток –
външен зид, запад- външен зид, юг- калкан и външен зид, север – улица,
отгоре – покрив, отдолу първи жилищен етаж, ведно с прилежащите
помещения от сутеренния етаж: две стаи от по 11,40 кв.м. и 9,46 кв.м.
,коридор,стълбище, антре-стълбище, баня с тоалетна и тоалетна и 1/2
ид.ч. от общите части на сградата, ведно с ½ ид.ч. от дворното място с площ
256 кв.м.,съставляващо ПИ с пл.№4284 в кв.215 по плана на гр.Айтос, и който
попада в обхвата на УПИ V-4283,4284 в кв.215 по плана на града от 1986г,
ведно с всички подобрения и приращения в западната половина на двора.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25