Определение по дело №81/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№  260 081

 

гр. Пловдив,  16.02.2021 година

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                    

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                                                       ЕМИЛ МИТЕВ

                                                                                  

разгледа докладваното от съдия  Георги Чамбов въззивно частно търговско дело № 81 по описа за 2021 година и, за да се произнесе, взе предвид следното                                                     

 

Производството е по 274 и сл., вр. чл. 121 ГПК.

Образувано по частна жалба от „Д.“ ООД против определение № 260601 от 23.11.2020 г., постановено по търг.д. № 460 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на СГС.

Частният жалбоподател е изразил становище, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли същото да се отмени.

         В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответника З. „Б.В.и.г.“, в който е изразено становище, че частната жалба е неоснователна, поради което се иска обжалваното определение да се потвърди.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

         Производството по търг. д. № 460 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от „Д.“ ООС против З. „Б.В.и.г.“ осъдителен иск за заплащане на сумата 85 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „К. С.“ по застрахователна полица № ..., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

          С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по направени от ответника с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на предявения иск на спора пред Пловдивския окръжен съд, приемайки, че спорът е местно подсъден на СГС.

         В тази насока, Пловдивският окръжен съд е приел, че тъй като процесното обезщетение се претендира във връзка с осъществено застрахователно събитие по застраховка "К." по силата на сключен договор между страните и дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение, местната подсъдност не следвало да се определя по правилата на чл.115, ал. 2 ГПК.

         Изложените в тази насока доводи от първоинстанционния съд, в подкрепа на направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора, са правилни и се споделят от въззивния съд. В обжалваното определението обаче не е обсъждано твърдяното от ищеца в допълнителната искова молба процесуално основание за конкретния избор на мастна подсъдност, съдържащо се в хипотезата на чл. 113 ГПК. В тази връзка, представителят на ищцовото дружество поддържа, включително и във въззивната си частна жалба, становище, че тъй като ищцовото дружество имало качеството на потребител на застрахователна услуга, местната подсъдност се определяла по специалното правило на чл. 113 ГПК.

         Позоваването на особената местна подсъдност по чл. 113 ГПК от страна на ищеца се основава на твърдението, че макар да е юридичесто лице, ищцовото дружество е „ползувател/потребител на застрахователна услуга“, както и че понятието „потребител“ по смисъла на чл. 113 ГПК било по-широко от същото понятие по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, намиращо приложение във всички спорове между потребители и доставчици на услуги.

Пловдивският апелативен съд не споделя изразеното в тази насока становище, поради следните съображения:

Доколкото няма спор, че страните по процесния застрахователен договор са търговци – юридически лица, че застрахованият в ответното дружество с активна имуществена застраховка „К. С.“ автомобил е собственост на ищцовото дружество, съответно - че е предназначен за извършваната от дружеството търговска дейност, качеството на потребител на това дружество поначало е изключено, предвид критериите, съдържащи се чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и тези, съдържащи се в § 13, ал. 1, т. 1 ПЗР на ЗЗП.

         Тъй като ГПК не съдържа самостоятелно определение на понятието „потребител“, липсват формални аргументи в подкрепа на различно от съдържащото се в посочените по-горе разпоредби съдържание на това понятие. 

   Основната цел на особената подсъдност по чл. 113 ГПК е да се улесни достъпа до правосъдие на потребителя като икономически по-слабия субект в спорното правоотношение. С изменението на тази разпоредба със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./, бе разширен обхватът на лицата, ползващи се от тази подсъдност единствено с оглед на процесуалното им качество. В нито една от двете редакции на чл. 113 ГПК не е вложено съдържание на понятието „потребител“, различно или по-широко от дефинираното с разпоредбата на § 13, ал.1, т.1 ДР на ЗЗП. Този подход на законодателя намира потвърждение и в приетата със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ допълнителна разпоредба във второто изречение на чл. 113 ГПК, според която, образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

С тази последно приета разпоредба се ограничава приложението на особената подсъдност, с оглед качеството на потребител на една от страните, само до посочената категория дела, разглеждани в общото исково производство, съответно се изключва друга категория дела, като търговските спорове, разглеждани в предвидените за тях особени искови производства, каквото е и настоящото. Целта на законодателя с приемането на тези изменения и допълнения, е осигуряването на потребителя, като икономически по-слаб субект в спорното правоотношение, на по-лесен, по-евтин и по-ефикасен достъп до правосъдие, чрез избор на местна подсъдност и предвиждане на касационно обжалване при по-ниска цена на иска. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС – напр. определение № 69 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2020 г., II т. о., ТК.

 Крайният извод е, че ищецът „Д.“ ООД няма качеството на „потребител“  по смисъла на § 13, ал.1, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като същият е търговско дружество и е сключил застрахователния договор с ответното дружество във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, поради което, при определяне на местната подсъдност по настоящия съдебен спор, е неприложима особената подсъдност по чл. 113 ГПК, както и тази по чл.115, ал.2 ГПК.         

Следователно постановеното в същия смисъл определение на Пловдивския окръжен съд е правилно, макар и по различни от изложените в него мотиви, поради което следва да се потвърди.

 В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд, 

 

             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :              

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 260601 от 23.11.2020 г., постановено по търг.д. № 460 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд. 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.                           

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.