РЕШЕНИЕ
№ 2429
гр. Варна, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110100074 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Предявени са от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В. В. срещу М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1./ 144.61 лева, представляваща дължима сума за реално
доставени и ползвани В и К услуги по партида с аб. № *, с адрес на потребление * за
периода от 04.07.2019 г. до 04.06.2022 г. с период на фактуриране от 08.08.2019 г. до
09.06.2020 г.; 2./ 26.28 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата от
144.61 лева за периода от 07.09.2019 г. до 04.06.2020 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 24.03.2022 г. до окончателното погасяване на
задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1895/25.03.2022 г. по ч. гр.
д. № 3718 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, препис от която му е връчен на 01.03.2023 г. – лично.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. П. В.
поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
1
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение, в
тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове. Поддържа
се, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и период с кл. № *,
доколкото е собственик на процесния водоснабден имот, за който са открити две партиди, а
именно с аб. № * и аб. № *. Сочи се, че исковите главници съставляват стойност на реално
доставени и потребени В и К услуги за периода от 04.07.2019 г. до 04.06.2020 г. Ищецът
навежда, че за процесните суми са издадени съответните фактури, като периодът на
фактуриране на ползваните ВиК услуги, начислени по партида с аб. № * е от 08.08.2019 г. до
09.06.2020 г., при начален период на забава – 07.09.2019 г.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, по делото е
приобщено ч. гр. д. № 3718 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, а от
страна на ищеца са представени следните писмени доказателства, а именно ОУ за
предоставянето на ВиК услуги на потребителите, ведно с извадка от решение от 28.12.2018
г. и от 23.12.2019 на КЕВР; извадка от местен ежедневник; справка за недобора на частен
абонат № * и № *; опис отчети на плащанията; справка № 47146/2813.01.2023 г. от Агенция
по вписванията; справка от НБД „Население“, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 250.00 лева, от които: 75.00 лева – разноски по ч. гр.
д. № 3718 по описа за 2022 г. на РС-Варна, а именно 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева
възнаграждение за юрисконсулт и 175.00 лева – разноски сторени в настоящото
произовдство, а именно 75.00 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсулстко
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер, доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и с оглед обема на оказаната правна
помощ и съдействие от процесуалния представител на ищцовото дружество.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че М. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: * ДЪЛЖИ на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление в *, следните суми: сумата в размер от 144.61 лева, представляваща дължима
сума за реално доставени и ползвани В и К услуги по партида с аб. № *, с адрес на
потребление * за периода от 04.07.2019 г. до 04.06.2022 г. с период на фактуриране от
08.08.2019 г. до 09.06.2020 г. и сумата в размер от 26.28 лева, представляваща мораторна
2
лихва, начислена върху сумата от 144.61 лева за периода от 07.09.2019 г. до 04.06.2020 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.03.2022 г. до
окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 1895/25.03.2022 г. по ч. гр. д. № 3718 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *
ДА ЗАПЛАТИ на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в *
сумата в общ размер от 250.00 лева, от които:
- 75.00 лева – разноски по ч. гр. д. № 3718 по описа за 2022 г. на РС-Варна, а именно
25.00 лева държавна такса и 50.00 лева възнаграждение за юрисконсулт и
- 175.00 лева – разноски сторени в настоящото произовдство, а именно 75.00 лева за
държавна такса и 100.00 лева за юрисконсулстко възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК в минимален размер.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3