Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260077
гр. Шумен, 08.04.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в публичното съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Тодорова като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №42 по
описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260249/08.12.2020г. по гр.д.№778/2020г. ШРС е осъдил „Национална
здравноосигурителна каса“-гр.София, да
заплати на „Комплексен онкологичен център Шумен“ЕООД-гр.Шумен, представлявано от д-р Сотир
Караниколов, чрез адв.Пл.П. при ШАК,
сумата от 10 800лв., представляваща стойността на извършена и отчетена, но незаплатена
лечебна дейност - лъчелечения през месец март 2020г. по ИЗ 1200/2020г., на ЗОЛ
Стоянка Парушева Калчева; ИЗ 1229/2020г., на ЗОЛ Виолетка Стойчева Гайдарова;
ИЗ 1284/2020г., на ЗОЛ Фатме Мустафова Ходжова; ИЗ 1306/2020г., на ЗОЛ Нерми
Исмаил Осман, по сключени между страните индивидуален договор за оказване болнична помощ по
клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури № 270307/20.02.2020 г.,
ИД № 270668/ 23.05.2019г. и ДС № 15 от 21.02.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 20.05.2020г. до
окончателното й изплащане.
Решението е
обжалвано от ответната страна изцяло.
Жалбоподателят намира същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
пълно противоречие с материалния закон, при неправилно субсумиране и тълкуване
на релевантни към казуса правни норми, при явно нарушение на процесуалните
правила и в пълно несъответствие със събрания по делото доказателствен
материал. Неправилен и незаконосъобразен се явявал изводът на първоинстанционния
съд, свързан с датата на влизане в законна сила на НРД МД №2020-2022г.. Такъв
бил и изводът на съда свързан с превратно тълкуване на разпоредбата на §3 от
ПЗР на индивидуален договор №270307/20.02.2020г. и §8, ал.1 и ал.2 от НРД МД
2020-2022г.. Крайно неясно, систематично неразбираемо и цялостно необосновано
първоинстанционният съд приел, че извършените лъчелечения на четиримата ЗОЛ
през м.март 2020г., не били втори по ред за календарната 2020г.. Моли,
решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което заявените
искови претенции бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно
от представения по делото договор № 270307/23.05.2018г. на основание чл.59,
ал.1 от ЗЗО за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и
допълнително споразумение № 16/21.02.2019г., сключен между НЗОК, в качеството
на възложител и Комплексен онкологичен
център - гр.Шумен ЕООД-гр.Шумен, в качеството на изпълнител, последният се
задължил да оказва медицински дейности
по приложение №7 към чл.1 от Наредба №3/2018г. и посочени в приложение №18а
амбулаторни процедури на НРД за медицински дейности за 2018г., а възложителят
се задължил да закупува и заплаща дейностите по ал.1.
Съгласно §10 от допълнителното
споразумение, същото е сключено за срока на действие на договора за изменение и
допълнение на НРД за медицинските дейности за 2018г./обн. ДВ бр.4/11.01.2019г./
и е в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при
промяна на действащия НРД или анекса към него, а съгласно § 108 от договора за
изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2018г., дейностите в
извънболничната и болничната помощ, назначени и започнати преди 1 януари 2019
г., се извършват по реда на НРД за медицинските дейности за 2018г. и се
заплащат при условията и по реда на този договор за изменение и допълнение на
Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018г..
На 20.02.2020г., между страните е
сключен последващ договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и
извършване на амбулаторни процедури №270307, сключен на основание чл.59, ал.1
от 330 в съответствие с НРД за МД 2020г..
Не е спорно между страните, че от ищеца е извършено отчитане по електронен
път на извършена дейност за четири броя
пациенти: 1/ИЗ 1200/2020г., на ЗОЛ Стоянка Парушева Калчева, приета на
04.03.2020г., дехоспитализирана на 12.03.2020г.; ИЗ 332/2020г., предходно
лъчелечение: хоспитализация на
16.01.2020г., дехоспитализация на 25.02.2020г.; 2/ИЗ 1229/2020г., на ЗОЛ
Виолетка Стойчева Гайдарова, приета на 05.03.2020г., изписана на 13.03.3030г.; ИЗ
6293/2020г, предходно лъчелечение:
хоспитализация на 13.12.2019г, дехоспитализация на 22.01.2020г; 3/ ИЗ
1284/2020г., на ЗОЛ Фатме Мустафова Ходжова, приета на 09.03.2020г.,
дехоспитализирана на 16.03.2020г.;ИЗ 351 /2020г., предходно лъчелечение:
хоспитализация на 17.01.2020г, дехоспитализация на 26.02.2020г; 4/ ИЗ
1306/2020г., на ЗОЛ Нерми Исмаил Осман, приет на 10.03.2020г, дехоспитализиран
на 19.03.2020г; ИЗ 271/2020г, предходно лъчелечение: хоспитализация на
14.01.2020г, дехоспитализация на 22.01.2020г., но е отказано плащане на
извършеното лечение.
В
този смисъл е представена справка за
отхвърлените случаи по КП 251.1-на извършено лъчелечение на горепосочените
четирима пациента през м.март 2020г., както и писмо изх.№186/21.04.2020г., с
което РЗОК-Шумен е уведомила ищцовото дружество за становището си във връзка със
заплащането по КП№251.1-че дейността,
извършена през м.януари и февруари 2020г., следвало да бъде заплатена при
условията и по реда на НРД за МД за 2020-2022г., а ако пациентът се нуждаел от
повторно лъчелечение, то се отчитало по КП №249 или №250.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Ищцовата страна „Комплексен
онкологичен център Шумен“ЕООД-гр.Шумен, претендира от НЗОК, да й заплати стойността на извършени лъчелечения на четирима пациенти/ЗОЛ/
по КП №251 през м.март 2020г., всяко на стойност 2700лв., или общо 10800лв., в
условията на евентуалност, да ги заплати
по КП№250.1 всяко на стойност 1925лв., общо 7700лв..
Ответникът оспорва наличието на основание за заплащане на претендираните
дейности, тъй като същите били проведени през м. март 2020г. и се явявали
втори по ред за календарната 2020 г., поради това и не следвало да се прилага
КП 251, която можела да се отчита еднократно през съответната календарна
година.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд досежно
основателността на заявените претенции и на основание чл.272 от ГПК, препраща
към същите.
Не се спори между страните, че
сочените лъчелечение на четиримата пациенти са били извършени и надлежно
отчетени от ищеца. И четирите са отчетени като изпълнени по
клинична пътека (КП) № 251.1 с единична
отчетна стойност 2 700лв., или общата им стойност по индивидуалния договор за окозване на
болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК
от 20.02.2020г. и НРД МД 2020г.-2022г., съответно е 10800лв..
Спорът е досежно това - тъй като договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на
амбулаторни процедури №270307 с ищцовото дружество е сключен на 20.02.2020г., проведеното лъчелечение на
пациентите през м.март 2020г. второ по ред ли се явява, ако такова им е
проведено и през периода м.декември 2019г.- м.февруари 2020г.. Т.е следва ли да се прилага КП 251, която
може да се отчита еднократно през съответната календарна година, тъй като е
налице изпълнение на съответна медицинска дейност за първи път през 2020 г.,
при условията НРД МД 2020-2022 г. и съответно дали извършената през м. януари и
м. февруари 2020 г. медицинска дейност
следва да се отчита по него или по НРД МД 2018г..
Съдът намира, че по делото се
установи, че страните към датата на извършване на лъчелеченията на четиримата
пациенти през м.март 2020г. са били в
облигационни отношения, уредени от сключения на 20.02.2020г. договор
за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, по силата на който НЗОК
е възложила, а ответното дружество приело извършването на редица медицински
дейности/включително и лъчелечение/. Съгласно §3 от ПЗР на договора, през
месеците януари и февруари на 2020 г., дейностите в болничната медицинска помощ
се извършват по реда на НРД за медицинските дейности за 2018г.. Тълкуването на
сочената норма налага извода, че лъчелеченията на четиримата ЗОЛ в периода м.януари-
м. февруари 2020г./лечението на единия пациент е започнало дори през м.декември
2019г./, са извършени и се уреждат при условията на предходния НРД МД 2018г.,
т.е не следва да се приема, че са втори по ред за 2020 г., съгласно условията
на НРД МД 2020 г. - 2022г.. Сочената разпоредба е предвидена именно с
оглед сключването на НРД МД 2020-2022г. и индивидуалния договор след началото
на календарната година.В индивидуалния договор са отразени и две различни
дати на влизане в сила на
договора-01.01.2020г. и 20.02.2020г., което също пречи да се направи
извод, че извършените лъчелечения през м.март 2020г. се явяват втори по ред по
договора от 2020г.. Сочените неясноти и противоречия, не следва да се тълкуват в ущърб на лечебното заведение, чиято основна дейност е
извършване на болнична помощ, съответно в ущърб на ЗОЛ.
Действително, съгласно § 8, ал.1 от НРД
МД 2020-2022г., дейностите в извънболничната и болничната помощ, назначени по
реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и започнати преди 1 януари 2020
г., се извършват по реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и се
заплащат при условията и по реда на този НРД, а съгласно ал.2, през месеците
януари и февруари на 2020 г. дейностите в болничната медицинска помощ се
извършват по реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г., но това не налага
извода, че проведените от ответното дружество лъчелечения на четиримата
пациенти през м.декември 2019г., съответно януари-февруари 2020г., следва да се
отчитат, включително и като за първи път извършени съгласно подписания на
20.02.2020г. индивидуален договор с ответното дружество. Ответната страна, отказала изплащането на
проведено лечение през м.март 2020г., не е ангажирала доказателства досежно
това, че проведените лъчелечения на четиримата пациенти през м.декември 2019г.,
съответно, м.януари и м.февруари 2020г. са били отчетени и изплатени по индивидуалния договор от 2020г., за да се приеме, че
извършеното през м.март такова се явява повторно.
Предвиденото в алгоритъма на КП№251,
Приложение №17 към НРД МД 2020-2022г., че отчитането по тази клинична пътека
може да стане веднъж годишно, следва да се тълкува във връзка с предвиденото в
§8, съответно §3 от договора, а именно, че се отнася за леченията, извършени за
пръв път, но по реда на НРД МД 2020-2022г., съответно инидивидуалния договор от
20.02.2020г..
Договорът проявява действие едва след
неговото сключване, а в случая на практика се предоговарят вече възникнали въз
основа на предходен договор /договор №
270307/23.05.2018г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и допълнително
споразумение № 16/21.02.2019г./ правоотношения, като по този начин биха могли
да се засегнат правната сигурност на гражданския оборот и интересите на
участниците в него. Самият НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022г. е обнародван в ДВ на
24.01.2020г., т.е. след започване извършването на всички предходни лъчелечения.
И именно с цел избягване негативните последици от придадената му обратна сила
са предвидени сочените по-горе разпоредби.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира претенциите с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД за основателни и доказани в пълния предявен размер от по 2700лв.,
или общо 10800лв..
Първоинстанционното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото дружество деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер на 1024.80лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване, доколкото съгласно чл. 69, ал. 1,т.1 размерът на цената на всеки един от исковете
е под 20 000лв. и се касае до търговски
спор.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260249/08.12.2020г. по гр.д.№778/2020г. на ШРС, с което Национална
здравноосигурителна каса“-гр.София, адрес на управление: ул.“Кричим“ № 1,
Булстат *********, представлявана от управителя проф. д-р Петко Салчев, е
осъдена да заплати на „Комплексен онкологичен център Шумен“ ЕООД-гр.Шумен, адрес
на управление: ул. „Васил Априлов“ № 63, представлявано от д-р Сотир
Караниколов, чрез адв.Пл.П. при ШАК, сумата от 10 800лв., представляваща
стойността на извършена и отчетена, но незаплатена лечебна дейност -
лъчелечения през месец март 2020г., както следва: по ИЗ1200/2020г. на ЗОЛ С.Калчева-2700лв,
по ИЗ1229/2020г. на ЗОЛ В.Гайдарова-2700лв., по ИЗ1284/2020г. на ЗОЛ Ф.Ходжова-2700лв.
и по ИЗ1306/2020г. на ЗОЛ Н.Осман-2700лв., по сключен между страните
индивидуален договор за оказване
болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури №
270307/20.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 20.05.2020г. до окончателното й изплащане, и са
присъдени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса“-гр.София да заплати на „Комплексен онкологичен център
Шумен“ ЕООД-гр.Шумен, деловодни разноски
пред въззивната инстанция в размер на 1024.80лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.