№ 19861
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110130716 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищецът М. Т. М. е предявила срещу „Ф*“ ЕООД кумулативно обективно
съединени искове, както следва:
• иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 10, т. 20 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.
143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „Ф*“ ЕООД за прогласяване за нищожен на целия
договор за потребителски кредит № 1212141/11.11.2022 г. поради заобикаляне на
закона, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради
противоречие с добрите нрави;
• евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „Ф*“ ЕООД за прогласяване
нищожност на клаузата по чл. 5 от договор за потребителски кредит №
1212141/11.11.2022 г., сключен с „Ф*“ ЕООД и точка 2.3 от договор за гаранция
(поръчителство) от 11.11.2022 г., сключен с Multitude Bank (Малта), а под евентуалност
- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № 1212141/11.11.2022 г., въз основа на който на ищеца била
предоставена сума в общ размер от 6000 лв., със задължение да я върне в 18-месечен
срок, при посочен годишен лихвен процент от 35.00%, годишен процент на разходите
от 49.66% за срока на договора. Твърди, че в чл. 5 от договора било предвидено, че
кредитът се обезпечава от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателят нито от лицето
предоставило обезпечението. По договора за предоставяне на гаранция
1
(поръчителство) потребителят бил задължен да заплати такса по точка 2.3 в размер на
6060 лв., дължима на месечни вноски в размерите и условията и на падежите
уговорени съгласно погасителен план, който е аналогичен с падежните дати на
договора за заем. Поддържа, че процесният договор е нищожен поради изначалната
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на
основание на нейното противоречие с добрите нрави, на основание чл. 21 ЗПК, във
вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на
ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е
изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на
договора условията за прилагане на възнаградителната лихва, както и не са изпълнени
и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от
потребителя. Договорът за потребителски кредит не бил породил валидни права и
задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй
като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и
не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Договорът се
явявал нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на
чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с
чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният
в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под
формата на такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/ договорна лихва.
Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за
плащане. Поради сочените основания поддържа, че процесният договор е
недействителен и съобразно чл. 23 от ЗПК на връщане подлежала само чистата
стойност на паричния заем, като не се дължали лихви. Навежда съображения, че
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, доколкото с договорения лихвен
процент в размер на 35% се нарушават добрите нрави, поради което е налице
нищожност на уговореното възнаграждение, нарушават се и изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внася неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. Навежда възражение, че в
процесния договор не е посочен действително приложният ГПР, не е посочено как е
формиран и какви компоненти включва, като от съдържанието на договора не може да
се направи извод за това кои точно разходи се заплащат. Клаузите в процесния договор
и приложенията му не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в
съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Договорът бил нищожен поради
накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, доколкото с
уговореният размер на договорната лихва значително се надхвърля повече от три пъти
законната, което имало за последица недействителност на целия договор. Моли
исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф*“
ЕООД. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен
договор за потребителски кредит № 1212141/11.11.2022 г. с посочените в исковата
молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са неоснователни.
2
Оспорва исковете при твърденията, че на кредитополучателя била предоставена
преддоговорна информация относно съдържанието на всяка клауза по договора за
потребителски кредит. Твърди, че в чл. 3 от договора били посочени размерът на
общата сума по договора, която подлежала на връщане, както и били упоменати броят
на дължимите в срока по договора месечни вноски в общ размер на главница и лихва.
Навежда довод, че в договора са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК, тъй като ясно са посочени лихвеният процент и ГПР. Договорът за
потребителски кредит и приложението към него съдържали действителните уговорки
между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания, като
в същия се съдържало посочване на размера на потребителския кредит от 6000лв., така
и приложимите лихвен процент по кредита в размер на 35.00 % и ГПР в размер на
49.66 %. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за
поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за
отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че кредитополучателят е уведомен
предварително за изискването на кредитора за предоставяне обезпечение и е
разполагал с достатъчно време да прецени кое от обезпеченията може да предостави и
с оглед на предоставената му информация за дължимите суми. Процесният договор за
кредит бил сключен при спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК, като посоченият
ГПР в договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута. Възнаграждението за предоставената от Multitude Bank (Малта), с предходно
наименование Ferratum Bank (Малта), услуга за гаранция не се включвало в размера на
ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на договора за кредит. Намира за
неоснователно становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е
обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение
на потребителя, доколкото ищецът сам е избрал какво обезпечение да предостави, като
избраната възможност да сключи договор за поръчителство заляга оспорената клауза
по чл. 5 от договора за кредит, която се генерира автоматично въз основа на избора,
който потребителят е направил при подаването на заявка за кредит, с оглед на което и
същата уговорка се явява индивидуално договорена. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 23.05.2022г. ищецът сключил с
ответника договор за потребителски кредит № 1212141/11.11.2022 г., както и че в
изпълнение на чл. 5 от договора за кредит ищецът сключил с партньор на ищеца –
дружеството Multitude Bank (Малта), с предходно наименование Ferratum Bank
(Малта), договор за поръчителство от 11.11.2022 г. с твърдените клаузи.
По делото е приет Договор № 1212141/11.11.2022г. сключен между страните, по
силата на който в полза на ищцата (потребител) се отпуска потребителски кредит за
сумата от 6000лв., с договорени вноски 18бр., при лихвен процент от 35,00% с посочен
ГПР в размер на 49.66%. Описано е, че договорът се обезпечава с поръчителство
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряване от дружеството
на предоставеното в негова полза обезпечение.
Прието е заключение на вещо лице по СТЕ, което съдът кредитира като
3
обективно и компетентно изготвено, се установява, че при избор на обезпечение на
кредита на интернет страницата на Ф* ЕООД за кредитоискателя има налична
предвидена възможност да се кандидатства за кредит с физическо и юридическо лице
като поръчител. На 11.11.20222г. от системата на ответника била изпратена ел.поща до
посочен от клиента имейл, съдържащ преддоговорната информация – стандартен
европейски формуляр, общи условия, както и договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1212141/11.11.2022г. за сумата от 6000лв. В системата на
ответника е отразено, че при сключване на договора ищеца е дал своето съгласие в
процедурата му по искане при избрана опция за обезпечение от самия него,
предоставено от Фератум Банк (Малта), опцията се визуализирала в трета стъпка при
кандидатстване за процесния договор. Вещото лице дава заключение, че съгласно
заложената в системата процедура за кандидатстване за отпускане на кредит през
сайта – платформата на ответника – ferratum.bg, описана подробно в три стъпки, било
техническо недопустимо да се сключи договор без избиране на обезпечение / без избор
на лице, което да обезпечи кредита. Системата не давала възможност да се премине
към следващите етапи по отпускане на кредит.
Прието е заключение на вещо лице по ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че при включване в изчислението
на ГПР на сумата от 6060лв. начислена като обезпечение съгласно чл.5 от договора, се
формирали допълнителни разходи по кредита на стойност 101% от размера на
главницата, съответно ГПР бил в размер на 150.66%. Вещото лице дава заключение, че
общият размер на заплатената от ищцата сума по договора за кредит била в размер на
9788.96лв., с която ответникът отнесъл за погасяване на главница от 6000лв., 2100лв. за
лихви, 40лв. плащания по тарифата и общите условия, 50лв. такса за предсрочно
погасяване, 1598.96лв. допълнително избрана „незадължителна“ услуга
(поръчителство).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20, вр. чл.19, ал.4 от
ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия договор; евентуален иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10,
т. 20, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и
ал.2, т. 19 от ЗЗП, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за клаузи от
договора.
В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по
делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит №
1212141/11.11.2022 г. с „Ф*“ ЕООД и договор за гаранция (поръчителство) от
11.11.2022 г. с Multitude Bank (Малта) с твърдените клаузи (безспорно), в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на чл.
5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1162083 от 23.05.2022г. и по
точка 2.3 от договор за гаранция (поръчителство) от 11.11.2022 г., а именно, че
клаузите не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при
изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава
императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не
4
противоречи на закона и добрите нрави.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 ЗПК.
Формата за действителност е уредена в чл. 10, ал. 1 ЗПК - хартиен или траен носител
(по см. на §1, т.10 ДР ЗПК), т.е. законът допуска възможността кредитът да бъде
сключен от разстояние, в който случай следва да са спазени изискванията на чл. 5, ал.
9 (да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр), ал. 13 (да е
сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация
от разстояние по смисъла на ЗПФУР, съгласно чл.6 от който договорът за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация -
едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" е дадена в § 1, т. 1 от
ДР ЗПФУР, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР ЗПФУР). В
случаите (какъвто е и настоящият), на сключен договор от разстояние с оглед чл.18,
ал.1 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си
предоставяне на информация на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2
и е получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право
да се откаже от сключения договор. За доказване на електронните изявления се
прилага ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР. Електронното
изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3
ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата
страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание (така и Решение № 70 от 19. 02. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV
г. о., ГК). От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява усвояване на сумата
за главница, като е отделено за безспорно сключване на договора между страните, т.е.
не се спори по сключване на договора и усвояване на сумата от потребителя.
Спорът се концентрира по въпроса за недействителността на договора от ракурса
на това дали следва да се включи възнаграждението за гаранция при изчисляване на
ГПР.
5
Настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за
предоставено поръчителство от одобрен от кредитора поръчител е разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите -
индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва
от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Според
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен
лихвен процент - 0. 1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
В конкретния случай, вкл. от заключението по СТЕ се установява, че съгласно
заложената в системата процедура за кандидатстване за отпускане на кредит през
сайта – платформата на ответника – ferratum.bg, описана подробно в три стъпки, било
техническо недопустимо да се сключи договор без избиране на обезпечение / без
избор на лице, което да обезпечи кредита. Системата не давала възможност да се
премине към следващите етапи по отпускане на кредит. Следователно условие за
отпускане на кредита е избиране на обезпечение. Така и от заключението на ССчЕ се
установява, че при включване на сумата за обезпечение ГПР нараства на 150.66%.
Оттук съдът счита, че вписаните параметри в договора за кредит не кореспондират на
изискуемото съдържание по чл.11 т. 10 ЗПК - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Неизпълнение на горното влече
недействителност на договора с оглед чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ГПК вр. чл.19,
ал.4 ЗПК, т.е. искът за обявяване недействителността на договора се явява изцяло
основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на такива има само ищецът, който е доказал
сторени разноски в размер на 284.40лв. за д.т., 300лв. депозити или общо 584.40лв.
Ищцата е била представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на адв.
П. И. П. от ХАК, ЕГН: **********, следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1116лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Т. М., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. С*, против „Ф*“ ЕООД, ЕИК: *, гр.София. ж.к. М*, бл.0, вх.А, ет.9,
6
офис 20, отрицателен установителен иск, че Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1212141/11.11.2022г. е недействителен на основание чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Ф*“ ЕООД, ЕИК: *, гр.София. ж.к. М*,
бл.0, вх.А, ет.9, офис 2, да заплати на М. Т. М., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. С*,
разноски по делото в размер на 584.40лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „Ф*“ ЕООД, ЕИК: *, гр.София. ж.к. М*,
бл.0, вх.А, ет.9, офис 2, да заплати на адв. П. И. П. от ХАК, ЕГН: **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 1116лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7