Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия,
осемнадесети състав, на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар Виляна Цачева
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 3808 по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск за делба по чл. 34 ал. 1 ЗС вр. чл. 69 ал. 1 ЗН, като производството е
във фазата по допускане на делбата.
Ищцата
твърди, че с ответниците като наследници по закон на ***, техен дядо, са
съсобственици при равни права на нива, находяща се в землището на с. ***, общ. ***,
в местността „***”, представляваща имот № *** с площ от 24, 995 дка, а като
наследници по закон на тяхната баба ***са съсобственици при равни права на две
ниви, находящи се в същото землище, съответно в местността „***”, представляваща
имот № ***, с площ от 3, 244 дка и в местността „***”, представляваща имот № ***,
с площ от 12, 724 дка. Ищцата уточнява, че общият наследодател ***е имал втора
съпруга, която е починала след него, но преди възстановяване на собствеността
върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ, без от този брак двамата да имат
родени деца, поради което низходящия на тази съпруга няма права в делбения
имот. Отделно това ищцата твърди, че само с първата ответница са съсобственици
по наследство от техния баща – *** С. ***в на нива, находяща се в землището на
с. ***, общ. ***, в местността „***”, представляваща имот № ***, с площ от 31,
905 дка. Ищцата твърди, че страните не могат да постигнат съгласие за
доброволно уреждане на отношенията помежду им, поради което искат от съда да
допусне делба на процесните имоти при посочените в исковата молба дялове на
съделителите в съсобствеността.
С
отговора на исковата молба ответниците заемат становище за неоснователност на
иска, тъй като делбините имоти са изключителна собственост на първата
ответница. В тази връзка се релевира възражение за придобиването на имотите по
давност, на което основание същата е призната за техен собственик по реда на
чл. 587 ал. 2 ГПК, съгласно нот.акт № 167, том 1, рег. № 3385, дело №
148/2009г. на нотариус Тютюнджиева.
Съдът,
като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните,
намира за установено следното:
С решение
№ 0016 от 20.06.1994г. на Поземлена комисия гр. *** по преписка № 7642 от
13.02.1992г. /лист 11/ на наследниците на *** е възстановено правото на
собственост върху 4 земеделски имота, находящи се в землището на с. ***, общ. ***,
между които е процесния имот, с № ***, представляващ нива с площ от 25, 505
дка, в местността „***”, а по КККР на с. ***, поземлен имот с идентификатор № ***/скица
№ 15-2178 от 02.01.2019г./.
С
решение № 0016 от 24.08.1998г. на Поземлена комисия гр. *** по преписка № 11914
от 01.06.1998г. /лист 12/ на наследниците на ***е възстановено правото на
собственост също върху 4 земеделски имота, находящи се в землището на с. ***, два
от които са част от делбените имоти – имот № ***, представляващ нива с площ от
3, 244 дка, в местността „***” и имот № ***, представляващ нива с площ 12.724 в
местността „***”. Съгласно скици № 15-2190 и 15-2184, двете от 02.01.2019г.,
тези земеделски имоти представляват поземлени имоти с идентификатор № ***съответно
с идентификатор № ***по КККР на с. ***, общ. ***.
С
решение № 0016 от 20.06.1994г. на Поземлена комисия гр. *** по преписка № 7638
от 13.02.1992г. /лист 13/ е възстановено правото на собственост на *** С. ***в
върху два селскостопански имота, находящи се в землището на с. ***, един от
които е процесния имот № ***, представляващ нива с площ от 31.905 дка, в
местността „***”. Съгласно скица № 15-2183 от 02.01.2019г. тази нива
представлява поземлен имот с идентификатор № 69732.122.11 по КККР на с. ***,
общ. ***.
По
делото няма спор, а и от представените удостоверения за наследници /листи 6-10/
се установява, че съделителите са наследници по закона на ***, починал на 11.10.1988г.
и ***, починала на 28.08.1957г. Ищцата и първата ответница са деца на техния
син *** С. ***в, починал на 19.09.1997г., а другите двама ответници са деца на
другия син на общите наследодатели – *** С. ***в, починал на 12.04.2012г. Общият
наследодател на страните ***е имал втора съпруга ***М., починала на
29.06.1989г., чийто наследник е дъщеря й ***.
От
предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти от 01.08.1997г. се установява,
че прекият на ищцата и първата ответница наследодател – *** ***в се е задължил
на прехвърли на последната собствеността върху възстановените му по реда на
ЗСПЗЗ земеделски имоти /лозе от 1, 001 дка и нива от 31, 905 дка,
представляваща имот № ***, находяща се в местността „***”/ срещу положените от
купувачката ежедневни грижи през последните две години и половина, както и
срещу бъдещи грижи до края на живота му. В договора е отразено, че първата
ответница е влязла във владение на посочените имоти от деня на сключването му.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 167, том 1, рег. № 3385, дело
№ 148 от 03.12.2009г. на нотариус Д. Тютюнджиева е видно, че по реда на чл. 587
ал. 2 ГПК първата ответница е призната за носител на правото на собственост
върху горепосочените четири делбени имота на основание давностно владение и
наследство. Обстоятелство, което не се оспорва и се признава от последните
двама ответници, с отговора на исковата молба.
От
показанията свидетели П. *** и Ан. М. се установява, че само първата ответница
се е грижела за баща си след развода му и че същият й е дал земите си с
договор, на който свидетелките са се подписали.
От
показанията на свид. М. ***в – арендатор в с. *** се установява, че бащата на
ищцата и първата ответница е обработвал процесните ниви до 1997г., след което
ги е дал на последната, която ги обработвала самостоятелно до 2005г. След тази
година първата ответница отдава делбените имоти под аренда, като свидетелят
обработва земите от 2007г., за което плаща рента на първата ответница. Ищцата
не се е интересувала от земите и не е търсила заплащането на рента. През 2016г.
двете сестри му продали една наследствена нива от майка си, като тогава ищцата
не е имала каквито и да е претенции за другите ниви.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки
съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда
друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Това
право законодателят е дал и на всеки наследник, дори да има противно
разпореждане от наследодателя /чл. 69 ал. 1 ЗН/. В производството по допускане
на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имота ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител в тях.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че по силата на земеделската реституция правото на собственост върху процесните
делбени имоти е възстановено на наследниците на ***, починал през 1988г. и на ***,
починала през 1957г., както и на *** С. ***в, починал през 1997г. Влезлите в
сила решения № 0016 от 20.06.1994г. на ПК гр. *** и решение № 0016 от
24.08.1998г., по аргумент от чл. 14 ал. 1 изр. 4 ЗСПЗЗ, удостоверяват правото
на възстановена собственост и имат силата на констативен нотариален акт за
собственост върху спорните имоти. Към момента на издаване на реституционните
решения /1994г. и 1998г./ ***М., последващ съпруг по смисъла на чл. 9а ЗН на наследодателя
***, е била починала /29.06.1989г./. Поради това и доколкото от брака й с
наследодателя няма родени или осиновени деца, нейните наследници, в случая
дъщеря й ***, няма права върху открито наследство на ***, към което се
възстановява право на собственост по реда на реституционните закони. Същата
няма качеството на сънаследник и неучастието й в производството няма за
последица нищожност на делбата по аргумент от чл. 75 ал. 2 ЗН.
Ищцата е поддържала в процеса, че между съделителите е
налице съсобственост върху делбените имоти в различно съотношение, основавана
на наследствено правоприемство от трима наследодатели. Първата ответница е
противопоставила правоизключващо възражение за придобиване на процесните
земеделски земи на основание давностно владение. Съгласно чл. 79 право на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години респ. 5 години, ако владението е добросъвестно.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя /чл. 68 ал. 1 ЗС/. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Уредената
в чл. 69 ЗС законова презумпция, съгласно задължителните разяснения в ТР №
1/06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012г. на ОСГК, ВКС, на общо основание намира
приложение между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. Това означава, че когато един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ал. 1 ЗС. В случай на наследяване всеки от
наследниците се явява владелец на своята идеална част и държател на частите на
останалите сънаследници. Ако някой от тях се позовава на придобивна давност за
чужда идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал на останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. Следователно трябва да докаже, че промяната в намерението, с
което упражнява фактическа власт върху вещта е достигнала до знанието на
невладеещите съсобственици т.е. да манифестира спрямо тях завладяване на
идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и
отблъскващи владението им. С горепосочения тълкувателен акт е прието, че
последващо афиширане на промяна в намерението не е необходимо, когато
упражняването на фактическа власт е започнало от един от съсобствениците с
намерение да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните
части на останалите.
От събраните по делото доказателства се налага извода, че
първата ответница е започнала да упражнява фактическа власт върху делбените
имоти на общите на страните наследодатели ***и *** на основание наследяване,
като наследник на техния син и неин баща *** С. ***в. По делото липсват
доказателства държането на тези имоти да е установено на друго основание, а и
такива твърдения не са изложени в отговора на исковата молба. По отношение на имота
на първия общ наследодател, представляващ нива с площ от 25, 505 дка, в
местността „***”, фактическата власт на ответницата е установена през 1997г., след
смъртта на прекия й наследодател М. ***в. По отношение на имотите на втория общ
наследодател, представляващи нива с площ от 3, 244 дка, в местността „***” и
нива с площ 12, 724 дка в местността „***”, фактическата й власт е установена след
1998г., когато е поставено реституционното решение № 0016 от 24.08.1998г. Упражняването
на фактическа власт върху имоти от първата ответница лично и чрез арендаторите,
на които е отдала земите под аренда, както и началния за това момент се
установява безпротиворечиво от показанията на свид. ***в, които съдът кредитира
като достоверни и обективно дадени. Осъществяването на фактическа власт върху
тези имоти на основание наследяване прави първата ответница владелец на своята
част и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се
легитимира като изключителен собственик на земеделските земи, първата ответница
следва да докаже преобръщане на владението т.е. че е започнала да свои чуждите
идеални части и че е манифестирала промяната в намерението си на невладеещите
съсобственици. Ищцата е оспорила такова афиширане да е налице по отношение на
нея, поради което първата ответница следва да докаже в процеса пълно и главно
това релевантно за спора обстоятелство. Подобно доказване по делото не бе
проведено. От показанията на доведените от нея свидетелите не се установи
първата ответница да е демонстрирала пред ищцата настъпилата промяна в
намерението си за своене на сънаследствените имоти. Обстоятелството, че е
обработвала лично спорните имоти от 1997г. до 2005г., след което е запознала да
ги отдава под аренда са действия по повод ползването и управлението на
недвижимите вещи и не са по характер такива, чрез които да се отрекат правата
на останалите съсобственици в общите имоти. Обстоятелството, че първата
ответница фактически не е обезпокоявана от ищцата при ползването на имотите и
при получаване на арендните плащания не е достатъчно да се счита, че до
знанието на последната е доведено намерението на упражняващия фактическата
власт съсобственик за своене на имоти на общите на страните наследодатели. Снабдяването
с констативен нотариален акт по реда на чл. 587 ГПК, с който е признато правото
на собственост на първата ответница върху тези имоти респ. вписването му по
реда на Правилника за вписванията /ПВ/ също не манифестира намерението й да
свои земите за пред ищцата. По аргумент от чл. 113 ЗС на вписването на
нотариалните актове не е придадено такова значение. В ПВ не е предвидено
задължение за гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, а в
закона не е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на
всички вписани по реда на ПВ актове. Ето защо вписването на нотариалния акт,
издаден по реда на чл. 587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия
съсобствен имот не е действие на довеждане до знанието на останалите
съсобственици на имота на намерението на владелеца - съсобственик да свои целия
имот /в този смисъл Решение № 7/10.09.2018г. по гр.д. № 1903/2017г. на II г.о.,
ВКС/. Не на последно място от доказателствата по делото не се установи за
първата ответница да е съществувала обективна пречка през годините да
демонстрира намерението си за своене на спорните имоти спряно ищцата. Макар и
двете да живеят в различни населени места, те са сестри и са поддържали контакт
помежду си, за което свидетелства факта, че през 2016г. са прехвърлили на свид.
***в имот получен по наследство от майка им. В тази връзка първата ответница е
имала обективна възможност да уведоми ищцата или да извърши спрямо нея
действия, с който да афишира по несъмнен начин завладяването на идеалната й
част от наследствените имоти на общите на страните наследодатели ***и ***.
Ответницата нито твърди, нито доказва да е сторила това, поради което не може
да се приеме, че същата е придобила на основание давностно владение дела на
ищцата в тези делбени имоти. От друга страна по делото не е спорно, напротив
признава се от последните двама ответници, че първата ответница е завладявала
техните идеални части от спорните имоти и ги е придобила по давност, поради
което те са изгубили припадащите им се по правилата за наследяване права /арг.
чл. 99 ЗС/.
При съобразяване на изложеното до тук и при зачитане на
правилата за наследяване /чл. 5 ал. 1 ЗН/, съдът намира, че на основание наследствено
правоприемство ищцата е придобила от имотите на общите наследодатели - нива с
площ от 25, 505 дка, в местността „***”, нива с площ от 3, 244 дка, в
местността „***” и нива с площ 12, 724 дка в местността „***” по 1/4 идеална
част, а първата ответница по наследяване и по давностно владение по 3/4 идеални
части от тях. Делбата на тези имоти следва да се допусне между двете
съделителки при посочените квоти респ. иска за делба да се отхвърли по
отношение на последните двама съделители, тъй като те вече не са участници в
съсобствеността, след като техните права се придобити по давност от първата
ответница.
По отношение на последния делбен имот – нива с площ от
31, 905 дка, в местност „***”, възстановена с решение № 0016 от 20.06.1994г. на
Поземлена комисия гр. *** по преписка № 7638 от 13.02.1992г на прекия на ищцата
и първата ответница наследодател *** С. ***в, съдът намира, че релевираното от
последната възражение за придобиването му по давност се явява основателно. От
показанията на разпитаните свидетели и от предварителния договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.08.1997г.
безспорно се установява, че първата ответница е започнала да осъществява
владение върху имота още приживе на прекия наследодател на основание сключения
между тях предварителен договор по чл. 19 ЗЗД. В последния, чиято автентичност
в крайна сметка не се оспорва от ищцата, изрично е отразено, че ответницата
влиза във владение на имота от деня на подписването му, което е в съответствие
с показанията на свидетелите, че нивата й е дадена от баща й с договор за
положените от нея грижи. Установената по този начин фактическа власт сочи, че първата
ответница изначално е започнала да държи целия имот като свой, поради което
след смъртта на баща им, тя е била владелец, а не държател на идеалните части
на другия наследник. В настоящата хипотеза, съгласно посоченото в ТР №
1/06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012г. на ОСГК, ВКС изключение, владеещият
съсобственик не е необходимо да демонстрира последваща променя в намерението да
държи целия имот като свой, а е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху него в срока по чл. 79 ал. 1 ЗС. В случая от събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че за времето
от 1997г. до предявяването на иска през 2018г., който период надхвърля изискуемия
десетгодишен давностен срок, само първата ответница, лично или чрез другиго, си
е служила с вещта, считайки я за своя. Това изначално изключва намерението й да
е държател на чуждата идеална част. Същата е обработвала процесната нива без да
има противопоставяне за това от ищцата и при пълна нейна незаинтересованост от
имота, поради което не е било необходимо да доказва отблъскване на владението й
върху него. В тази връзка осъществяваното от ответницата владение е било явно,
несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато и след като то е продължило повече от
10 години, включително към датата на сезиране на съда, има за последица
придобиване на имота на прекия наследодател на основание давностно владение по
смисъла на чл. 79 ал. 1 ЗС. Следователно по отношение на този имот липсва
съсобственост, която да подлежи на съдебна делба, поради което иска за делба
относно него следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Е.М.С.,
ЕГН: ********** *** и И.М.Х., ЕГН: ********** *** на следните недвижими имоти, находящи
се в землището на с. ***, общ. ***, а именно:
1. НИВА с площ от 25, 505 дка, от които 24, 995 дка –
трета категория и 0, 510 дка – четвърта категория, в местността „***”,
представляваща имот № *** по плана за земеразделяне при граници /съседи/: № 113008
– нива на ***, № 113009 – нива на ***, № 113010 – нива на ***С., № 113004 –
нива на ***, № 353 – полски път, № 113006 - нива на ***И., а съгласно скица
№ 15-2178 от 02.01.2019г., представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***по
КККР на с. ***, с площ от 25506 кв.м., с начин на трайно ползване - нива,
категория на земята при неполивни условия – 3 –та, при съседи: 69732.113.8, 69732.113.14,
69732.113.16, 69732.113.18, 69732.113.19, 69732.113.353, 69732.113.4, 69732.113.10,
69732.113.9;
2. НИВА с площ от 3, 244 дка, от които 1, 038 дка – трета
категория и 2, 205 дка – пета категория, в местността „***”, представляваща
имот № *** по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 000005 - полски
път стопанисван от Общината, № 000011 – ливада стопанисвана от Общината, №
009007 – нива на наследниците на ***и № 009009 – нива на ***, а съгласно скица
№ 15-2190 от 02.01.2019г., представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***по
КККР на с. ***, с площ от 3243 кв.м., с начин на трайно ползване - нива,
категория на земята при неполивни условия – 5 –та, при съседи: 69732.9.9, 69732.9.7,
69732.6.14, 69732.6.17;
3. НИВА с площ от 12, 724 дка, четвърта категория,
местност „***”, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне, при
граници /съседи/: № 000138 – полски път стопанисван от Общината, № 000137 –
пасище, мера стопанисван от Общината, № 000130 – полски път стопанисван от
Общината, № 082002 – нива на наследниците на *** И. ***, № 082020 – нива на
наследниците на *** ***в Г. и № 082024 – нива на наследниците на ***И., а съгласно
скица № 15-2184 от 02.01.2019г., представляваща ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № ***по КККР на с. ***, с площ от 12725 кв.м., с начин на
трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия – 4 –та, при
съседи: 69732.82.20, 69732.82.130, 69732.82.2, 69732.81.137, 69732.81.130, 69732.81.138,
69732.82.24 ПРИ
ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва 1/4 идеална част за Е.М.С. и 3/4 идеални части за И.М.Х.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за делба срещу ответниците С.Т.С., ЕГН: ********** *** и Р.Т.С.,
ЕГН: ********** ***, както и по отношение на недвижим имот – НИВА с площ от 31,
905 дка, четвърта категория, в местност „***”, представляваща имот № *** по
плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 382 – полски път на Общината, №
122001 – нива на Й. Йорданов И., № 122003 – нива на Михаил Макавеев Стефанов, №
- нива на *** и № 122010 – нива на Васил Стойчев Колев, а съгласно скица № 15-2183
от 02.01.2019г., представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 69732.122.11 по
КККР на с. ***, с площ от 31907 кв.м., с начин на трайно ползване - нива,
категория на земята при неполивни условия – 4 –та, при съседи: 69732.122.382, 69732.122.10,
69732.122.15, 69732.122.16, 69732.122.3, 69732.122.1, КАТО неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: