Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.05.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и девети март година
2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14104 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на гл. XXXII от ГПК с предмет два преки иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във
вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства М.М.К.
ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.
Я.С. е предявила срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“, ЕИК *****, два обективно комулативно
съединени иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
застрахователно дружество, да заплати сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от множество телесни увреждания в
резултат на ПТП настъпило на 28.06.2020 г. по вина на водача на мотоциклет
„Сузуки“, модел „*****“, рег. №*****, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тлавницата, считано
от 09.09.2020г. до окончателното изплащане, както и иск за сумата от 11 919
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – за заплатено лечение и ортопедични
консумативи, ведно със законната лихва върхуглавницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 21.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 28.06.2020г., около 10:20 часа в гр. София, по ул.
„Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско
шосе“ се е движил мотор „Сузуки“, модел „*****“, рег. № *****, управляван от П.Ж.,
а ищцата се возила като пътник на мотора
с поставен шлем, яке и ботуши. При достигане района на КМ-2, водачът на
мотора участва в ПТП с попътно движещия
се в лявата лента за движение лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *****,
управляван от Т.Г.. Вследствие на настъпилото ПТП водачът на мотора П.Ж.починал
на място, а ищцата К. е получила множество фрактури, довели до опасност за
живота. Сочи се, че след ПТП ищцата е откарана в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“, където са
установени множество травми – счупване на лумбосакралната кост на гръбначния
стълб, множество счупвания на таза, счупване на пубиса, счупване на други части
на подбедрицата, травматичен шок, фрактура пелвис, хеморагиа, руптура вагине,
плеврален излив. Изложено е, че лекарите
са положили неимоверни усилия, за да спасят живота на младата жена.
Пострадалата била въведена в коматозно състояние. Извършени са множество
операции и са поставени фиксатори на фрактурите, както и ревизия на коремната
кухина, откъдето е извършена евакуация на кръв от коремната кухина около 200
мл. Престоя и активното лечение на
ищцата в болничното заведение бил в периода от 28.06.2020г. до 26.08.2020г. Сочи се, че ищцата е изписана в лежащо
състояние, изправена до седеж. След изписването, пострадалата е настанена за
рехабилитация в СБР „З.“ ЕАД, гр. Банкя. При приемането в рехабилитационния
център, ищцата била в невъзможна походка
и ограничени самостоятелни движения в ставите на долните крайници. Твърди, че ищцата е продължила своето
раздвижване и към 30.11.2020г. е констатирана несамостоятелна походка на малко
разстояние – две-три стъпки. Изложено е,
че и към настоящия момент, ищцата все още не е възстановена, като и лекарите не
дават надежди за трайното възстановяване.
Сочи се, че за лечението си ищцата е заплатила сума в размер на 11 919
лв., които претендира да и бъдат репарирани като имуществени вреди.
Твърди се, че за
произшествието е съставен констативен протокол за ПТП № К-292 от 28.06.2020г.,
образувано е ДП № 11186/20г. по описа на РТП-ПР-СДВР и пр.пр. № 10330/2020г. по
описа на СГП. Наведен е довод, че към
датата на настъплито произшествие, увреждащият мотор е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество. Съобразно
изложеното моли исковите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.367 ГПК ответното ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД е
депозирало писмен отговор, в който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ относно мотор „Сузуки“, модел „*****“,
рег. № ***** към датата на ПТП. Оспорено
е обстоятелсттвото, че водачът П.Ж.Ж.е нарушил правилата за движение по
пътищата. При евентуалност, ответникът е навел възражение за прекомерност на
предявените искове. Оспорено е твърдените от ищцата телесни увреждания да са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Отевтникът е релевирал
възражение за съпричиняване, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, като твърди, че ищцата е
пътувала без предпазна екипировка и каска. Твърди се още, че ищцата не е провела
правилно лечение. Оспорена е и претенцията за имуществени вреди по нейното
основание и размер. Оспорва и акцесорната претенция за лихва.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, в която ищцата оспорва възраженията на ответното
дружество.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил и
допълнителен отговор от ответното застрахователно дружество, в който ответникът
поддържа всички възражения и оспорвания въведени в отговора на ИМ.
В
о.с.з. на 29.03.2022г., на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато
увеличение размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди от
първоначално заявения размер на 150 000 лв. на 250 000 лева.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника адв. С. поддържат предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът чрез юрк.
Бикова оспорва предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия
неоспорен Констативен протокол за ПТП № К-292 от 28.06.2020г. се установява, че
на 28.06.2020г., около 10:20 часа, мотоциклет „Сузуки“, рег. № *****,
управляван от П.Ж.Ж.се е движил по ул. „Околовръстен път“ от бул. „Сливница“ към
бул. „Ломско шосе“ и в района на КМ-2 участва в ПТП с попътно движещият се лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *****, управляван от Т.А.Г.. Отразено е,
че водачът П.Ж.Ж.е починал на място, а М.К. – пътник от мотоциклета е
транспортирана в болница „Пирогов“ с политравма и с опасност за живота. По
случая било образувано ДП./л.13
от делото/
От приетата
Епикриза по ИЗ № 17560/2020 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се установява, че
ищцата М.К. на 24 г. на 28.06.2020г. е
постъпила по спешност по повод получени при ПТП травматични увреждания: Травматичен
шок. Контузия на главата. Контузия на гърдите с плеврален излив -130мл.
Контузия на корема. Множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния
стълб. Множествени фрактури на таза (фрактури на двете срамни кости и фрактура
на сакралната кост). Фрактура на лявата тазобедрена ямка. Двуглезенно счупване
на дясната подбедрица. Открито счупване на костите на лявата подбедрица в
долната им част (пилон фрактура). Руптура на лявата влагалищни стена и рана на
лявата голямата устна. Разкьсно- контузни ране на двете колене. Описани са
лечебни и дигностични дейности, както и оперативните интерваниции, които са
обсъдени в притата СМЕ. На 05.08.2020г. ищцата е изписана и насочена за лечение
по друга Клинична пътека с диагноза: Фрактура на костите на лявата подбедрица в
долната им част. /л.14 –л.22/
От приетата
Епикриза по ИЗ № 21447/2020 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, се установява, че в
периода от 05.08.2020г. до 26.08.2020г. ищцата е провела болнично лечение по
повод: Фрактура на костите на лявата подбедрица в долната им част. Извършени са
допълнителни изследвания и проведено оперативно лечение за отстраняване на
външния фиксатор на лявата подбедрица. Извършена поредна костна операция с
метални остесонитези, поради това че освен фрактурата на костите, при
процесното ПТП ищцата е получила т.н. „пилон“ фрактура. Продължена
медикаментозната терапия. На 26.08.2020г.
ищцата е изписана с терапевтична схема – обезболяващи при нужда./л.23-л24 от делото/
Видно от Епикриза
по ИЗ № 3991/2267 на Специализирана болница за рехабилитация „З.“ ЕАД гр.Банкя,
че в периода 28.08.2020г. – 04.09.2020г. ищцата е провела рехабилитация и процедури
за раздвижване, като постъпила там вертикализирана с невъзможна походка./л.25 от делото/
Установява се,
че след претърпянато ПТП на ищцата са издадени 10 /десет/ броя болнични листи,
за болничен отпуск поради временна неработоспособност за общо 11 /единадесет/
месеца, както и ЕР на ТЕЛК №159 от 01.10.2021г. при МБАЛ „Княгиня
Клементина“ЕАД, с което е потвърдена след освидетелстване временна
нерабоспособност с диагноза – множествени счупвания на лумбосакрална кост,
състояние след политравма – фарктура на таза,
соларна фрактура, фрактура на лява подбедрица. /л. 28-32, л.93-л.95, л.152-л.155 от делото/
По делото са
приети неоспорени 5 /пет/ броя фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 11
919 лева за заплатени от ищцата ортопедични изделия /титаниеви винтове и плаки/
и балнеолечение. /л.33-л.37
делото/
Приета е претенция
с вх. № 3015 от 01.09.2020г., съгласно която ищцата М.К. е предявила пред
ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 28.06.2020г. /л.53 от делото/ На 09.09.2020г. с молба вх. №
3117 /09.09.2020г., ищцата М.К. е представила на ответното дружество
Констативен протокол за ПТП, като
настояла за произнасяне в срока предивден в КЗ./л.54/
От приложеното ДП № 11186/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. № 10330/2020г. по
описа на СГП, се установява, че с постановление от 23.07.2021г. на прокурор от Софийска
градска прокуратура, образуваното наказателното производство е прекратено
поради липса на престъпление относно настъпилата смърт, а относно причинената
телесна повреда, поради смъртта на дееца. В хода на разследването е установено,
че починалият П.Ж., като водач на мотоциклета е имал техническа възможност да
предотврати ПТП чрез не предприемане на действия по навлизане в съседната пътна
лента. В прекратителното постановление е прието, че е допуснатото нарушение на
ЗДвП от страна на мотоциклетиста Жечев, като същият е станал причина за
настъпилото ПТП, нарушавайки нормата на чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП - „При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея“.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди и връзка им с
процесното ПТП на основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска
експертиза с в.л. д-р Б. Т. Б.- ортопед - травматолог, неоспорена от страните,
чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според
заключението на СМЕ, в резултат на ПТП от 28.06.2020г. М.К. на 24г. е получила
тежки, множествени травматични уреждания, изразяващи се в: Травматичен шок.
Контузия на корема с минимален кръвоизлив; Контузия на гърдите е плеврален
излив -130мл.; Множествени фрактури на таза (фрактури на двете срамни кости и
фрактура на сакралната кост); Фрактура на лявата тазобедрена ямка. Двуглезенно
счупване на дясната подбедрица; Открито счупване на костите на лявата
подбедрица в долната им част и отделно „пилон“ фрактура; Руптура на лявата
влагалищна стена и рана на голямата лява устна; Разкъсно-контузни рани на двете
колене. Д-р Б. обосновава, че травматичните увреждания на ищцата са получени и
имат пряка- причинна връзка с претърпяното от нея ПТП. От заключението се
установава, че ищцата е получила общо 12 травматични увреждания с различен вид
и тежест, от които: Травматичен шок, 7 фрактури на големи тръбести кости - в
областта на таза и долните крайници, както и 5 мекотъканни травми (контузии и
рани) в областта на гърдите, корема, двете колене и влагалището. Сочи се, че спешна
медицинска помощ и лечение на пострадалата е била оказана в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където е постъпила в увредено общо състояние и травматичен шок.
При първоначалния преглед били установени тежки деформации на таза и двете
подбедрици и дясната глезенна става. Пострадалата е била транспортирана от БМП
на носилка, без възможност да движи двата долни крайника. Проведените са били
клинични хематологични, рентгенови, ехографски, КТ-ски изследвания и
консултации от лекари с различна специалност: ортопед-травматолог, гръден и
коремен хирург, неврохирург, интернист и анестезиолог. Установени били
описаните по-горе травматични увреждания. Не са били установени предходни заболявания.
Проследени са многобройни хематологични показатели, тъй като ищцата е получила
голяма кръвозагуба. Хемоглобинът е бил в критични стойности (88г/л), а
хематокритът е бил на границите на 0,26, което е довело до тежка дихателна
недостатъчност. Това е наложило извършването на трахеостомия, а дишането е било
включено на апаратна вентилация. След стабилзиране на общото състояние с
противо-шоково медикаментозно лечение, пострадалата е била подложена на няколко
оперативни интервенции в продължение на около месец: по спешност (28.06.2020г.)
лапаротомия - по повод установено кървене в коремната кухина Хирургична
обработка на раните; Тампонада на влагалището; Репозиция на счупените кости на
лявата подедрица и поставен външен фиксатор; Поставяне на външен фиксатор на
счупените кости на таза (28.06.2020г.) Репозиция на счупената сакрална кост и
остеоснитезиране с Киршнерови игли -08.07.2020г; Репозиция и остеосинтеза на счупените
глезени на десния крак; Репозиция и подмяна на външния фиксатор с друг вид
металната синтеза. Допълнително на пострадалата е била включена инфузионна,
антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. Продължили са изследвания
и консултации с лекари от различна специалност, които периодично са наблюдавали
възстановителния период на уврежданията. На 05.08.2020г. пострадалата е била
презаписана за лечение по нова КП с диагноза: Фрактура на костите на лявата
подбедрица в долната им част. На 25.08.2020г. е била извършена подмяна на
външния фиксатор с нов вид остеосинтеза- приложение на интрамедуларен пирон и
застопоряващи винтове. Лечението е продължило до 26.08.2020г., когато ищцата е
била транспортирана и приета за лечение в Специализираната болница по
рехабилитация в гр.Банкя. През този период са извършени нови контролни
рентгенови изследвания. Вещото лице пояснява, че в периода от 28.08.2020г. до
04.09.2020г. и от 15.01.2021г. до 23.01.2021г. М.К. е провела за втори път
рехабилитационно лечение в СБР-гр.Банкя, след което е провела в продължение на
3 месеца рехабилитация амбулаторно. Д-р Б. пояснява, че към настоящият момент
лечебният и възстановителен период при пострадалата продължава вече около 1
година и половина. Д-р Б. обобщава, че по време на лечебният период М.К. е
претърпяла общо 9 /девет/ оперативни
интервенции, като в това число са костните операции, мекотъканните
операции, както и тези свързани с отстраняване и подмяна на един вид с друга
остеосинтеза. Обоснован е извод, че ищцата е търпяла болки и страдания, като
най-интензивни те са били през първите 4-5 месеца, непосредствено след злополуката
и извършените множествени костни операции, като и в продължение на 30 дни след
всяка следваща костна операция. Сочи се,
че ищцата е търпяла и търпи интензивни болки по време на проведената
рехабилитация на увредените крайници. Извън тези периоди К. търпи само
периодично явяващи се болки в зоната на фрактурите на таза и долните крайници –
най- вече при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато е
била принудена и сега да ползва в по-голямо количество седативни и обезболяващи
средства. Сочи се още, че в продължение
на първите 6 месеца, пострадалата е провеждала лечението си на постелен режим.
До 22.01.2021г. ищцата не е можела да натоварва долните крайници. Тогава в
стационара на СБР гр.Банкя е била вертикализирана и тогава чак е започнала да правят опити да се предвижва самостоятелно, но
безуспешно. Като през първият 6-месечен период, така и до настоящият момент
пострадалата ползва чужда помощ за обслужването си в ежедневието. Д-р Б.
отбелязва, че на 12.10.2021г. е
извършил личен преглед на ищцата, при което установил, че същата е контактна,
адекватна, но не помни случилото се. На прегледа пристигнала, носена на ръце от
придружител. Оплаква се от периодично явяващ се световъртеж, болки в дясната
гелезнна става, болки на сакралната кост на тази и лявата подбедрица. Не може да се предвижва самостоятелно. У
дома си се предвижва бавно с помощта на проходилка, като стъпва отчасти само на
десния си крак. Вещото лице е установило, че
пострадалата все още не е възстановена,
поради тежките увреждани в областта на двете глезенни стави. Счупената сакрална
кост е зараснала, но металната синтеза все още не е извадена. Освен периодични
болки, други оплаквания за тази травма не се съобщават. Счупените срамни кости
на таза също са зараснали окончателно, без оплаквания и без негативни последици
от тези фрактури. Фрактурата на лявата тазобедрена ямка е зараснал окончателно,
но по ръба на ямката се установяват вече начални остеофити. Счупените кости на
лявата подбедирца са зараснали. Металните синтези все още не са извадени. В тежко състояние се намира лявата глезенна
става. Тя е полуизкълчена напред, поради получената „пирон фрактура“ на
големия пищял. Ищцата не може да извършва
екстенция на ходилото и то е в постоянна позиция „шпиц“. Това води до
невъзможност ищцата да стъпва на лявото си ходило. Счупените глезени на десната
подбедрица са зараснали. Металните синтези все още не са извадени. Налага се
нова операция за спешно изваждане на синтезата и провеждане на силова
рехабилитация. На ищцата предстои нова операция с ревизия и корекция на задния
костен фрагмент на левия голем пищял (пилон-фрактура), да се коригира
конфигурацията на лявата глезенна става. Сочи се, че в резултат на ПТП ищцата е
получила големи рани с остатъчни кръгловати белези на двете колене, на лявата
подбедрица и белези, а от извършените операции са останали трайни белези, които
имат траен характер. От приетото
заключение се установява, че на ищцата предстоят нови операции за отстраняване
на металните остеосинтези, както и продължителна рехабилитация най-вече за
раздвижването на двете глезенни стави. Към настоящият
момент ищцата се обслужва от придружител и повечето от времето извършва
рехабилитация при домашни условия според възможностите си. Ищцата подлежи и е насрочена
дата за освидетелстване от ТЕЛК.
По отношение на претендираните
имуществени вреди, вещото лице обосновава, че представените отчетни документи
за извършените разходи по време на лечението и възстановяването на процесиите
увреждания /закупени различни по вид метални остеоснитези (външен фиксатор,
плаки и винтове, Киршнерови игли, интрамедуларен пирон) - общо 7 015,00лв., за
компоненти (съставните части) на външен фиксатор - 2 640,00лв., титанова плака
с 16 винта за счупените глезени и за пилон фрактурата- 2 190,00лв., за
ксерокопиране на медицинската документация на пострадалата - 50,00 лв. или общо разходи в размер на 11 819 лв. са били
правомерно извършени, тъй като без тях тя не е можела навреме и правилно да
проведе лечение.
По въпросите свързани с предпазното
облекло, д-р Б. пояснява, че правилният подбор и оборудване за мотоциклетистите
с предпазно мотоциклетно облекло е в състояние да защити пилота от сериозни
наранявания или щети, дори и при висока скорост. Сочи се, че защитното облекло
има задача и да защити костите и ставите на пилота. Към него спадат защитни
ръкавици, специални обувки, панталони и яке, както и допълнителни атрибути:
лакътници и наколенници. Специална защита на гърба и гръбначния стълб се
осигурява и от т.н. гумени протектори. Заявява, че най- важен атрибут се явява
предпазната каска. Посочва, че по делото няма данни при какви условия е
пътувала ищцата - с или без предпазно облекло, но в предвид броят, тежестта и локализацията на получените от ищцата множествени травматични
увреждания, вещото лице приема, че към момента на ПТП ищцата не е била напълно оборудвана с предпазно мотоциклетно облекло. При такива условия, ищцата е получила
множествени телесни увреждания, които са локализирани само в таза и долната
част на тялото. Допълва още, че при високо интензивен удар и падане от
мотоциклета, ищцата е получила множествени травматични увреждания, обхващащи
костите на таза и двата долни крайника. Това
се дължи не само на липсата на пълно мотоциклетно оборудване при ищцата, а и на
това, че скоростта на движение при процесното ПТП е била твърде висока, а
падането неочаквано и свързано с продължително плъзгане и тежки удари върху
твърдата пътна настилка. При пострадалата не са били установени травматични
увреди в областта на главата, което дава основание да се счита, че тя е
пътувала с поставена предпазна каска. Била е и с кожено мотоциклетно яке, което
също е предпазило ищцата от травми и наранявания в областта на горните крайници
и гръбначния стълб. Към момента на процесното ПТП, ищцата е била оборудвана с клин и ботуши, въпреки
това тя е получила описаните по-горе множестевни телесни увреждания поради
спецификата и интензивността на ПТП, както и нанесените силни удари на
тялото и крайниците в твърдата пътна настилка след изпадането и от мотоциклета.
В обясненията си в о.з. на 30.11.2021г. вещото лице д-р Б. Б. пояснява, че при
ищцата травмите са сложни, рядко срещани в такова съчетание и бавно
възстановими. Сочи, че ищцата след година и половина още не е възстановена. На
единият крак въобще не може да стъпва, защото той е в състояние на шпиц. Като прогноза,
травматологът счита, че е възможно ищцата да се възстанови напълно. Костите на
таза са зараснали, както и костите на десния долен крайник, също са зараснали
има само ограничения на двигателните функции. Пояснява, че левият крайник
трябва да се реоперира отново, да се възстанови глезената става. Сочи, че възстановяването
при ищцата ще бъде продължително.
От заключението на приетата и оспорена от ищцата в частта относно изводите
за скоростта на двете МПС, съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо
лице доц. инж. А. П. А., се установява, следния най-вероятен механизъм на
произшествието:
на 28.06.2020г. около 10:30 часа по ул. „Околовръстен път" в платното
за движение в посока от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско шосе“ в средната пътна
лента се е движил мотоциклет “Сузуки ******“, с peг. № *****, управляван от П.Ж.Ж.със
скорост 100 - 103 км/ч, с пътничка пострадалата - М.К.. Зад него в средната лента
са се движили в група и други мотоциклетисти. В лявата пътна лента зад
мотоциклет Сузуки се е движил л.а. „Фолксваген Пасат“ с per. № ***** управляван
от Т.А.Г., със скорост около 110 км/ч., при добра видимост и сухо асфалтово платно.
Малко преди табелата за втори километър, след спускане от мост над ж.п.
линията, водачът на мотоциклет „Сузуки“ е започнал умишлено да криволичи на
зиг- заг в двете пътни ленти в дясната и средната, за да „загрее гумите“. Но по неизвестни причини в определен момент
или по невнимание, грешна преценка или подаване на газ мотоциклетът е променил
тази си траектория и е навлязъл в най- лявата пътна лента. В същото време в
лявата лента се е движил л.а. „Пасат“, а движението наляво на мотоциклета е
станало за много кратко време по-малко от 1 сек. Това е поставило
мотоциклетиста и водача на автомобила в невъзможност да не могат дори и да
реагират. Вещото лице приема, че ударът е неизбежен и за двамата водачи. Поради
тази причина на около 48 м. преди ориентира е настъпил удар между лявата страна
на мотоциклета, първо на лявата му ръкохватка в задната дясна врата на
автомобила, от което ламарината на вратата е хлътнала и е създала голямо
триене. Вещото лице обосновава, че скоростта на автомобила е по-висока,
кормилото на мотоциклета е завъртяно рязко надясно. Под действието на
жироскопичния момент, мотоциклетът се е наклонил рязко наляво и е паднал върху
асфалта на лявата си страна в мястото, където е оставил следи от надиране на
асфалта. Тъй като е имал насоченост наляво мотоциклетът е продължил да се
плъзга и се е ударил в лявата мантинела с плъзгане в зоната 1 - 4 м след
ориентира, където има следи. От този удар мотоциклетът се е отклонил надясно и
поради остатъчната си кинетична енергия е продължил да се плъзга напред и
надясно, като се е спрял около средата на дясната лента на 63-64 м след
ориентира. При рязкото падане с наклоняване на мотоциклета наляво, пътуващите
върху него мотоциклетистът П.Ж.и пътничката М.К. са изхвърлени наляво и напред
и са се ударил също в лявата мантинела с висока скорост, от което са получели
тежки наранявания. Тялото на П.Ж.се е спряло в мястото, където е намерено.
Тялото на М.К. се е спряло по-близо до ориентира на неустановено място.
Вещото лице доц.А., обосновава извод, че причина за настъпване на
произшествието са субективните действия на водача на мотоциклет „Сузуки “,
който на път тип магистрален се е движил
по крайно опасен начин, създавайки опасност за себе си и за другите участници
в движението на „Околовръстен път“. Вещото лице счита още, че и високата
скорост на лекия автомобил - около 110 км/ч също е в причинна връзка с
процесното ПТП, защото ако се е движил с 80 км/ч нямаше да застигне мотоциклета.
В обясненията си в о.з. на29.03.2022г. о.с.з. вещото лице автоексрет допълва,
че маркировката между отделните ленти е единична прекъсната. Допълва, че винаги,
когато се предприема някаква маневра всеки водач е длъжен да огледа ситуацията
около него –напред, отзад, в двете страни. Ако няма да пречи на движението на
останалите участници, може да извърши маневра. Също така, когато има
престрояване се подава пътепоказател.
Заключението на САТЕ изготвено от доц.инж.А.А., съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
За претърпените неимуществени вреди в о.с.з. на 30.11.2021г. свидетелката С.Г.Р./83г., баба
на ищцата/. Свид.Р.сочи, че два
месеца след ПТП видяла внучката си М.. Била отслабнала. Битово и хигиенно Р.обслужвала
внучката си, като в санаториума била неин придружител и я е гледала 3 месеца. Сочи, че
преди М. работела в санаториума и всички ù там помагали. Имало голяма
опасност за живота на М.. След като излязла от санаториума не можела да ходи,
нито да се придвижва сама, и до днес още да не можела. Ищцата имала специален
стол и количка. Идвали приятели на М., които много им помагали. Скоро М.
претърпяла отново операция на крака, като ѝ предстои операция и на другия
крак. Свид. Р.споделя, че М. има болки. Сочи, че постоянно е с внучката си и помага
постоянно – почиства я, сменя памперси. Приятелите ѝ помагали с пари.
Съдът кредитира показанията на свидетелят С.Г.Р., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетелката са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
По почин на ищцата е допуснат до разпит свидетелят Р.В.Р.– очевидец на ПТП.
Свид. Р.сочи, че са приятели от години с П.и М.. В този ден тръгнали на
разходка с моторите. Излезли на магистралата. Свидетелят сочи, че карал на
около 30-40 м. зад П.. Имал видимост. П.започнал да грее гумите, което на
рокерски жаргон е каране на зиг-заг. При една от маневрите, от крайно дясно
платно като се върнал към лявото моторът на П.се закачил в лек автомобил –
„Пасат“, вследствие на което загубил управление. И двамата с М. отскочили в
мантинелата. Според свид.Р., че ударът в мантинелата бил фатален, защото
скоростта не била голяма, около 70 км/ч. – 80 км/ч. Заявява, че и двамата били
с екипировка и каски. Седмица преди произшесвието на П.му купили цял екип с
всички протектори и ботуши. П.починал в ръцете на свидетеля Р.. Свидетелят видял,
че М. е в съзнание, но левият ѝ крак е счупен. В „Пирогов“ тя прекарала
доста време и много операции. От кръста надолу всичко било потрошено. Имала
пирони по крака, колена, пети. Тя също била и с екипировка, с каска.
По искане на ответникът в хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят Т.А.Г.
– водач на лекия автомобил участвал в ПТП. Свид.Г. сочи, че си спомня за ПТП
през м. юни 2020 г., около 10.00 часа. Прибирал се от „Овча купел 2“ за вкъщи в
„Мировяне“. След спускането – колелото, което е за „Калотина“, на около
100-150м. забелязал две групи мотористи. Изпреварил първата група. Преди
колелото за „Обеля“ – отбивката, забелязал първата /предната/ колона. Били
около 4-5 мотора. Намалил. След това решил да изпревари и втората група. Когато
изпреварил първата група, мотористът правел зиг-заг движения пред неговия
автомобил. След изпреварването на първата група свидетелят си останал в крайно
ляво платно. Мотоциклетистът се двежел – средата-дясно, средата-дясно. Свидетелят
сочи, че непосредствено преди да настъпи ударът, не е видял мотоциклета.
Мотоциклетистът се ударил в задна дясна част на автомобила.
С доклада по делото е прието за безспорно по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, по
полица № BG/30/120001119874 относно мотоциклет марка „Сузуки“, модел „******“, с
рег. № *****. Последното е видно и от приетата Справка от базата данни на
Информационен регистър към ГФ. /л.58/.
Така установеното от фактическа стана, сочи на
следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от 01.09.2020г. и липса
на възражения и ангажирани доказателства
от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция
се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е установено кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 28.06.2020г. Съвкупния анализ на приетите писмени доказателства
/ДП №11186/2020г. на СДВР/ и заключението на САТЕ, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.25,
ал.2, изр.1 от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея“. Деянието му
е виновно, при форма на вината –
съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия удар и причинените увреждания на ищцата. В приетото по
делото САТЕ с вещо лице доц.инж.А.А. е обоснован извод, причината за настъпване
на произшествието е в субективните действия на водача на мотоциклет „Сузуки “,
който на път тип магистрален се е движил по крайно опасен начин, създавайки
опасност за себе си и за другите участници в движението на „Околовръстен път“.
Високата скорост от 103 км/ч при допустима 80 км/ч на мотоциклета също е в
причинна връзка с вредносния резултат. В заключението на АТЕ е обоснован извод,
че ударът е бил предотвратим, ако
мотоциклетистът се е движил направо в дясната или в средната пътни ленти, без
рисковани маневри.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на мотоциклет „Сузуки“ П.Ж..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ЗАД „Д.Б.:
Ж.и З.“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на мотоциклета, с който е причинено
ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински документи и
гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и причинна им връзка с
процесното ПТП.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, активната възраст на ищеца към момента на
настъпване на увреждането – 24г., тежестта на уврежданията - ищцата е постъпила
в увредено общо състояние и травматичен шок, породен от множестевните костни и
мекотъканни увреждания, които от своя страна са довели на пострадалата голяма
кръвозагуба, извършените общо 9 оперативни интервенции - по спешност
лапаротомия по повод установено кървене в коремната кухина; хирургична
обработка на раните; тампонада на влагалището; репозиция на счупените кости на
лявата подбедрица и поставен външен фиксатор; поставяне на външен фиксатор на
счупените кости на таза; репозиция на
счупената сакрална кост и остеоснитезиране с Киршнерови игли; репозиция и
остеосинтеза на счупените глезени на десния крак; репозиция и подмяна на
външния фиксатор с друг вид металната синтеза; извършената подмяна на външния
фиксатор с нов вид остеосинтеза- приложение на интрамедуларен пирон и
застопоряващи винтове; извършената в продължение на 3 месеца рехабилитация, продължителния
лечебен и възстановителен период – около година и половина, както и
обстоятелството, че към днешната дата ищцата още не е възстановена, поради
тежките увреждани в областта на двете глезенни стави, обстоятелството, че вкъщи
се придвижва с проходилка, невъзможността да стъпва на левия крак, подари това,
че ходилото няма движения при екстензия и е в положение „шпиц“, остатъчните белези,
обстоятелството, че на ищцата ѝ предстои още една операция, както и това,
че получените травматични увреди са причинили на пострадалата интензивни болки
и страдания през първите 4-5 месеца непосредствено след злополуката и
извършените множествени костни операции, като и в продължение на 30 дни след
всяка следваща костна операция. Ищцата е търпяла и търпи интензивни болки по
време на проведената рехабилитация на увредените крайници. Извън посочените
по-горе периоди К. търпи само периодично явяващи се болки в зоната на
фрактурите на таза и долните крайници - при рязка промяна на времето - при
студено и влажно време, когато е била принудена и сега да ползва в по-голямо
количество седативни и обезболяващи средства, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване, тоалет и други ежедневни действия,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното ѝ състояние,
преживяната продължителна социална изолация, както и настъпилите трайни
увреждания, ограничени движения на лявото ходило, както и че пълно
възстановяване при ищцата е възможно, но изисква продължителен период и нова
операция, обществено икономическите условия към 2020г., съдът намира, че сумата
от 120 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адвекватно репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
З.то, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия
е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата сама се е поставила в опасност, като
твърди, че е пътувала без предпазна каска и облекло.
В
приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ с вещо лице д-р Б.Б., бе
прието, че при ищцата не са били установени травматични увреди в областта на
главата, което дава основание да се счита, че тя е пътувала с поставена
предпазна каска. По отношение на броя, тежестта и локализацията на получените
от ищцата множествени травматични увреждания, вещото лице приема, че към
момента на ПТП ищцата не е била напълно
оборудвана с предпазно мотоциклетно облекло. При такива условия, ищцата е
получила множествени телесни увреждания които са локализирани само в таза и
долната част на тялото. Била е и с
кожено мотоциклетно яке, което също е предпазило ищцата от травми и наранявания
в областта на горните крайници и гръбначния стълб. Към момента на процесното
ПТП, ищцата е била оборудвана с клин и ботуши, въпреки това тя е получила
описаните по-горе множествени телесни увреждания поради спецификата и
интензивността на ПТП, както и нанесените силни удари на тялото и крайниците в твърдата
пътна настилка след изпадането и от мотоциклета.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от
страна на пострадалото лице, съдът възприема да е 10 %. При отчитане на приетото съпричиняване от 10
% като причинен принос, определеното обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде редуцирано на 108 000 лева.
С оглед на така изложеното, искът за
неимуществени вреди по чл. 432, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 108
000 лв. и отхвърлен за разликата до сумата от 120 000 лева, поради
съпричиняване, а до пълния предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен.
По имуществените вреди:
По
предявеният иск за сумата от 11 919лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
медицински консумативи, свързани с процесния инцидент, съдът намира
следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно
относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 5 броя
фактури, ведно с касови бонове на обща стойност 11 919 лева, се установява, че ищцата
е заплатила медицински изделия и балнеолечение. В приетото по делото СМЕ,
изготвено от вещо лице д-р Б. е прието, че направените разходи по представените
фактури са относими към проведеното лечение на М.К.. Нещо повече, вещото лице счита,
че тези разходи са били правомерно извършени, тъй като без тях тя не е можела
навреме и правилно да се проведе лечението на процесиите увреждания.
С оглед
на така изложеното, искът за имуществени вреди да бъде уважен до предявения
размер от 11 919 лева.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността и доказаността на главната
претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
Съгласно утвърдената вече съдебна практика /Решение №
167 от 30.01.2020 г., постановено по т. дело № 2273/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС;
Решение № 128 от 04.02.2020 г., постановено по т. дело № 2466/2018 г. на І т.о.
на ВКС/ и др., в хипотезата на пряк иск, предявен от увреденото лице по реда на
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода
от момента на уведомяване на застрахователя, респ. от предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
В случая извънсъдебната претенция е заявена пред
застрахователя на 01.09.2020г. и от тази дата се дължи лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди.
В исковата молба се
претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от
датата на исковата молба. С оглед диспозитивното начало в исковия процес,
обезщетението за имуществени вреди от 11 919 лв., следва да се присъди, ведно
със законна лихва от предявяване на
исковата молба – 21.12.2020г. до изплащането.
По разноските:
При този изход на спора, право на
разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част,
ответникът съответно на отхвърлената. Ищцата е освободена от държавна такса,
съгласно чл. 83, ал.2 ГПК. С оглед частично уважените искове, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищцата, адв. Я.С.
- САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете в размер на 3 385,15 лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 249,92
лв., както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, като общо се претендират
разноски от 440 лв., от които 300 лв. - депозит САТЕ, 100 лева – депозит СМЕ и 40
лева – депозит свидетел. При този изход на делото ответното дружество следва да
заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 4 796.76 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 176.95
лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.г: Ж.и З.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.М.К., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 108 000/сто
и осем хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от травматични увреди в резултат на ПТП настъпило на 28.06.2020 г. по
вина на водача на мотоциклет „Сузуки СВ 1000“ с рег. №*****, чиято гражданска
отговорност е била застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2020г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения размер до
120 000лв., поради съпричиняване, а до пълния предявен размер от 250 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.г: Ж.и З.” АД, ЕИК *****
да заплати на М.М.К., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от
11 919 /единадесет хиляди деветстотин и деветнадесет/лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение и консумативи, ведно със законна лихва, считано от 21.12.2020г.
до изплащането.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.г: Ж.и З.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати
на адв. Я.С. -САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 3
385,15 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.М.К.,
ЕГН **********, да заплати на ЗАД
„Д.Б.г: Ж.и З.” АД, ЕИК *****, разноски по делото в размер на 249,92 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.г: Ж.и З.” АД, ЕИК *****, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 4 796.76 лв. съразмерно уважената част от иска, както и разноски от
176.95 лв., заплатени от бюджета на
съда.
Присъдените на ищцата суми могат да се платят
по банкова сметка ***.4 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: