Р Е Ш Е Н И Е
№5265/19.12.2018г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седми декември, през две хиляди и осемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 6390 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно осн. чл. чл.270, ал.2 ГПК от Е.П.Й., ЕГН **********
*** срещу Р ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Експо 2000 за приемане за
установено в отношенията между страните, че решение №525/04.07.2016г.,
постановено по т.дело № 1940/2015г. по описа на Варненски окръжен съд е
нищожно. В исковата молба се излагат твърдения, че предявения иск, по който е
образувано посоченото търговско дело на ВОС е бил изначално недопустим, поради
което недопустимо е и съдебното решение. Сочи, че е налице порок в съдебния акт
от категорията на неразбираемост волята на съда, включително и при тълкуване на
същия. Намира, че при недопустимост на иска съдът не е следвало да формира воля
обективирана в процесния съдебен акт.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа:
Представено по делото е
съдебно решение №525/04.07.2016г., постановено по т.дело № 1940/2015г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иск на настоящия ищец срещу ответника за установяване несъществуване на вземането, за което еиздадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №8781/2009г. на ВРС, въз основа
на договор за банков кредит от
01.10.2007г., по реда на
чл.417 ГПК, за сумите: 128267.96 лева, непогасена главница по договор за банков кредит от 01.10.2007г. ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.41 ГПК на 21.08.2009г. както и мораторна лихва в размерна 6085.76 лева, за периода от 15.01.2008г. до 11.06.2009г. вкл.; сумата от 6068.29 лева наказателна лихва за периода от 15.02.2009г. до 20.08.2009г. с твърдения за изтекла
петгодишна погасителна давност след влизане
в сила на заповедта за изпълнение/поради
липса на подадено в срок възражение/, на основание чл.124 вр.чл.439 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл.270, ал.2 ГПК е установителен и неоценяем,
и при липсата на специална разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, важат разпоредбите на чл.103 и 104 от ГПК. Родово подсъден е на районния съд, независимо от това дали
се иска прогласяване
нищожност на решение постановено от районен, въззивен или касационен съд, тъй като
разпоредбата на чл.270, ал.1 ГПК определя правомощията на въззивния съд при релевиранаили
констатирана нищожност на първоинстанционното решение при обжалването му, но не
определя подсъдността на иска по чл.270, ал.2 ГПК.
ГПК не съдържа определение за нищожност на съдебните решения, поради което съдържанието на това понятие следва
да бъде изведено по пътя на тълкуването,
основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен
спор. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение и макар да няма дадена в закона
легална дефиниция, в съдебната практика се приема, че
е налице такава, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, от незаконен
състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост
на волята на съда, която не може
да бъде разкрита по пътя на тълкуването.
Нищожното решение за разлика от
недопустимото не е годно да породи правни последици, ето защо това
е единственият порок, който освен по
пътя на обжалването може да се релевира чрез
възражение или по исков ред
безсрочно /чл.270, ал.2 ГПК/.
Това е прието и в Тълкувателно решение №
1/10.02.2012 г., постановено
по тълк.
дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което съдебните решения са нищожни
само в случаите на постановяването им от ненадлежен орган
или ненадлежен съдебен състав,
извън правораздавателната власт на съда, ако не са
подписани от членовете на съдебния състав, ако не
са в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост
на волята на съда дори и при тълкуване.
Посочени от ищеца като
основания за нищожност по съществото
си съставляват доводи за евентуално
допуснати от нарушения на закона при постановяване на решението на ВОС,
които имат касателство към правилността, но не и към
валидността на съдебния акт, а
правилността на съдебното решение се проверява само по пътя на инстанционния контрол. В разпоредбите
на ГПК и по-конкретно, и в чл.270, ал.2 ГПК няма изрично посочване
на пороците, които да обуславят нищожност на съдебните решения като същите се
извеждат по тълкувателен път в съдебната практика.
Съдът констатира,
че по отношение
на атакуваното
съдебно решение №525/04.07.2016г., постановено по
т.дело № 1940/2015г. по описа на Варненски окръжен
съд не е налице никоя
от хипотезите на нищожност - същото е в писмена форма, подписано е, постановено е от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и волята на същия е изразена по начин,
който позволява тя да се изведе
от акта. По отношение на последното обстоятелство несъмнено
мотивите на съдебния акт се съдържат волята на съда да разреши повдигнатия пред
него правен спор, при което довода за нищожност поради липса на волеизявление е
неоснователен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от Е.П.Й.,
ЕГН ********** *** срещу Р ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, Експо 2000 за приемане за установено в отношенията между
страните, че решение №525/04.07.2016г., постановено по т.дело № 1940/2015г. по
описа на Варненски окръжен съд е нищожно, на
осн. чл. 270, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: