РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.1.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І-15 състав в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Галя Вълкова
при секретанря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16032 описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), чл. 86 и Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищецът „Б.П.Б.“ АД
твърди, че е сключила на 14.11.2011 г. с ответника Г.П. договор за издаване на
международна кредитна карта „Виза“. Твърди се страните да са постигнали
съглашение за ползване на кредитен лимит в размер на 20000 лв. при задължение
за заплащане на годишна процентна ставка от 21,86% и твърд лихвен процент в
размер на 11,75%, при общи условия. Твърди се чрез осъществени плащания в
периода 22.12.2011 г. – 04.03.2013 г. ответникът е усвоил сума в общ размер
19930,14 лв., която е дължал да върне при краен срок за погасяване на кредита
30.01.2014 г. Претендира осъждане на ответника да заплати: 19930,14 лв. –
главница; договорна лихва върху главницата в размер на 1888,63 лв., дължима в
периода 15.05.2013 г. – 30.01.2014 г., наказателна лихва от 34957,41 лв.,
дължима за периода 15.05.2013 г. – 28.09.2017 г., както и такси по т. 51,
раздел V от общите условия в размер на 22819,89 лв., дължими за периода
15.05.2013 г. – 28.09.2017 г.
В отговор на исковата молба ответникът, чрез
особен представител адв. В., оспорва иска. Прави възражение за неравноправност
на клаузи от общите условия: чл. 3, , чл. 42, чл. 43, чл. 50, поради
противоречие със ЗЗП. В отговор на допълнителната искова молба прави възражение
за наличие на правоотношение като твърди договорът да не е подписан от
ответника.
В съдебно заседание
ищецът поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ответникът,
чрез особен представител, оспорва исковете като поддържа възражението, че
претендираните суми са начислени въз основа на неравноправни клаузи от договора
за кредит.
Съдът установи от фактическа страна следното:
На 14.11.2011 г.
между „Б.П.Б.“ АД и Г.П.е сключен Рамков договор за издаване на международна
кредитна карта „Пиреос Виза голф“ № CRS 2541178. Страните са
постигнали съгласие банката, в качеството й на кредитодател, да предостави на
ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит под формата на кредитен
лимит, усвоим чрез кредитна карта в размер на 20000 лв. и твърд лихвен процент
от 11,75%. Договорена е годишна процентна ставка от 21,86%. Предвидено е
таксите и комисионните да се уреждат чрез общи условия. Договорът влиза в сила
от получаването на картата срещу подпис на клиента и има действие до
прекратяването му съгласно общите условия. Отбелязано е получаване на картата
на 30.11.2011 г.
Според чл. 18 от
договора надвишаването на кредитния лимит и/или възможния максимален дневен
размер на операциите се счита за нарушение на договореностите между банката и
кредитодържателя, произтичащи от издаването на картата, освен ако надвишаването
е било разрешено от банката. Кредитоиздателят не е длъжен да разрешава дадено
плащане с карта в случай на надвишаване на кредитния лимит и/или възможния
максимален дневен размер на операциите. При надвишаване на кредитния лимит от
страна на картодържателя кредитоиздателят променя таксата за надвишаване на
лимита за размера над кредитния лимит при ставка, посочена в анекс към общите
условия.
В Условия към
рамковия договор за издаване на международни кредитни карти е отразено, че
договорът е за срок от 24 месеца и изтича 60 дни след изтичане на валидността
на картата, но не преди цялото плащане на задълженията. Уговорено е право на
банката да продължи подновяване на договорните отношения за срок от 24 месеца.
Предвидено е задължение за картодържателя да уведоми банката, в случай че не
желае подновяване на кредитната карта в срок не по-късно от 45 дни преди
началото на месеца на изтичане на валидността й. В чл. 42 е уговорено, че
лихвата се начислява на датата на операцията, като приложимият лихвен процент е
посочен в месечното изявление. Съгласно чл. 43 лихвата се калкулира в случай,
че до 15-тия ден след датата на последното месечно извлечение картодържателят
не погаси част от кредита, равна или по-голяма от минимално дължимото плащане,
при ставка на договорения лихвен процент. Лихвата се начислява върху сумата,
формирана от всички суми в месечното извлечение. Минимално дължимото плащане се
изчислява като процент от общия размер на операциите и дължимите лихви (МДП) за
съответния период плюс всички такси, плюс каквато и да било сума, надвишаваща
определения кредитен лимит, плюс непогасения размер на минимално дължимо
плащане от предходни извлечения, но не по-малко от 20 лева. Ако минимално
дължимото плащане не е заплатено до датата на погасяване, върху непогасената
част се начислява наказателна такса в размер на договорения лихвен процент плюс
допълнително начисление като процент от годишната база съгласно анекс 1.
Лихвата се начислява, считано от деня след датата на плащане до погасяването на
задължението и се обявява за изискуема в следващото месечно извлечение. Върху
изцяло погасените задължения до деня на плащане според месечното задължение не
се начислява лихва. Съгласно чл. 45 при непогасяване на част от кредита в два
последователни отчетни периода в минимален размер на МДП банката прекратява
усвояването на кредитния лимит, картата се блокира. Според чл. 50
картоиздателят начислява и добавя натрупаната лихва като задължение веднъж
месечно. Дневната лихва се изчислява като текущо среднодневно непогасено
задължение и се умножава по лихвения процент, посочен в месечното извлечение,
разделен на 365 и в съответствие с броя дни от датата на всяка операция,
образуваща задължението. Уговорено е, че за ползване на картата картодържателят
заплаща такси съгласно Тарифата за таксите и комисионните, прилагана от банката
за извършените услуги, както и съобразно Анекс 1 от условията. Годишната процентна
ставка (ГПС) вклюва: общите разноски като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно чл. 67 картоиздателят има право да прекрати
договора при: неплащане от страна на картодържателя на минимални месечни
плащания по две последователни месечни извлечения. След прекратяване на
договора от страна на картоиздателя цялото задължение по картата става
незабавно изискуемо. Крайният срок за заплащане на месечното задължение 15 дни
след датата на издаването му, като неполучаването на месечно извлечение не
освобождава картодържателя от задължение за извършване на погасителни вноски.
Съгласно чл. 86 банката има право да изменя условията като уведомява
картодържателя за измененията с двумесечно уведомление на уебсайта на банката
или в банковите салони. При неприемане на измененията картодържателят има право
да прекрати договорните отношения с банката преди влизането им в сила с изрично
уведомление. В противен случай се приема, че картодържателят се е съгласил с
измененията на условията. Съгласно чл. 88 банката има право във всеки един
момент по свое усмотрение да изменя такси, комисионни, обменни курсове,
приложими спрямо картата, с незабавно действие и без предизвестие, като
уведомява картодържателя рез сайта си и чрез уведомление в банковите салони.
Банката има право едностранно да променя лихвения процент само при наличие на
основателна причина, включително условията, посочени в Общите условия на
банката, като уведомява картодържателя чрез уебсайта и банковите салони. При
несъгласие картодържателят следва в 7-дневен срок от уведомяването за промяната
да прекрати отношенията си с банката, в противен случай промяната се счита за
изрично приета.
В Анекс 1 страните
обективират воля годишната такса за карта да е в размер на 249,00 лв.
Договорено е минимално месечно плащане от 5%, но минимум 20 лв., годишен лихвен
процент за покупки и тегления на пари в брой от 11,75%, годишен лихвен процент
за просрочени плащания, начисляван върху просрочената минимална вноска от 10%,
както и такса за надвишаване на кредитния лимит от 5% от горницата над
кредитния лимит.
По делото е приета и
неоспорена Съдебносчетоводна експертиза. Вещото лице посочва, че дължимите по
договора такси и комисионни са както следва: 249 лв. годишна такса основна
карта, 3% или мин. 5 лв. - такса за теглене от АТМ, 3% или мин. 8 лв. - такса
за теглене от ПОС, 1 лв. - такса месечно извлечение и 5% - такса надвишен
лимит. Не са предоставени методология за определяне на ГПС, МДП, на лихвите,
както и действащите тарифи и комисионни за процесния период, както и лихвени
бюлетини. Посочено е, че за периода 14.11.2011 г. - 15.04.2013 г. ответникът е
извършил покупки в размер на 9462,48 лв. и е изтеглил кеш на АТМ сума в размер
на 13214,68 лв., както и кеш на ПОС в размер на 15,76 лв. За периода 14.11.2011
г. до 04.03.2013 г. ответникът е погасил сума в размер на 4010 лв. и е
възстановил изтеглена сума в размер на 526,87 лв. С внесените суми са погасени
определените в месечното извлечение дължими суми както следва: 498,00 лв. -
годишна такса основна карта, 8,00 лв. - такса месечно извлечение, 31,57 лв. -
такса теглене, 723,96 лв. - начислена договорна лихва, 2,91 лв. - лихва
просрочие и 3272,43 лв. - главница по кредитния лимит. След 17.03.2013 г. няма
извършени погасявания по кредита, както и няма покупки и тегления на кеш суми
на АТМ или ПОС. Непогасеното задължение на ищеца се формира, по счетоводни
данни на ищеца, от следните суми: 19930,14 лв. - усвоена и непогасена главница
по кредитната карта, 389,57 лв. - такса тегене на АТМ и ПОС, 54 лв. - такса
месечно извлечение, 22382,32 лв. - такса надхвърлен кредитен лимит, 34487,52
лв. - лихва за просрочие след 11.2013 г. до 29.09.2017 г., 437,95 лв. - лихва
просрочие преди 11.2013 г., както и 1348,97 лв. - непогасена договорна лихва за
периода 04.2013 г. - 20.2013 г.
При така приетите за установени факти, съдът
намира следното от правна страна:
Страните
по настоящото дело са обвързани от договор за издаване на кредитна карта от
30.11.2011 г. в обхвата на Закона за потребителския кредит. По силата на този
договор банката се е съгласила да предостави на ответника, като картодържател,
определена парична сума с кредитен лимит от 20000 лева, която сума не е
променяна по общо съгласие на страните. Общата сума предоставена и усвоена от
картодържателя – извод, който съдът основава на изслушаната и неоспорена от
страните счетоводна експертиза, възлиза на 23202,57 лв. Отново въз основа на
счетоводната експертиза съдът приема за безспорно доказано, че ответникът е
върнал сума в общ размер от 4010 лв. Последната извършена операция е теглене на
сума от АТМ на 15.04.2013 г., а последната погасителна вноска в размер на
526,87 лв. е заплатена от ищеца на 04.03.2013 г.
От страна на
процесуалния представител на ответника е наведено възражение за неравноправност
на клаузата на чл. 3 от договора, предвижаща възможност за автоматичното му
подновяване без съгласие на картодържателя. Клаузата не е част от договора, а
от общите условия и липсват доказателства, че същата, както и останалите
клаузи, за които се твърди неравноправност, е индивидуално договорена. Клаузата
е неясно формулирана и въз основа на нея не може да се определи еднозначно
момента на преустановяване действието на договора в случай, че картодържателят
не е погасил дължимите вноски. Въведеното условие за продължаване срока на
действие на договора – до пълно изпълнение на задължението за погасяване на
задълженията и предвиденото изключително право на банката в тази ситуация да
продължи договора за нов 24 месечен период при изтекла валидност на картата, а
следователно и невъзможност да усвоява кредит, предпоставят едностранно
наложена правна връзка, облагодетелстваща банката чрез калкулиране на възнаградителна
лихва и такси по обслужване на кредита.
Ето защо съдът приема, че договорната
връзка е прекратена с изтичане на договорения срок – 60 дни след изтичане на
договорения 24 месечен период или до 30.01.2014 г. Следователно, недължими са
начислените такси за издаване на извлечение след тази дата. Ето защо
основателна е претенцията за начислени такси до 30.01.2014 г. или общо в размер
на 10 лв.
Ответникът дължи да
заплати и договорените такси за теглене на АТМ и ПОС, установени от вещото лице
в размер на 383,57 лв.
Клаузата на чл. 20 от
общите условия, предвиждаща такса за надвишаване на кредитния лимит при ставка,
посочена в Анекс 1 не дефинира предпоставките за превишаване на кредитния
лимит. Същевременно с чл. 18 изрично е предвидено, че за нарушение се счита
единствено надвишаването на кредитния лимит чрез операции, които съгласно
раздел ІІІ от договора се осъществяват чрез АТМ терминални устройства или при
плащане чрез карта. От доказателствата по делото не се установява да е
допуснато описаното нарушение. Съгласно чл. 147 ал. 1 ЗЗП клаузите в
потребителския договор следва да се формулират по ясен и недвусмислен начин, а
при съмнение – да се тълкуват в полза на потребителя (ал. 2). При така
утвърденото правило няма основание да се приеме, че надвишаването на кредитния
лимит визира общия размер на калкулираното задължение с включени такси и лихви.
Освен това, клаузата
не сочи на текущо начислявана такса, каквото съдържание, видно от заключението
на вещото лице, й придава банката. Ето защо неоснователно се претендира такса
за надхвърлен кредитен лимит.
От заключението на
вещото лице се налага извод, че начислената лихва за просрочие (Таблица № 2 к.
8) касае формираната такса за надхвърлен кредител лимит. Недължимостта на
главницата изключва съществуването и на акцесорното вземане за неустойка,
каквото представлява вземане, формирано за неплатено в срок парично задължение.
Следователно неоснователно се претендира и т.нар. лихва за просрочие (Таблица №
2 к. 9)
От заключението се
установява лихва за просрочие да е начислена и за неплатена възнаградителна
лихва. Договорената ставка – 21,75 % като обезщетение за неизпълнено задължение
за минимална погасителна вноска превишава ставката на законната лихва,
определена на 10,02 %. Съгласно чл. 33 ал. 2 ЗПК обаче отговорността на
потребителя при забава на изпълнението не може да превишава законната лихва.
Следователно, клаузата на чл. 43 от общите условия противоречи на императивна
правна норма, обуславящо и нищожността й – чл. 146 ал. 1 ЗЗП. В контекста на
прокламираната ефективна защита на потребителя с Директива № 93/13 относно
неравноправните клаузи в потребителските договори пренебрегнатата от търговеца
клауза в защита на потребителя влече като последица отричането й – без
възможност за заместване със законното правило.
Ето защо неоснователна е и претенцията за лихва за просрочие и върху
претендираната възнаградителна лихва.
Основателна е
претенцията за усвоения кредитен лимит в установения от вещото лице размер,
редуциран със сумата от 2,91 лв. - неправилно отнесена в погашение на лихва за
просрочие при извършеното плащане. Следователно предявеният на това основание
иск следва да бъде уважен до сумата от 19927,23 лв.
Не се установява през периода на договора ставката за остойностяване на възнаградителната лихва да е изменяна, поради което непредставените от банката правила за промяната й не обосновава пречка за остойностяване на това вземане. Видно от заключението на вещото лице за процесния период – до прекратяване на договора за кредит, формираната лихва е в размер на 1348,97 лв. (Таблица № 2 к. 10), до която сума предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата да бъде отхвърлен.
При така изложените
съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът намира за основателна претенциите
за дължимост на главница в размер на 19930,14 лв., договорна лихва в размер на
1348,97 лв. дължима за периода 15.05.2013 г. – 30.01.2014 г., както и 393,57
лв. - такси за месечно извлечение и теглене от АТМ и ПОС, дължими за периода
15.05.2013 г. – 30.01.2014 г.
По отговорността за разноски: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи да заплати на
ответника направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 2031,59 (7524,39*0,27) лева.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.П.,
роден на *** г., паспорт №********, издаден на 28.11.2006 г., на основание чл.
9 ЗПП да заплати на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ******** по Договор за издаване на
международна кредитна карта VISA от 14.11.2011 г.
както следва:
-
главница в размер на 19930,14 лв., ведно със законната
лихва, считано от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;
-
договорна лихва в размер на 1348,97 лв., дължима за периода
15.05.2013 г. – 30.01.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 1888,63 лв.;
- такси в размер на 393,57 лв., дължими за периода 15.05.2013 г. – 30.01.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 22819,89 лв. и за периода
31.01.2014 г. – 28.09.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на сумата от 34957,41 лв. – лихва
за просрочие, дължима за периода 15.05.2013 г. – 28.09.2017 г.
ОСЪЖДА Г.П.,
роден на *** г., паспорт №********, издаден на 28.11.2006 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Б.П.Б.“
АД, ЕИК ********, разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в
размер на 2031,59 лв.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба.
СЪДИЯ: