Определение по дело №1069/2019 на Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 908/18.6.2020г.

 

Град Пловдив, 18.06.2020 година

 

        

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1069 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.159 АПК.

Образувано е по жалба на И.М.М. *** против виза на главния архитект на община Пловдив от 09.11.2018 г. за проучване и проектиране на инвестиционен проект в УПИ *******, за хотелски и ресторантски комплекс, кв.88-нов по плана на кв. „***ІV“, град Пловдив.

С писмо от 11.02.2020 г. община Пловдив представя скица-виза от 09.11.2018 г., презаверена на 18.06.2019 г., валидна за ново застрояване без запазване на съществуващото в имота застрояване. Т.е., налице е нова виза, която съществено се разминава с визата от 09.11.2018 г., както изрично е казал това и ВАС в свое определение № 1088 от 22.01.2020 г. по адм. дело № 14495/2019 г., ІІ о. Следва изрично да бъде отбелязано, че и в двете скици – тази от 09.11.2018 г. (л.43) и презаверената от 18.06.2019 г. (л.107) – разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е определено ясно и четливо като L = Н.

В изпълнение на указанията, дадени с определение № 4757 от 22.04.2020 г. по адм. дело № 2956/2020 г., че се касае за един и същ административен акт и че следва да се назначи съдебно-техническа експертиза, от чието заключение да се направи извод за наличието или липсата на правен интерес за жалбоподателя, е допусната такава.

Според вещото лице в процесната виза от 09.11.2018 г. правилно е котирано изискващото се минимално отстояние през улица на застрояването, предвидено в УПИ I-360010, за хотелски и ресторантски комплекс, кв.88-нов, спрямо застрояването в УПИ XVI-360003, за жилищно и обществено обслужващо застрояване, кв.92, поземлен имот с КИ 56784.510.909, в който се намира собствената на жалбоподателя сграда. Отстоянието е един път височината на сградата, като във визата са дадени параметри, които трябва да се спазват по време на проектирането. Вещото лице изрично посочва, че визата не е задължителна, но параметрите в нея са задължителни, всички параметри – както разстоянието през улица, така и други параметри – височина до 25 метра, минимален процент на озеленяване, КИНТ. Вещото лице уточнява, че височината на новата сграда зависи от самото проектиране, какво може да се постигне със самия инвестиционен проект. Застрояването е дадено с ограничителни линии, до които може да достигне, но може да се отстъпи и навътре. При изготвяне на проекта, за да се постигнат показателите в ПУП и визата, са фиксирани показатели. Вещото лице уточнява още, че това е само ПУП, тъй като визата е извадка от действащия ПУП, но ако има РУП, който не е задължителен при свободно застрояване, той дава подробности – отстояния, кота корниз. В случая няма такъв работен устройствен план, защото има свободно застрояване.

Според вещото лице само въз основа на визата не може да се каже дали разстоянието от ограничителната застроителна линия от имота, който ще се застроява, до имота на жалбоподателя е 25 метра. Това категорично може да каже само ако има РУП, тогава може да се каже точното разстояние. Вещото лице категорично заявява, че в случая отстоянието е равно на височината на новата сграда и трябва да бъде спазено, защото застрояването е свободно и е определено с ограничителна застроителна линия, до които може да не се стигне. Според вещото лице застрояването може, допустимо е да се определи с такива ограничителна застроителна линия, когато застрояването е свободно, и е задължително, когато има калкан, да се покрие тази линия.

Според вещото лице оспорената виза не променя ПУП, тя е копие от него, като във визата са посочени застрояванията в съседните имоти. 

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства и намира, че с това заключение се потвърждава безспорният и очевиден факт, че разстоянието между линията на новопредвиденото застрояване в процесния УПИ I-360010, за хотелски и ресторантски комплекс и имота, в който се намира сградата, собственост на жалбоподателя, е равно на височината на новопредвиденото застрояване. Т.е., спазено е изискването на чл.32, ал.1 ЗУТ, съгласно който разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради. В случая разстоянието е равно на височината. Т.е., не е налице намалено разстояние и не е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ. Т.е., жалбоподателят няма право на жалба против процесната виза за проектиране.

Същият извод може да се направи и по отношение на презаверената скица от 18.06.2019 г., защото и в нея разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е запазено същото – L = Н.

Доколкото визата по определението, съдържащо се в чл.140, ал.2 ЗУТ, представлява извадка от действащия подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36, тя не може да даде точните максималните височини на сградите, които предстои да бъдат проектирани и застроени, и билата им в абсолютни коти. Това може да стане само с работен устройствен план или с инвестиционен проект.

Съгласно чл.113, ал.4 ЗУТ работният устройствен план определя точно: 1) разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници – съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване; 2) необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.

Очевидно визата за проектиране не представлява работен устройствен план. В този смисъл напълно обоснован и правилен е изводът на вещото лице, че само изхождайки от визата, не може да се каже дали разстоянието между линията на новопредвиденото застрояване и имота на жалбоподателя е 25 метра, до каквато височина е допуснато проектирането на новото строителство.

Доколкото, обаче, разстоянието през улицата е определено във визата като L = Н, инвеститорът е длъжен при изработването на инвестиционния проект да спази това изискване. Съответно отклонението от това изискване би представлявало нарушение на материалния закон – чл.32, ал.1 ЗУТ, съгласно който разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради. В случая с оспорената виза разстоянието е зададено като равно на височината, което е едно от възможните две алтернативни законови разрешения.

В този смисъл искането на процесуалния представител на жалбоподателя за извършване на повторна или допълнителна експертиза се явява неоснователно и неизпълнимо, защото въз основа на оспорената скица-виза и показателите, които тя определя, обективно не може да бъде даден по-конкретен отговор.

Неотносима към предмета на настоящото дело е цитираната в молбата от 08.06.2020 г. и в писмената защита от 16.06.2020 г. съдебна практика, която касае преценката за законосъобразността на ПУП – РУП, а не на скица-виза за проектиране, издадена по реда на чл.140 ЗУТ.

Видно от приложения нотариален акт (л.5 и 22), жалбоподателят е носител на ограничено вещно право върху поземления имот с ИД ***, и не попада в нито една от хипотезите на заинтересовани лица по чл.131 ЗУТ, защото имотът му е през улица от процесния УПИ ******* – предмет на визата, съответно единствената хипотеза, в която жалбоподателят би имал качеството на заинтересовано лице по чл.131, ал.2, т.3 ЗУТ не е налице. Следователно жалбоподателят няма правен интерес да оспорва законосъобразността на скица-виза от 09.11.2018 г., както и да иска обявяване на нейната нищожност, за което искане също следва да е налице правен интерес.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съответно нейната липса обосновава недопустимост на подадената жалба.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че подадената жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания за присъждане на разноските по делото на основание чл.143, ал.3 и 4 АПК следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника и на заинтересованата страна съответно сумата 100 лева (съобразно чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ) и сумата 600 лева (съгласно договор за правна помощ – л.98). Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е само със 100 лева по-високо от минималния размер, определен в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Затова и на основание чл.159, т.4 и чл.143, ал.3 и 4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ протоколното определение от 10.06.2020 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата И.М.М., ЕГН **********,***,  против виза от 09.11.2018 г. на главния архитект на община Пловдив за проучване и проектиране на инвестиционен проект в УПИ *******, за хотелски и ресторантски комплекс, кв.88-нов по плана на кв. „***ІV“, град Пловдив.

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1069 по описа на Административен съд Пловдив за 2019 година.

ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на община Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на „Джия – бийч“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Ясенов“ № 5, представлявано от управителя И.Д. Ж.

, сумата 600 (шестстотин) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: