№ 10937
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110159938 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „ОББ“ АД срещу „Т М. БГ“ ЕООД и Т. П. Т.,
която е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил съвместен отговор на исковата молба от
ответниците.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приети.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставените в
исковата молба задачи също е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.04.2025 г. от 13.00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 69 187/2023 г. по описа на СРС, 175- ти
състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно счетоводна експертиза по поставените в исковата
молба задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лева, вносим
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза А.Д.Ф-П,
със специалност: финанси и кредит.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице да започне да изготвя експертното заключение, както
и да се призове за насроченото открито съдебно заседание след представяне на
доказателство за внесения депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
1
2 ГПК:
Предявени са установителни искове по процесуалния ред на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба с вх. № 319276/09.10.2024 г., подадена от „ОББ“
АД, в която се твърди, че на 07.10.2020 г. ищцовото дружество сключило Договор за срочен
банков кредит № 164390 с ответника „Т М. БГ“ ЕООД и Т. П. Т. /съдлъжник/ с предмет
предоставянето в кредит на сумата от 20 000 лв. Кредитът следвало да се върне на 47 равни
погасителни месечни вноски в размер на 417 лв. за периода 05.11.2020 г. – 05.09.2024 г., като
последната вноска следвало да се плати на 05.10.2024 г. и тя представлявала изравнителна –
в размер на 401 лв. Било предвидено да бъде заплащана годишна лихва, представляваща
краткосрочен лихвен процент по статистика на БНБ /КЛП/ + 5 пункта надбавка, но не по-
малко от 5 % годишна лихва – чл. 3 от договора. Страните договорили неустойка, формирана
лихва към лихвата в размер на КЛП + 20, но не по-малко от 20 % съвкупна годишна лихва –
чл. 3.4 от договора.
На 24.10.2023 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като било
спряно плащането на погасителни вноски в общ размер на 16 бр. за следните срокове на
падеж и размери: 05.07.2022 г. – 464, 06 лв.; 05.08.2022 г. – 465, 50 лв.; 05.09.2022 г. – 463, 71
лв.; 05.10.2022 г. – 460, 37 лв.; 07.11.2022 г. – 462, 80 лв.; 05.12.2022 г. – 454, 24 лв.;
05.01.2023 г. – 456, 43 лв.; 06.02.2023 г. – 455, 85 лв.; 06.03.2023 г. – 449, 37 лв.; 05.04.2023 г.
– 449, 95 лв.; 05.05.2023 г. – 448, 21 лв.; 05.06.2023 – 447, 45 лв.; 05.07.2023 г. – 444, 79 лв.;
07.08.2023 г. – 445, 65 лв.; 05.09.2023 г. – 440, 50 лв.; 05.10.2023 г. – 439, 57 лв.
По повод на това кредиторът „ОББ“ АД подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № 69 187/2023 г., СРС, 175
състав, в рамките на което бил издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. В рамките на инициираното от кредитора изпълнително производство длъжникът и
съдлъжниците подали възражение срещу заповедта.
Въз основа на изложеното ищецът претендира установяване спрямо ответниците
изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за банков кредит №
164390/07.10.2020 г. и Общи условия на „Райфайзенбанк България“ ЕАД на следните суми:
11 660 лв. – главница; 589, 64 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2022 г. – 23.10.2023 г.;
1 107, 74 лв. – мораторна лихва за периода 05.07.2023 г. – 23.10.2023 г.; 94, 53 лв. –
обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода 24.10.2023 г. –
14.12.2023 г. и 120 лв. – разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Върху главницата
се претендира и законна лихва от 15.12.2023 г. /датата на подаване заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Ответниците Т. П. Т. и „Т М. БГ“ ЕООД оспорват исковете по основание и размер.
Оспорват уведомяването на „Т М. БГ“ ЕООД за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй
като кредиторът се е позовал на договорна клауза за автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост, а разпоредбата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции
/ЗКИ/ предполагала изрично волеизявление на кредитора. Крайният падеж на договора бил
05.10.2024 г. и като така определена предварително дата, то преди нейното настъпване
кредитът не би могъл да бъде обявен за предсрочно изискуем. Прави се позоваване на
практиката на ВКС, за да се обоснове възражението, че щом фактите, обуславящи
настъпването на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, то вземането не било изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание. Оспорват наличие на предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – банката не начислявала вноските според
първоначално договореното. Считат, че при сключването на договора, условията по него
били уговорени предварително и кредитополучателите не могли да им повлияят,
обстоятелство, обуславящо обявяването им за неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2
Закон за защита на потребителите /ЗЗП/. Разходите по кредита не били ясно описани.
Липсвала уговорка за базовия лихвен процент, както и условията и методиката на
2
формирането й. Поради това считат, че са налице неравноправни клаузи. Като нищожни
сочат следните клаузи, съдържащи се в т. 3, т. 3.1.2, т. 3.2, т. 3.3, т. 3.4, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 8 –
всички съдържащи се в договора. Прави се оспорване на клаузата за неустойка, тъй като
същата прехвърляла риска върху кредитополучателите от неизпълнението на задължението
на кредитора за оценка платежоспособността на кредитополучателя. Нищожни се явявали и
клаузата за такса за разходите за извънсъдебното събиране на вземането., тъй като тези
вземания не представлявали такса за допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а Закон за
потребителския кредит /ЗПК/. Считат за недължима претендираната главница поради
наличието на неравноправни клаузи. Оспорват дължимостта на лихвата, тъй като от
исковата молба не ставало ясно на каква била лихвата – възнаградителна или наказателна.
Считат за недопустимо възнаградителната лихва да се претендира след датата на
предсрочната изискуемост. За този период не се дължала и мораторната лихва, тъй като в
нейното образуване участвала и гореспоменатата възнаградителна лихва. Твърдят, че
претенцията за забава за сумата от 94, 53 лв. следвало да бъде изцяло отхвърлена, тъй като
не ставало ясно какви такси се дължали. Поддържа се, че ответникът Т. Т. не поел
самостоятелно задълженията по процесния договор, а отговорността му била гаранционно-
обезпечителна, т.е. отговорността му се явявала акцесорна спрямо главния дълг.
Отговорността му се погасила, тъй като между настъпването на предсрочната изискуемост и
предприемане на изпълнителните действия – на 15.12.2023 г. изминали три години. Поради
това шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/
започвал да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг, без значение дали същият
е с обявена предсрочна изискуемост. Искат отхвърляне на предявените искове. Правят
възражение за прекомерност на ищцовите разноски.
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. Наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за кредит, обезпечен с договори за
поръчителство; 2. Отпускането и усвояването на процесния кредит; 3. Размера и
изискуемостта на неплатената главница, в това число надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост, на която ищецът се позовава; 4. Размера и изискуемостта на
вземането за договорна възнаградителна лихва; 5. Наличието на валидна уговорка за
начисляване на надбавка за забава; 6. Изпадането на кредитополучателя в забава и размера
на надбавката за забава; 7. Основанието и размера на вземането за договорна такса; 8. Че е
предявил претенцията си в рамките на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ГПК.
В тежест на ответниците е при доказване на гореизложените обстоятелства, да
докажат погасяване на вземането.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
Договор за срочен банков кредит № 164390/07.10.2020 г. със съдържанието в него, както и че
са приложими към него общи условия на „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, в която насока страните могат да вземат становище в
първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
3
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPulicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4