Решение по дело №1747/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на С.С.С., с ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. З., срещу Решение № 836/1.06.2023 г. по НАХД № 20223110204369/2022 г. на Районен съд–Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 365зз-684 от 15.10.2023 г., издадена от мл. Автоконтрольор в сектор ПП ОД МВР Варна Х. Г., с която на осн. чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан С.С.С. за срок от 24 часа.

Жалбоподателят оспорва решението с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се искане за отмяна на решението на Районен съд – Варна и постановяване на друго такова, с което да се отмени Заповед рег. № 365зз-684 от 15.10.2023 г. Сочи, че неправилно ВРС е приел, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, и съдържа посочените в чл. 74, ал.2 от ЗМВР реквизити, акта не съдържа необходимите реквизити, този дефицит не се компенсира и от цифровата формулировка на деянието, цитираната разпоредба на чл. 343б от НК, съдържа четири самостоятелни престъпления, липсва надлежна конкретизация. Полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за постигане на законовата цел. Оспорва посоченото в заповедта, че С. е спрян за проверка, тъй като свидетелите не са очевидци. Заповедта е издадена при допуснати нарушения на материалния закон, административния орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗДВП, т.е. налице са данни за извършено престъпление. В случая липсата на фактическо основание за издаване на акта не може да се засети с посочването на правни основания. В заповедта не е посочено, какви са действията на С. за да се прецени изводът, че те покриват признаците на законов състав от НК. Неправилно е преценено, че към момента на издаване на заповедта са били налице достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка. В административната преписка по делото не се съдържат доказателства, установяващи, че към момента на издаване на заповедта са били налице данни за извършено престъпление. ВРС не е преценил представената медицинска документация от С.. По изложените доводи моли да се отмени акта.

В съдебно заседание процесуалния представител на С. поддържа жалбата. Моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което да се отмени заповедта за задържане и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

По основателността на касационната жалба съдът намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на С.С., срещу Заповед за задържане на лице рег. № 365зз-684 от 15.10.2023 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор ПП ОД МВР Варна Х. Г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа".

Районен съд-Варна е приел от фактическа страна, че на 15.10.2022 г. около 15:30 ч. в гр.Варна, ул.“Девня“ служители на сектор ПП ОД МВР Варна и ответника спрели за проверка водач на МПС с рег. № *******, лицето С.С.. Той бил изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози с Drаger Drug Test 5000-004, с проба № 207, като уредът отчел положителен резултат за Канабис-25. На С. бил съставен АУАН сер.GA № 665873.

На 15.10.2022 г. в 16:40 ч. била издадена Заповед за задържане на лице рег. № 365зз-648/15.10.2022 г. Като основание за задържането на С. било посочено "чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР –чл.343б ал.3 от НК – управление след употреба на канабис-25“. Заповедта за задържане била връчена на лицето. На 15.10.2022 г. в 21:00 ч. С. бил освободен. С резолюция № 22-0819-М000541/17.10.2022 г. ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, началник група в ОД МВР Варна, като съобразил, че е образувано ДП № 523/2022 г. по описа на сектор ПП ОД МВР Варна за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, на осн.чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН прекратил административно наказателното производство по АУАН сер.GA № 665873/15.10.2022 г. По образуваното ДП няма повдигнато обвинение на конкретно лице. Въззивният съд установил, че е назначена съдебно химико-токсикологична експертиза.

За да потвърди процесната заповед от правна страна, Районен съд-Варна е приел, че същата е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, които произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват. Съдът е приел също, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел е, че даденото правно основание за задържането чл. 343б, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества е достатъчно. Разяснени са правата на задържаното лице, обезпечена е и възможността С. да ангажира защитата си. В мотивите си първоинстанционният съд сочи, че към момента на издаване на оспорения акт са били налице данни за извършено престъпление. За да се приложи нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни за съпричастност на задържаното лице с това престъпление. Районен съд – Варна е приел, че е налице основанието визирано в чл. 5, §1 б.“с“ та ЕКПЧ. По изложените доводи е потвърдил оспорената заповед.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съдът намира наведените с касационната жалба възражения за неоснователни. Правилно районният съд е приел, че заповедта съдържа необходимите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й. Съгласно установената и трайна съдебна практика, е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ, част от административната преписка. Правилно съдът е приел, че в настоящия случай фактическите основания се съдържат както в заповедта - посочено е, че лицето се задържа за извършено престъпление по чл. 343 б, ал.3 от НК. Съгласно текста, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Отделно от това в заповедта е посочено, като фактическо основание: установено управление на МПС, след употреба на канабис - 25. В приложените по делото материали по образуваното досъдебно производство, се съдържат факти и обстоятелствата, дали повод лицето да бъде задържано. Установено е, че С. е управлявал МПС и е катастрофирал в гр. Варна, на ул. „Девня“, след което на лицето е направен тест за наркотици. Видно от приложения по делото резултат, полевия тест е положителен за „Канабис – 25“.

Настоящата инстанция споделя и извода на районния съд, че заповедта за задържането на С. е издадена в съответствие с целта на закона. Целта на задържането е да се даде възможност на органите на МВР да попречат на едно лице да се отклони от наказателно преследване или да разкрият извършено престъпление. Правилно ВРС приема, че в конкретния случай жалбоподателят е задържан с цел преустановяване на извършваните от него действия.

Правилно въззивният съд в решението си приема, че към момента на издаване на заповедта са били налице данни за извършено престъпление. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, към административната преписка трябва да има данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление и в конкретния случай правилно е прието, че такива са налице. От фактическите обстоятелства по административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, водещи до предполагаемо инкриминирано поведение на касатора. За прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин инкриминираното деяние и неговия извършител. Достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в НК. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган, че е вероятно жалбоподателят да е извършил престъпление, за което е било необходимо да бъде задържан.

Действително С. не е бил спрян за проверка, а след като е допуснал ПТП полицейските служители са посетили произшествието и са го тествали за употреба на наркотични вещества, като теста е дал положителен резултат. Изложеното не променя фактическите установявания, въз основа на които е издадена оспорената заповед.

По доводите на С., че въззивния съд не е преценил представените медицински документи – амбулаторен лист, рецепта за изписани лекарства, както и предприетото от С. лечение, съдът прецени следното: на първо място от така представените доказателства не се налага категоричен извод, че С. е закупил и приемал изписаните му медикаменти. Обстоятелството, че жалбоподателят е дал и биологичен материал за изследване в лаборатория „Рамус“, не променя горните изводи, доколкото Наредба №1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози урежда мястото на изследване на дадения биологичен материал.

Районен съд-Варна е установил правилно фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при спазване на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за обезсилване или обявяване на нищожност на решението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Административният съд, трети тричленен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 836/1.06.2023 г. по НАХД № 20223110204369/2022 г. на Районен съд–Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: