Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 06. 02. 2009 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Административно отделение,
III “ж” състав, в съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и девета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Т.Н.
ЧЛЕНОВЕ : А.М.
Х.Б.
при участие на секретар Г.С. и в присъствие на
прокурор К.Т., като разгледа докладвано от председателя ахд № **** по описа за
2006 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по чл. 33 и сл. ЗАП,
отм., вр. § 4 ПЗРАПК, вр. чл. 11 ал. 4 ППЗСПЗЗ, образувано по жалба на Е.Г.З. и
Р.Ф.В. против заповед № РД-**-**/22. 07. 2003 год. на кмет на Столична община,
район М., по задължителни указания, съобразно чл. 218з ал. 1 ГПК, отм., с
решение № ****/22. 05. 2006 год. на Четвърто отделение на ВАС на РБ, според
съображенията и мотивите на което :
„С обжалваното решение от 18.07.2005
г. е отхвърлена жалбата на Е. Г. З. и Р.Ф.В. против заповед № РД-**-**/22.07.2003
г. на кмета на Столична община, район "М.", с която е одобрено
решението по преписка № АГ ** ** *** от 22.04.2003 г. за имот пл. № *****, кв. **
по регулационния план на Югоизточен град, район *, зона * на С.. За да достигне
до този резултат Софийският градски съд е приел, че незастроената част от
спорния имот е само 98 кв. м, както е отразено в процесната заповед. По
отношение на останалата част първоинстанционният съд е констатирал, съобразно
приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че площ от 390 кв. м е
застроена със сграда, отредена за училище, към която има прилежащ терен от 512
кв. м, чиято площ е изчислена от вещото лице в съответствие с изискванията на
чл. 48 от Наредба № 5 за ПНУТ по норматив 25 - 30 кв. м за ученик.
В хода на касационното производство
по реда на чл. 38 от ЗВАС касаторите представят и се позовават на заповед № РД-**-**-***/13.09.1996
г. на главния архитект на С. и скица към нея, от които се установява по
безспорен начин, че на основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ процесният имот,
отреден за "училище" е преотреден за "КОО". Още при
първоинстанционното разглеждане на делото е констатирано, че недовършената
сграда, започната като училище е продадена с договор за продажба от 02.06.1997
г. на фирма "МЛФИЕ ". Визираните факти налагат да се изследва въпроса
за размера на необходимата площ като прилежащ терен към сградата с оглед
предназначението й, което безспорно към този момент е променено и не е за
училище. Горните обстоятелства не могат да бъдат установени чрез изслушване на
нова съдебно-техническа експертиза в това производство, тъй като е недопустима
в касационното производство, което налага отмяна на обжалваното решение и
връщане делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд.”,
В изпълнение на които и с оглед на
чл. 218з ал. 3 ГПК, отм.
При повторното разглеждане на делото
:
Постановено е нарочно определение на
съда от 15. 06. 2006 год., л. 2 от съдебното дело;
С молба от 11. 12. 2006 год.
поискана е от жалбоподателите съдебна техническа експертиза, допуснато е
изслушване с определение на съда от 11. 12. 2006 год., л. 28 от съдебното дело,
представено е заключение от 12. 03. 2008 год., л. 45-46 от съдебното дело,
изслушано е в открито съдебно заседание на 24. 03. 2008 год., заедно със
заключение от 12. 05. 2005 год. по ахд № ***/2004 год., СГС, АО, ІІІ „а” състав,
л. 47 от съдебното дело, това от 12. 03. 2008 год. оспорено е от жалбоподателите,
/това от 12. 05. 2005 год. прието е без оспорване от страните/, разширена е
експертизата в тройна, представено е заключение от 23. 01. 2009 год., л. 60 от
съдебното дело, изслушано е в открито съдебно заседание на 02. 02. 2009 год.,
не е оспорено от страните, прието е от съда, л. 61 от съдебното дело.
В ход по същество :
Жалбоподателите молят съдът да уважи
жалбата като основателна и доказана, като определи целия процесен имот като
незастроен, с претенция за разноски.
Ответникът, заинтересованата страна,
уведомени, не са изпратили процесуален
представител.
Представителят на СГП дава становище
за основателност на жалбата и предлага уважаването й от съда, на какви
съображения, не сочи.
След преценка на
доказателствата по делото и заявените становища, съдът прие за установено
следното :
Жалбата е
допустима и неоснователна.
Административното производство е
образувано по молба на жалбоподателката З. с рег. № АГ-**-**-***/22. 04. 2004
год. досежно имот № *****, М. 4-та.
Със заповед № РД-**-**/22. 07. 2003
год. кмет на Столична община, район М., се е произнесъл по горната молба.
Заповедта е с правно основание чл.
11 ал. 4 ППЗСПЗЗ.
С тази заповед е одобрено решение по
преписка № АГ-**-**-***/22. 04. 2003 год. досежно процесния имот, попадащ в кв.
** по РП на Югоизточен град, район *, зона *, според което : от имота, с обща
площ 1000 кв. м, незастроени са 98 кв. м, останалите 902 кв. м изцяло попадат
под изградена и недовършена сграда и в необходимия сервитут към нея; сградата
незавършено строителство е частна собственост.
Установява се от одобреното със
заповедта решение, че същото съответства на възприетото от административния
орган с нея напълно.
Не се спори по делото досежно :
индивидуализация и конкретизация на имота, включая местонахождение, площ,
собственост – обстоятелства, установени при данните и документалността по
делото.
Не е спорно по делото и
обстоятелството, че административната преписка ответникът е комплектовал в
цялост, а то се и установява от данните и документалността по първото.
Съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, съгласно правната норма на чл. 41 ал. 3 ЗАП, отм., във
връзка с § 4 ПЗРАПК.
След служебно извършена проверка,
съдът констатира, че атакуваната заповед е постановена от компетентния за това
административен орган, в изискуемата се от закона писмена форма, със съдържание
с изискуемите се по
смисъла на приложимия закон реквизити, което се
подкрепя от данните и документалността – неоспорена - по делото.
Заповедта е мотивирана.
Във връзка със задължителните
указания и според правилото на чл. 127 ал. 1 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК, вр. чл.
157 ал. 2 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК, допуснати са съдебно технически
експертизи, от заключенията на които, видно е, че :
Досежно спорните 902 кв. м от процесния
имот застроени са със сграда незавършено строителство и прилежащ към нея терен,
като експерт Т.Л.Д. е категорична, че от техническа гледна точка, отреждане за
КОО не предполага намаляване на терена, л. 46 от съдебното дело, /от заключението
от 12. 05. 2005 год. по ахд № ***/2004 год., СГС, АО, ІІІ „а” състав –
изпълнена сграда с площ от около 390 кв. м и останалата част от мястото 512 кв.
м представлява прилежащ към сградата терен/.
След оспорване на единична СТЕ от
12. 03. 2008 год. :
Експертите П.С.А. и Р.Д.П. се
позовават на проект на ЧИРП, л. 60
от съдебното дело, с оглед на което приемат, че недовършената сграда няма
предназначение за КОО, в проекта е
начертано петното на предвиденото бъдещо
застрояване, което е различно от петното на недовършената сграда, тоест съществуващата недовършена сграда е предвидена за събаряне, от което следва,
че сервитут за ползване не й се полага, затова считат, че целият имот в
размер на 1000 кв. м е незастроен, но изрично : с оглед бъдещото предназначение на недовършената сграда, а експерт Д.
поддържа своите заключения, не във връзка с констатациите на заключението на
тройната експертиза, а във връзка със съществуващата
в имота сграда, макар и в незавършен вид, л. 61 от съдебното дело.
Ще рече, както заключенията на
единичната, така и това на тройната, съдебна техническа експертиза, са
установяващи несъмнено наличие на сграда незавършено строителство с полагащ се
сервитут, и като компетентно дадени на база данните и документалността по
делото, след огледи на място, досежно релевантния по делото факт, кредитират се
от съда.
В конкретното производство, което е
със специфичен характер, единственият въпрос с правно значение е определяне на
застроената/незастроената/ите част/и от имота, и то към момента на
постановяване на обжалваната заповед, към който същата се обследва за
законосъобразност – 22. 07. 2003 год. - спрямо който въпрос релевантни
доказателства са тези във връзка именно с този въпрос, съобразно чл. 186 вр.
чл. 188 ал. 1 вр. чл. 157 ал. 3 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК, и факти и
обстоятелства при условията на евентуалност /проект, предвиждания, бъдеще/ са
от категорията без правно значение, доказателства в този контекст, /вкл.
заключение на тройна СТЕ извън обсега на релевантния по делото факт/ – също, а
правната разпоредба на ал. 3 на чл. 188 ГПК, отм., именно поради горното – е
неприложима – всичко това и при съобразяване на указанията на горната съдебна
инстанция с отменителното решение, както и на съображенията на настоящата по
нарочното съдебно определение от 15. 06. 2006 год.
Установи се безспорно по делото, че процесната
част от 902 кв. м на спорния имот е застроена със сграда незавършено строителство
и прилежащ към нея терен, като от техническа експертна гледна точка,
отреждането за КОО не предполага намаляване на терена - последното също се
възприема за несъмнено, доколкото изяснява възникнал по делото въпрос, за
какъвто са нужни именно ангажираните специални експертни знания, каквито съдът
няма, съобразно правилото на чл. 157 ал. 1 ГПК, отм., вр. § 2 ПЗРГПК.
С това отговорът на единствения
релевантен въпрос тук е даден.
Оттук налага се извод : заповедта е
законосъобразна, постановена при
спазване на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването й и при съобразяване с целта, която
преследва законът, неминуемо резултиращ в консекутивния такъв : жалбата е
неоснователна и следва съдът като такава да я отхвърли, ведно с акцесорната
претенция за разноски, защото не се дължат, с оглед изхода на делото.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Г.З. и Р.Ф.В. против
заповед № РД-**-**/22. 07. 2003 год. на кмет на Столична община, район М., като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.