№ 968
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501044 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод жалба вх. № 04156/01.02.2021г., депозирана от Е.
М. А., ЕГН **********, адрес: гр. Провадия, ул. „Синчец“ № 13, действаща
чрез пълномощника си адв. Б.Р. от ВАК, срещу Постановление за възлагане
на недвижим имот от 04.01.2021г. по изп. дело № 20188920402291 по описа
на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892 по КЧСИ, район на действие ОС –
Варна, който имот представлява дворно място с площ 230 кв.м., включени в
УПИ I-381, кв. 11а, заедно с построената в него жилищна сграда, при граници
на цялото дворно място: ул. „Синчец“ № 13, ул. „Ж. Йорданов“, ПИ II[1]382 и
XIX-383, по плана на гр. Провадия. В жалбата се излага, че постановлението е
незаконосъобразно, тъй като е в нарушение на императивната разпоредба на
чл. 493, т. 2 ГПК. Твърди се, че доколкото О.А. не е внесъл предложената от
него цена в предвидения в цитираната разпоредба едноседмичен срок,
съдебният изпълнител е следвало да обяви за купувач наддавача, направил
следващото по ред наддавателно предложение, а именно – Е. М. А..
Жалбоподателката излага, че необявяването на следващия купувач
хипотетично представлява невъзлагане по най-високата предложена цена.
Моли се за отмяна на атакуваното постановление.
1
В срока по чл. 436 ал.3 ГПК насрещната страна – О. Т. А., чрез адв. Х.Г.
от ВАК, е депозирал писмени възражения по жалбата. Застъпва се, че същата
е недопустима като подадена от лице, непритежаващо право на жалба по чл.
435 ал.3 ГПК, както и поради обстоятелството, че постановлението за
възлагане подлежи на проверка от съда единствено по отношение на това
дали имотът е възложен по най-високата цена и дали наддаването е
извършено надлежно, а жалбоподателката се позовава на действия след
разпределението. Твърди се, че наддавателната процедура не е опорочена,
както и че е неоснователно възражението на жалбоподателката, че е
пропуснат срока за плащане на цената. В тази връзка се сочи, че правилно, с
оглед разпоредбата на чл. 495 ГПК, съдебният изпълнител е указал сумата да
бъде платена в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. Моли
се жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в условията
на евентуалност – същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 436 ал.3 изр. 2 от ГПК ЧСИ Христо Георгиев е
приложил мотиви.
Жалбата е подадена от надлежна страна – наддавач в проданта, внесъл
задатък до последния й ден. Съобщението за изготвеното постановление е
връчено на жалбоподателката на 18.01.2021г., поради което и жалбата е
депозирана в срок на 01.02.2021г. Жалбата е срещу подлежащо на обжалване
действие, поради което е и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Безспорно от изготвената преписка се установява, че изпълнителното
дело е образувано по издаден изпълнителен лист по гр.д. №252/2008г. по
описа на РС Провадия, с който е постановено изнасянето на публична продан
на недвижимия имот, като получената цена да се разпредели при определени
в решението квоти между съделителите А. М. И., М. М. И., Н. М. И. и Е.М. И..
О.А. е бил трето лице помагач на страната на А.И. и изпълнителния лист е
издаден в негова полза на осн. чл.226 ал.3 ГПК /приобретател в на спорното
право/. С Протокол за обявяване на купувач за купувач на имота е обявена Н.
М. И., предложила цена в размер на 94 861,12 лв. На същата е даден
едноседмичен срок да внесе предложената цена, като приспадне внесения
задатък. С разпределение от 17.11.2020г. Н.М. е задължена да внесе сумата
2
от 81 676,24 лв. по сметка на ЧСИ Христо Георгиев в двуседмичен срок от
влизане в сила на разпределението. Няма спор, че сумата не е била внесена от
Н.И., поради което и с разпореждане от 09.12.2020г. на осн. чл.493 ГПК за
купувач на имота е определен следващият наддавач, предложил най-висока
цена О. Т. А.. Видно е от протокола за обявяване на купувач от 25.09.2020г.,
че А. е предложил цена от 74 080 лв. С разпределение от 09.12.2020г. срок
ЧСИ е задължил О. Т. А. в двуседмичен срок от влизане в сила на
разпределението да внесе по сметка на ЧСИ сумата от 35 444,15 лв. Със
самото разпределение е обявена дата за обявяването му- 11.12.2020г. На
посочената дата същото е обявено, както и е постановено, че подлежи на
обжалване в тридневен срок. Разпределението е влязло в сила на 14.12.2020г.
Двуседмичният срок, даден от ЧСИ за внасяне на сумата, е изтекъл на
28.12.2020г. Видно от приложеното авизо за местен превод сума в размер на
35 444,15 лв. е внесена от О. Т. А. по сметка на ЧСИ.
На 04.01.2021г. е постановено Постановление за възлагане, с което
имотът е възложен на О.А..
Постановлението е законосъобразно.
Съобразно т.8 от ТР №2/2015г. на ОСГК по т.д. №2/2013г. по описа на
ВКС част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с
подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок
за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни
наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач
следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до
възлагане не по най-високата предложена цена. В контекста на горното
съставът намира, че внасянето на цената от обявеното за купувач лице не е
предмет на обследване при преценка законосъобразността на
постановлението за възлагане. Аргумент за направения извод е и нормата на
чл.496 ал.3 ГПК, която предвижда, че ако постановлението не бъде
обжалвано, то действителността на продажбата може да бъде оспорена по
исков ред при нарушение на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената. Т.е.
внасянето на цената е последващ факт, който е релевантен при преценка
вещно- транслативния ефект от проданта, но не касае самото постановление
за възлагане. Предвид това и доколкото невнасянето на цената не касае нито
3
надлежното възлагане, нито възлагането по най-високата цена, то и жалбата
основана на твърдение за невнасяне в срок на цената е неоснователна. Наред с
горното следва да се съобрази, че твърдението за невъзлагане по най-високата
предложена цена не се установи. При устното наддаване, извършено по
правилата на чл.492 ГПК, наддавачи са били само съделителите Н.И. и О.А..
Имотът е възложен по най-високата предложена цена от И., но поради
невнасяне на цената от последната, имотът е възложен на предложената от А.
цена от 74 000,80 лв. Жалбоподателката Е.А. въобще не е участвала в устното
наддаване и предложената от нея цена е била в размер на 24 970 лв.
Следва да се има предвид и факта, че указаният от ЧСИ срок от спазен
от купувача О.А.. Изрично е ЧСИ е посочил, че сумата следва да бъде внесена
в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. Сумата е внесена
на 22.12.2020г. от А., а срокът е изтекъл на 28.12.2020г. Вярно е, че нормата
на чл. 493 ал.2 ГПК изрично сочи, че съдебният изпълнител обявява за
купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена;
ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от
обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач
наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и
постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на
началната. Съдът обаче счита, че в случая приложение намира нормата на
чл.495 ГПК, която предвижда, че когато взискател е обявен за купувач на
имота, същият е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на
разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните
части от вземанията на другите взискатели. Препратката към чл.493 ал.2 ГПК
касае хипотезите, при които новият купувач не е взискател. В случая обаче А.
е взискател, поради което и при него приложение намира предвидения в ал.1
на чл.495 ГПК двуседмичен срок. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че ЧСИ изрично е указал двуседмичен срок от влизане на
разпределението в сила, поради което и ако да се приеме, че срокът е
неправилно указан, то за страната важи дадения от ЧСИ срок. Досежно
императивния характер на нормата на чл.493 ал.2 ГПК съставът намира, че
твърдението на жалбоподателя е дискусионно. Аргумент, че
действителността на продажбата може да се санира, е нормата на чл.496 ал.3
ГПК, която дава възможност купувачът да отклони уважаването на иска, ако
4
внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му
за купувач.
По всички изложени съображения съставът приема, че подадената от
Е.М. жалба срещу постановлението за възлагане е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 04156/01.02.2021г.,
депозирана от Е. М. А., ЕГН **********, адрес: гр. Провадия, ул. „Синчец“
№ 13, действаща чрез пълномощника си адв. Б.Р. от ВАК, срещу
Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.01.2021г. по изп. дело №
20188920402291 по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892 по КЧСИ,
район на действие ОС – Варна, който имот представлява дворно място с площ
230 кв.м., включени в УПИ I-381, кв. 11а, заедно с построената в него
жилищна сграда, при граници на цялото дворно място: ул. „Синчец“ № 13, ул.
„Ж. Йорданов“, ПИ II[1]382 и XIX-383, по плана на гр. Провадия.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5