№ 21834
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110127550 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу Д. С. К. искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от
ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 564.30 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и за
сумата от 14.06 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на
заявлението-09.02.2023 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 81.23
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. и за сумата от 2.32 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г.
Ответникът Д. С. К. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не
е подал писмен отговор.
С Определение № 22677/31.05.2024 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „МХ Елвеко“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 14.08.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
1
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение
на решението Договор от 07.11.2008 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-
74/09.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца
и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение,
касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия
в обектите на етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. Ответникът
не успя да проведе обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложеното по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 51, том
XI, дело №п 2058/1994 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент № 52,
находящ се в гр.София, ж.к.„Красна поляна“ бл.24, вх.В, ет.3 е собственост на Симеон
Василев Каролев. От Удостоверение за наследници № 000374/12.03.2008 г. се установи, че Д.
С. К., като наследник на Симеон Василев Каролев е придобил процесния недвижим имот по
линия на наследственото правоприемство.
Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“
ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД
на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 317.90 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 953.28 лева; сума за дялово разпределение от 28.78 лева и
сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 170.14 лева /изчислена от ССЕ/.
Така се получава общо сумата от 1129.82 лева, включваща сумите за отопление, за битово-
горещо водоснабдяване, за дялово разпределение и за изравнителни сметки (за
възстановяване), както и лихва от 233.03 лева, считана от първия ден след срока на забавата
за плащане на задължението до 27.01.2023 г., като задължението на ответника, съобразно
2
притежаваната от него 1/2 идеална част от недвижимия имот е съответно 564.91 лева,
представляваща главница и 116.52 лева, представляваща лихва.
В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 564.30
лева, представляващ стойността на потребената топлинна енергия и за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410
ГПК-09.02.2023 г. до окончателното изплащане.
Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са
изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите
условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat
pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху
главницата от 564.30 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. е 116.52 лева. В тази
връзка, предявеният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 81.23 лева,
представляващ мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия и за периода от
15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 14.06
лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата
от 2.32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата (от 14.06 лева) за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
от 999.63 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 97.52 лева, възнаграждения
за вещи лица от 780.20 лева и юрисконсултско възнаграждение от 21.91 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На ответника на следва да се присъждат разноски, тъй като не е поискано
присъждането на такива, респ. не са сторени от ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Красна поляна“, блок 24, вх. В, ет. 3, ап. 52, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл.
149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 564.30 лева, представляваща главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 09.02.2023 г., до окончателното
изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Д. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Красна поляна“, блок 24, вх. В, ет. 3, ап. 52, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 81.23
лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия и за периода
от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Д. С. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Красна поляна“, блок 24, вх. В, ет. 3, ап. 52, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване
на вземането за сумата от 14.06 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Д. С. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Красна поляна“, блок 24, вх. В, ет. 3, ап. 52, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 2.32 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до
27.01.2023 г.
ОСЪЖДА Д. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Красна поляна“, блок
24, вх. В, ет. 3, ап. 52, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК,
сумата от 999.63 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „...........“ ООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Булина ливада“ №3, ниска сграда до блок 32.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4