Решение по дело №666/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция [населено място] против Решение №156/17.04.2025 г., постановено по АНД № 3572/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №11-01-566 от 15.11.2024г. с наложена на Р. Р. Т. глоба в размер на 200лв. на основание чл.32, ал.1, т.1 вр. чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция за нарушение на чл.128, ал.1 вр. §2 от ДР на Закона за публичните финанси. В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН. Според касатора, районният съд неправилно е приел наличието на две деяния, за които е наложено едно наказание, с което не е спазен чл.18 от ЗАНН. Поддържа се теза, че е налице едно нарушение на чл.128, ал.1 от Закона за публичните финанси, тъй като с процесния договор е поет ангажимент за разход по смисъла на §1 т.27 от ДР на Закона за публичните финанси, който разход не е предвиден в годишния бюджет на общината за 2023 г. Законът държи сметка за клаузата на договора – в случая чл.6, ал.1 от него, която обвързва бюджетна организация с бъдещи плащания на разходи с определена или определима стойност, а не как е разпределено плащането на този ангажимент. Нарушението е доказано по несъмнен начин, както авторството и вината на нарушителя. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение и вместо това постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация Р. Р. Т. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Настоява в АУАН да са описани две отделни деяния, а с наказателното постановление да му е наложено едно наказание без да е ясно за кое нарушение е санкциониран. Нарушено е правото му на защита, поради което правилно и законосъобразно въззивният съд е отменил наказателното постановление. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а въззивното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол пред Районен съд – Стара Загора е Наказателно постановление /НП/ № 11-01-566/15.11.2024 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което въз основа на АУАН № 11-01-566/27.06.2024 г., на Р. Р. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.128, ал.1 вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси /ЗПФ/. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на следните факти: на 29.10.2023 г. в Община Стара Загора, област Стара Загора, ответникът по касация в качеството си на заместник-кмет на Община Стара Загора, област Стара Загора и първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината, съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси е сключил Договор № 3144/29.10.2023 г. с “АВГУСТА КОНСУЛТ” ЕООД, [населено място] с предмет по обособена позиция № 7: „Изготвяне на комплексен доклад за оценка за съответствие на проектната документация с основните изисквания към строежите във фаза „Технически проект“ и упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително-монтажните работи на строеж: „Водосток от кахони 2.0/2.0 м – 9 бр. на път IV клас СЗР-2195, намиращ се в урбанизираната част при входа на [населено място], община Стара Загора“, с който е поел ангажимент за разходи по смисъла на § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗПФ в размер на 3 300,00 лева без ДДС и 3 960,00 лева с ДДС, който не е предвиден в годишния бюджет на общината към 31.12.2023 година.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел допуснато от АНО нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Процесният договор, макар и да е сключен от Община Стара Загора, представлявана от Р. Р. Т., с едно юридическо лице, съдържа като две отделни клаузи, два отделни предмета, както следва: 1) „Изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствие на проектната документация с основните изисквания към строежите във фаза „Технически проект“ и 2) „Упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително-монтажните работи на строеж: „Водосток от кахони 2.0/2.0 м. – 9 бр. на път IV, клас СЗР-2195, намиращ се в урбанизираната част при входа на [населено място], общ. Стара Загора“. Двете отделни клаузи, представляват договорки с различни нехарактерни престации, различни цени, различни начини на плащания, макар да са договорени в един договор с един и същи контрагент. Съобразявайки легалната законова дефиниция за „поет ангажимент за разходи“, съдът е приел, че в процесния договор са поети два ангажимента за разходи, т.е. са налице две деяния, за които на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ на ответника по касация е наложено едно административно наказание „глоба“, без да е посочено за кое точно извършено деяние е санкциониран. С позоваване на съобразителната част на ТР №13/20.12.2021 г. на ВАС по т.д. №1/2021 г., ОСС, I и II колегия, съдът е приел, че нормата на чл.18 от ЗАНН е императивна и е отхвърлил разширително или стеснително тълкуване. Счел е, че в наказателното постановление са разгледани няколко изпълнителни деяния, които макар и идентични по своя характер се различават по резултата си. Всяко от тях е следвало да бъде обосновано от фактическа и правна страна при спазване изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН и съответно за всяко от нарушенията, при установяване на такива, да бъде наложено отделно наказание. С описаните в НП обстоятелства в случая са отправени две фактически обвинения, подведени под едно общо административно наказание. За всеки неправомерно поет ангажимент за разходи следва да се носи отделна административнонаказателна отговорност по чл.128, ал.1 от ЗПФ, като нарушаването на изискването на чл.18 от ЗАНН води и до неяснота за кое от двете обвинения е наложено административното наказание.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Наказателното постановление е издадено при допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН. От приложения като доказателство Договор № 3144 се установява, че същият е сключен на 26.10.2023 г. между Община Стара Загора, представлявана от ответника по касация, като възложител, и “АВГУСТА КОНСУЛТ” ЕООД, [населено място], като изпълнител, с предмет, съгласно чл.1 от договора, за предоставяне на „услуги“, описани в преамбюла на договора като „Изготвяне на комплексен доклад за оценка за съответствие на проектната документация с основните изисквания към строежите във фаза „Технически проект“ и упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително-монтажните работи на строеж: „Водосток от кахони 2.0/2.0 м – 9 бр. на път IV клас СЗР-2195, намиращ се в урбанизираната част при входа на [населено място], община Стара Загора“. По идентичен начин предметът на договора е описан в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП за обосноваване на обвинението от фактическа страна. Чл.6 от договора, на който се позовава касационната жалба, изрично разграничава две отделни по вид и размер задължения за плащания за двете услуги – 1000 лв. без ДДС или 1200 лв. с включен ДДС за извършване на оценка за съответствие на инвестиционен проект /чл.6, ал.2 от договора/ [рег. номер]. без ДДС или 2760 лв. с включен ДДС за осъществяване на строителен надзор /чл.6, ал.3 от договора/. В случая не е налице разпределение на плащането на един ангажимент за разход, а с договора е определена цена на всяка от двете услуги, съставляващи отделни поети ангажименти за разходи по смисъла на закона. Тоест от фактическа страна административнонаказателното обвинение е обосновано с два отделни ангажимента за разходи за две отделни услуги, макар и инкорпорирани в един договор. За всяка от услугите е поет отделен ангажимент за разход по смисъла на § 1, т.27 от ДР на ЗПФ и съответно при констатация за неспазване изискванията по чл.128, ал.1 от ЗПФ по отношение на всеки отделно поет ангажимент за разход за всяка услуга е налице самостоятелно основание за ангажиране на административно наказателна отговорност с налагане на отделно административно наказание по чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ. Санкциониращият орган не е съобразил един от основните принципи на административнонаказателното право, регламентиран в чл.18 от ЗАНН, а именно, че за всяко нарушение се налага отделно наказание, като наложените наказания се изтърпяват поотделно, при установена недопустимост за отделни нарушения, извършени в условията на идеална или реална съвкупност, нарушителят да търпи едно общо наказание. Нормата на чл. 18 от ЗАНН е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Ако са налице две отделни нарушения, за всяко от тях следва да бъде наложено отделно административно наказание. Както правилно е приел Старозагорският районен съд, неспазването на принципа, регламентиран в чл.18 от ЗАНН, представлява съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление и е абсолютно основание за неговата отмяна, независимо дали е установено и доказано извършването на вменените съставомерни деяния, квалифицирани като административни нарушения по чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ във вр. с чл.128, ал.1 от ЗПФ във вр. с §2 от ДР на ЗПФ.

В допълнение следва да се каже, че по делото няма доказателства нарушение да е извършено на посочената в АУАН и НП дата 29.10.2023 г. Посочената дата на нарушението е неделя, неприсъствен ден, а е общоизвестен факт, че на същата са проведени избори за общински съветници и за кметове. Същевременно приложения № 4 и № 7 от административната преписка /л.21 и л.41 от АНД № 3572/2024 г. на РС Стара Загора/ по несъмнен начин установяват сключване на процесния договор на 26.10.2023 г., а не на 29.10.2023 г.

С оглед изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното въззивно решение, а същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В С. Решение № 156 от 17.04.2025 г., постановено по АНД № 3572/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.