Решение по дело №2860/2006 на Софийски градски съд

Номер на акта: 372
Дата: 6 февруари 2009 г.
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20061100702860
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2006 г.

Съдържание на акта

                       

 

 

  

  

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град София, 06. 02. 2009 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                                                                                                     

Софийски градски съд, Административно отделение, III “ж” състав, в съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и девета година, в състав :

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.Н.

          ЧЛЕНОВЕ : А.М.

                                  Х.Б.

 

при участие на секретар Г.С. и в присъствие на прокурор К.Т., като разгледа докладвано от председателя ахд № **** по описа за 2006 год., за да се произнесе,  взе предвид следното :

 

Производство по чл. 33 и сл. ЗАП, отм., вр. § 4 ПЗРАПК, вр. чл. 11 ал. 4 ППЗСПЗЗ, образувано по жалба на Е.Г.З. и Р.Ф.В. против заповед № РД-**-**/22. 07. 2003 год. на кмет на Столична община, район М., по задължителни указания, съобразно чл. 218з ал. 1 ГПК, отм., с решение № ****/22. 05. 2006 год. на Четвърто отделение на ВАС на РБ, според съображенията и мотивите на което :

„С обжалваното решение от 18.07.2005 г. е отхвърлена жалбата на Е. Г. З. и Р.Ф.В. против заповед № РД-**-**/22.07.2003 г. на кмета на Столична община, район "М.", с която е одобрено решението по преписка № АГ ** ** *** от 22.04.2003 г. за имот пл. № *****, кв. ** по регулационния план на Югоизточен град, район *, зона * на С.. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че незастроената част от спорния имот е само 98 кв. м, както е отразено в процесната заповед. По отношение на останалата част първоинстанционният съд е констатирал, съобразно приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че площ от 390 кв. м е застроена със сграда, отредена за училище, към която има прилежащ терен от 512 кв. м, чиято площ е изчислена от вещото лице в съответствие с изискванията на чл. 48 от Наредба № 5 за ПНУТ по норматив 25 - 30 кв. м за ученик.

В хода на касационното производство по реда на чл. 38 от ЗВАС касаторите представят и се позовават на заповед № РД-**-**-***/13.09.1996 г. на главния архитект на С. и скица към нея, от които се установява по безспорен начин, че на основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ процесният имот, отреден за "училище" е преотреден за "КОО". Още при първоинстанционното разглеждане на делото е констатирано, че недовършената сграда, започната като училище е продадена с договор за продажба от 02.06.1997 г. на фирма "МЛФИЕ ". Визираните факти налагат да се изследва въпроса за размера на необходимата площ като прилежащ терен към сградата с оглед предназначението й, което безспорно към този момент е променено и не е за училище. Горните обстоятелства не могат да бъдат установени чрез изслушване на нова съдебно-техническа експертиза в това производство, тъй като е недопустима в касационното производство, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд.”,

 

 

 

 

 

 

 

В изпълнение на които и с оглед на чл. 218з ал. 3 ГПК, отм.

При повторното разглеждане на делото :

Постановено е нарочно определение на съда от 15. 06. 2006 год., л. 2 от съдебното дело;

С молба от 11. 12. 2006 год. поискана е от жалбоподателите съдебна техническа експертиза, допуснато е изслушване с определение на съда от 11. 12. 2006 год., л. 28 от съдебното дело, представено е заключение от 12. 03. 2008 год., л. 45-46 от съдебното дело, изслушано е в открито съдебно заседание на 24. 03. 2008 год., заедно със заключение от 12. 05. 2005 год. по ахд № ***/2004 год., СГС, АО, ІІІ „а” състав, л. 47 от съдебното дело, това от 12. 03. 2008 год. оспорено е от жалбоподателите, /това от 12. 05. 2005 год. прието е без оспорване от страните/, разширена е експертизата в тройна, представено е заключение от 23. 01. 2009 год., л. 60 от съдебното дело, изслушано е в открито съдебно заседание на 02. 02. 2009 год., не е оспорено от страните, прието е от съда, л. 61 от съдебното дело.

В ход по същество :

Жалбоподателите молят съдът да уважи жалбата като основателна и доказана, като определи целия процесен имот като незастроен, с претенция за разноски.

Ответникът, заинтересованата страна, уведомени, не са изпратили  процесуален представител.

Представителят на СГП дава становище за основателност на жалбата и предлага уважаването й от съда, на какви съображения, не сочи.

След преценка на доказателствата по делото и заявените становища, съдът прие за установено следното :

Жалбата е допустима и неоснователна.

Административното производство е образувано по молба на жалбоподателката З. с рег. № АГ-**-**-***/22. 04. 2004 год. досежно имот № *****, М. 4-та.

Със заповед № РД-**-**/22. 07. 2003 год. кмет на Столична община, район М., се е произнесъл по горната молба.

Заповедта е с правно основание чл. 11 ал. 4 ППЗСПЗЗ.

С тази заповед е одобрено решение по преписка № АГ-**-**-***/22. 04. 2003 год. досежно процесния имот, попадащ в кв. ** по РП на Югоизточен град, район *, зона *, според което : от имота, с обща площ 1000 кв. м, незастроени са 98 кв. м, останалите 902 кв. м изцяло попадат под изградена и недовършена сграда и в необходимия сервитут към нея; сградата незавършено строителство е частна собственост.

Установява се от одобреното със заповедта решение, че същото съответства на възприетото от административния орган с нея напълно.

Не се спори по делото досежно : индивидуализация и конкретизация на имота, включая местонахождение, площ, собственост – обстоятелства, установени при данните и документалността по делото.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че административната преписка ответникът е комплектовал в цялост, а то се и установява от данните и документалността по първото.

Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, съгласно правната норма на чл. 41 ал. 3 ЗАП, отм., във връзка с § 4 ПЗРАПК.

След служебно извършена проверка, съдът констатира, че атакуваната заповед е постановена от компетентния за това административен орган, в изискуемата се от закона писмена форма, със съдържание с изискуемите се по

 

 

 

 

 

смисъла на приложимия закон реквизити, което се подкрепя от данните и документалността – неоспорена - по делото.

Заповедта е мотивирана.

Във връзка със задължителните указания и според правилото на чл. 127 ал. 1 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК, вр. чл. 157 ал. 2 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК, допуснати са съдебно технически експертизи, от заключенията на които, видно е, че :

Досежно спорните 902 кв. м от процесния имот застроени са със сграда незавършено строителство и прилежащ към нея терен, като експерт Т.Л.Д. е категорична, че от техническа гледна точка, отреждане за КОО не предполага намаляване на терена, л. 46 от съдебното дело, /от заключението от 12. 05. 2005 год. по ахд № ***/2004 год., СГС, АО, ІІІ „а” състав – изпълнена сграда с площ от около 390 кв. м и останалата част от мястото 512 кв. м представлява прилежащ към сградата терен/.

След оспорване на единична СТЕ от 12. 03. 2008 год. :

Експертите П.С.А. и Р.Д.П. се позовават на проект на ЧИРП, л. 60 от съдебното дело, с оглед на което приемат, че недовършената сграда няма предназначение за КОО, в проекта е начертано петното на предвиденото бъдещо застрояване, което е различно от петното на недовършената сграда, тоест съществуващата недовършена сграда е предвидена за събаряне, от което следва, че сервитут за ползване не й се полага, затова считат, че целият имот в размер на 1000 кв. м е незастроен, но изрично : с оглед бъдещото предназначение на недовършената сграда, а експерт Д. поддържа своите заключения, не във връзка с констатациите на заключението на тройната експертиза, а във връзка със съществуващата в имота сграда, макар и в незавършен вид, л. 61 от съдебното дело.

Ще рече, както заключенията на единичната, така и това на тройната, съдебна техническа експертиза, са установяващи несъмнено наличие на сграда незавършено строителство с полагащ се сервитут, и като компетентно дадени на база данните и документалността по делото, след огледи на място, досежно релевантния по делото факт, кредитират се от съда.

В конкретното производство, което е със специфичен характер, единственият въпрос с правно значение е определяне на застроената/незастроената/ите част/и от имота, и то към момента на постановяване на обжалваната заповед, към който същата се обследва за законосъобразност – 22. 07. 2003 год. - спрямо който въпрос релевантни доказателства са тези във връзка именно с този въпрос, съобразно чл. 186 вр. чл. 188 ал. 1 вр. чл. 157 ал. 3 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК, и факти и обстоятелства при условията на евентуалност /проект, предвиждания, бъдеще/ са от категорията без правно значение, доказателства в този контекст, /вкл. заключение на тройна СТЕ извън обсега на релевантния по делото факт/ – също, а правната разпоредба на ал. 3 на чл. 188 ГПК, отм., именно поради горното – е неприложима – всичко това и при съобразяване на указанията на горната съдебна инстанция с отменителното решение, както и на съображенията на настоящата по нарочното съдебно определение от 15. 06. 2006 год.

Установи се безспорно по делото, че процесната част от 902 кв. м на спорния имот е застроена със сграда незавършено строителство и прилежащ към нея терен, като от техническа експертна гледна точка, отреждането за КОО не предполага намаляване на терена - последното също се възприема за несъмнено, доколкото изяснява възникнал по делото въпрос, за какъвто са нужни именно ангажираните специални експертни знания, каквито съдът няма, съобразно правилото на чл. 157 ал. 1 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК.

С това отговорът на единствения релевантен въпрос тук е даден.

Оттук налага се извод : заповедта е законосъобразна, постановена при

 

 

 

 

 

спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването й и при съобразяване с целта, която преследва законът, неминуемо резултиращ в консекутивния такъв : жалбата е неоснователна и следва съдът като такава да я отхвърли, ведно с акцесорната претенция за разноски, защото не се дължат, с оглед изхода на делото.

Водим от горното, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Г.З. и Р.Ф.В. против заповед № РД-**-**/22. 07. 2003 год. на кмет на Столична община, район М., като неоснователна.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на Република България.

           

                                                                       

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                                           

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                             2.