МОТИВИ към присъда № 8/2019г. по
НОХД № 2541/2019г. по описа на Районен съд – гр.***
С обвинителен акт въз основа, на
който е образувано настоящото производство, Районна прокуратура *** е
повдигнала обвинение срещу В.К.В. ***
за престъпление по чл.314, вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа така внесеното обвинение, като намира
деянието за безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Относно индивидуализацията на наказанието намира, че са налице условията на чл.
54 НК и прилагане разпоредбата на чл. 66
ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия - адв.Б.П. пледира за условна присъда,алтернативно
излага становище,че подсъдимият следва да бъде оправдан,т.к.са събрани само
косвени доказателства .
Съдът счете, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в
отсъствие на подсъдимия, т.к., от една страна, на същия е повдигнато обвинение
за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона и което не предпоставя
задължителното му участие при разглеждане на делото. От друга страна, редовно е
призован за делото /чрез адвоката си/ и спрямо него е изпълнена и процедура по чл.247б, ал.1 НПК.Подсъдимият е участвал лично и с адвокат в ДП. В първото съдебно заседание
не се явява. Неговият защитник- адв. П., упълномощен
с нарочно пълномощно прави искане делото да се
разгледа по общия ред, в отсъствие на подсъдимия, който се намира в
чужбина. За съдебното заседание е
уведомен чрез защитника си.
При тези обстоятелства, съдът счете, че са налице предпоставките на
разпоредбата на чл.269,
ал.3, т.3 от НПК Задочното производство
е изключение от основния принцип за непосредствено участие на обвиняемия
/подсъдимия/ в наказателния процес. Поради тази причина законодателят е посочил
изчерпателно необходимите изисквания, при наличието на които е възможно
неприсъствено образуване и движение на наказателното производство. Спазването
на тези изисквания е абсолютно необходимо условие за валидността на извършените
процесуално следствени действия и постановените въз основа на тях прокурорски и
съдебни актове. В настоящият случай е съобразено, че при разглеждане на делото
участва неговият упълномощен защитник,
адвокат Б.П.. Според него е налице безспорност, относно деятелността на подзащитния му. Намира за справедливо и оправдано спрямо
него да бъде наложено наказание при условията на чл.66 ал.1 НК, алтернативно да
бъда оправдан.
От събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.К.В. е роден на ***г***,а по насноящем се намира в ***. Българин, с българско
гражданство, със средно образование, не работи, неженен, осъждан-реабилитиран,
ЕГН**********. На
04.09.2016г. около 11.30 часа подсъдимият В.В.
управлявал лек автомобил *** по път ***(***, обл.***).
Бил спрян за проверка от св. П.В.А. и
св. Д.И.Ц., ***в РУ -***. Свидетелят А.
поискал личните документи на подсъдимия В. и тези на управлявания от него
автомобил за проверка. Подсъдимият
В. отговорил, че не носи в себе си никакви документи. Казал на св.А., че
имената му са М.К.В. (имена на неговия
брат – св.М.К.В.) и съобщил единния граждански номер на брат си. От страна
на ***била извършена проверка в дежурната част на полицейското управление и
установено, че лицето с посочени имена е правоспособен водач и автомобила не е
обявен за издирване. При така установеното, св.А. съставил на водача Акт за
установяване на административно нарушение, бланка №***от 04.09.2016г., за
нарушение на Закона за движение по пътищата -
и Акт за установяване на административно нарушение №*** от 04.09.2016г.
(бланка №684076), за нарушение на Кодекса за застраховане. Като *** в двата
акта бил записан М.К.В.. Двата акта били представени на подсъдимия В.В. за запознаване със съдържанието им. В двата акта, на
мястото за „***“ и на мястото „Подпис“ в Разписка за връчване на акта подсъдимия В. се подписал със смесена транскрипция от буквата „М“ + примковиден параф.
На 05.09.2016г. около 17.20 часа подсъдимият
В.В. управлявал лек автомобил *** в гр.***, по ***
Бил видян и спрян за проверка от св. В.К.Л. и св.***С.М., ***в ***“ при ***-***.
Свидетелят Л. поискал личните документи на подсъдимия В. и тези на управлявания от него
автомобил за проверка. Подсъдимият В. отговорил, че не носи в себе си
никакви документи. Казал на св.Л., че имената му са М.К.В. (имена на неговия брат – св.М.К.В.) и съобщил единния граждански
номер на брат си. От страна на ***била извършена проверка в масивите на МВР,
чрез електронното устройство в служебния автомобил. Било установено, че лицето с посочени имена е
правоспособен водач и автомобила не е обявен за издирване. Като контролна проверка
за идентичност на подсъдимия с посоченото от него лице, той бил попитан за
местоживеенето му. Подсъдимият съобщил адреса на брат си, което съвпадало с
данните в масивите на МВР. Също така
визуално подсъдимия В. приличал със снимката на своя брат, извадена от ***в
електронното устройство. При така установеното, св.Л. съставил на водача Акт за
установяване на административно нарушение №*** от 05.09.2016г. (бланка №684404)
за нарушение на Закона за движение по пътищата, а св.М. - Акт
за установяване на административно нарушение №*** от 05.09.2016г. (бланка
№684436) за нарушение на Кодекса за
застраховане. Като *** в двата акта бил записан М.К.В.. Двата акта били
представени на подсъдими В.В. за запознаване със
съдържанието им. В двата акта, на мястото за „***“ и на мястото „Подпис“ в
Разписка за връчване на акта подсъдимият В. се подписал със смесена
транскрипция от буквата „М“ + примковиден параф.
Въз основа на съставените четири броя АУАН, били издадени четири броя
Наказателни постановления, които били връчени на свидетеля М.К.В.. Той атакувал
всичките пред РС-***, тъй като не бил *** по тях. Преди започване на делата в
РС-***, свидетелят М.В. разговарял с брат си - подсъдимия В.В.
и от него разбрал, че той е *** по съставените АУАН, но в тях като *** посочил
брат си и се подписал с негови инициали.
Междувременно подсъдимият В.В.
напуснал страната.
При разглеждане на НАХД №2736/2017г. в РС - *** било установено, че св.М.В.
не е *** по съставените му АУАН и издадени НП. Делото било прекратено и
изпратено в РП-*** с данни за извършено престъпление от общ характер.
Било образувано досъдебно производство. В хода на разследване по него била
изготвена Съдебно - почеркова експертиза. От
заключението й (Протокол №185/2017г. по
описа на БНТЛ-***-***) е видно, че Подписите за „***“ и в разписка за
връчване, след думата „Подпис“ в АУАН, бланка №***от 04.09.2016г.; АУАН №275 от
04.09.2019г., (бланка №684076); АУАН №*** от 05.09.2019г., (бланка №684404) и
АУАН №*** от 05.09.2019г., (бланка №684436) са положени от В.К.В..
В хода на съдебното следствие са изслушани показанията на свидетелите П.В.А.,
Д.И.Ц., В.К.Л..Всички те са ***и описват обстановката около спирането и
санкционирането на подсъдимият за нарушенията му като водач. Описват
обстоятелствата около установяване на самоличността му. Свидетеля П.В.А. в
показанията си пред Съда описва, че са
работили съвместно с колегата си -
свидетеля Д.Ц. по линия на КАТ и са
били на разклона за с. ***.
Подсъдимият, като водач на автомобила, посочен в процесните АУАН е
идвал от
с. *** и се движел по посока
за гр.***. Бил спрян от ***за извършване рутинна проверка на документите
на водача и на автомобила. Същият
бил без СУМПС и контролен талон към
свидетелството, както и не бил поставил обезопасителен колан по време на движение. Той им съобщил
име и ЕГН. Служителите извършили справка
чрез ОДЧ в масивите на МВР за самоличността на водача след постъпилите данни, пристъпили към съставяне
на АУАН за констатираните нарушения.
Показанията на свидетеля П.А. в се подкрепят от показанията на свидетеля Д.Ц.,които
са в същият смисъл.
Това твърди и свидетелят В. К.Л.
,а именно на процесните дата и час отразени в АУАН съвместно с
колегата си- полицейският служител М. ***изпълнявали служебните си задължения в
гр.***, на ***“, когато спрели за проверка посочения в АУАН
автомобил. Водачът бил без поставен обезопасителен колан и не е представил изисканите документи - СУМПС, контролен талон към
свидетелството и свидетелство за регистрация на автомобила. Водачът заявил пред
служителите, че не носи в себе си документите, понеже работел
в сервиз и бил излязъл да пробва автомобила.
Отделно от това, за автомобила не е
имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, което обстоятелство било отразено от свидетеля - полицейският служител М.М. в
АУАН. Водачът им съобщил имена и ЕГН и те направили справка на таблета си,като
установили,че лицата си приличат. Едва
по - късно разбрали, че лицето на снимката от таблета е бил брата на ***я /подсъдимия В./.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели с доверие, като логични и непротиворечиви. Приема показанията на свидетелите за
достоверни,т.к. освен,че бяха дадени добросъвестно,са подкрепени и от писмените
доказателства
Другите двама свидетели- М.В. и К.В.- негови брат и баща
твърдят пред съда,че знаят за това,че подсъдимият се е представял пред
полицаите за брат си –М.. Подсъдимият съжалявал за това. М.В. разбрал какво
се е случло едва когато получил
наказателните постановления, че
е извършил нарушения на места, където не
е бил. Оказало се, че в това време е бил
на работа. Едва когато обжалвал в съда, разбрал, че брат му се е представял за него. Той му казал, че е дал данните му,за да пишат
актовете на него. Съжалявал за това. Известен период братята не си говорили.
Свидетелят К.В. пък разбрал когато бил извикан за да се подпише за
извършване на почеркова експертиза „Тогава разбрах, че единият ми син се
представил за другия, т.е. В. за М.“.
При проведен помежду им разговор по
телефона, подсъдимият заявил на баща си, че са му писали актове и, че е вярно,
че се е представял от името на брат си „…попитах дали е вярно това и ми
отговори, че е вярно.
Доказателство на обвинението е и заключението на изготвената Съдебно-почеркова експертиза, на която вещото лице е заключил, че подписите поставени в актовете не са положени от М.В.; подписите не се
положени от К.В. и подписите вероятно са положени от В.В..
Заключението на експертизата е прието
със съгласие на страните и по реда,
предвиден в НПК.
Обвинението се
доказва и от останалите приложени към делото писмени доказателства и
доказателствени средства, в т.ч. и тези
съдържащи се по ДП №732/2017г. по писа на РП-***, приети и вложени по реда, изискващ се по НПК.
Тоест няма спор по фактите.
В тази връзка несъстоятелно се явява твърдението /алтернативно твърдение/
на адв.П.,че липсват безспорни доказателства
подсъдимият да е извършил деянията,а има само косвени такива.Освен това подсъдимият
лично пред разследващия на ДП и в
присъствието на защитникът си - адв.Б.П. е заявил, че се признава за виновен и
съжалява за стореното. /л.21 от папка №3 на ДП /.
С оглед събраните безспорни и непротиворечиви
доказателства е видно, че В.К.В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по смисъла на чл. 314, вр.
чл.26, ал.1 от НК. На две поредни дати,
при две поредни полицейски проверки, при съставянето на АУАН спрямо него, като водач на автомобил,
той посочил не своето име, презиме, фамилия и ЕГН, а тези на брат си. По този
начин станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ,
какъвто са съставените АУАН.
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по смисъла на чл. 309, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК. При същата фактическа обстановка на извършени проверки и съставени
АУАН, след като посочил данните на брат си и те били вписани в официалната част
на самия АУАН, той поставил подписа си като „***“ в акта и подписа си в
Разписка за връчване на акта. По този начин дал външен израз на изявление,
имащо определено правно значение, и по начин, че да има вид на написан и
подписан от трето лице документ, а не от фактическия му съставител. Като
взе предвид гореизложеното и разгледа в съвкупност и поотделно събраните и приобщени по делото доказателства, Съдът намира, че повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимия В.В.
е безспорно и категорично доказано. Спрямо него е доказано и второто повдигнато
обвинение за извършено продължавано документно престъпление по чл.314,вр.чл.26 ал.1 от НК.
Следва да се отбележи, че съставът на чл.314
НК инкриминира документно престъпление, свързано със съставянето на
официален документ, тогава, когато в него са внесени неверни обстоятелства въз
основа на подадено заявление от друго лице. Това е особен случай на лъжливо
документиране, когато длъжностното лице документира неверни обстоятелства или
изявления, но не по своя воля, а въз основа на заявление на друго лице. Касае
се за подвеждане на автора на документа от другиго, който по този начин
съзнателно става причина за това. В процесния случай
са налице всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението
по чл.314 ,вр.чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна деянията на подсъдимия
са осъществени при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК.Подсъдимият В.В. имал ясна представа за
естеството и значението на процесните четири броя
АУАН и разписки в тях. Знаел е, че посочвайки имената си ще бъде санкциониран и
с цел избягване на това умишлено посочил брат си като извършител и се подписал
от негови име.Знаел е и,че в последствие НП ще бъдат издадени на брат му.
Смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия В.В.,
Съдът отчете чистото му съдебно минало, а като отегчаващо - незачитане на законово установените отношения
в страната.
Касае се за няколко
извършени от подсъдимия деяния, които осъществяват по отделно един и същи
състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Посоченото определя и приложение на разпоредбата на чл.26, ал.1
от НК, определяща цялостната престъпна дейност на обвиняемата като осъществена
при условията на продължавано престъпление.
За престъплението по чл.314, вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл. 54 от НК, Съдът му наложи наказание три месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК, се
отложи с изпитателен срок от три
години.
За престъплението по чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК, на основание чл. 54 от НК, Съдът му наложи
наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал.1 от НК, бе отложено с изпитателен срок от три години
Съдът определи за всяко деяние съответното наказание,като на основание
чл.23 ал.1 от НК, определи на подсъдимия
В.В. измежду наложените наказания за всяко едно от престъпленията, едно общо до размера на най- тежкото от тях, а
именно три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК, отложи изпълнението на наказанието за срок от три
години.
Съдът счете, че не са налице законни пречки за
приложението на чл.66 ал.1 от НК в процесният случай,
т.к. подсъдимият към момента на извършване на деянието е бил реабилитиран.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК,
когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по
делото разноски. В настоящия случай, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на РС-*** сумата от 30,00 лева за изслушване в съдебно
заседание на заключението на вещото лице за извършената в хода на досъдебното
производство съдебно почеркова експертиза, както и в полза
на ***гр.*** сумата от 244,63лв. за изготвянето й.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: