Решение по дело №1089/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 305
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150701089
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№305/14.4.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март  две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

Станка Димитрова

изслуша докладваното

от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ

http://www.sac.government.bg/icons/ecblank.gif

по адм. дело № 1089 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано  по искова молба на К.Д.И., ЕГН **********/понастоящем в Затвора гр. Пазарджик/, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 10 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.07.2018г. до 27.06.2019г., изразяващи се в болки и страдания, поради системно нарушаване на конфиденциалността на информацията лекар- пациент от страна на служители на Затвора Бобов дол, което го е лишило от адекватно лечение.

Ищецът твърди, че в исковия период се е намирал в Затвора Бобов дол, където всеки месец бил преглеждан и консултиран от психиатър. Такъв бил осигуряван от гр. Дупница- д-р И. И. К.. Ищецът бил на специален режим и прегледите се извършвали в килията му, през отворен прозорец с размери 40 см. На прегледите присъствали най малко двама надзиратели, единия от които бил ИСДВР К.. Ищецът се опитвал да обясни на д-р. К.  какви са оплакванията му, но на прегледа присъствал единия от психическите му насилници- ИСДВР К., който прекъсвал ищеца докато говори. Всичко това лишило ищеца от адекватно лечение и той претърпял неимуществени вреди.

В съдебно заседание ангажира гласни и писмени доказателства за доказване на исковата си претенция.

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, представлява се от мл. юрисконсулт Русчо Р., който оспорва иска. Моли на базата на събраните писмени доказателства, съдът да приеме, че няма нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита, че описаните в исковата молба основание и претенции не са доказани от събраните по делото доказателства, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следното от фактическа страна:

Лишеният от свобода К.Д.И. търпи едно общо най-тежко наказание  размер на 16 години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е постъпил на 27.06.2019 г.

В исковия период 01.01.2017 г. до 27.06.2019 г. ищецът се намирал в Затвора Бобов дол. Там през 2018 г. и 2019 г. бил консултиран ежемесечно от психиатър д-р. И., а на 19.02.2019 и на 25.02.2019 г. бил консултиран и от психолог- д-р Стателова. Прегледите се провеждали в медицинския център на Затвора Бобов дол, като на тях присъствал ИСДВР и надзирател  На прегледите на 13.02. и на 13.03.2019 г. присъствал  ИСДВР К..  По време на срещите с д-р. И., ищецът се оплаквал, че за здравословното му състояние е виновна администрацията на затвора, като прекъсвал д-р И., което обстоятелство допълнително изнервило обстановката. В тази връзка ИСДВР К. направил забележки на ищеца, да се държи възпитано и да изслушва д-р. И., които забележки били приети като враждебно отношение. Д-р И. предписала медикаментозна терапия на ищеца и издала два броя етапни експертизи- от 14.03.2019/л.30/ и от 09.05.2019 г./л.40/.

Във връзка с данни за влошено психично здраве, на два пъти- от 08.05.2018-31.05.2018 г. и от 29.03.2019 до 05.04.2019 г. ищецът бил хоспитализиран в СБАЛЛС Ловеч, където му било проведено съответно лечение, като се наблюдавал много добър терапевтичен ефект. Пациентът бил изписан с подобрение и двата пъти и били издадени съответните епикризи.

По делото са приложени: справка за правното положение на ищеца, постъпила с вх. № 8342/23.11.2020 г. от Затвора Пазарджик; молба от ищеца с вх. № 9131/16.12.2020 г., към която са приложени писмени доказателства  писмо вх.№ 9132/16.12.2020 г., към което ищецът е приложил молби, адресирани до Началника на Затвора Бобов дол; писмо с вх. № 1431/15.02.2021 г. от Затвора Бобов дол, към което са приложени писмени доказателства; писмо с вх. № 1265/09.02.2021 г. началника на Сектор „Медицинско обслужване“ при ГДИН София, към което са приложени писмени доказателства; писмо с вх. № 1160/05.02.2021 г. от Български хелзинкски комитет, към което е приложено копие от писмо на К.И.; писмо с вх. № 1138/04.02.2021 г. от Затвора Пазарджик, към което са приложени писмени доказателства; писмо с изх. № 207/29.01.2021 г. на председателя на ІІ-и състав при Административен съд Пазарджик, към което са приложени писмени доказателства; писмо с вх. № 1850/01.03.2021 г., с което са представени писмени доказателства от Софийска районна прокуратура, постъпили по адм. д. № 1089/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик;  писмо с вх. № 1851/01.03.2021 г., с което са представени писмени доказателства от РС Дупница, постъпили по адм. д. № 1089/2021г. по описа на Административен съд Пазарджик;  писмо с вх. № 2400/15.03.2021 г. от Затвора Пазарджик, с което изпращат изискани копия на молби и жалби на ищеца К.И.; писмо с вх. № 2416/16.03.2021 г. от ГДИН, с което изпращат копия от жалби на ищеца К.И., адресирани до началник отдел „Медицински“ при ГДИН; писмо от Началника на Затвора Бобов дол /без дата/, представено от ищеца в осз на 25.03.21 г.; жалба от К.И. 28.02.2019 г.; разпореждане на РС Кюстендил от 07.02.2019 г.; постановление на РП Дупница от 24.07.2019 г.; експертна оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на К.И. от 05.03.2019 г.; становище от ИСДВР К. от 01.04.2019 г.; жалба вх. № Ж-2015 /без посочена дата на ГДИН/.

По делото, в качеството на свидетел е  разпитан  Д.Г.. От показанията му се установява, че по едно и също време са пребивавали в Затвора Бобов дол, заедно  с ищеца през част от исковия период. К.  И. се оплаквал, че при прегледите от д-р. И. присъствал отрядния, от когото се притеснявал, тъй като споделял лични работи. И. станал неспокоен. Прегледи от психолог и психиатър не се извършвали през прозорчето на килията, а в стая, в която освен лишения от свобода присъства и отрядния и надзирател.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът, като взе предвид установените факти, счита предявеният иск за допустим. Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона.  Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.   

Предвид нормативната рамка и с оглед на изложената по- горе фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”  със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран  да отговаря за вредите, които ищецът  е претърпял от незаконосъобразни действия  на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, който пък е  териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията.   Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора, доколкото към момента ищецът търпи наказанието си лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие;  настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.

Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата  в  ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразно действие на затворническата администрация, изразяващо се в нарушаване на конфиденциалността на информацията лекар- пациент.  Най- общо, оплакването на ищеца се изразява в това, че на прегледите, извършвани от психиатъра д-р И., са присъствали надзиратели и ИСДВР К., към  когото ищецът се отнасял враждебно и по този начин последният се притеснявал да споделя информация пред лекаря. Доказано е, че И. е изпитвал неприязнени отношения към ИСДВР К.- по делото са налични множество писмени доказателства за подавани жалби и сигнали от И. против К.- включително и до прокуратурата и до наказателния съд. Тези сигнали и жалби обаче не са довели до целения от ищеца резултат- не е констатирано  от компетентните органи извършено престъпление от общ или частен характер, или дори и дисциплинарно нарушение, с автор ИСДВР К., за  да са приеме, че са нарушени цитираните от ищеца норми на чл. 7 ал.1 б „е“, чл. 16 ал.2, чл. 298 т.5 от ППЗИНЗС. Т.е. обективно не е доказано, че ищецът е имал основание да иска на мястото на ИСДВР К. да присъства друг служител на ГДИН по време на прегледите от д-р И.. Предмет на делото обаче не е конкретната личност на ИСДВР К. и отношенията му с ищеца, а  е релевирана от ищеца претенция, че на прегледите са присъствали изобщо надзиратели, поради което е бил лишен от адекватно лечение. Тук следва да се отбележи, че ищецът  търпи наказанието си при специален режим,  а съгл. 54 т.2 от ППЗИНЗС, лишените от свобода при този режим се настаняват в постоянно заключени помещения, със засилен надзор и охрана. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС. След като прегледите са извършвани в отделен кабинет, дори и на територията на затвора, логично е лица, които по принцип следва да пребивават в постоянно заключени помещения, да се придружават от надзиратели. Още повече, няма как ищецът да бъда оставен насаме с  медицинско лице и поради съображения за личната сигурност и безопасност на медицинския специалист. По принцип, верни биха били съображенията на ищеца, ако прегледите се извършваха, както той твърди през прозорец на заключената килия, защото в този случай личната сигурност на лекаря няма как да бъде застрашена. Тези твърдения обаче се опровергават от справка Вх. № 1431/15.02.2020 г. на Началника на Затвора бобов дол /л.110/, съгласно която ищецът е преглеждан в медицинския център, а и от показанията на св. Г., който заяви, че прегледите от психиатър се извършват в отделна стая. Пак от показанията на същия свидетел се установи, че прегледи през прозорчето на килията се извършват само от фелдшера на затвора, който минава покрай килиите, придружаван от надзиратели. Претенциите на И. обаче не са за вреди, вследствие на прегледи, извършени от фелдшер, а от психиатъра- д-р И.. Очевидно в  случаите с фелдшера не се касае до същински преглед от лекар /какъвто не е фелдшера/, а по- скоро  за визитация, целяща да установи какво е общото здравословно състояние на лишените от свобода и дали е нужен последващ преглед от лекар.

Не се доказа и присъствието на надзиратели, да е лишило И. от адекватно лечение. Видно от двата броя етапни епикризи, издадени от д- р И. И. К., същата е предписала медикаментозно лечение, чиято адекватност не е оспорена с друг медицински документ, включително и в епикризите, издадени от СБАЛЛС Ловеч. Никъде в тези две епикризи, д-р К. не споменава, че работата й е била затруднена по време на прегледите, а още по- малко от присъствието на надзиратели на тях.

Прочее, в множеството цитирани от ищеца норми, не се съдържа конкретна такава досежно прегледите от лекар, противопоставяща се на специалните изисквания на чл. 54 т.2 от ППЗИНЗС и чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС за засилен надзор и охрана спрямо търпящите наказанието си при специален режим.

Ищецът не доказа и причинно- следствена връзка между противоправното деяние и претърпените вреди. В исковата молба, И. претендира, че присъствието на надзиратели е породило чувство на безпомощност, страх за живота и безсилие, което наложило да бъде изпратен на лечение в СБАЛЛС Ловеч. В епикризата от СБАЛЛС Ловеч от 21.05.2018 г. никъде не се съдържа данни, че влошеното психично състояние на ищеца се дължи на присъствието на надзиратели на прегледите от психиатър, а  напротив- споделя, че „психиатрите го тровят“ с цел да го убият…Т.е. в епикризата са съдържат данни за твърдения, че причината за влошеното   психично състояние на ищеца се дължи на „умишлени действия“ на самите психиатри. В цитираната от И. в пледоарията му етапна епикриза от 14.03.2019 г. също не се съдържат данни, че е нарушено „спокойствието на ищеца по време на прегледите“. Там се твърди, че ищецът „иска да му се направи кабинет, в който да работи за консултации за…..Иска да му се правят изследвания и да се провежда адекватно лечение“- все твърдения, в които липсват оплаквания за присъствие на надзиратели по време на прегледите. Причинно- следствена връзка между противоправното действие и вредите не доказаха  и показанията на св. Г., който не можа да уточни как конкретно е разграничил болките и страданията на И., породени от нарушаване на конфиденциалността на прегледите. Още повече, като се има предвид, че в исковия период, И. твърди за причинени вреди и от други противоправни деяния- например от липса на лечение на хемороиди.

Изложеното дотук прави безпредметно обсъждането на третия елемент от състава на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС, а именно претърпените вреди.

Изводите от съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства са, че не са налице релевираните от ищеца бездействия, които да  нарушават забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъденото лице. Не е налице и причинно- следствена връзка между твърдените бездействия и претърпените неимуществени вреди. Липсват два елемента от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Ето защо, съдът прие, че предявения иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.Д.И., ЕГН ********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за  сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.07.2018г. до 27.06.2019г., изразяващи се в болки и страдания, поради системно нарушаване на конфиденциалността на информацията лекар- пациент от страна на служители на Затвора Бобов дол, което го е лишило от адекватно лечение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                   СЪДИЯ:/п/

Решение № 288 от 15.04.2022г. на Администратимвен съд гр. Пазарджик, X - ти състав по КАД №781/2021г. -ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 305/14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1089/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик
РЕШЕНИЕТО е окончателно.