№ 830
гр. Варна, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501271 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Р. Б.,
действаща със съгласието на майка си Г. М. Б., против решение № 365 от
08.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 14619 по описа за 2022 г. на Районен съд
– Варна, четиридесет и шести състав, с което е отхвърлена молбата на
въззивницата за налагане на мерки за защита от домашното насилие по член
5, алинея 1, точки 1 и 3 от ЗЗДН срещу М. С. С.; както и е осъдена да заплати
на М. С. С. сумата от 600 лева, представляваща сторените в производството
пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Потъпила е и частна жалба от Д. Р. Б., действаща със съгласието на
майка си Г. М. Б., против определение № 4533 от 13.04.2023 г., постановено
по гр.д.№ 14619 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и
шести състав, с което е оставено без уважение искането, обективирано във
въззивна жалба с вх.№ 14110 от 22.02.2023 г., подадена от Д. Р. Б., действаща
лично и със съгласието на родителя Г. М. Б., упълномощила за целта К. М. С.,
за изменение на решение № 365 от 08.02.2023 г., постановено по гр.д.№
1
14619/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XLVI състав, в частта за
разноските.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита се, че необосновано районният съд е градил
изводите си на свидетелските показания, тъй като те не дават категорично
сведение, че ответникът е бил на работа в посочения час, а и втората
свидетелка е заинтересована от изхода на спора като съпруга на ответника.
Също така се излага, че решението е незаконосъобразно в частта му, с която
въззивницата е осъдана да заплати разноските на ответника, тъй като тя е
непълнолетно лице. Иска се отмяна на решението и уважаване на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва и се желае
потвърждаване на атакуваното решение. Излага се, че първоинстанционният
съд правилно е ценил събраните доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, се твърди, че молителката живее
в ***. На 18.10.2022 г. около 10 часа видяла от терасата на жилището дядо си
М. С.. Същият бил паркирал личната си кола точно пред тяхната тераса и
проглушавал наоколо с клаксона на автомобила. След като я видял, че е на
терасата и го гледа, започнал да ръкомаха с пръсти, отправяйки заплашителни
жестове към нея. Размахал показалеца на дясната си ръка заплашително. В
същото време крещял и я заплашвал. Заканвал се, че всички „щели да си
платят“. Също така сочи, че многократно е заплашвал нея и майка й Г. Б. по
всякакви начини. Търсено е съдействие и от полицията. Твърди, че я е страх
да излиза от дома си, защото той постоянно ги следи. Посочва, че дядо й е
предупреден писмено от полицията да не посещава адресът им без изрична
покана, но въпреки това го прави постоянно. Излага, че дядо й постоянно
изнудвал майка й за пари. През 2019 г. той и баба й Д. С.а прехвърлили на
майка й апартамента, в който живеят. Поддържа, че дядо й е натрупал
огромни суми като сметки за апартамента за години назад, като настоява те да
му ги заплатят.
2
Ответникът по молбата М. С. С. е депозирал писмено възражение.
Поддържа становище за неоснователност на молбата, като оспорва
твърденията на молителката, че на посочената дата е извършил домашно
насилие спрямо нея. Излага, че на този ден е бил на работа.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна сочи в становището си, че
следва да бъдат предприети мерки спрямо М. С., ако се установи извършен от
него акт на домашно насилие.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по
делото пред първата инстанция доказателства, а на основание член 272 от
ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционното решение в тази му
част.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН от лице по член 8,
алинея 1, точка 1 от ЗЗДН /пострадало лице, което е навършило 14-годишна
възраст/ с твърдения, че ответникът /дядо на молителката/ й е нанесъл
психически и емоционални травми.
В производството пред първата инстанция е предоставена възможност на
молителката да води един свидетел в насроченото по делото открито съдебно
заседание за установяване на твърдените в молбата обстоятелства относно
извършения на 18.10.2022 г. акт на домашно насилие, но гласни
доказателствени средства не са били ангажирани от страната, като
пълномощникът й изрично е заявил в съдебно заседание, проведено на
3
30.01.2023 г., че се отказва от искането за свидетели.
За опровергаване на изложеното в молбата за защита и декларацията към
нея ответникът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели. От показанията на Б.П.А. е видно, че на 18.10.2022 г. ответникът е
останал да работи след нощна смяна във връзка с изпълнението на ВиК
дейности и някъде до около 2-3 часа след обяд бил на работа. Посочва, че на
ответника често се налага да остава след работа, тъй като няма кой друг да
извършва свързването по канала, по моста, по тръбите. Датата 18.10.2022 г.
свързва с графика за смените, тъй като той е заменил ответника след нощна
смяна. Свидетелката Д. П. С.а /съпруга на ответника/, чиито показания следва
да бъдат ценени при условията на член 172 от ГПК, си спомня за посочената
дата, че съпругът й е бил на работа, защото когато той е нощна смяна, тя
отива на работа с автобус. От ответника знае, че след нощната смяна е
останал на работа и към 15,00–15,30 часа й се обадил, за да й каже, че се
прибира от работа. Явства, че често се случва М. да работи извънредно.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага
извод, че не са установени категорично твърденията на молителката за
упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника. В
конкретния случай не може да бъде направено единствено и
безпротиворечиво заключение, че на посочената в молбата за защита дата -
18.10.2022 г. - М. С. е упражнил спрямо нея насилие. Показанията на двамата
разпитани по делото свидетели са еднопосочни и допълващи се взаимно, като
установяват, че на процесната дата и в посоченото време ответникът е бил на
работа. Това обстоятелство опровергава твърденията на молителката, че на
18.10.2022 г. около 10 часа дядо й е бил с личния си автомобил зад блока, в
който тя живее. Освен това така описаните действия, които според
молителката предствляват акт на домашно насилие /размахване на показалеца
на дясната ръка заплашително, крещене и заплашване без детайлна
конкретизация на точно използваните думи, закани, че „всички щели да си
платят“/ сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като психическо и
емоционално насилие по смисъла на ЗЗДН, обуславящо необходимостта от
налагането на мерки за защита, ограничаващи правната сфера на ответника.
Следва да бъде отчетено, ответникът и дъщеря му Г. М. Б. /майка на
молителката/ са във влошени взаимоотношения, като ответникът е депозирал
искова молба срещу дъщеря си и пред ВРС е на производство гражданско
4
дело. Не е спорно, че именно в този имот живее и молителката, която сама
излага в молбата за защита, че дядо й настоява тя и майка й да му заплатят
огромни суми за комунални сметки за апартамента, като редовно ги изнудва и
тормози по този повод. Налага се впечатление, че настоящото производство
се използва, за да се съберат доказателства, които да послужат при
разрешаване на другите спорове между страните. Правилно
първоинстанционният съд е стигнал до извод, че дори да се приеме за
установено, че на процесната дата ответникът е казал, че „всички ще си
платят“, то това не може да се счете като някаква закана, която да доведе до
опасност за живота и здравето на молителката, а е по-скоро свързано именно
с наличните имуществени спорове между тях.
Поради съвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с
тези на ВРС по спора, решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено.
Съгласно член 11, алинея 3 от ЗЗДН при отказ за издаване на заповед или
при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се
заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са
навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение,
или лица с увреждания. Молителката е непълнолетно лице и следва да намери
приложение цитирана разпоредба, то тя се отнася само дължимите за
воденото на производство такси и разноски /държавна такса, депозит за вещи
лица или свидетели/, но не и за разноските, сторени от насрещната страна за
адвокатско възнаграждение. По отношение на тези разноски се прилага
разпоредбата на член 78 от ГПК, която не се дерогира от приложението на
специалната норма на член 11, алинея 3 от ЗЗДН, защото държавата
освобождава от заплащане на публични задължения - такси и разноски, но не
и от частни задължения, каквото е отговорността за разноски, която по своя
характер е деликтна. Поради това и депозираната частна жалба от Д. Р. Б. се
явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено, както и решението в частта му за разноските.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 365 от 08.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 14619 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести
състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4533 от 13.04.2023 г., постановено по
гр.д.№ 14619 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6