Р Е
Ш Е Н
И Е № 260898
гр.Пловдив 12.07.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№783/2021г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №260038/05.01.2021г. по гр.д.№13002/2019г. по описа на РС-Пловдив,V гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство К.Т. в частта,с която е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено по отношение на нея и на В.Т.,че дължат на ищеца „Мелон България“ ЕАД сумата от 10 000лв.,представляваща главница по договор за кредит от 21.04.2008г.,както и сумата от 1314,59лв.,представляваща законна лихва върху главницата за периода 25.03.2016г.-03.08.2017г.Недоволен от така постнановеното решение е останал ответника К.Т. в първоначалното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че договорът за цесия не и бил съобщен,както и че са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна „Мелон България“ ЕАД счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
В срока не е постъпил отговор от въззиваемия В.Т..
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Не се спори между страните,че е налице сключен револвиращ договор за кредит от 21.04.2008г.Към договора е представен и погасителен план,от който става ясно,че същия се отпуска за срок от 240 месеца.С Анекс от 2009г. е уговорено между страните,че В.Т. встъпва като съдлъжник по договора за кредит.Между първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД и „Мелон България“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземане от 21.06.2017г.,с който първоначалния кредитор прехвърля/цедира/ вземането си спрямо К.Т.,като цесионера е упълномощил цедента да съобщи за извършената цесия.Съгласно разпоредбата на чл.99,ал.3 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от момента на съобщаването й.Жалбоподателя в качеството си на нов кредитор е възложил съобщаването да бъде извършено от ЧСИ Горчев.Няма норма в закона,предвиждаща съобщаване на такъв вид договор,след като не е изпълнително дело,да се извършва редовно от ЧСИ,освен при хипотезата на чл.42,ал.2 от ГПК,но ЧСИ не е извършил съобщаването на цесията и не е връчил книжата,тъй като е залепил съобщения.Настоящата инстанция счита,че не това е редът за редовно връчване на книжата,касаещи извършването на съобщаването на цесията,поради което същата следва да се приеме,че не е извършена и не е съобщена.Освен това следва да се посочи,че връчването на цесията с исковата молба на особения представител на ответника не може да се счете за съобщена цесия,тъй като особения представител има само процесуални права,но не може да прави материално правни възражения,поради което не следва да се счита за връчено съобщението за цесия и на него.
На второ място следва да се разгледа и въпроса,наведен във въззивната жалба от жалбоподателя,с който същия счита,че договорът за кредит не е станал предсрочно изискуем.Настоящата инстанция споделя този довод,тъй като,за да е налице предсрочна изискуемост на договора,както е записано в него,че същия става предсрочно изискуем с неплащането на коя да е вноска от него,то това обстоятелство трябва да стигне до знанието на длъжника.От събраните по делото доказателства не се установява редовно да е уведомен длъжника,че кредита е станал предсрочно изискуем.Отново съобщения са връчвани от ЧСИ Горчев,поради което както се посочи по-горе,същите не пораждат материално правни последици за съобщаване на фактите и обстоятелствата,с които са били натоварени.
И на последно място следва да се обсъди и третото наведено основание относно недействителността на договора за кредит поради неравноправност на клаузите,с което е нарушен чл.143,т.3 от ЗЗП,при което банката е определяла едностранно лихвения процент,поради което е поставила в неизгодно положение страната кредитоискател,откъдето произтича и неравноправността на клаузата на чл.143,т.3 от ЗЗП.Такава клауза е неравноправна,защото дава възможност на монополиста,в случая банката,да изменя едностранно условията по кредита,което пък от своя страна е във вреда на потребителя и облагодетелства единствено банката.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за не правилно и незаконосъобразно в обжалваната част и като такова следва да го отмени поради следното:
От сключения между страните по делото револвиращ договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.Освен това несъобщаването на цесията и несъобщаването за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита са сериозна пречка за претендиране на положителен диспозитив по отношение на установяването на дължимостта на въпросните суми.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260038/05.01.2021г. по гр.д.№13002/2019г. по описа
на РС-Пловдив,V гр.с-в,с което е признато
за установено по отношение на К.Х.Т. с ЕГН-********** ***,че дължи на „Мелон
България“ ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление на
дейността:гр.София,бул.“Мария Луиза“ №100,ет.3 сумата от 10 000лв./десет
хиляди лв./,представляващи главница по договор за револвиращ кредит от
21.04.2008г. и Анекс №1 от 08.07.2009г.,както и сумата от 1314,59лв./хиляда
триста и четиринадесет лв. и 59ст./,представляваща законна лихва за периода
25.03.2016г.-03.08.2017г. като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Мелон
България“ ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление на
дейността:гр.София,бул.“Мария Луиза“ №100,ет.3 против К.Х.Т. с ЕГН-********** ***
за признаване за установено,че дължи сумата от 10 000лв./десет хиляди
лв./,представляващи главница по договор за револвиращ кредит от 21.04.2008г. и
Анекс №1 от 08.07.2009г.,както и сумата от 1314,59лв./хиляда триста и
четиринадесет лв. и 59ст./,представляваща законна лихва за периода
25.03.2016г.-03.08.2017г. като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: