№ 199
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110124050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 25.07.2022 г. (на
лист 7 от делото) и 29.05.2023 г. (на лист 74 от делото) на М. Г. А. срещу
етажните собственици на сграда с адрес: С., ул. „Х. К.“, № **, с която са
предявени претенции за отмяна на решение на общото събрание на етажната
собственост от 29.03.2022 г. по т. 4 от протокол от същата дата, с което е
възложено от ищцата да се съберат 1276,20 лева, които тя да плати в 14-
дневен срок, а ако не го направи – да се заведе съдебно дело срещу нея от
управителя на етажната собственост.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на два апартамента
в сградата, а при общото събрание на съпруга не била дадена възможност да
участва в гласуването като пълномощник; решенията за такси за управление и
ремонт противоречали на правилата на ЗУЕС и не било ясно кой за какво е
гласувал.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – етажните
собственици, представлявани от К. К. като управител, с който предявеният
иск се оспорва като неясен, евентуално – неоснователен. Твърди се, че
ищцата е участвала в събранието и е имала възможност да разисква; че
съпругът не е собственик и не може да участва, а при всички положения тя
лично е правила това; че възраженията относно размера на таксите са
свързани с това кой не ги плаща, както и че гласуванията в протокола са
правилно отразени. Иска се да се уточни кои точно решения се оспорват.
В съдебното заседание страните поддържат претенциите и
възраженията си. Ищцата излага в писмена защита твърдения, които не са
направени в исковата молба – че не било установено кой бил управител на
1
етажната собственост и дали е бил с изтекъл мандат към датата на
събранието, като и поддържа, че е предявила установителен иск за
нищожност на решенията на общото събрание. Ответниците в писмената си
защита посочват подробно защо не са налице основанията за отмяна,
посочени в исковата молба.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 79 от делото Удостоверение с изх. №
9400-572(10)/01.04.2013 г. на 07.05.2010 г. К. Н. К. е избран за управител на
етажна собственост на сграда с адрес: С., ул. „Х. К.“ №**.
С Определение № 16697/09.05.2023 г. (на лист 66 от делото) е отделено
за безспорно, че ищцата е етажен собственик в сградата на посочения адрес.
Съгласно книгата на етажните собственици (представена на съда за
сведение в заседанието на 04.10.2023 г., на лист 133 от делото) за собственик
на апартамент 7 на третия етаж е отразена ищцата М. Г. А. с 6,212 % идеални
части от общите части, като в апартамента обитават и А. А., Йо. А. и Р. А. (на
лист 87 от делото), а като собственик на ап. 8 на същия етаж е отразена
отново ищцата М. Г. А. с 4,274 % идеални части от общите части на сградата.
Съгласно представен на лист 22 – 28 протокол от общо събрание на
етажните собственици на сграда с адрес: С., ул. „Х. К.“ №**, на 29.03.2022 г.
са взели решение по т. 4 от дневния ред, с което е констатирано, че ищцата не
е заплатила следните вноски към етажната собственост: (1) за апартамент № 7
за периода от юни 2021 г. до февруари 2022 г. – 729 лева за управление и
поддръжка (по 81 лева на месец), а за фонд „Ремонт и обновяване“ за същия
период – 83,70 лева; (2) за апартамент № 8 за периода от юни 2021 г. до
февруари 2022 г. – 405 лева за управление и поддръжка (по 45 лева на месец),
а за фонд „Ремонт и обновяване“ за същия период – 58,50 лева. Отразено е, че
ищцата е присъствала на събранието, където са били представени и други 15
собственици с 87,493 % идеални части от общите части на сградата. Между
страните не се спори, че такова събрание е имало. Отразено е и присъствие на
А. А. като съпруг на ищцата.
По делото не се установи препис от протокола от общото събрание от
29.05.2023 г. да е бил получен от ищцата. Представена е на лист 19 от делото
бележка, подписана от „М.“, която ищцата оспорва, и доколкото не се сочи
еднозначно коя я е подписал, съдът приема за достоверно твърдението на
ищцата, че не е получила препис от протокола до датата на подаване на
исковата молба.
Не се налага обсъждане на другите доказателства по делото, тъй като те
биха имали отношение към въпроси, които се отнасят до третото наведено
нарушение от ищцата.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
На първо място константна е съдебната практика, че по искове за
2
отмяна на правни актове, какъвто е и настоящият – за отмяна на решение на
общо събрание на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, с оглед
охраняване на правата на ответника и в съответствие с принципа на
диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК съдът се произнася само по
наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на решенията. Съдът
още в определението си от първото открито съдебно заседание от 31.05.2023
г. (на лист 80 от делото) е посочил, че няма да разглежда искания за
основания за незаконосъобразност, които не са направени в исковата молба.
По отношение на предварителното процесуално възражение на ищцата,
че етажните собственици не били редовно представлявани от К. К., съдът
намира, че възражението е неоснователно. Независимо дали мандатът на
управителя Косев е изтекъл и кога до доказване от страна на ищците, че е
избран нов управител на етажната собственост на общо събрание, последният
представлява етажните собственици – така изрично предвижда чл. 23, ал. 4
ЗУЕС. По делото е представено удостоверение, че от 2010 г. управител на
етажната собственост е К. Н. К.. При липса на данни за друг управител,
представител на етажните собственици по силата на закона е това лице и
всякакви опити за засилено формално тълкуване на ищцата в тази насока
нямат основание.
Неоснователно е и твърдението на ищцата, че води отрицателен
установителен иск за нищожност на решенията на общото събрание.
Правната квалификация на иска се дава от съда (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК) с
оглед твърденията на страните – основанията за незаконосъобразност на
решението. Основанията за нищожност на сделки – решения не са посочени в
законите, а са изведени общо от съдебната практика в Тълкувателно решение
№ 1/06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г., на Общото събрание на
гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС), като това
са: липса на предметна компетентност за вземане на решение; отразяване на
невзето (негласувано) решение, както и случаи, в които изрично законът
предвижда нищожност на решението. В случая самата ищца поддържа, че е
имало общо събрание на 29.03.2022 г.; решенията за такси и вноски за
етажната собственост са от компетентността на общото събрание на
последната – чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУЕС, а законът не предвижда никъде
изрично основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Всички изтъкнати от ищцата пороци – недаване на
думата; недопускане на гласуване от лице, което има право на това, и
нередовна процедура по гласуването, са такива, които водят до отмяна на
решенията с конститутивния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
За да се разгледа този иск, ищцата следва да установи, че е етажен
собственик и е уведомена за решенията, които оспорва, по-малко от 30 дена
преди подаване на исковата молба. В случая съдът приема, че не е установено
кога ищцата е била уведомена, а тя безспорно е етажен собственик, поради
което искът е допустим.
По заявените пороци на решенията:
Негласуването на съпруга на ищцата на общото събрание не се отразява
3
на действителността на решенията, тъй като гласът на ищцата е отчетен с
пълния обем на общите части – 10,486 %, което означава, че дали е
гласувала само тя или и съпругът няма никакво значение за броенето на
гласовете, като нейните права на глас са отразени пълно с процента на
идеалните части. Дори и съпругът да беше гласувал различно от нея, това
не засяга ищцата, тъй като нейните идеални части са отразени изцяло като
глас „против“ атакуваното решение по т. 4.
Ищцата сочи, че не е дадена думата при разискванията в общото
събрание. От текста на протокола действително личи, че това е така.
Доколкото чл. 16, ал. 5 ЗУЕС (ред. ДВ, бр. 57/2011 г., в сила до 31.12.2023 г.)
изисква провеждане на разисквания на общите събрания на етажната
собственост, като това следва от частта от разпоредбата „същността на
изявленията, направените предложения...“, то в случая е нарушено правото на
ищцата на участие – на практика пред нея е направена констатация, че дължи
пари, отправено е пред всичките съседи предупреждение да плати, след
което е пристъпено към гласуване. Това не е дало възможност на ищцата да
участва и да възрази и нейното изявление да бъде взето предвид от
гласуващите. Поради това оспореното от ищцата решение следва да се
отмени.
Поради това е безпредметно да се разглежда третото твърдяно
нарушение.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, като същата е доказала разноски в размер на 80 лева –
държавна такса, и 600 лева – възнаграждение по договор от 20.07.2022 г. (на
лист 130 от делото), който съдържа разписка за плащане в брой. На ищцата
следва да се присъдят 680 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск на М. Г. А. , с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Х.
К.“, № **, ет. 3, ап. 7, по чл. 40 ЗУЕС, решение на етажните собственици на
сграда с адрес: С., ул. „Х. К.“, № **, взето на общо събрание от 29.03.2022 г.
и отразено в т. 4 от протокола от същата дата, с което е възложено от ищцата
да се съберат 1276,20 лева, които тя да плати в 14-дневен срок, а ако не го
направи – да се заведе съдебно дело срещу нея от управителя на етажната
собственост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК етажните собственици на
сграда с адрес: С., ул. „Х. К.“, № **, да платят на М. Г. А. , с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „Х. К.“, № **, ет. 3, ап. 7, 680 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5