Р Е Ш Е Н И Е №260127
Град Несебър, 01.06...21г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров
гражданско дело № 1161 по описа за ..15г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.34 от Закона за собствеността – делба на съсобствени имоти. Същото
е във втората фаза на делбата – по извършването й.
С влязло в законна сила на 12.06...19г.
Решение № VІ-87 от 06.08...18г., постановено по в.гр.д.№ 941/..17г. по описа на
Бургаският окръжен съд, въззивната инстанция е допуснала до делба следните
недвижими имоти: 1) Апартамент **, изграден в ЖСК “К.”, комплекс “М.”, блок ..в
кв..., парцел ІІ по плана на град Несебър, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **************,
който се намира в сграда 1, разположен в поземлен имот с идентификатор ****** с
предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива на обекта – един, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-46/18.08...06г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен
обект е на застроена площ от 82,12 кв.м., състоящ се от дневна,
кухня-трапезария, две спални, баня-тоалетна, две тераси и коридор с изложение –
изток и граници по документ за собственост, както следва: юг – ап**, север – ап**,
изток – външен зид, запад – стълбище и ап**, горе – ап.№ 7, отдолу – ап.№№ **,
а съгласно схема № 15-529100-04.12...15г. при съседни самостоятелни обекти с
идентификатори ******, ******.1.. под обекта – самостоятелни обекти с
идентификатори ******, ****** и над обекта – самостоятелен обект с
идентификатор ******, ведно с прилежащите му ИЗБА с площ от 12,56 кв.м., при
граници: юг-изба № 1. север и изток – външен зид, запад – коридор, ведно с
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ ** с площ от 28.80 кв.м. при граници – Юг-таван № 5, север и
изток – външен зид, запад – коридор, ведно с 6,316% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж; 2) ГАРАЖ № 1 с площ от 22,81 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******8, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ******
с предназначение на обекта – за офис, брой нива на обекта – едно, при граници
по документ за собственост: ап.№ 1, север и запад – външен зид, юг – гараж № 2,
а по схема № 15-529096-04.12...15 при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж самостоятелни обекти с идентификатори ******, ******, под обекта – няма и
над обекта – самостоятелен обект с идентификатор ******, ведно с 1,349% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж,
между
съделителите А.С.С. с ЕГН ********** ***, И.Б.С. с ЕГН **********, родена на ***г***
Федерална Република Германия, гражданин на ФРГ, със статут на постоянно
пребиваващ в Република България чужденец, с постоянен адрес ***, и Т.Г.Г. с ЕГН
********** ***, при следните квоти: 1/4 (една четвърт) идеална част за А.С.С., 1/4
(една четвърт) идеална част за И.Б.С. и 2/4 (две четвърти) идеални части за Т.Г.Г..
В срока по чл.346 от ГПК съделителят И.Б.С. е
заявила претенции по сметки срещу съделителя А.С.С., като в писмена молба
твърди, че през ..10г. е извършила подмяна на старата дограма с нова на
допуснатия до делба имот – Самостоятелен обект в сграда 51500.502.41.1.4, като
разходите, които е направила, са в размер на 2 000 лева; извършила е и
ремонт на покривана сградата над таванското помещение на стойност 1 000 лева,
включваща материали, труд и транспорт. Поискала е А.С.С. да бъде осъдена да й
заплати сумата в размер на 500 лева, като действително направените разноски за подмяната
на прозорците, съобразно припадащата й се идеална част от собствеността,
евентуално като по-малката сума между стойността на направените подобрения на
имота и сумата, с която се е увеличила стойността му в резултат на подобренията,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на претенцията. И.Б.С.
е поискала А.С.С. да бъде осъдена да й
заплати сумата в размер на 250 лева, представляваща действително направените
необходими разноски за ремонт на покрива съобразно припадащата й се част от
правото на собственост, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
претенцията, както и припадащите й се местни данъци за недвижими имоти и такса
за битови отпадъци, които е заплатила през ..15г., ..17г. и ..18г., а именно
сумата в общ размер на 158,11 лева.
В срока по чл.349, ал.4 от ГПК съделителят И.Б.С. е
заявила претенция за възлагане на допуснатите до делба недвижими имоти на
основание чл.349, ал.2 от ГПК. Основава тази своя претенция на факта, че не
притежава друг имот на територията на Република България, жилищният имот,
допуснат до делба, е неподеляем, както и че към момента на откриване на
наследството е живяла с наследодателя.
С протоколно определение от
24.10...19г. съдът е приел за съвместно
разглеждане както възлагателната претенция на И.Б.С., така и претенциите й по
сметки срещу А.С.С..
А.С.С., чрез процесуалния си
представител, е изразила становище по заявените срещу нея от И.Б.С. претенции
по сметки, като оспорва същите. Намира претенциите за извършен ремонт на
жилището, изразяващ се в подмяна на дограмата, за погасена по давност. Оспорва се и твърдението, че И.С.
е извършила през ..18г. ремонт на покрива на сградата, тъй като самата тя е
признала, че живее постоянно в Германия. И след смъртта на съпруга си не ползва
имота. Освен това покривът е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, а
Общото събрание на Етажната собственост не е вземало решение по смисъла на
чл.11, ал.1, т.8 от ЗУЕС, а съгласно чл.48, ал.6 от ЗУЕС разходите за
извършване на ремонта, направен от собственик за негова сметка, с решение на
общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски
по чл.50 от ЗУЕС след представянето на документи, удостоверяващи плащанията.
Евентуално дължимите от А.С. суми за този ремонт пък следва да бъдат съобразени
с разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗУЕС. За неоснователна намира и претенцията за
връщане на заплатените данъци и такси, тъй като когато са извършвани
плащанията, И.Б.С. се е представяла за едноличен собственик на имотите и именно като такава тя е дължала
заплащането на пълния размер на данъците и таксите за имотите до приключване на
първата фаза от делбеното производство.
По делото в качеството на
свидетел е разпитана Тодора Костова К., от чиито показания се установява, че преобладващо
до смъртта на С. Василева С. двамата със съпругата си И.С. са живеели в
Германия, а малко преди смъртта си той се е прибрал в България за да се лекува
и е починал в болница в град София. И.С. не е била своевременно уведомена за
смъртта на съпруга си, като е разчитала това да й съобщи А.С.С.. От неговата
смърт единствено И.С. е останала да живее в жилището, като през ..10г. тя е
съборила тухлена стена на една от стаите и е поставила вратопрозорец, и е
подменила друг дървен прозорец, като на негово място е поставила дограма, за
което е платила 2 000 лева. Останалата дограма си е останала дървена,
каквато е била когато е строена кооперацията. Тя обикновено пребивава в
България всяка година от пролетта до края на лятото, когато се връща в Германия.
Правила е ремонт на тази част от покрива на сградата, която е над таванското
помещение, който ремонт е извършен през ..18г., а разноските, направени от нея
за това, са в размер на 1 000 лева. Гаражът тя го ползва единствено за да
си паркира автомобила.
Съдът като обсъди исканията на страните, събраните по делото
доказателства в тяхната цялост съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
I.
По отношение
на възлагателната претенция.
И. Б.С. е представила изготвена и подписана от нея декларация, че не
притежава друго жилище, с изключение на 1/8 идеална част от апартамент в град
София, улица М.В.№ 9, вход 1, ап.. етаж 2. Представила е и удостоверение от
Службата по вписванията – Несебър за вписванията на нейно име към 26.11.....г.,
от която не се установява притежанието на жилищен имот. Декларираният факт не е
оспорен от никоя от страните по делото, поради което и за деклараторът не
възниква задължение и не носи доказателствена тежест да доказва истинността на
декларираното. Декларираният факт е отрицателен – непритежание на жилище.
Начините да бъде доказан този отрицателен факт са: първо, посредством официални
документи, които потвърждават този деклариран от страната факт, и второ,
посредством верига от положителни факти, които водят до единствен и несъмнен
извод, че отрицателният факт е осъществен. По делото е осъществен първият начин
на доказване – приложеният официален документ – справка от Службата по вписванията
потвърждава твърденията на съделителката в декларацията за непритежаване на жилищен
имот. Притежаваните от нея идеални части от друг жилищен имот не са пречка за
възлагането. Не са налице обаче останалите законови предпоставки на чл.349,
ал.2 от ГПК, за поставяне на неподеляемия жилищен имот в дял на И. Б.С.. Тя не е
живяла в имота към момента на откриване на наследствената маса на наследодателя.
Именно от ангажираните от нея гласни доказателства – разпита на свид. Тодора К.,
се установява, че към момента на смъртта на наследодателя – съпруга й С.В.С.,
тя е живяла в Германия, където обикновено двамата са живеели през зимата. Тя е
пристигнала в България след неговата смърт, а преди това С.С. сам се е завърнал
от Германия в България за да се лекува.
При
наличието на смесена съсобственост извършването на делба по този ред е
недопустимо и в този смисъл е т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от ..04 г.,
което означава, че когато съсобствеността е възникнала в резултат на повече от
един юридически факт възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо и делбата
следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична
продан по реда на чл. 348 ГПК. Претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е противопоставима само
на сънаследник, но не и на лице придобило право на собственост върху своя дял
на основание, различно от наследяване. В Решение № 223 от 12.10...12г. по
гр.д.№ 235/..12г. на ВКС, II г.о. е
прието, че втората хипотеза – съсобствеността да е възникнала единствено в
резултат на наследяване – е налице и когато сънаследник е прехвърлил своята
част от имота на друг сънаследник. В случая обаче именно И. Бергмайер С. е
прехвърлила притежавана от нея идеална част от имота в полза на трето лице –
съделителят Т.Г.Г..
След като в случая не са налице в кумулативна наличност всички
предвидени в чл.349, ал.2 от ГПК предпоставки за уважаване на това основание на
възлагателната претенция, означава, че неподеляемият жилищен имот следва да
бъде изнесен на публична продан.
ІI. По
отношение на делбата на имотите.
При избора на способ за извършване на делбата
в настоящия случай, следва да се изхожда преди всичко както от броя на
допуснатите до делба имоти и правата на страните, така и да се отчете
характера, вида и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти. Основният
способ за извършване на делбата е този по чл.3..и чл.352 от ГПК, т.е.
съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до
делба имоти съответстват на броя на съделителите. В случая обаче, освен, че не
всички части на съделителите са равни, налице са и съществени различия в цените
на допуснатите до делба имоти – апартамента и гаража, както и в
предназначението им – първият с жилищно такова, а по отношение на втория – за
други, нежилищни нужди. При това положение не може да се възприеме тази
алтернатива за извършване на делбата, тъй като посочените различия по отношение
на имотите са значителни. Предвидената в чл.353 от ГПК възможност за
ликвидиране на съсобственост без теглене на жребий е едно изключение, което е
отразено в самия текст, при което съдът разпределя дяловете без жребие, само в
случаите, когато това се окаже невъзможно или много неудобно. В настоящия
случай обаче, както вече се посочи по-горе, двата имота, предмет на делбата,
освен, че се различават значително по стойност, са и с различно предназначение
и характер, при положение, че и правата на страните не са равни, както и че
броят на имотите не съответства на броя на съделителите, по отношение на същите
не следва да се приложи този способ на извършване на делбата. Във връзка с това
и с оглед на фактически установеното по делото, че по отношение на никой от
съделителите не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагането
му в дял на жилищния имот, то следва да се приложи предвиденото в чл.348 от ГПК
като описаните имоти – апартамента и гаража, бъдат изнесени на публична продан.
III.
По претенциите по сметки.
1.
По начало
при защита правата на съсобственик, направил разноски по съсобствен имот,
следва да се направи разграничение според отношението на останалите
съсобственици – ако разноските са извършени с тяхно съгласие, намира приложение
разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС, ако са извършени без съгласието им, но и без
тяхното противопоставяне, отговорността им се реализира по правилата на водене
на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл. От ЗЗД, а ако останалите
съсобственици са се противопоставили, отношенията помежду им се уреждат по
субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, като при
последните два случая се държи същевременно и сметка за вида на разноските –
необходими или полезни.
В
случая по отношение на сградата, в която се намират делбените имоти, е налице
специфична форма на съсобственост, за която следва да бъде съобразено дали ще
повлияе върху приложението на така описаните подходи.
С
оглед характеристиката на жилищната сграда, в която отделни етажи и части от
етажи (обособени в самостоятелни обекти) принадлежат на различни съсобственици
– съсобствеността е и тясно квалифицирана като етажна такава, тъй като попада в
дефиниционното поле на разпоредбата на чл.37 от ЗС. Това по принцип налага
отношенията между отделните етажни собственици да се регулират от специални
спрямо общите, разписани в ЗС, норми, регламентиращи фигурата на
съсобствеността като вид вещно правоотношение.
Няма разногласие между страните по делото –
двама от съсобствениците на самостоятелен обект в жилищната сграда, че един от
спорните въпроси е извършен ремонт на покрива на съсобствената сграда от страна
на един етажен собственик, притежаващ и идеална част от един самостоятелен
обект в нея.
Разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС изброително,
макар и не изчерпателно, определя кое има характер на „общи части“ в сгради,
представляващи етажна собственост, както и че те, съгласно ал.. не може да се
делят. Безусловно покривът на такава сграда е обща част и императивната норма
на чл.41 от ЗУ повелява, че всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето
решение от общото събрание. Тъй като обаче в случая самостоятелните обекти в
процесната сграда са няколко, два от които са предмет на настоящата делба,
принадлежат на различни съсобственици или групи от съсобственици, следва да се
насложи и допълнителен коректив относно уреждането на въпросите, касаещи
управлението на общи части на етажната собственост и възникналите по този повод
имуществени отношения, който е въведен с изричната и изключителна законова
новела на чл.3 от ЗУЕС. Съгласно този текст за управлението на общите части на
сгради в режим на етажна собственост, в който самостоятелните обекти са до три
и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл.30,
ал.. чл.31, ал.1 и чл.32 от Закона за собствеността.
Без съмнение ЗУЕС, чиято фундаментална цел, дефинирана в чл.1, е
„регулирането на обществените отношения, свързани с управлението на общите
части на сгради в режим на етажна собственост“, е специален закон спрямо общия
закон, уреждащ вещните права и общата фигура на съсобствеността – ЗС, поради
което се ползва с предимство пред него, но със силата на обратното препращане,
нормата на чл.3 отново дава приоритет на цитираните разпоредби на ЗС и така се
неутрализира виталитета на разпоредбата на чл.41 от ЗС по отношение на
номинираните случаи.
С разпознаването в кумулативна даденост на
двете законови предпоставки се установява аналог между констатираната
фактология и хипотезата на правната норма.
В обобщение – естественото развитие на
отношенията между собствениците на самостоятелните обекти в сградата във връзка
с ремонта на общата част (покрив) на сградата, попадаща в режим на етажна
собственост, е предполагало въпросът за управлението (каквото представлява
извършването на поправки за възстановяването и поддържането му), да се реши,
при липса на единодушие, от съсобствениците, притежаващи повече от половината
от общия имот, а всеки съсобственик да участва в тежестите (в разноските за
този ремонт), съразмерно с частта си.
Настоящият състав намира за непререкаемо и
еднозначно установено, че към момента на осъществяване на поправката на част от
покрива – над таванското помещение, принадлежащо към основното жилище на
съделителите в жилищната кооперация – е имало обективни условия, обуславящи
необходимостта от нея – влага, течове, изхабяване и недостатъчна годност на
елементи на покривната конструкция. Също така е недискутируем въпросът, че без
осъществяването на строително-монтажните дейности покривът не би отговарял на
елементарен строителен стандарт, не би изпълнявал добре предназначението си, от
което таванското помещение на ищците неминуемо и непредотвратимо по друг начин
би се увредил, като вредите могат да засегнат както отделния собственик, така и
други общи части. Всичко това сочи, че разноските, направени от И.С., са имали
характер на необходими такива по смисъла на ЗС. Заплатената от И.С. сума е в
размер на 1 000 лева, включваща стойността на закупените материали и
вложен труд.
Така изложените факти, приведени към горните
постановки, сочат, че хипотезата на чл.30, ал.3 от ЗС, вр. чл.32, ал.1 от ЗС не
намира своето проявление, тъй като решението за извършване на ремонта е взето
от съсобственик, притежаващ по-малко от половината от общата вещ.
Въпреки това е несподелим ключовият
аргумент на процесуалния представител на съделителя А.С., че ремонт на обща
част от сграда в режим на етажна собственост може да се извърши само въз основа
на решение на Общото събрание на етажните собственици, а ако няма такова
решение, той остава за сметка на лицето – етажния собственик, който го е
извършил на основание чл.48, ал.6 от ЗУЕС. Искът по чл.48, ал.7, вр. ал.6 от ЗУЕС е предвиден именно в хипотеза на извършен от етажен собственик ремонт при
липса на решение за извършване на такъв от ОСЕС и е допустим именно поради
липсата на такова решение на ОСЕС. Касае се за обективно извършени подобрения
(в най-общ смисъл) на съсобствен имот и няма законово предвидена възможност
някой от съсобствениците да се освободи изобщо от участие в разходите. Липсва
решение на съсобствениците в сградата, формиращи мажоритарна квота от вещното
право, респективно – те не са дали съгласие при вземане на решението от
съсобственика И.С., но практически при започването на ремонта не са се
противопоставяли на самото му извършване, включително и А.С.. Поради това се
активира механизмът за осъществяване на имуществената отговорност на етажните
собственици на плоскостта на правната фигура на воденето на чужда работа без
пълномощие. Необходимите разноски могат да бъдат извършени от един от етажните
собственици и се дължат от останалите, без за това да е необходимо решение на
ОСЕС. То е необходимо само за полезните разноски. (Решение **45/11.05...16г. по
гр.д.№ 2535/..15г. на ВКС, IV г.о.).
Налице са положителните обективни
и отрицателната субективна предпоставки, разписани в нормата на чл.61, ал.1 от ЗЗД. Установено е, че работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес – на етажните собственици (липсват както индиции,
така и доказателства, че ремонтните работи са некачествени или неточни), поради
което те, като съсобственици на ремонтираната общ част, дължат да върнат
необходимите и полезни разноски. Но доколкото И. Б.е действала и в свой интерес
– да осигури и на себе си качествен и годен покрив, който да предпазва и
нейните обособени части от жилищния обект в ЕС, то се проявяват и условията на
чл.61, ал.2 от ЗЗД и етажните собственици следва да отговарят до размера на
обогатяването си.
Както вече бе отбелязано, няма
съмнение, че ремонтът касае възстановяване на обща част на съсобствена сграда,
бил е наложителен с оглед запазването и нормалното й функциониране според
предназначението й, което квалифицира разноските, свързани с фактическото
осъществяване на поправката, като необходими такива, и които разходи включват
вложени материали и труд. Няма наведени оплаквания за некачествено извършена
работа, или за явни или скрити недостатъци, тоест – работата е била добре
управлявана от И.С. и не може да й се откаже привилегията, осигурена й с
разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД.
От своя страна, предвид факта, че
ремонтът е на обща част на съсобствена сграда и всички отделни собственици
притежават идеална част от нея, то като са получили, най-общо казано,
подобрение и на своята част, но не са заплатили за него, етажните собственици
са се обогатили от това, че от патримониума им не е извадена стойността на
полученото за тяхната идеална част от вещното право. И.С. пък е понесла всички
необходими разноски за поправката на общата част от общия имот, като тези,
съответстващи на размера на нейната квота от съсобствеността, са нейна
отговорност и следва сама да поеме тежестта им.
При определяне стойността на
обогатяването на етажния собственик А.С. съдът счита, че следва да ползва като
изходна сума тази, заплатена от И.С. – реално договорената цена и реално
заплатена в размер на 1 000 лева. Именно тази сума представлява реалните
необходими разноски, които следва да се вземат предвид при решаване на спора.
Отклонение може да се допусне единствено ако се установи, че в цената са
включени и други разходи, че тя изобщо не е платена, че работата не е
извършена, или стойността драстично не кореспондира с насрещната престация. В
случая липсват такива доказателства, включително и с оглед липсата на
оспорвания в тази насока. По делото се съдържат доказателства за размера на
принадлежащите към притежаваните от А.С. обекти в сградата идеални части от
общите части. Общият размер на принадлежащите идеални части от общите части на
притежаваните от страните по делото самостоятелни обекти в сградата в режим на
етажната собственост (апартамента и гаража) са в размер на 7.665%. Предвид, че
квотата от правото на собственост от тези самостоятелни обекти на етажния
собственик А.С. е 1/4 идеална част, означава, че същата на практика притежава
1.916% идеални части от общите части в сградата, до който размер тя следва да
отговаря за обогатяването си в резултата на извършените разноски за ремонта на
част от покрива, или дължимата от нея сума, съответстваща на този дял, е в
размер на 19,16 лева, до който размер претенцията на И.С. спрямо нея се явява
основателна и доказана, като за разликата над уважения, до пълния претендиран
размер от 250 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна,
тъй като тази разлика тя може да претендира от останалите етажни собственици в
сградата, съответни на притежаваните от тях идеални части от общите части.
2.
По отношение
претенцията на И.С. за заплащане от А.С. на разходите за промяната на дограмата
на апартамента, на първо място следва да се отбележи, че когато за извършвани
тези разходи през ..10г., И.С. е била владелец на своята идеална част от този
имот и държател на идеалната част на другите двама съделители, между които и А.С.,
поради което в случая важи казаното вече по-горе, че ако в резултат на
разноските са извършени подобрения в имота и то е било със съгласието на другия
съсобственик, ликвидацията ще се извърши при условията на чл.30, ал.3 от ЗС, но
ако липсва съгласие на съсобственика, се прилагат правилата за водене на чужда
работа без пълномощие по чл.60 и сл. От ЗЗД, а ако е налице противопоставяне на
другия съсобственик, се прилагат правилата на чл.59 от ЗЗД, с което той се е
обогатил до размера на обедняването. На второ място, от показанията на свид. К.,
разпитана по искане на И.С., се установява, че последната не е подменила цялата
дограма на жилищния обект, а една от стаите, като е поставила и вратопрозорец
във вътрешността на апартамента на голямата стая. Останалата дървена дограма не
е сменяна. Тези дейности са извършени от нея без знанието на А.С. и без нейното
противопоставяне (по делото липсват твърдения за извършване на подобрения със
съгласието на този съсобственик), поради което отношенията между тези двама
съделители следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие по чл.60 и чл. от ЗЗД. При условията на чл.61, ал.2 от ЗЗД, когато
чуждата работа е предприета и в собствен интерес, отговорността на заплащане на
подобренията е до размера на обогатяването, т.е. дължи се увеличението на
стойността на квотата на всеки от съсобствениците. По делото не се установи,
промяната на част от дограмата през ..10г., да представлява подобрения в имота,
които реално да са довели до увеличаване стойността на апартамента, поради
което не може да се претендира неговата увеличена стойност. Независимо от това
обаче, тъй като гесторът е действал и в свой интерес, на него се дължи сумата,
която заинтересования – другия съсобственик, би заплатил, ако той беше извършил
подобрението, т.е. това е сумата, с която А.С., в чийто интерес е била
предприета работата, се е обогатил до размер на извършените за подобренията
разходи, съразмерно на частта си. Това е така, тъй като при всички положения
възмездяването се дължи по общия принцип за недопустимост на неоснователното
обогатяване, като изключение от това са само луксозните подобрения, които
винаги остават за сметка на подобрителя. Предвид това, тъй като притежаваната
от А.С. част в съсобствения имот е 1/4, то в такъв размер направените от И.С.
разходи следва да се присъдят в тежест на обогатилия се от подобренията съсобственик.
Следователно претенцията по сметки относно направените от И.С. разходи за
извършените подобрения в общите части – премахване на стара дървена дограма и
поставяне на прозорец и на вратопрозорец, следва да се уредят на основание
водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-62 от ЗЗД, като стойността на
разноските следва да бъде разпределена съобразно правилото на чл.30, ал.3 от ЗС
– всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с
частта си, в случая по 1/4 за съсобствениците И.С. и А.С. и 1/2 за Т.Г..
Предвид установения размер на разходите за извършване на посочените подобрения
– 2 000 лева, следва, че дължимата от А.С. сума е в размер на 500 лева,
т.е. претенцията е основателна и доказана, включително и по размер.
По въпроса
от кога тече погасителната давност за вземането за подобрения, която е пет
години, следва да бъдат съобразени указанията в т.13 от ППВС № 6/1974г., според
които погасителната давност за вземания на добросъвестния или недобросъвестния
владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на
владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика, или от
момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.
Давността за вземането за подобрения не започва да тече от момента на
извършването им, както се твърди в становището на процесуалния представител на А.С.,
а същата е започнала да тече от предявяването на иска за делба от А.С. – 29.12...15г.
(Р.394/18.10...12г. по дело № 111/..12г. на ВКС, I г.о.). До
предявяване на претенцията за заплащане на подобренията – 24.10...19г.,
5-годишната давност не е била изтекла, поради което е възражението за
погасяване на вземането по давност за подобренията, претендирани от И.С., се
явява неоснователно.
3.
На основание
чл.30, ал.3 от ЗС всяка от страните, в качеството си на съсобственици на имота,
следва да участват в тежестите на общата вещ, каквито са дължимите данъци и
такси за имота. В представените по делото 6 броя приходни квитанции за платени
данък сгради и такси битови отпадъци, като задължено лице към Община Несебър,
отдел „Местни данъци и такси“ в тях е посочена именно А.С.С.. По делото не се спори,
че заплащането на сумите по тези квитанции в общ размер на 158,11 лева, е
извършено от И.С. за погасяване на задълженията на А.С. за ..15-а, ..17-а и ..18-а
години, както и че тези парични задължения касаят двата процесни имота –
апартамента и гаража. Никакво значение в случая нямат мотивите за извършените
от И.С. плащания за погасяване на чужди парични задължения, а именно такива на А.С.
към трети лица. Поради което и тази нейна претенция като основателна и доказана
следва да бъде уважена в пълния й претендиран размер.
Всеки съделител следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 4% върху стойността на неговия
дял, а именно А.С.С. и И. Беркмаер С. следва да заплатят по 674,60 лева всеки
от тях, а Т.Г.Г. – 1 349,.. лева.
Ищецът А.С.С. следва да бъде
осъдена да заплати и държавни такси върху уважените претенции по сметки в
размер на по 50 лева за всяка от трите, или сумата в размер на 150 лева по
сметка на Несебърския районен съд.
Деловодните разноски, направени от
страните, включително и за вещо лице, съобразно квотите им от собствеността,
следва да останат за тяхна сметка, а доколкото страните не са правили разноски
за платени адвокатски възнаграждения във втората фаза на делбата, съдът не
следва да се произнася по присъждането на такива разноски, съответно А.С. не
дължи заплащане на И.С. такива разноски съобразно уважената част от претенциите
по сметки, поради това, че такова адвокатско възнаграждение не е разграничено
по начин, че да указва, че то е заплатено по време на първата фаза конкретно за
тези претенции, които са предявени впоследствие по втората фаза на делбата.
Част от заплатените от страните разноски
за платени адвокатски възнаграждения по време на първата фаза от делбеното
производство, са били обект на произнасяне на съдебните инстанции по
предявените от тях искове и претенции. По отношение на частите от заплатените
от страните адвокатски възнаграждения, по които няма произнасяне, и за които би
следвало да се приеме, че касаят втората фаза, важи горното за останалите
разноски, а именно да останат за страните както са ги направили.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните
недвижими имоти, допуснати до делба, а именно:
1)
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **************
(петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и две точка четиристотин и
единадесет точка едно точка четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08...06г. на
Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: град Несебър, ж.к. М.**7, етаж 2,
ап.4; Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор ******; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 82,12 кв.м.;
прилежащи части: изба с площ 12 кв.м., таванско помещение ** с площ 25,80
кв.м., 6,316% идеални части, Ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – ******.1.5, ******.1.. под обекта: ******.1.2, ******, над
обекта: ******.1.7, и
2)
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ******8
(петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и две точка четиристотин и
единадесет точка едно точка осемнадесет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Несебър, одобрени със заповед РД-18-46 / 18.08...06г. на
Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: град Несебър, ж.к. Младост, етаж
1; Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******; предназначение на самостоятелния обект: За офис; брой
нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 22,81 кв.м.; Ниво: 1; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ******.1.9, ******, под обекта
– няма, над обекта – ******.1..
При следните квоти за съделителите: по 1/4
(една четвърт) идеална част за всеки от А.С.С. и И. Б.С., и 2/4 (две четвърти)
идеални части за Т.Г.Г..
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И. Б.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, ЗА ВЪЗЛАГАНЕ на неподеляемия жилищен имот, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** (петдесет и една
хиляди и петстотин точка петстотин и две точка четиристотин и единадесет точка
едно точка четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08...06г. на Изпълнителния директор
на АК, адрес на имота: град Несебър, ж.к. М.**7, етаж 2, ап.4; Самостоятелният
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ******;
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; посочена в документа площ: 82,12 кв.м.; прилежащи части: изба с площ
12 кв.м., таванско помещение ** с площ 25,80 кв.м., 6,316% идеални части, Ниво:
1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ******.1.5, ******.1..
под обекта: ******.1.2, ******, над обекта: ******.1.7, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН **********, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на И. Б.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 1) сумата
в размер на 500 лв. (петстотин
лева), представляваща припадащата й се 1/4 (една четвърт) от общата сума от
2 000 лева за направени през ..10г. необходими разноски за подобрения в
съсобствения обект в сграда с идентификатор************** за подмяна на
дограма, ведно със законната лихва,
считано от 24.10...19г. до окончателното й изплащане, 2) сумата в размер на 158,11 лв. (сто петдесет и осем лева и
11 ст.), представляваща недължимо платени суми за данък сгради и такси битови
отпадъци за ..15-а, ..17-а и ..18-а години, ведно със законната лихва, считано от 24.10...19г. до окончателното й
изплащане, и 3) сумата в размер на 19,16
лв. (деветнадесет лева и 16 ст.), представляваща припадащата й се част от
разходите за извършения през ..18г. ремонт на покрив, съобразно притежаваните
идеални части от общите части в сградата, ведно със законната лихва, считано от 24.10...19г. до окончателното й
изплащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 250
лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН **********, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 674,60 лв. (шестстотин
седемдесет и четири лева и 60 ст.), представляваща държавна такса върху
стойността на дела й, както и сумата в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща държавни такси върху
уважените размери на претенциите по сметки.
ОСЪЖДА И. Б.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 674,60 лв.
(шестстотин седемдесет и четири лева и 60 ст.), представляваща държавна такса
върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА Т.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** И.А.II № .., ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 1 349,.. лв. (хиляда триста четиридесет и девет лева и ..
ст.), представляваща държавна такса върху стойността на дела му.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: