Решение по дело №285/2023 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 6
Дата: 18 януари 2024 г. (в сила от 18 януари 2024 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20233500500285
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Търговище, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 17 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
С Решение № 534 от 02.11.2023 година, постановено по гр. д. 854/2023
година по описа на ТРС, съдът е отхвърлил молбата на К. Г. Й., ЕГН
**********, действаща лично и като законен представител на детето Д. Ц. Р.,
ЕГН **********, двамата от с.С., ул. “А.С.“ № 8, общ.Търговище, за издаване
на заповед за защита от домашно насилие против Ц. М. Р., ЕГН **********,
от гр.В., вилна зона, ул.“7-ма“, № 12, ап. 6, с която да се наложат мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1 по отношение на детето и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 от
ЗЗДН по отношение на молителката, като неоснователна, на осн. чл. 15 вр. чл.
5, ал.1 от ЗЗДН. Присъдени са такси и разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Б. Б., в качеството си на процесуален
представител на К. Г. Й., съдебен адрес: гр. В., ул. П.К. № 2, против така
постановеното съдебно решение, в която се излага следното:
1. Счита постановеното решение за неправилно и постановено в нарушение
на процесуалните и материалните правила, тъй като съдът неправилно е
приел, че упражненото върху молителката и детето психическо и физическо
насилие от страна на ответника на 19.06.2022 г. не се установява от събраните
1
доказателства по делото. Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН
изисква по надлежния ред да бъде установен осъществен спрямо молителя
конкретен акт на домашно насилие, изразяващ се във физическо или
психическо насилие от страна на ответника по молбата - чл. 2 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН като доказателствено средство
в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и
същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице. На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът
може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
така приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание на извършения акт.
2. Районен съд - Търговище не е ценил останалите събрани в хода на
производството доказателства, от които безспорно се доказва извършеното от
страна на ответника домашно насилие. Следва да се вземе в предвид, че това
е производство по реда на ЗЗДН, а не за определяне или промяна на
родителски права. В тази връзка съдът е следвало да изложи мотиви не като
цяло за влошените отношения между родителите, което безспорно е така, а за
конкретният акт за домашно насилие, който се установи по категоричен
начин, както от декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, така и от събраните и приети
писмени доказателства и разпитаната свидетелка - М.Д..
Предвид гореизложеното, въззивната страна счита постановено решение за
неправилно и необосновано, постановено при неправилното приложение на
материалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да
отмени Решение № 534 от 02.11.2023 г., по описа на PC - Търговище, да
уважи подадената молба за защита от домашно насилие и на основание чл. 78
от ГПК присъди сторените в производството съдебно-деловодни разноски на
две съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от ответника Ц. М. Р. чрез
пълномощника му адв. С. Н. – ВАК, съдебен адрес: гр.В., ул."А.К." №11, в
който се акцентира на следното:
Счита, че оплакването на въззивника, че в хода на производството не е
оборена доказателствената стойност на представената по делото декларация
2
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, е несъстоятелно. Отделно от това, в представената по
делото декларация по чл. 9 , ал. 3 от ЗЗДН молителката не е посочила всички
изложени от нея в сезиращата съда молба обстоятелства, сочещи на
неприемливо поведение от страна на ответника, и това е така, тъй като самата
молителка знае, че същите са неверни. Доказателство в подкрепа на това се
явява и представената по делото от К. Й. жалба до Районна прокуратура - В.,
подадена преди иницииране на настоящото производство, в което не се казва
и дума по отношение на описаните агресивни прояви на ответника.
Предвид гореизложеното се моли за отхвърляне на подадената въззивна
жалба като неоснователна и да им се присъдят направените по делото
разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на особения
представител на детето адвокат А..
Страните нямат доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивницата и нейният процесуален представител
адвокат Б. Б. не се явяват. След приключване на откритото съдебно заседание
по делото е входирана молба от адвокат Б., че е служебно възпрепятстван да
се яви поради качеството му на народен представител. Не представя
доказателства за своята ангажираност. Ето защо съдът приема, че не са били
налице предпоставките за отлагане на делото и би могъл да постанови своя
акт по същество при спазване на правилата на ГПК.
Ответната страна Ц. М. Р. и неговият процесуален представител не се
явяват. Постъпило е писмено становище за даване ход на делото. Оспорва се
въззивната жалба и се претендират разноски в производството.
Явява се особеният представител на детето Д., а именно - адвокат В. А. от
Търговищката адвокатска колегия, която предоставя на съда да вземе решение
след анализ на събраните доказателства.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Производството пред Търговищкия съд е образувано по молба на К. Г. Й. в
лично качество и като майка на детето Д. за издаване на заповед за защита от
домашно насилие против Ц. М. Р. от гр. В..
3
В молбата се излагат следните обстоятелства: молителката и ответника
имат дете Д. от съвместното си съжителство; разделени са; родителските
права са предоставени на майката, но бащата е взел Д. да живее при него,
считано от 08.02.2023 година, и оттогава до датата на подаване на молбата
молителката е подложена на психически и емоционален тормоз от страна на
ответника. Същият й отправял обидни думи и не желаел да върне детето на
майката според условията на съдебното решение. Спрямо детето се твърди
конкретен акт на домашно насилие, осъществен от бащата на 19.06.2023
година, когато същият в гр. В., в присъствието на майката, извил ръката на
детето и го натикал в своя автомобил.
Към молбата молителката е приложила декларация по чл. 9, ал. 1 от ЗЗДН
със следното съдържание: „Декларирам че, в периода от 08.02.2023 г. до
настоящия момент, Ц. М. Р. с ЕГН ********** осъществява спрямо мен
актове на домашно насилие, изразяващи се в постоянен психически тормоз по
телефона и при срещи, чрез отправяне на закани и заплахи за саморазправа, и
че повече няма да ми върне детето с думите „Няма да видиш повече детето
си, няма и да чуеш за него!“, „Ти си лоша майка и курва“. Декларирам че, на
19.06.2023 г. около 13:00 ч. Ц. М. Р. с ЕГН ********** осъществи спрямо
сина ми Д. Ц. Р. с ЕГН ********** акт на домашно насилие изразяващ се в
принудително задържане в неподходяща и опасна за живота и здравето му
среда и поставяне в принудителна невъзможност да посещава училище и да
живее спокойно в нормална семейна среда при мен.“
По фактите съдът съобрази следното:
Не е спорно, че молителката и ответника имат общо дете на име Д., родено
на 10.03.2012 година, родителските права спрямо което са предоставени на
майката по силата на съдебно решение. Не е спорно, че детето живее при
баща си, считано от 08.02.2023 година, което несъмнено е породило голямо
напрежение между родителите на детето. Молителката е образувала
изпълнително дело в Районен съд – В. под № 9062/2023 година като на
19.06.2023 година в 11.00 часа е било насрочено изпълнително действие за
предаване на детето Д. на майка му. По делото е приложен протокол, изготвен
от ДСИ Д.А., че на въпросната дата е отказала да предаде детето на майката с
оглед запазване на менталното здраве на детето. След постановяване на така
посочения отказ, Д. и родителите на детето са излезли от съдебната сграда,
4
при което бащата е казал на Д., че още не са обядвали и ще отидат да обядват
като го хванал за ръката и го насочил към вътрешността на автомобила си.
Според молителката, ответникът е извил ръката на детето и го е натикал
насила в автомобила. Именно това негово действие молителката счита като
акт за домашно насилие, извършено от ответника спрямо детето.
По делото са разпитани свидетели – двете лели на детето Д. по майчина и
бащина линия. Според свидетелката М.Ц.Д., която е сестра на молителката и е
присъствала в близост до мястото, където ситуацията се е осъществила,
бащата е дърпал детето за едната ръка, майката го държала за другата ръка. В
показанията на тази свидетелка си личи нейната предубеденост, което е
нормално, тъй като тя също желае детето да живее с майката и съчувства на
сестра си в тази житейска ситуация. От показанията й обаче е видно, че
двамата родители, несъмнено водени от любовта си към детето, са
придърпвали детето всеки към себе си. Съдът приема, че е възможно при това
положение ръката на детето да се е усукала, но поведението на ответника не е
било израз на злонамереност. След като ДСИ е отказал да предаде детето на
майката, това означава, че същото остава при баща си и последният е
предприел действия да заведе сина си на обяд. Доколко едно такова действие
представлява акт на домашно насилие, съдът ще коментира по-долу.
Свидетелката А. М.а Р.а – Ванлипциг, която е леля на детето Д. по бащина
линия, установява, че след въпросната ситуация Д. е бил много разстроен, но
не от поведението на баща си, а от поведението на майка си. В
производството пред районния съд е изслушано и детето, което не споделя, че
има страх от баща си. Напротив, заявява, че иска да живее с него
От правна гледна точка съдът приема следното:
Настоящото производство е образувано по ЗЗДН в редакцията му преди
измененията на закона, които са в сила от 01.01.2024 година. Производството
не касае промяна в упражняването на родителските права, каквото
производство е висящо между страните във Варненския районен съд. В
настоящия случай съдът следва да изхожда единствено от фактите и
обстоятелствата, които е изложила молителката в искането си до съда по реда
на ЗЗДН, респ. – налице ли са доказателства, които подкрепят така
изложените твърдения в него.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН /редакция до 01.01.2024/ “домашно насилие” е
5
всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, като текстът
очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено
насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон.
Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от
съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите.
За да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Основателността на
молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на
следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за
осъществен спрямо молителките акт на домашно насилие: наличие на
морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по
отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от
посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата. За
квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата
на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
Предвид събраните по делото доказателства въззивната инстанция приема,
че не е доказано ответникът да е извършил акт на домашно насилие спрямо
молителката и спрямо детето Д..
Тук съдът държи да обсъди доказателственото значение на декларацията по
чл. 9, ал. 1, предвидена в ЗЗДН, тъй като един от основните аргументи на
въззивницата е, че тя е представила такава декларация и съдът следва да се
позове на нея като пряко доказателство в процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН действително е предвидена като доказателствено средство в
процеса за защита срещу домашно насилие.
Предвид специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по
ЗЗДН, е предвиден улеснен за молителя ред - чрез представяне на декларация
6
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и при
липса на други доказателства, съдът може да издаде търсената заповед за
защита само въз основа на приложената декларация, доколкото в нея се
съдържа конкретно и ясно описание на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Посочената норма обаче не създава презумпция за
виновност на ответника и не дерогира общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК,
т.е. молителят следва да установи акта на домашно насилие по време, място и
начин на извършване. Макар производството по ЗЗДН да има за основна цел
защита на пострадалите лице, установяването на извършено насилие има и
съответните санкционни последици. Особената доказателствена сила на
декларацията ще е налице само когато по делото няма други доказателства.
При колизия на такива е редно да се обърне внимание на всяко от тях, да се
съпоставят и едва тогава да се извърши преценка за наличието или липсата на
осъществен акт на домашно насилие. Невъзможността да се установят по
описания начин безпротиворечиво релевантните за спора факти, обосновава и
отказ за издаване на исканата заповед за защита.
В конкретния случай фактическите твърдения, заявени в молбата за защита,
досежно проявено от ответника насилие, не се подкрепят от събраните в хода
на производството доказателства. При това не всяко нарушение на лично
благо или агресивно поведение следва да се квалифицира като насилие по
смисъла на закона, а само онова, с което целенасочено се нанасят вреди на
пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между
близки.
1. По отношение на молителката не се установява твърдяното от нея
поведение на ответника за отправяне на обидни думи и заплахи лично, по
телефон или друго средство за комуникация. Макар същата да е декларира
такива обстоятелства, след като ответникът оспорва тези нейни твърдения, то
молителката е следвало да ги докаже в настоящото производство.
2. По отношение на детето Д. със сигурност е установено, че ответникът на
19.06.2023 година в около 13.00 часа не е осъществил акт на домашно
насилие спрямо детето. Както съдът отбелязва по-горе, ответникът е насочил
детето към автомобила си без да осъществява принуда спрямо него.
Ответникът по-скоро се е опитал да предпази детето от поривите на майка му
7
да го задържи, а не да го принуди да извърши нещо противно на волята му.
Ангажираните в хода на производството доказателства обуславят извод за
недоказаност на твърденията, изложени в исковата молба и опровергават
данните в декларацията по чл. 9 ЗЗДН. С оглед изложените съображения,
изхождайки от предмета на делото, молбата за защита от домашно насилие,
подадена от молителката в настоящото производство, се явява изцяло
неоснователна. Решението на Районен съд – Търговище е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
По разноските: Въззивната жалба се явява неоснователна, поради което на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски в размер на 1 000 лева. На молителката следва да се
присъдят в тежест и разноските за особения представител на детето в размер
на 400 лева, изплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, на основание чл. 271 от ГПК във връзка с чл. 17, ал. 5 от
ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 534 от 02.11.2023 година, постановено по
гр. д. 854/2023 година по описа на ТРС, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА К. Г. Й., ЕГН **********, от с.С., ул. “А.С.“ № 8,
общ.Търговище, да заплати на Ц. М. Р., ЕГН **********, от гр.В., Вилна
зона, ул.“7-ма“, № 12, ап. 6, направените във въззивното производство
разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Г. Й., ЕГН **********, от с.С., ул. “А.С.“ № 8,
общ.Търговище, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд – Търговище сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски за
особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9